Ако мъжът ви

всеки път,когато не едоволен от нещо се сърди,но сърденето му не се изразява в думи и деиствия,а просто в мълчание.Убийствено,игнориращо мълчание.Като вид наказание.Как реагирате?Идва ли момент,когато не се чувствате виновни като дете пред него?ТРудно ми е да се"фръцна" и замълча и аз от своя страна.За мен това е чист инат.Е вярно,че той е грък,а те са пословично известни точно с ината си.Спира дори да яде.Тоест,обявява ми пълен игнор,на мен,на храната,която приготвям,ядосва се и на котката,и я подритва,защото знае,че животното си пада повече по мен
Та..какво го правите такъв юнак???..Да спомена за протокола,омъжена съм само от 3 месеца
Когато се случи да замълчи/а се е случвало дори за това,че ме е запитал нещо,а аз не съм чула,съответно реагирала/,но причината за мълчанието му ми е съобщена едва, когато му мине сърдитото.И не го интересува,че тъна в догадки какво по дяволите пак съм направила,казала,неказала,че отново е като един от камъните Стоунхейндж..В такива моменти аз пък изпадам в едни монолози,опитвайки се да обясня,че с разговор по-лесно ще си разрешим недоразуменията,и колко е детинско това.Проговаря, когато си реши,може би когато прецени,че достатъчно ме е изтормозил.Или просто достатъчно е изгладнял...Има ли и други като този византиец??

това след като се омъжи за него ли го забеляза?

бъдете обичани!

Само веднъж ми изигра този етюд ,докато ме ухажваше...Милият,колко ли му е било трудно да се сдърйи

Ох,писах постинг с ника ми Тайни,който обикновено ползвам в друг клуб,но нищо.Само да добавя,че веднъж "цикълът " му продължи 5/пет/ дни...като при жените.Май не е смешно...Мълчеше си и си беше самодостатъчен.За тези 5 дни аз свалих 4 кг..Поне откъм фигура ме вае.
Мисълта ми е,че сме все още в началото на брака,и мисля си,ако има начини/зная,че сама трябва да си ги открия/,но някак да не достигаме този момент с мълчанието.Макар,че точно сега би ме успокоило дори да прочета ,че има и други такива мъже..Врно,мечтаех си за единственият,но дано не се окаже Единствен в това отношение

мълчанието задълбва проблемите

не че говоренето ги решава

а ти - на каквото си постлала, на това ще спиш

"Юри Гагарин къде си летял, хубави путки дали си ебал...?"

Мъдрец е дядо ти,дано ти е още жив и здравАми,ако говоренето не решава проблемите,то тогава поне аз да не се хабя в монолози,че и хем и енергийка ще спестя
То вярно,че на каквото си постелем ще спим,ама и сън не ме лови в такива дни

С такива хора трябва да правиш като с малките деца. Когато се инатят без причина, просто не им обръщаш внимание. Правиш се, че няма проблем, пускаш ежедневни реплики и така. Като не ти отговаря, се правиш, че не го забелязваш. Щом той така и ти така. Иначе цял живот ще ти трови нервите. Недей да търпиш това. Гърците са отвратителни ориенталци. За тях жената е само придатък към дома, нещо като домашна прислужница. От теб зависи да промениш това отношение.

Омръзна ми да светя като кру-у-у-ушка!

Много неприятна ситуация. То зависи главно колко точно се връзваш де.
Аз имах един такъв. За всякакви глупости се цупеше, направо полудявах. И като започна да се моля, да се извинявам, да се мажа по пода (образно казано) и да питам какво съм направила, отговорът е да се разкарам, защото най-мразел когато е сърдит, да го врънкат.
Още си се чудя как издържах толкова време. Сега като си спомня за онези ситуации ми става ясно как можех да му разкажа играта като му се нацупя аз. Той много повече се връзваше от мен и много повече страдаше, но това изобщо не ми помагаше, защото хич и не се сещаше да дойде да се извини или някак да ме омилостиви, а изпадаше в някакво общо отчаяно от света състояние, за което пак не ме уведомява и аз трябва да гадая. Беше като едно малко глезено детенце, което иска всичко да става точно по начина, по който на него му е най-удобно, той да е в центъра на света и всичко да се върти около него, въпреки, че усилено отрича да е така.
И не че е лош човек (напротив), но има страхотен проблем с егото и най-дребното нещо веднага го засяга и наранява. За носене на майтап и дума не може да става.
Същият проблем с егото се изразяваше и в друго нещо - ревност.
Аз просто не издържах. Не мога да имам такава връзка. Колкото и да обичаш някого, всичко си има граници на поносимост.
Не те съветвам да си заминаваш, защото това е съвет, който най-много мразя. Винаги трябва да се решават проблемите, те са за това. Не да им се обръща гръб. Имам предвид, че щом сте стигнали до сватба, някак си трябва да го отучиш. Като начало престани да се връзваш, като се нацупи. Той когато види, че не ти пука, ще разбере, че няма смисъл от тези театри. Колкото повече страдаш видимо от поведението му (не спиш и не ядеш), толкова по-лесно ще му е да те манипулира както си иска.
И ако можеш, не се дръж с него като майка. Колкото повече се държиш като майка, толкова повече той ще се държи като детенце. Имам предвид да не се престараваш с грижите по него, да му готвиш и да му слугуваш. Като не му се яде, да не яде. Казваш му, че щом не е гладен, следващия път няма да му сготвиш, ако изрично не спомене, че е гладен. Не забравяй, че имаш насреща си възрастен човек, който може идеално да се грижи и сам за себе си.

По това, което посочваш за причина за цупенките си правя извода, че проблемът му е също с егото и самочувствието. Показвай му, че уважаваш мнението му, но не толерираш цупенки и това е. В крайна сметка той ще се държи с теб така, както му позволиш. Може и на главата да ти се качи, ако му покажеш, че нямаш нищо против.

Успех!

Такива телета има и българчета!
След нашето цупене вдигнах скандал и казах в прав текс какво мисля за поведението му!
За сега не се е повторило! Предполагам, че ще има още обаче!

Виждам, че вече си получила добри съвети, но да се разпиша и аз. Все едно ми преразказваш началото на брака ми, само дето моят човек е сицилианец (то май даже е по-лошо от грък, знам ли). Чудех се и аз и се маех къде съм съгрешила и защо моят повелител е нацупен и умълчан. И колкото повече се опитвах да го накарам да ми проговори, толкова по-зле ставаше. Докато ми писна един ден все аз да го омилостивявам, все аз да правя опити за разведряване, и започнах да си организирам излизания по женски с приятелки, разходки с наши общи познати и въобще не му обръщах внимание. Коравият мъж издържа два дни, на третия ме събуди, направил кафе. Извинява се един вид; ама много не държах да ми се извинява дълго, щото все пак се обичаме и така вече шест години.

И за двама ни не е първи брак, така че и аз съм понаучила туй-онуй. А той ми каза, че първата му съпруга е изпадала в нервни кризи поради мълчаливите му състояния, което много го дразнело - просто искал в такива моменти да бъде оставен на мира. И сега понякога се случва "да го хване тихото", не го човъркам въобще в такива моменти - като му мине ще дойде и ще ми каже. Положителното е, че с времето "тихото" става все по-рядко и все по-краткотрайно.

Но наистина трябва да поговорите за това нещо със съпруга ти, обясни му как се чувстваш - новобрачни сте и може би още не сте се опознали достатъчно, а това няма как да стане без взаимно споделяне. Надявам се да ви върви по вода!

else ти е отговорила много хубаво!
Лично аз съм на принципа: каквото повикало - такова се обадило!
както се държи той, така се дръж и ти - не ти говори - не му говориш и ти.
Не му обръщай много внимание, колкото повече го правиш, толкова по-трудно ще ти се качва на главата.
Ако наистина те обича ще се научите как да живеете заедно.
Имах едно гадже, дето все ми разправяше - майка ми не прави така таратора, майка ми не прави така салатата .... познай дали докато съм била с него съм готвила? Само в началото се връзвах и после го оставих той да си ги прави нещата, както майка му ... или както той намери за добре.

бъдете обичани!

Хей,страхотни сте в този клуб.Снощи си пуснах темата и в "Женски клуб",но там мъж ми направо го разкостиха...Разбира се има и някои хубави ,смислени мнения,не само квалификации,че той е луд,а аз ефтина,купена бьлгарка и подобни.Благодаря ви,момичета за наистина добрите съвети,които сте дали.Съвсем начинаеща съм в брака, а много искам да е успешен/както всички останали хора де/.Мнения на интелигентни хора.Още повече ,че не смея да тревожа близки,достатъчен е факта,че ме мислят как съм зад граница.Едва ли е всичко толкова фатално,всеки от нас си носи особеностите на характера....

Слушай много е важно началото на брака, особено ако преди това не сте живели заедно. въпреки огромната ти любов към съпруга (която се усеща от киломенти) тайничко си разпредели ролите в отношенията ви и си отстоявай правата още от сега. ЗАЩОТО КАКТО ГО НАУЧИШ ТАКЪВ ЩЕ СИ БЪДЕ ДО КРАЯ. Аз на моя му позволих да ми се глези и това доведе до качване на главата ми. та минахме през години на настройки, които са си живо губене на време. Опитай се да избегнеш всичко това.

И последно - извинявай ама въобще не харесвам гърци - особено откакто една приятелка се омъжи за такъв - леко, бавно, мазно и както се казва "с памук" я превърна в притурка към соцалния си статус .

Хайде без предразсъдъци. Съветите ти са добри, но това за гърците можеше да си го спестиш. Нито всички гърци са такива, нито всички останали са самата прелест.