Смислена дискусия

Вчера реших да си препрочета една любима книга - "Шоколад". След като я четох за първи път, имах някакви свои си представи за това кой как изглежда, за селцето, за отчето, за циганите, за миризмата в сладкарничката....изобщо - всичко беше продукт на моето въображение. Година-две след това гледах филма. Два пъти. И вчера откривам, че от моите си образи и следа не е останала! Из главата ми се въртяха Жулиет Бинош и Джони Деп, точно както на още няколко милона човека по света. Да ви кажа, много се уплаших от това откритие. Дадох си сметка, че всички тия визуални медии и изкуства направо ни умъртвяват.....не само въображението. Карат ни да се пристрастяваме, и в един момент разбираш, че няма измъкване. Потрес. Отказвам повече да гледам квото и да било, е га ти

Ти пак "Шоколад" гледаш и четеш,а аз оная вечер гледАх "Фрида" със Салма Хайек и разбрах Троцки какъв мръсник бил.
Ама тия филми наистина ни омотават представите от детството.

И виж - актьорът Молина играе епизодичната роля на кмета в Шоколад,
а във Фрида - главната - колко различни роли и какво изпълнение -
не може да НЕ му се възхитиш.
Но си права за визуализацията на образите - ако си обърнала внимание
на обложките на много о т книгите , по които е направена екранизация, са лепнати физиономиите на съответните актьори

О, да, познато ми е. Дали има филм по "Парфюмът"...., се чудя. Понякога, много рядко, филмите са по-хубави от книгите. За мен "Любовникът" като филм е по-добър от книгата. Може би, защото първо гледах филма, а после четох книгата, но и сега не мога да си представя друг китаец и друга героиня, различни от тези, избрани от Ано. Също по-добър филм, отколкото книга, е "Часовете". Гледала ли си го? Книгата ми се стори чак слаба в сравнение с екранната версия. Отгоре на това "Часовете" ме накара да погледна с друго око и на "Мисис Далауей", която успях да прочета докрай...

[линк]

Няма филм по "Парфюмът", ама скоро четох че щели да павят. Цялото ми налично въображение не ми стига да си представя що за филм ще е...

"Часовете" филма и на мене ми хареса повече от книгата, а първо бях чела книгата и после гледах филма. Според мене има книги които си плачат за екранизация, а други... плачат да не бъдат никога екранизирани.

съвсем нов е, пуснаха го миналата седмица по екраните и точно поради гореописаните причини се колебая дали да го гледам...

Филмът е немски, затова и засега май няма много реклама извън немскоезичните държави /макар и с Дъстин Хофман/.
Режисьор е Tom Tykwer [линк]

Ето малко линкове за филма /за съжаление - все на немски/:

[линк]:

[линк]

Средностатистическо "гости" в къщи ... от 4 до 8 човеке ... някъде между междинната бира и междинното кафе, когато едни са още на твърдо, а други са минали на вино ... Това е времето на споровете. Да, ама спорове няма, защото тъкмо се нажежят страстите за словесен двубой и някой казва "Я питай Гугъла" .... и край - тоя всезнайко ни запушва устата . А аз навремето убивах човек, защото твърдеше, че Ян Гилън пеел фалшиво Чайлд ин тайм в изпълнението им на живо в Токио. Сега се пуска програмка, следят се честоти и всякакви там параметри и простотии. Случките не се разказват, а се презентират аудиовизуално ... няма ли снимка, все една,че не се е случвало нищо. Не може да кажеш "Вчера видях убийствено гадже " ... трябва да я покажеш поне на телефона.
Ей, тъпа работа ...човек една случка да не може да поукраси малко!

Бе, това натрапване на образи нещо ми опротивя.

Бе, не става дума кое е по-добро - книгата или филма, лошото е, че въображението ти престава да работи, това казвам.

Хм, едно време в къщи беше Аврамов дом - гости, майтапи, бири, манжди, разтеглени истории....а сега кво? ТВ и Биг Брадър. Баси..

аз си спомням едно време, че никога не четях какво пише в учебниците по литература за "задължителните" книги. Щото те ми влияха на представите отвсякъде, нарушаваха ми спонтаннитя възприятия и асоциации.

още си спомням как се шашнах като прочетох рецензиите за "Лова на делфини" на Ханчев, нямаше нищо общо с това, дето аз с 16-годишния си разум проумявах тогава... и там е цялата красота на писаното изкуство де...

Иначе в кинематографията няма лошо, вярно е, че унифицира възприятията, но понякога се получава наистина невероятно добра интерпретация... И белег за това дали де добра, е точно това - да "изместви" твоята собствена...

Това, ако си чел първо книгата.
Интересно, че при мен доста често се случва да не харесам книгата, ако се случи да я прочета след гледането на добра екранизация по него... Освен "Часовете" и "Любовникът", за които говори уф, се сещам и за "Пилето"...

Но има и изключения, например "Полет над кукувиче гнездо" четох доста след като гледах филма, и не мога да реша кой е по-по-най
Същото и с "Като гореща вода с шоколад" - един от любимите ми филми. Попаднах на книгата след като бях гледала филма няколко пъти и все пак ми хареса.

Признавам си, че не съм чела още "Къщата на духовете", нито знам дали "Мостовете на Медисън" съществува като книга...

Аз пък се чудя дали има филм по "Александрийски квартет" или пък по "Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет", или пък по "Наталия" на Гомес Руфос, или пък по "Богът на дребните неща"...

.............много хубаво го каза,така си е,не може един роман който ти е възбудил любопитството и те е карал да мечтаеш ,филма да не го закопае по някакъв начин,това е като да гледаш порно и после да те карат да го разказваш....не става,трябва да има граници и това е факт.......

всичко е в ръцете ми:)))))

1.
2.
обсъждане в рус. форум

хммм... мисля си, че се потискаш излишно.
надали ще ти се убие въображението от гледането на филми по книги
ако това е нещото, което казваш
струва ми се, че въображението на хората си играе със света, с всичките му прилежащи елементи и като така, то си играе с представите за действието и персонажите от книгите, например, играе си с видяното във филм, или на улицата...
защо, мислиш, хората се прехласват по разни кинозвезди.
аз не съм чувала нормален човек да се хукне да търси по улиците описания в литературата едикойси, да речем, но пък съм виждала потекли от емоции гражданки, които са гледали някой впечатляващ актьор в ролята на споменатия едикойси, на кино.
даже и актьорите се объркват понякога от това нещо и се заплитат, например, в напълно неприсъщи за тях публични дейности - решават да станат политици, да речем.
примери - колкото щеш - кеф ти арни буцата, кеф ти стефан данаилов, или чочолина...
такива ми ти игри на въображението, с най-разнообразни, понякога смешни, ако се погледнат от дадена страна, изрази...
ами то животът така си тече. и какво от това : )
ако ж.бинош и дж.деп ти се въртят като олицетворяващи образи в главата, това не означава, че си си загубила въображението, ами че са си свършили добре работата, какво сега : )
а за пристрастяването не мисля, че има от какво да се притесняваш.
ако знаеш само колко безбройни неща за пристрастяване има... ничий живот не може да побере и една хилядна от всичките неща, които могат да те подлъстят да се пристрастиш към тях, така че споко.
въображението ти си е наред.
даже е тъй буйно, че си си въобразила, че можеш да го загубиш като гледаш продуктите на нечии други въображения : ))

абе не знам, всъщност, какво ти казвам.
и на мене нещо ми е потиснато, ако знаех, ако можех да формулирам точо защо, може би нямаше да ми е така.
ама пусто въображение... представя ми какви ли не оплетени неща, та и самата аз не знам от какво точно ми е стегато сега :)

Това си е съвсем нормално, след филм като прочетеш книгата и да си представяш оттам образите( актьорите), но ми се случва и обратно,, да искам да прочета някоя книга след филма- например "7 години в Тибет"- нямам нищо против да си представям Брат Пит

That's not the shape, the shape of my heart

най-вероятно - във връзка с темата, макар че сама не мога да сложа точно определение каква е връзката...
досега разглеждах картинки на "водна капка"
искам... искам да видя моята водна капка, както аз си я...
стигнах до тук:
[линк]
"Резултати 961 - 980 от около 35,000 за water drop . (1.03 секунди"

на следващата страница гугл ми каза:
"Съжаляваме, Google не доставя повече от 1000 резултата на заявка."
... кой знае, може би водната капка, която исках да видя, видяна от друг, е някъде... след там...
:)

А, чак до Биг брадър ... и до тВ ... Не, не опирам до там.

Ама в момента не се казва "да послушаме музика", а "да погледаме музика" .... щом парчето не е от концерт на живо, а проста МР3ка .... веднага пропадам в очите на слепите.

Ами от калко време не съм чел книга като хората .... Вярно, чета доста най-нови неща, ама все на тоя прост екран ... защото е за безпари.

според imdb.com премиерата в Бълагрия е на 22 декември.

по темата - не чета книга повторно след като гледам филма и нямам пенчовите проблеми.

Колкото по-беден един човек, толкова по-богат на въображения. Ми като няма пари да изпита удоволствията реално, изпитва ги въобразявайки си ги. Не говоря за хора-скотове. Там нищо не помага. Говоря за хора с потеницал, който по един или друг начин им е бил ограничен, от обстоятелства или други причини. Такъв човек, прочете една книга, после може да я разкаже на автора така, че да го засрами.

Въображението е голяма работа! Закара ме чак до Америка. После ме закара и по останалия свят. Накрая ме върна където ми е мястото и от където тръгнах. Но само въображение не е достатъчно. Трябва и да го задействаш. Незадействани въображения - с лопата да ги ринеш. Задействаните ни дадоха електрическата крушка, парната машина, бензиновият и дизелов двигатели, самолетите, телефоните, интернет, безжичната връзка ...

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Въображение при четенето = твой опит.
Въображение при гледането = чужд опит.
Значи въображение-2 > въображение 1.

Разни теории (познавам частично бихейвиористки такива от 50-те години) имат за акцент това, че мислим не абстрактно, а конкретно (в картинки).