Пълнолуние

Лунатици балансират по ръба на покрива.
Протягат алчно жадни пръсти към Луната.
Достигнат ли я,
я убиват с тежък чук.

ti da si onaq ludata luna deto e satanistka ili sektantka?
ako ne si - izvinqvai
ako si - q hodi da ti ebe kriviq mesec krugliq pulnolunen zadnik!!

Подарявам ти думичката СЪРПОЧУК - по-сгодна е за убиване!

(ама не съм я измислил специално за тебе)

Кръвожадна дума

ti da si onaq ludata luna deto e satanistka ili sektantka?
ako ne si - izvinqvai
- не съм

ako si - q hodi da ti ebe kriviq mesec krugliq pulnolunen zadnik!!
- ?????????????????

"ВЪЛК

Толкова тъга вечер по земята.
Тайнствени мъгли пълзят над блатата.
Отварям очи към прохладния вятър,
гората мълчи, пристига луната -
кръгла, бяла, златна, узряла.
Бягам натам, вия сам!
Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме влудява!
Всички хора спят вечер по земята.
Аз се взирам дълго в моята любима и добра позната.
Препускам към нея по бял лунен път,
тревожен и сам - едва усмихнат вълк.
Луната тънцува, властва, лудува.
Луната беснее и буйства. Лее се
лунна река на всички страни.
Бягам натам, вия сам!
Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме изгаря!
Широката луна пак ме пленява!"

...

Сред снежната гора
отеква ехото
на стари времена.

Иса

В тъмници тъмни скрити,
обвиват вещо в пъпки опиумен мак
праха от потрошената Луна.

Да ми целунеш,същия пълнолунен!
Ти си хронично тъп,знаеше ли го?!



Лудата луна се разбесня,
свалете звездите,
на земята е тя!

Разгонихте и фамилията на тази луна!

Лудата луна се разбесня,
свалете звездите,
на земята е тя!

с много тренировки из Матрицата?

КОНФУЦИЙ

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.
- Тази нощ сънувах, че съм пеперуда-отвърнал Конфуций.
Учениците се засмели: -Какво толкова странно имало в това. Конфуций продължил:
- И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций....

...

Разговор със стар приятел

Здравей, Луна!
Защо си днес така умислена,
хей, Луна?
Не виждам графинята мъдра, изискана,
даваща жизнена мощ на доброто
в това гибелно царство на злото,
в тази тъмна, страшна и потайна
нощ.

Хей, Луна!
Защо си днес толкова бледа?
Кажи ми, Луна!
Колко време вече, откакто те гледам
и виждам едно тежко бреме те гложди
и страшни, нерадостни мисли
да те спохождат
в тази черна нощ, пропита с
престъпления.

Ехей, Луна…
Защо си днес толкова тъжна?
Недей, Луна!
Да можех някак по въжена стълба
да се кача там при теб,
да те зарадвам със нещо,
да ти изпея песен,
да си поплачем по вчерашното…
животът ни вече не е така лесен…

Хей, Луна!
Защо въобще си такава съчувствена?
Бъди твърда, Луна!
Не тъгувай по нашата младост изгубена,
по нашите идеи, сънища, смели мечти,
на които свидетел единствен
и изповедник
си ти…
И единствена знаеш кое безвъзвратно
от живота изтрито,
от тълпата измито,
от окото но скрито,
от главата избито
е пръснато
и не можем
да върнем
обратно…


Людмил Стоянов

ЛУННА СОНАТА


Лунната въздишка на морето
облъхна пак звезди и птици.
Бленуват своя остров тих, където
в безмълвие шептят - по тайни жици.


А морските води са омагьосани
от неразгадани, неми заклинанаия.
Небето и земята са докосвани
от хилядолетни призрачни мечтания.


Бакъреният дискос на луната
към дълбините сънни вече плува.
С бледото кълбо се заиграха
раци малки, будни да палуват.


Но лунен звън, крехък и прощален,
полегна после бавно над вълната.
И в акордите му - тихи и кристални,
усмихва се на вечността Душата...



Иванка Денева