Сезони

Зимата чука на вратата ми,
чувствам студеният и дъх,
Въздишката и запотява стъклата,
ръцете и рисуват снежен пейзаж.
Вятъра отнесе смеха ми някъде,
далеч зад снежните върхари.
Остана само споменът,
от нежното лято и златистата есен.
Отиде си и пролетната песен,
донесена от птиците
и ароматният полъх!
Обичам да гледам сезоните,
но от прозореца на балкона,
да гледам как вятъра гони,
на есента тъжна листата.
Да чувствам как бурята свири,
и шиба лицата на минаващите хора.
и да виждам как слънцето,
пробужда първите цветя на двора.
Обичам да гледам сезоните,
но не обичам белия сняг.
Зимата влезе в дома ми,
и замръзвам вече от студ,
вятър топлината прогони,
сега на власт е ужастният хлад!