И Гулд
19 отговора
0 прегледа
Re: Гулд по "Класика"
В Пловдив открих канала "Класика" на 25 септември. Това бе рожденият ден на Шостакович. Когато попаднах на канала даваха един образователен концерт, воден от Ленард Бърнстейн с Ню Йоркската филхармония, предназначен за деца и тинейджъри. И темата бе Шостакович. Бе изпълнена неговата девета симфония с анализи от Бърнстейн. Веднага след концерта квартет "Бородин" и един френски квартет изсвириха музика от Шостакович.
Това, което особено ме порази бе филмът за Глен Гулд. Да, разбира се, че свири Бах. Този път това не бе Голдбергови вариации, а из Добре темперираното пиано. Чух гласа на Гулд. Гулд се вживява в свиренето и в произведението и прави движения с устата си.
И нещо също така много интересно.
Представиха петия концерт за пиано и оркестър на Бетовен с Торонския симфоничен оркестър, диригент чеха Карел Анчерл и Глен Гулд на пианото. Страхотно! Този концерт си има история. Трябвало е да свири Артуро Бенедети Микеланджели. Но италианецът се отказва в последния момент. /не разбрах причината/ И тогава организаторите телефонират на Глен Гулд. Гулд отговаря така /цитирам приблизително/ " Не съм свирил този концерт от пет години. Ще ви отговоря след три минути." И след изтичане на трите минути Гулд приема да бъде солист в този концерт.
Но той дава своето мнение / кадрите показваха Гулд, гласа му при изразяване на своето виждане как трябва да се изпълни концерта. И след това удоволствието бе върховно.
Петият "императорски" концерт на Бетовен с Глен Гулд. Това е велик запис!
Направи ми впечатление живостта на Гулд. Той направо дирижираше с лявата си ръка в момент, когато не участва като солист. Това се казва вживяване!
Интересната вечер продължи със запис на Четвъртата симфония на Шуман с Виенските филхармоници с Караян - репетиция и изпълнение.
На записа Караян бе доста по-млад и енергичен. Може би записът да е правен през петдесетте или в началото на шестдесетте години на 20 век.
Появява се Караян ,поздравява с добър ден дами и господа и почва репетицията. Прекъсва на всеки такт и прави коментар. Направи ми впечатление гласът на Караян. Той бе дрезгав, пресипнал. Спираше симфонията на всеки такт и даваше коментар. Изпълнението бе добро. За съжаление, поради очертаващото се проточване на репетицията и късния час изключих телевизора.
През следващите вечери "Класика" не предложи нещо интересно според мен. Попаднах на репетиции на холандски диригент, репетиции на творба на Прокофиев и "Прилепът" на Йохан Щраус.
Това, което особено ме порази бе филмът за Глен Гулд. Да, разбира се, че свири Бах. Този път това не бе Голдбергови вариации, а из Добре темперираното пиано. Чух гласа на Гулд. Гулд се вживява в свиренето и в произведението и прави движения с устата си.
И нещо също така много интересно.
Представиха петия концерт за пиано и оркестър на Бетовен с Торонския симфоничен оркестър, диригент чеха Карел Анчерл и Глен Гулд на пианото. Страхотно! Този концерт си има история. Трябвало е да свири Артуро Бенедети Микеланджели. Но италианецът се отказва в последния момент. /не разбрах причината/ И тогава организаторите телефонират на Глен Гулд. Гулд отговаря така /цитирам приблизително/ " Не съм свирил този концерт от пет години. Ще ви отговоря след три минути." И след изтичане на трите минути Гулд приема да бъде солист в този концерт.
Но той дава своето мнение / кадрите показваха Гулд, гласа му при изразяване на своето виждане как трябва да се изпълни концерта. И след това удоволствието бе върховно.
Петият "императорски" концерт на Бетовен с Глен Гулд. Това е велик запис!
Направи ми впечатление живостта на Гулд. Той направо дирижираше с лявата си ръка в момент, когато не участва като солист. Това се казва вживяване!
Интересната вечер продължи със запис на Четвъртата симфония на Шуман с Виенските филхармоници с Караян - репетиция и изпълнение.
На записа Караян бе доста по-млад и енергичен. Може би записът да е правен през петдесетте или в началото на шестдесетте години на 20 век.
Появява се Караян ,поздравява с добър ден дами и господа и почва репетицията. Прекъсва на всеки такт и прави коментар. Направи ми впечатление гласът на Караян. Той бе дрезгав, пресипнал. Спираше симфонията на всеки такт и даваше коментар. Изпълнението бе добро. За съжаление, поради очертаващото се проточване на репетицията и късния час изключих телевизора.
През следващите вечери "Класика" не предложи нещо интересно според мен. Попаднах на репетиции на холандски диригент, репетиции на творба на Прокофиев и "Прилепът" на Йохан Щраус.
Re: Гулд по "Класика"
Макар да квалифицират изпълненията му на Бетовен като хулигански, те категорично трябва да се чуят. Най-малкото заради другия поглед. Съгласни или не, не можем да ги отминем с лека ръка.
Имам и петте бетовенови клавирни концерта с Гулд (с Голшман (1), Бърнстейн (2,3,4) и Стоковски (5)). Напълно различно от това, което сме свикнали да слушаме, но гениални по свой начин. Е, след негово изпълнение понякога си пускам Гизекинг или Бакхаус - за оправяне на сетивата
Една любопитна подробност - когато обсъжда със Стоковски Петия концерт,
Гулд му предлага или много бързо, или бавно темпо. В края на краищата се спират на бавното и после Гулд с облекчение коментира: "Добре, че не поиска компромисно темпо". Когато чух за първи път това изпълнение, си казах: Гледай какво могат да направят двама луди като се съберат. Макар че на единия лудостта му е от Господа, докато Стоковски си се прави малко насила шантав...
А в хулиганстването също си има чар, нали?
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
Имам и петте бетовенови клавирни концерта с Гулд (с Голшман (1), Бърнстейн (2,3,4) и Стоковски (5)). Напълно различно от това, което сме свикнали да слушаме, но гениални по свой начин. Е, след негово изпълнение понякога си пускам Гизекинг или Бакхаус - за оправяне на сетивата
Една любопитна подробност - когато обсъжда със Стоковски Петия концерт,
Гулд му предлага или много бързо, или бавно темпо. В края на краищата се спират на бавното и после Гулд с облекчение коментира: "Добре, че не поиска компромисно темпо". Когато чух за първи път това изпълнение, си казах: Гледай какво могат да направят двама луди като се съберат. Макар че на единия лудостта му е от Господа, докато Стоковски си се прави малко насила шантав...
А в хулиганстването също си има чар, нали?
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
Re: Гулд по "Класика"
Ето едно от "хулиганските" изпълнения на Гулд:
Beethoven, Kavierkonzert 5 p.1
Gould, Stokowski, American Symphony Orchestra, 1966
Е, не можах да устоя на изкушението да добавя там и:
Beethoven, Kavierkonzert 4 p.1 & 2, Gould, Bernstein, NY Phil, 1961
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
Beethoven, Kavierkonzert 5 p.1
Gould, Stokowski, American Symphony Orchestra, 1966
Е, не можах да устоя на изкушението да добавя там и:
Beethoven, Kavierkonzert 4 p.1 & 2, Gould, Bernstein, NY Phil, 1961
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
Re: Гулд по "Класика"
Много ти благодаря, 867, ама това е по-скоро Das Musikalische Opfer 
Освен ако не гледаме/слушаме различни Mezz(a)
Между другото, великолепно изпълнение! Ще трябва да го запиша по-нататък при повторенията.
Приятно слушане
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
Освен ако не гледаме/слушаме различни Mezz(a)
Между другото, великолепно изпълнение! Ще трябва да го запиша по-нататък при повторенията.
Приятно слушане
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
Re: Гулд по "Класика"
Докато цял ден съм съм луднал по триото на Шуберт оп. 100, включително и тази вечер, дотолкова че изпуснах Контрапункта, обаче хванах отначало и изслушах докрай истинскoто Бахово, наистина великолепие, по Mezzo!
Въздържах се досега да влизам в темата за Гулд, защото и аз съм от тия, които го намират за "хулиганстващ" върху Бетовен...
Което изобщо не му пречи да е единственият хем човешки гений. Хем, най-извънземният, непостигнат и едва ли някога достижим!
Най-малко аз съм несретника, който ще дава оценки на този невъзможен пианист и музикант, но един Бах му стига, за да треперим цял живот
Въздържах се досега да влизам в темата за Гулд, защото и аз съм от тия, които го намират за "хулиганстващ" върху Бетовен...
Което изобщо не му пречи да е единственият хем човешки гений. Хем, най-извънземният, непостигнат и едва ли някога достижим!
Най-малко аз съм несретника, който ще дава оценки на този невъзможен пианист и музикант, но един Бах му стига, за да треперим цял живот
Re: Гулд по "Класика"
...и един Шьонберг му стига, за да треперим цял живот.
Да си призная, това за неповторимите Бахови интерпретации на Гулд и за хулиганството връз Бетовен/поругаването на Моцарт взе да звучи като тип съмнителен "обществен договор". Къде е скандалното? В структурата, в пропорциите на темпата ли? в артикулацията, изхождаща от идеала на една експресивна и страдалческа реч, изговаряне? Да не би скандалното да се крие в онази "нескритост" (непотаеность) от която Хайдегер цяла нова онтология разви? Или пък в това, че гледа направо [hinsehen] към творбата и такова гледане е винаги исторически безутешно? Една пианодевойка го упрекна наскоро, че "нямал legato и свирел превзето", друга пък една го изписваше в тетрадката си по история на инструмента така: Гленгулд - сиреч монолитно.
И да питам: "скандалността" в сравнение с други интерпретации ли възниква (което за Гулд изглежда неправомерно, а за тези с които го сравняват - несправедливо) или за някаква per se "скандалност"? Мисля, че ако разумно се слушат БетовеноМоцартовите записи на Гулд тревогата би отпаднала. Та перманентен шок и скандал едва ли е възможен.
Ако изключим Ал. Йосифов, нали...
Да си призная, това за неповторимите Бахови интерпретации на Гулд и за хулиганството връз Бетовен/поругаването на Моцарт взе да звучи като тип съмнителен "обществен договор". Къде е скандалното? В структурата, в пропорциите на темпата ли? в артикулацията, изхождаща от идеала на една експресивна и страдалческа реч, изговаряне? Да не би скандалното да се крие в онази "нескритост" (непотаеность) от която Хайдегер цяла нова онтология разви? Или пък в това, че гледа направо [hinsehen] към творбата и такова гледане е винаги исторически безутешно? Една пианодевойка го упрекна наскоро, че "нямал legato и свирел превзето", друга пък една го изписваше в тетрадката си по история на инструмента така: Гленгулд - сиреч монолитно.
И да питам: "скандалността" в сравнение с други интерпретации ли възниква (което за Гулд изглежда неправомерно, а за тези с които го сравняват - несправедливо) или за някаква per se "скандалност"? Мисля, че ако разумно се слушат БетовеноМоцартовите записи на Гулд тревогата би отпаднала. Та перманентен шок и скандал едва ли е възможен.
Ако изключим Ал. Йосифов, нали...
Re: Гулд по "Класика"
Ееее... забавни са тези "излагания", когато се правят от бързане и вълнение
Аз пък преди време, след като слушах до припадък Хендел, 12-те кончерти гроси оп.6, в един момент ги спипах в магазина и светкавично ги купих. Слушам си ги в къщи и си викам: брей, каква различна интерпретация, да не повярва човек как можело да звучат! Докато в един момент нещо ме заръфа отвътре да погледна обложката и... ужас! Хендел, 6 кончерти гроси, оп. 3.
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
Аз пък преди време, след като слушах до припадък Хендел, 12-те кончерти гроси оп.6, в един момент ги спипах в магазина и светкавично ги купих. Слушам си ги в къщи и си викам: брей, каква различна интерпретация, да не повярва човек как можело да звучат! Докато в един момент нещо ме заръфа отвътре да погледна обложката и... ужас! Хендел, 6 кончерти гроси, оп. 3.
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
Re: Гулд по "Класика"
Виж к'во нещо е клуба! Като каза Шьонберг, нещо ме загложди и не мирясах, докато не изрових диска. Хубаво ме подсети, благодаря!
"Фантазия за цигулка и пиано" оп.47
Гулд заедно с Менухин, 10 минутен запис от 1966 г. Ако не за притреперване, поне като подготовка за съзерцателен полет (стига да не е от балкона) става.
пп
В буклета пише, че това е последната инструментална работа на Шьонберг, написана 1949 г.
"Фантазия за цигулка и пиано" оп.47
Гулд заедно с Менухин, 10 минутен запис от 1966 г. Ако не за притреперване, поне като подготовка за съзерцателен полет (стига да не е от балкона) става.
пп
В буклета пише, че това е последната инструментална работа на Шьонберг, написана 1949 г.
Редактирано от Oблak бял на
Re: И Гулд
В материала "Гений или ексцентрик" има един момент, който ще цитирам отново тук, за да ви спестя търсенето:
Для тех сеансов грамзаписи, которые были связаны с более недавним и собственно фортепианным репертуаром, мы не предъявляли к этому инструменту каких-либо требований. Но перед каждой баховской записью последних нескольких лет он подвергался значительной хирургической операции. Такие существенные механические особенности, как расстояние между молоточком и струной, репетиционный механизм и так далее – всё это было в значительной степени пересмотрено в соответствии с моим твердым убеждением, что ни один рояль не чувствует потребности быть ограниченным и всегда звучать только лишь как фортепиано. Будучи используемым в новом качестве, старый "Стейнвей" смог дать звучание столь непосредственное и чистое, что то non legato, которое так существенно для Баха, оказалось на нем с легкостью выполнимо...
Предполагам (без да съм сигурен), че резултата е този:
Bach - Art of fugue - Contrapunctus4
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")
Для тех сеансов грамзаписи, которые были связаны с более недавним и собственно фортепианным репертуаром, мы не предъявляли к этому инструменту каких-либо требований. Но перед каждой баховской записью последних нескольких лет он подвергался значительной хирургической операции. Такие существенные механические особенности, как расстояние между молоточком и струной, репетиционный механизм и так далее – всё это было в значительной степени пересмотрено в соответствии с моим твердым убеждением, что ни один рояль не чувствует потребности быть ограниченным и всегда звучать только лишь как фортепиано. Будучи используемым в новом качестве, старый "Стейнвей" смог дать звучание столь непосредственное и чистое, что то non legato, которое так существенно для Баха, оказалось на нем с легкостью выполнимо...
Предполагам (без да съм сигурен), че резултата е този:
Bach - Art of fugue - Contrapunctus4
Рибата не мисли, рибата знае ("Аризонска мечта")