Неприятно.

Миналия уикенд ходих до Сливен и Нова Загора, този - до Тетевен.

Понеже вече сравнително рядко пътувам по страната, неприятно впечатление ми направи това, че има много, ама адски много необработена и незасята с нищо земя отстрани на пътищата.

Едно време беше друго.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Никой не иска да копае.Всички искат на бюро с чистите дрехи и с големите претенции за възможностите си.Или търговия евентуално.Лесно ,чиста печалба и доходно.
Ще вложиш средства и труд и ще чакаш след месеци реколтата,че да я продадеш за жълти стотинки и уж да спечелиш от цялата работа!?кой е толкова малоумен вече.

Нищо лично,само изказах мнение!

кво да правят, освен да "копат", като друго не могат, а и никой не е достатъчно квалифициран да ги замести?

Познавам селяни с реституирани десетки, че и стотици декари земя, които нищо не правят по тях, само се карат със съседите си, че си пускали добитъка да пасе НА ТЯХНА ЗЕМЯ.

Б@сси идиотите!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Преди 10-тина години количеството необработени земи в нашата страна бе поне 2-3 или 5 пъти повече. Напоследък си е направо рай. 1995-6 беше една пустош, повечето земи - обрасли, всичко запустяло, рушеше се... Сега е доста по-добре.

Ти сигурно сравняваш с чужбина. Там е наистина рядкост да видиш необработена земя.

Прави нещата до колкото е възможно прости. Но не повече.

когато бях малка и пътувахме с колата, гледката от прозореца. Дръвчета подредени в колони, слънчогледи и земя, изглеждаща като на повечето картички, които приканват туристи да отидат да я видят. Спираме някъде, откъсваш ябълки или пити слънчоглед и хайде пак на път. Цветя и мост напред пред нас от високи дървета преведени над платното. Пътят се е ширнал напред и ти е все едно кога ще пристигнеш, само и само да видиш още една хубава поляна или заек прибягал пред колата.
Сега е тъжно. А и скоростите са други. Всеки бърза да стигне. А отстрани- да става каквото ще- пустеещи земи, пожар, боклуци- ние сме си удобно в колите. Това нас не ни касае.
И аз съм от градските чеда. Като се замисли човек за "селските труженици" и техния "високо" платен труд много, много не остава място за мърморене. Няма стимул, няма оправдано очакване от това, над което се трепеш като вол. Трудно е. Не е извинение, но повече бих се сърдила на държавата, отколкото на хората за отказа им да обработват земята.

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Имаше земи по пътя за Сливен, за Бургас и Варна, които бяха видно с обилна реколта. Сега е пустош - трева и тръни.

А за чужбината (диахронично) Турция, Словакия, Македония:

Нямаше и един кв. метър необработена площ. Включително фиданки на плодни дръвчета, засадени където не може да има промишлени култури. Даже на границите на резерватни площи (Словакия).
И водачката казва - не им обръщаме внимание. Те прескачат в резервата да си оберат реколтата, но знаете ли колко животни прескачат от резервата в частните земи да си похапнат от същата?



Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

отиде да си живее на село. Селото, в което е родена жена му. Той си е градско чедо. Но, защото е с такава проф.ориентация и практика, разбира доста повече от всички в селото кво трябва да се прави със земите, посевите и реколтите. Все тая.

На жена му, леля ми, и реституираха към 200 декара земя, разположена около езерото (сега микроязовир) и дори кея за помпентоо корабче.

Да не говорим за декарите около селото и в най-близка дистанция до старата къща, сега вече в границите на селото и продаваеми като жилищни терени.

Те казват - нямаме техника. Осигурих им кредит на много изгодни условия, поддържан от правителството, за универсален тракторобагер с всичката прикачна техника. Те са ми втори майка и баща - за тях на всичко съм готов. Нямало да им останат пари да наемат комбайни и пр. други.
Осигурих им урегулиране на имотите, които са вече вътре в селото. То се разраства - превръща се в във вилна зона. Имаше кандидати от близкия окръжен град. Пак същата реакция. Даже им предложих поемане на разходите по урегулирането. "Ама не може ли да го продадем неурегулиран". Баси идиотията. Може, ама никой няма да го купи.

Мързи ги да мислят! Не смеят да поемат рискове. Те цял живот са работили на заплата и все чакат някой да им кихне пари за месечните им разходи за нищожния труд вложен от тях между пиенето на кафетата и обядването в стола.

Аман!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Възрастните хора трудно свикват с новостите. Но още по- трудното е, че се налага да рискуват. Навика, за който споменавате, също не им е от полза, но така са прекарали живота си. Кога да се променят тепърва. "Да капе, пък..." - тези думи може да се чуят по- често, отколкото- хайде да направим това или онова. Ако рискуват и изгубят всичко? Вашата подкрепа няма да се приеме напълно- никой не иска да тежи на децата си. А и възрастните много по- трудно могат да преживеят мисълта, че са се провалили(ако това стане), или даже и самият провал.
Разбирам Ви, че е тъжно да гледаш възможностите, които обещават светло бъдеще и по-добър живот, но... възрастни хора. Надеждата им е "поне" да не пречат, пък след тях- земята е Ваша- действйте.
Но ако може да се разбере страхът на възрастните, кажете какво е обяснението на младите? Защо те не искат да рискуват със земя и селскостопанство?
Политиката на държавата ни куца. Това не е единствена, но е важна пречка.

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

ГОВОРИ МИ НА "ТИ". Това е обичайната етикеция в интернета.

Не зная за двъзрастта, но аз на каквато и да е такава, щом държ. бюджет ми стане гарант по някой дълг, ще развия всякакъв бизнес.

А, да! Ние ка умрем, всичко това е ваше. Познат рефрен.
Добре, дай аз и първият ти син да вземем този кредит и т.н. Дръжки. "Аз не мога да плащам кредита с пенсията си". Баси начина на мислене!

Съседът му рискува с подобен кредит и вече има рибарник с добра производителност. Щото заповяда на децата си да изчетат всичко писано за ръководене на рибарници на 3-4 езика, които горе-долу знаеха да четата хлапетата.
Има добра седмична печалба. Собствена трансп. служба за доставка до местните борси, пък и отглежда видове, които са по-скъпи на пазара.

Мислеше да прави собствена борса в селото, ама кой ли ще ти дойде до шибаното село, ако не отглеждаш уник. видове...
Пристъп на грандомания.

Нейсе! Наздраве!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

с моето Вие. Извинявай. Имам някаква представа за хора от клуба и въпреки това (наречи го уважение или просто добро възпитание), тъй като тя е непълна, трудно ми се обръща езика (ми се преплитат ръцете да напиша) да кажа ТИ! Все пак си прав, в нета е достатъчно да кажеш едно hi и вече може на ти. Къде съм тръгнала и яз с моите архаични и неприложими норми и правила на поведение (и малкото пръстче си държа нагоре, когато пия чай - шегувам се).
Поотклоних се от същността на темата ти.
Разбирам те. Напълно разбирам това, което искаш да кажеш. Но, това е твоята истина за живота- предприемчивост и дерзаене нагоре. Добре. Но това не е техния живот. И тук щях да се отплесна, но се сетих, че все пак става дума за пустеещите ниви. Та, държа си на мнението- помощ и грижата на на държавата в тази сфера, както и много други, е незадоволителна и независимо от желанието или нежеланието на някои хора да се занимават или да не се занимават със земята, резултата(в повечето случаи, с изключения разбира се) е един - разочарование. От това, че се занимават с обработка на земята и отглеждане на култури, които се изкупуват за жълти стотинки. От това, че не се занимават със земята и тя пустее пред очите им. Но във втория случай, поне няма да са хвърляли труд на вятъра.

Наздраве! За бъдещето на плодородната ни земя!

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

О, да. Когато сравняваме с Турция, Словакия (даже и Македония), да не говорим за Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Щатите...

Може би само Румъния и някои части на Сърбия са в подобно на нашето дередже...

Аз се опитах да намеря оптимистичното...а то е в промяната от преди 10 г. Има още доста, направо много да се желае, но има напредък.

Прави нещата до колкото е възможно прости. Но не повече.

Има много верни неща, но исках да обърна внимание на ниско платения труд на селските труженици и "трепенето". Не рядко ми става много криво, че хората, които използват умствен труд се разглеждат като "неработещи", а тези, които използват физически - като единствените работещи.

Като оставя на страна за момента този спор, искам да отбележа, че в другите страни (с развито селско стопанство) по 3-4-5 души обработват земя, която у нас се обработва от стотици, даже хиляди хора. Знам за липсата на пари и т.н., но една от причините е и в доста закостенелите представи и подходи на тези, които добиват продукцията. Както и в мутрите, които не позволяват на предприемчивите (щото има и такива) фермери да ползват съвременни методи (като искат огромни рекети...).

Държавата има вина за несъздаване на добри условия и липса на ефективна система за предпазване и контрол (полиция/жандармерия и съд), но на много места и хората имат не малка вина с пасивността си и "бе тя държавата е виновна).

Прави нещата до колкото е възможно прости. Но не повече.

Чак сега зърнах, че и АВе-то е писал (от опит - аз също имам опит, макар и не пряк като него) за другата "вина" (не за "ти", "вие", където...съм много приятно изненадан, че има още хора, които в първите моменти говорят на Вие, както ни учеха преди години бабите ни...които макар и другаросвани на улицата си бяха госпожи при техните си сбирки).

Според мен са нужни усилия и от двете страни - и от страна на държавата (писах по-горе в кои области), но и от страна на селяните - все още земята е евтина, все още няма интереси на големи фермери, все още могат да направят усилия за окрупняване на земи и закупуване на техника за обработване.

Иначе...земята ни е плодородна (все още може би екологично чиста - поне до преди 4-5 години беше така), страната ни - много красива и с големи възможности. Когато мутрите се махнат от ръководене на страната ни и почне ефективна законност, дай Боже и предприемчивите ни селяни да се впуснат в модерно селско стопанство.

За Наздравето съм - съгласен

Прави нещата до колкото е възможно прости. Но не повече.

Ама ти си мислиш че друго не могат.Децата /вече на нашите години/ са отдавна по градовете и нямат и най-малкта идея да се връщат на село.Даже не казват че там са родени.Остава ние да се преместим там.
Чакат да се вдигне достатъчно цената на земята за да я продадат и да си уредят положението.За работа забрави просто.

така е, графинята е права...работиш цяло лято и накрая мутрите ти изкупуват
продукцията за жълти стотинки...сещай се ако не исакш да продаваш к'во става
е за т'ва сме на туй дередже!

къде ми е кокЪла

Това е обичайна гледка от поне 13-14 години.

с теб.
Нужни са усилия и от двете страни, но все някой трябва да подаде ръка пръв.

И макар да е рано- наздраве си остава поздрав!

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

за работа си е патент направо- един работи, много дават съвети, или - много работят- един обикаля с костюмчето и обира лаврите.
Нещо от типа- на всеки според заслуженото- рядко срещано явление. Не говоря за частите фирми, макар, че и там има върху какво да се поспори.

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Време е за лекичък обяд... Приемаме нежната ръка и я оставяме да избере следващия жест



Прави нещата до колкото е възможно прости. Но не повече.

моделът го има и на Запад, а на други места е още по-български (в изложения по-горе смисъл). Разбира се - на по-високо (изчистено от куп простотии и недомислици) ниво. И поради доста по-високия стандарт там, "несправедливостите" по-малко си личат.

И при държавното и при частното си има бачкатори и съветници. И най-накрая такива, дето взимат многото пари. Сечението на тези категории не рядко варира, като в рядко случаи работата е пропорционална на облагите. Ала това е дълга и сложна тема, макар и да е вече след-обедно време...да предложа нещо по-сладко.

Една толумбичка? Примерно И след час и половина - сухо мартини с маслинка

Прави нещата до колкото е възможно прости. Но не повече.