За раждането у дома

Има един господин, който перидодчино "захранва" клуба с различни налудничави, според мен, идеи. Една от тях беше за раждането в домашни условия. Е, аз категорично съм протива това да се връщам стотици години назад. Без да се опитвам да налагам мнение, ви предлагам да погледнете тази статия. На руски е, мисля, че е разбираема.
В последното изречение е изказано мнението на компетентно медицинско лице и съдържа посланието на статията:"Раждането у дома е връщане в каменната ера".
[линк]

Само мога да кажа без коментар - хората са си написали всичко черно на бяло .... жалко, че има толкова лековерни хора, които стават жертва на такива провокации, жалко за дечицата и т.н

Аз, без да съм съгласна с раждането у дома, ще ти кажа, че за много жени не от нашата култура, това е нормалния начин на раждане.

Много кофти е описаната ситуация, жалко за лековерието на хората повярвали на тази частна организация, дано въпросните собственици да си получат заслуженото

Аргументите "за" звучат примамливо: в домашна обстановка, със собствените си неща и между близки, една жена е много по-спокойна и отпусната. Все пак има си акушерка, която следи раждането и при необходимост вика линейка и те карат в болница. Детето остава в близък контакт със семейството си още от първия миг, което се счита за изклЮчително важно...Ваната (моя позната роди така 2рото си дете) явно наистина облегчава, иначе и топлите душове са приятни. Това кой ти го дава в болницата?? Не на последно място (според страната), ако една жена няма препоръката за болница и избере да ражда там, трябва сама да поеме разходите, които никак не са малки, докато вкъщи така или иначе е осигурено всичко необходимо (откъм основни материали)...

Мен ме занимава друг въпрос, понеже присъствах на по-голямата част от едно такова раждане: как издържат жените без упойка? Мен много ме е страх, а знам че току така няма да я получа

Че аз също родих без упойка, ама още съм жива
Всъщност аз пък не си представям другото нещо - как ще ми наврат някаква игла в гръбнака - брррр - мерси

Абсолютно права си!!! Освен това, всички знаем, че може да се наложи много спешна докторска намеса.

малее, аз примирам при мисълта...Като си спомня какво беше с упойката, какво ли ще е без нея Иглата трае няколко секунди и не боли... Но ето сега ми твърдят, че заради упойката не съм си усещала добре контракциите и силата им се е намалила...

Ама като дойде, къде ще ходим ;-) Приятелката ми преди 3 месеца, докато чакаше да дойдат да й я сложат и роди

Въпросът не е дали ще оживееш, а защо е необходимо да си причиняваш нормалното необезболено рпаждане. За протокола аз също не желая да ми бодат гръбнака и затова съм за крайния вариант.

Разнообразие - [линк]

много research има на тази тема. говоря за нау4ни проу4вания, не за клукарски статии. вси4ки те доказват 4е раждането в къщи е толкова безопасно, ако не и по безопасно от раждането в болница. в пресъствието на акушерка разбира се.
обезболяващите лекарства савсем не са толкова безобидни колкото си мислите. разбира се всеки има право да избира и това е наи правилното, това което ме притеснява е 4е решенията се вземат без цялата информация да бъде предоставена на бременната жена.
съжалявам ако съм обидила някои, уважавам мненията ви, просто искам да се интересувате подробно за вси4ки възможности които ви се предлагат, задаваите въпроси искаите доказателства,все пак става въпрос за вашия и на вашето беб4е живот.
успех на вси4ки

В нашите тренинги по пренатално възпитание с бременните във Варна много оживено дискутираме този въпрос, тъй като въпросът за предстоящото раждане е е дин от основните, които вълнуват бъдещите майки.

По време на тази тема изяснявахме преимуществата на естественото раждане, на домашната среда, на активното, съзнателно и осъзнато отношение и поведение на майката по време на раждането и особено значението му за последващия период на развитие на физиологията и психиката на бъдещото дете. Демонстрират се техники на дишане и други психологически подходи, които имат за цел да намалят и трансформират болките, да развията нагласи за продуктивната страна на процеса на раждане. Надълго и нашироко обсъждахме въпроса, какво отражение дава върху психиката на детето различните интервенции по време на бременността и раждането.

Не сме агитирали или препоръчвали на никого раждане в домашна среда, но моето лично убеждение е, че това е най-добрия начин по който едно дете може да дойде и да се посрещне на бял свят. Все пак за да се случи това е необходимо специална нагласа и увереност в себе си от страна на семейството и майката и ако липсва такава, е по-добре да не се рискува.

Тъй като, в голямата си част бременните се интересуват главно от информация и знание от стандартната и масово тиражираната физиологична и чисто медицинска страна на проблема, въпросът за пренаталното възпитание на майката, детето, за развитието на специфична сетивност и усет, не просто интелектуално да знаеш, а сетивно да усещаш и емоционално да чувстваш, кое е по-добро за теб и детето ти, не се пставя, не се осъзнава и не се взема пред вид.

Затова пък, когато децата поотраснат, моят кабинет, както и кабинетите на много колеги психолози се пълнят масово с проблемни майки и деца. При по-внимателно вглеждане в процеса на дългогодишна практика през последните години масово причините за тези проблеми водят до пренаталния (вътреутробен) период на детето, както и на травми на самата майка още от нейния такъв период. Моите лични наблюдения и изследвания върху това, както и на екипа колеги, с които работим, доказаха връзката на тези състояния с механистичното, формалистично отношение към раждането и родилките в болниците, като процес едва ли не на конвейр. Рутинираното и формално отношение, нерядко зле прикрито бездушно отношение на лекарските екипи, студената и безлична болнична обстановка допълнително натоварват психиката на майката и лишават акта на раждане от неговата специална, интимна и сакрална атмосфера. Проблемите на поколението от 60-тте години на миналия век, определено се свързва с психологическя дистрес на раждане в нашите болници. Разбира се вече има частни клиники и етажи в общинските болници за ВИП-клиенти, където обслужването и атмосферата в момента се опитват да съчетаят разбирането и уюта на "домашното" раждане", с осигуряване на лукс и модерно медицинско обслужване.

Въпросите са сложни и спорни, затова всякакви категорични и свръхкомпетентни изказвания и апели било в полза на едно или друго, са най-малко неуместни, тъй като дори в средите на специалистите - медици - пренатолози, психолози, неврофизиолози и други няма единно мнение. Живеем във време на роенето на множество научно обосновани гледни точки. И най-доброто, което можем да направим е не да се придържаме твърдоглаво за една от тях, а оптимално да се възползваме от колкото се може повече възможности.

искрени поздравления Лили. мисля 4е това което правите е 4удесно. ваобще си нямах напредстава 4е има такива класова за пренатално обу4ение. аз вярвам силно в натуралното раждане, но в никъв слу4ай не се опитвам да налагам мнение. другото нещо в което вярвам също толкова силно е правото на жената сама да решава кое е най добре за нея. за да направи това безопасно оба4е триабва да има цялата информация, а не мнението и виждането на един гинеколог. може би не съм права да коментирам защото не съм в БГ отдавна и незнам то4но как стоят нещата, пък и съм само студентка по акушерство, но пък това е при4ината да 4ета много и разли4ни мед. проу4вания а и у4а в страна където бременната жена е поставена в центъра на вси4ки грижи. системата е много по разли4на, но виждам 4е и в БГ нещата вървят на промяна. 4удесно.продължаваите страхотната си работа Лили. впе4атлена съм.
с уважение
galiaiam

Много е неприятно да ти забиват игла в гърба - пробвах. Освен това и раждането си болеше - не мога да си представя, че е възможно повече да боли без упойка

без да съм чела другите мнения съм твърдо против да се съдут хората за техните гледни точки или избори. Можеш да си изкажеш мнението, но не и да заклеймиш чуждото. Има хора както разбрахме, които са родили в къщи и с нищо никуму не са попречили. Така че ... ако твоя избор е болницата - ОК. Ако моя е в къщи - това си е мой проблем.

Чесно да ти кажа ако бях в една Германия щях да си родя в къщи на спокойствие. Стига и да можех да си го позволя де. Случайно познавам две германски семейства и едно швейцарско (с 4 деца) РАЖДАНИ У ДОМА ... на майките нищо им нямаше - нормални бяхя и на татковците също ...

Хайде леко раждане където и да си изберете и бъдете щастливи.

Аз пък да ти кажа честно, в случая не става въпрос за присъда, а за диагноза на въпросния господин.

И ми е интересно, кой ти пречи да си родиш на спокойствие и в някоя частна клиника. Така или иначе и в къщи, и в клиниката ще си плащаш.


Константин - 10.11.02
Белослава - 06.05.06

Здравей!

Не искам да се самоизтъквам, но понеже за мен е важна всяка насърчителна оценка ти давам линка с темата "Пренатално възпитание". Тъй като все още сме пионери в тази област, за да продължим успешно е важна всяка положителна реакция, макар и да не е от България!

В момента обучаваме по проект, финансиран от Общината, няколко целеви групи - бременни, студенти - медици от Асоциацията на студентите - медици в България, ученици, майки с малки деца. Идеята е в продължението на проекта догодина да бъдат обхванати акушерки, лекари акушер-гинеколози, пренатолози, лични лекари. От опит знам, че да обучаваш лекари е страшно трудно. Смятат, че всичко знаят и няма какво някой да им казва, какво могат още да научат:-))) Ние сме решили, обаче да се обърнем към млади хора, специализанти по акушер-гинекология, както и към лекари, които са отворени към новости и вече се интересуват от темата. А такива за щастие има все повече!

Още веднъж благодаря за позитивната оценка!


[линк]

Сега, за "диагнозата" на господина ли говорим или за "раждането у дома"? Кой е главният въпрос и кой е акцента"

И кой, кога и как слага тука диагнози? Ти лично с лекаря, който му е поставил диагнозата ли си говорила или ти лично му я постави? Или реши да повярваш на виртуалните си клубни приятелки, понеже твоето мнение съвпада с тяхното?

Я дай да се разберем сега?

Да ти кажа честно, добре че са акцентите, че ще се превърнем в коне с капаци, ако се ограничаваме стриктно във всяка тема. И тогава не ни мърда роботизацията - памперс, мляко, кърма, пюрета, баня, разходка. Аз не бих се ограничила до такава степен.

Диагнозата е по лично моя преценка, на базата на натрупания ми опит в 30 годишния ми живот. А с удоволствие бих говорила и с лекаря на господина, ако го знам кой е! Може би ще ми допълни знанията.

Виртуални приятелки - е такова нещо нЕма. Но пък че ни съвпадат мненията е готино, явно имаме нещо общо. В този свят на тотално разделение, да знаеш, че някой мисли като тебе е приятно.

Ако нещо не е ясно, от време на време съм на линия, да се доразберем! Абсолютно съм отворена към дискусии встрани от темата за бебета.


Константин - 10.11.02
Белослава - 06.05.06

Ако става въпрос за един господин, дето ми е писал на бележка по темата и ми е посочил и няколко отпратки към линкове също по темата, моята професионална "диагноза" е, че тоз господин си е абсИлютно нормален. С малко "по-странни" разбрания, според масовите такива, но с абсолютно нормален език, реакции и поведение. Осланям се на 10 години по-големия си опит от твоя. Единственото, което ми хрумна е, че с удоволствие и интерес бих изслушала, ако е възможно, мнението на майката на детето му.

Разбира се, абсИлютно съм на мнение, че всеки си има право на лично мнение. Както и абсИлютно категорически съм на мнение, че колкото и да си държи човек на личното мнение, ако не използва подходящ за случая толерантен тон към различни от неговото мнение, винаги ще си намери майстора!!

Та, нямам против личното ти мнение, а само имам лека забележка към категоричния и неповратлив, и недостатъчно толерантен тон, и недопустимо етикиране, дамгосване, категоризиране с уклон към клюкавене!

И понеже спомена, че си била готова да дискутираш и теми извън бебешорските, да те питам, знайш ли какво е "преструктуриране на гледната точка"?

Аз също много бих искала да раждам у дома си..........а Людмил ми е много симпатичен.........

Не виждам какво лошо има да се роди у дома.
Имам 2 нормални раждания без упойка, които спокойно биха могли да протекат и у дома.

И силно подкрепям това, което пише Лилито - в болниците стресът се умножава неколкократно от бездушното отношение на персонала.
Докато в домашни условия, при една спокойна майка, раждането може да протече много по-спокойно.

Мисля си, че причината да се избира секцио без медицински показания, както и предоверяването на медицинския персонал, е резултат от отдалечаването на жените от естествените им функции като раждане (а после и кърмене). Има все по-малко личен пример в тази насока, а тези, които се престрашат да са различни, масата хора ги възприема като луди. Не са.

Независимо частна или държавна клиника, платен лекар или дежурен екип - нормалното раждане зависи от майката. И дори да си платиш за за най-скъпата клиника и най-добрия лекар, ако в ключовия момент не се напъваш, лекарят ще прибегне до рязане... А наплашената и неразбираща жена много често спира да слуша инстинкта си. Докато информираната и спокойна жена знае, че лекото раждане зависи от нея.

ан така.. кажи си, кажи, че да ти лепнат и на тебе "диагнозата"...

съжалявам, че по мое време я нямаше тази "екстра"... за нищо на света, нямаше да раждам в болница...

ако много искаш и ако имаш подкрепата на семейството си.. ако нагласата ти е да раждаш у дома, и ако си спокойна, уверена и нямаш противопоказания, нищо не ти пречи да преживееш едно от най-изключителните състояния за жената във възможно най-интимна, топла и уютна домашна обстановка...

и не забравяй.. първата ти работа, след като бебето излезе на бял свят, преди още да е прерязана и пъпната връв, да гушнеш, помилваш и приласкаеш детето си...