Моля кажете ми

Здравейте на всички
Кажете ми според вас кои са причините,които могат да се нарекът основателни,за да се предприемат действия за развод и въобще да се вземе такова решение.И разводът правилно решение ли е когато нещо не ти харесва в брака или независимо то проблемите е по-редно да си натискаш парцалите,защого вече си създал това семейство и имаш деца примерно.
Благодаря ви за мниманието!

По скоро сподели какво точно на теб не ти харесва в твоя брак и какво те кара да се чудиш да се развеждаш ли или не. Така мисля, че ще получиш доста мнения.

Ами какво......всичко изчезна поне в мен де.Имам си ппречени да това.Груба отношение и всички производни.Сега вече съпруга ми като видя,че има реален шанс да ме загуби,а с мен и детето ,се държи повече от прекрасно,но знам,че и това ще е до време,защото си познавам стоката.Просто вече не си представаям живота си с него,не съм щастлева,ако ще и звездите да ми свали и искам да променя живота си.Да си го изживея по най-добрият за мен начин,защото е твърде кратък и от опита на другите съм разбрала,че жертвите в името на децата или на кавото и да е друго са напълно излишни.Оставаш си накрая напълно сам,неудовлетворен и нещастен.
Понякога се обърквам в мислите си за това кое е по-правилно.
Ако някой може да ми каже ще му бъда много благодарна.

Ти пък що търсиш основателна причина?!? Странно!

Ами търся я.......искам да се освободя от това бреме,защото не съм щастлива,обаче немога да се реша. И НАИСТИНА НЕЗНАМ ДАЛИ ИМАМ ОСНОВАТЕЛНА ПРИЧИНА ЗА РАЗВОД.Аз вече не изпитвам абсолйтно нищо кам съпруга си и знам,че рано или късно ще се тигне до това,но изпитвам и чувство на вина към детето си.А бе объркана съм,

Здравей ,нормално е да си объркана ,искаш да направиш голяма промяна
Това ,че съпругът ти се държи грубо значи ли че е насилник и те тормози физически или психически със заплахи ,ако е така ,няма какво много да му мислиш ,просто си събирай багажа и с детето бягай по-надалече
Мен ме смущава това което пишеш ,че сега той като е осъзнал ,че може да те загуби и се държи прекрасно
По принцип насилието и грубостта се появяват когато човек е безсилен да победи с доводите на разума
Ако ти като съпруга провокираш с поведение на жертва ,дори мъже които не са склонни към грубости ,може да започнат ,защото им се разминава всичко
Не знам какъв е твоят случай ,но може би си струва да му дадеш поне един шанс да поправи нещата ,всички ние може да сгрешим понякога ,въпросът е дали сме в състояние да поправим грешките си
Ако грубостта е свързана с употреба на алкохол ,направи възможното да го спреш ,естествено ако вече е зависим ,шансът ти е почти нулев ,въпреки че аз познавам две семейства в които мъжете успяха да овладеят този проблем
В едното се стигна до раздяла за повече от година ,мъжът бе изпаднал в абсолютна дупка ,но не знам как точно успя да се стегне и вече повече от 10 години са заедно
В другото съпругът се разболя и страхът за живота му помогна да се спре
Ти пишеш ,че сега съпругът ти ти сваля звезди от небето , за да останеш с него ,ами опитай ,остави го да покаже и най-добрата си страна ,ако нещата потръгнат ,може би ще успеете да преодолеете кризата,в края на крайщата именно разводът е крайната мярка и аз не смятам ,че трябва да се прилага ,преди да сме сигурни в изчерпването на всички разумни варианти да останем заедно

За всичко си права по принцип. Този шанс съм го давала не веднъж .Но нали знаеш поговорката" вълкът козината си мени,нрава -не".Ето това е.Слава Богу няма алкохолна зависимост,но никога не се знае.Иначе всичко останало като посягане не веднъж,обиди,грубо отношение,незачитане,изневяра,скандали и т.н. винаги го е имало и аз знам,че това поведение сега, е затишие пред буря.Човек не се променя коренно на 33 години какато и да го мъчиш.Въпрос на възпитание и ценностна с-ма е това.А в това отношение ние се разминаваме драстично.Сега се държи прекрасно,защото за пръв път поставих толкова категорична въпроса за развод и то защото наистина го искам.Преди само ми е менавала такава мисъл през ума,но не съм го искала.Предпочитах да правя компромиси и си мислех,че ще мога да правя така цял живот,бях се примирила с този начин на живот заради детето.Не разбирай сега,че съм жертва,т.е....,че съм малтретирана или нещо такова- не,но не мисля ,че само това може да бъде причина да се почустваш огорчена,разочарована,несигурна в бъдещето си с този човек и т.н.И сега решението за развод дойде ,защото в мен вече няма и капка чувства към съпруга ми и съм убедена за себе си,че никога повече няма да имам ,а немога и неискам да живея без любов.Толкова съм празна в момента,нищо не ме радва освен усмивката на дъщеря ми,нищо не ме интересува,върша всичко машинално,не се усмихвам,нямама желание да излизам,отслабнах драстично и вече съм 40 кг,с 8 кг по-тежка от дъщеря ми.Неискам да ми се случва това,но съм безсилна да го спра.Просто съм нещастна с него,както и той с мени това ми се отразява,а и детето усеща и вижда всичко,въпреки добрият тон и отношение в къщи.И тя страда за това.Той обаче не желае да приеме истината,която му казвам ,знае колко обичам и държа на детето си и знае,че заради нея все още не съм предприела нищо.Защото тя се чувства добре и спокойна в този дом,а не някъде другаде където ще се наложи да отидем при евентуална раздяла.Знае,че съм отговорен човек и използва това,за да ме задържи.Но каквото и да прави вече ,аз не го искам от него и това не ме радва.Напрежението от този капан в който се намирам ме убива.Неискам и немога повече да го допусна до себе си и да изживея живота си с него.Просто искам да бъда щастлива и смятам,че всеки заслужава това.Той също,а заедно няма да бъдем.Опитах наистина да се преборя със себе си,но немога вече.До сега успявах някак си за тези години през които сме заедно.Но човек неможе да върви срещу природата си и май наистина е така.Физически и психически вече се се чувствам и изглеждам зле от тази ситуация.Ако не страдах и не ми пукаше едва ли щях да стигна чак до тук.Незнам дали ще ме разберете правилно,но за мен разводът ще бъде спасение и за двамата.Знам,че детето ще страда най-много,но и аз съм дете на разведени родители и всичко е минало,заминало,станала съм човек,имама си две висши образования,добра професия,стабилни доходи и т.н.Винаги съм се разбирала прекрасно с баща си,от както се помня всяка ваканция и свободно време сме прекарвали заедно и всичко е било супер.Нищо негативно не съм усетила то техният развод.Виждала съм ги щастливи двамата по отделно и съм била спокойна.
Наистина мисля,че е най-важно човек да е щастлив ,защото само тогава може да бъде пълноценен и полезен за себе си и за всички около него.
Може мислите ми да са малко объркани и се извинявам за което,но се надявам да ги разберете все пак
Поздрави на всички!!!

Ама, ако не изпитваш нищо вече към него и няма връщане назад. Няма какво да се примиряваш, защото си отговорна. Напротив, щом си такава трябва да вземеш мерки за по-радикално решение - това ще е по-доброто за детето. Защото и децата усещат, че нещо не е наред, колкото и да се преструвате. А когато и ти си щастлива и спокойна, значи такова ще е и детето ти. И аз мислех, че за доброто на детето няма да се развеждам, но видях после колко съм грешила. Щеше за ро-добре и за детето по- рано да съм го направила. Затова не повтаряй тази грешка!

И аз така мисля Вики,но това чувство за вина към детето ми,че по този начин ще разбия детският и свят,щастието и,ще и отнема сигурността в семейството и.И като ме попита защо,както ме и пита вече .....аз и казвам,че нещата между нас с баща и са непоправими и няма друг начин.Но тя вижда неговото добро отношение и неможе да си обясни защо аз не желая да бъдем семейство.Аз пък неискам да и обяснявам подробностите и причините около проблемите ни,защото неискам тя да се разочарова от баща си или да се натъжава,нито да се настройва против него.
Страх ме е,чедин ден ще ме обвини или пък сега ще предпочете да остане с баща си ,защото в този дом се чувства най-добре.Много съм объркана наистина.И моного се страхувам.И за нищо на света неискам да и причинявам болка, а с това го правя.

Да, точно това и аз си мислех, че като порасне детето ще ме разбере по-лесно. Да, ама не! Като беше малък повече ме разбираше. А сега колкото е по-голям, по-малко иска да ме разбира. Мисля, че това е точната дума. Така, че побързай, иска или не, детето си е дете. Обясни му, че между вас не вървят нещата и никой не е виновен. Попитай го иска ли да си щастлива. Ще бъде с теб, защото си му майка. А като стане пълнолетно, да живее с когото иска от двама ви. Но това, което ние губим и като години и като възможности си остава за наша сметка. Така беше и с мен! Колкото и да си отговорна по твоему, детето няма да ти каже после благодаря. Напротив, ще ти каже да си го направила.

Знам мила,убедена съм,че е така.Децата са неблагодарни, а те си имат своя живот и ще искат оттеб после само да им помагаш фенансово и морално-Едва ли ще те попитат дали си живяла щастливо или каква жертва си направила заради тях.Всичко това ми е ясно,но ми трябва време да се преборя с този страх в мен и чувството ми за вина към нея.Дано успея да се справя.
Благодаря ти за подкрепата

Не знаех че очакваш благодарност от децата си.
От моята гледна точка:
Ти просто скучаеш с мъжа си и искаш да смениш човека. Сама каза че не си малтретирана - аз поне не видях нито един сериозен проблем между вас. Освен изказването ти че не го обичаш - абе защо хората приемат че след като се съберат трябва да имат 40-50 години любов ???? На мен това ми изглежда по-скоро странно. Накратко - можеш да станеш като Лира и Вики - но не виждам те да са щастливи (макар че постоянно уверяват в противното). От друга страна ти и в момента също очевидно не си щастлива. Защо не опиташ да се изнесеш за седмица-две - така и детето няма да знае какво си намислила (представи го като командировка). Направи си пробен развод, временна раздяла. Не е същото но ще разбереш дали нещо е останало между вас или не.

Рядко съм съгласна с изказаното от теб мнение, но в случая почти съм :-)

С изключение на това, че едва ли не трябва да си 'малтретиран', за да си тръгнеш. Айде нема нужда...

"Не разбирай сега,че съм жертва,т.е....,че съм малтретирана или нещо такова- не,но не мисля ,че само това може да бъде причина да се почустваш огорчена,разочарована,несигурна в бъдещето си с този човек и т.н.И сега решението за развод дойде ,защото в мен вече няма и капка чувства към съпруга ми и съм убедена за себе си,че никога повече няма да имам ,а немога и неискам да живея без любов.Толкова съм празна в момента,нищо не ме радва освен усмивката на дъщеря ми,нищо не ме интересува,върша всичко машинално,не се усмихвам,нямама желание да излизам,отслабнах драстично и вече съм 40 кг,с 8 кг по-тежка от дъщеря ми.Неискам да ми се случва това,но съм безсилна да го спра.Просто съм нещастна с него,както и той с мени това ми се отразява, "

Наистина, както казваш, не само това може да бъде причина да се почувстваш огорчена, разочарована.... Причина може да е и собственото ти душевно състояние, а то според това, което си описала май не е на най-добро ниво в момента. Сама споменаваш., че физически и психически не се чувстваш добре - ами защо не отидеш на лекар тогава.

Да,наистина причината да се чувствам така е моето душевно състояние в момента,защото изживявам труден и преломен период в живота си.Но за да стигна до тук нещо ми се е случило нали....а не,че ми доставя удоволствие да се чувства така.В психологията има едно правило,че когато душата страда ,тялото отговаря с болест.Слава Богу все още не съм се разболяла сериозно,освен,че съм отпаднала.Мерси за съвета,ходих на лекар.Всичко е на емоционална основа.Аз го казах...не съм щастлива и това ми се отразява.
Поздрави!

Разбираемо е, че има причини за да се чувстваш така. в труен период си и се измъчваш. Но можеш да предприемеш нещо, за да излезеш от сегашното си състояние, защото то не ти се отразява добре, вероятно не се отразява добре на детето ти, а сигурно на съпруга ти.
Разводът не винаги е най-доброто и единствено решение за преодоляване на кризи в семейството.
Ти казваш, че си опитвала много пъти да подобриш отношенията със съпруга си. Сигурно е така. Но задавала ли си си въпроса дали пък не опитваш много пъти едно и също нещо, което не дава резултат. Пробвай нещо ново, различно.
Казваш, че проблемите ти са на емоционална основа. Ами то и за това има лекари. Ти най-добре можеш да прецениш дали сама можеш да намериш решение на проблемите, но ако мислиш, че не можеш да се справиш сама, няма нищо лошо да потърсиш специализирана помощ - психолог, психотерапевт, брачна консултация.

Можеш да разбереш, дали причините за развод са основателни, след като се разведеш.
Ако се почувстваш добре, ако дишаш леко и усетиш прилив на желание за нов живот, ако започне да ти се струва, че животът и хубавите неща в него тепърва предстоят, и че каквото и да се случи, ще се справиш, значи си се развела с основание.
Така че - съвет, който и преди са давали тук. Опитай се поне за един-два дни да си представиш, че си разведена. Ако трябва, уедини се някъде за определен период и виж.
Другото е, че ако основанието, за да сключиш брак е било любовта, то изчезването й е достатъчно основание да прекратиш този брак.
Но всичко това, ако си от хората, които имат навика да се самонаблюдават и поне малко се познават.
Ако си от хората, които често не знаят какво искат и вземат важни решения импулсивно или от съклет, каквото и да сториш, все ще е грешка и няма да ти донесе удовлетворение.

Благодаря ти за мнението.Прав си за всичко.Няма нужда да си представям,че съм разведена,защото съм оставала по няколко дни сама с детето когато съпругът ми пътува някъде примерно.Наистина тогаво живота е по-различен,аз съм много по-различна,все едно се раждам отново,жива съм,смея се,шегувам се ,защото по характер съм много весел човек.Всичко с което се захвана ми върви,върша го с удоволствие,гледам оптимистично напред....с две думи чувствам се наистина щастлива в тези моменти.Вярвам в себе си и знам,че бих могла да се справя с трудностите в живота.
Знам,че правилното решение за каквото и да е те прави спокоен и щастлив.И по това можеш да разбереш,че наистина е правилно за теб.Определено съм от хората,които се самонаблюдават,наблюдават и чуждият опит,самоанализират,самокритикуват и всичко останало необходимо за самоосъвършенстването на човек.А аз държа на това.И точно защото се познавам добре знам,че аз никога повече не бих могла да се отдам на съпруга ми и да имим чувства към него.Изчерпала съм се от към компромиси със себе си в името на семейството.В такъв случай и за двама ни съвместното съжителство би било агония,а не живот,а и за дедето също.Също така импулсивните реакции са ми чужди,ако не беше така отдавна да съм си решила проблема с развода.Преди 3-4 години още,защото проблемите ни не са от вчера.Страдам заради детето,изпитвам чувство на вина,но не бих могла да продължавама да живея с този човек дори и да се превърне в светец.Това ме спира все още да предприема кавото и да е...детенцето ми.

Здравей,Флай!Аз също съм в твоето положение,но имам 2 деца.Зная,че ще се разведа някога,но нямам и нямам сили да го направя,и аз като теб търся основателна причина (не че погледнато реално няма).Но при мен стои и въпросът за материалната зависимост.Отдадох се на дома и децата през тези години,и през ум не ми минаваше,че някога ще стигна до този момент и ще ми трябва нещо кото да ми носи лично мои доходи.

ама никога не е късно да започнеш. Да се занимаваш с нещо, което ти доставя удоволствие и същевременно ти носи и лично твои доходи.

Може и да не се разведеш.
Но със сигурност няма да се притесняваш какво ще стане с теб и децата, ако на мъжа ти работите не потръгнат добре.

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.