Първи учебен ден

От днес в дома на Ясминка горд първолак подскача! Да ти е жив и здрав, миличка!
Да ти носи радост, гордост и успехи. Сълзи на щастие и много късмет на двама ви!
цун, цун, цун!

И честит Първи учебен ден на всички съфорумци. Ползотворна и успешна да е годината!

Ай на хайрлия!!! Ливвам водичка за всички на прага!

И шестичкиииииииииии!

It's only when I lose myself in someone else
That I find myself

...бебето днес стана ученик, и аз, заедно с него хрупнах сутринта зелка и морковчета...

честит ни празник на всички!!!,

а вие помните ли си първия учебен ден?

аз щото покрай това събитие днес се подсетих изведнъж, как стоях на двора на първо училище в Кюстендил, облечена в бяла ризка и плисирана поличка, с две огромни ръчносъшити панделки на главата и обута в дебел бял чорапогащник, който ми се беше събрал на коленете, щото ми беше голям :)..та това си спомням само, сигурно понеже имам снимка, помня и как веднага седнах на последния чин, да се скрия, ама няколко минутки по-късно ме издърпаха съвсем напред,...хич не си харесах съквартиранта по бюро...абе - не ми беше май много приятен ден това

put your head on my chest...

Ха честито и да ти носи само радости и не само шестици (щото не е полезно)! :) Пожелавам да почне да бяга от училище чак след 7-ми клас, и да има наистина изключително основателна причина да го прави! :)

Аз помня първия си учебен ден предимно с това, че нито една другарка не ме искаше в нейния клас, защото съм имал вид на побойник и вагабонтин. Майка ми в чудо се видя да ги убеждава, че има зрънце надежда в мен (и някоя и друга мозъчна гънка). И точно когато вече вътрешнодоволно взех да се измъквам, маскиран като борче и свирукайки си небрежно, към изхода с мислата, че тази отврат даскалото ми се е разминало като по чудо, една другарка провидя учяника в мен и реши да ме вземе в класа и... както казват - останалото е история! :)
Обаче и днес като видях на улицата разни първолаци с огромни букети и тежки чанти, и ми стана едно хубаво.

Through the years of decay we walk like tigers in cages...

Хехе - аз сега се мъча да си спомня как беше първия ден, ама не мога съвсем
Спомням си, че много дълго го чаках, щото ме държаха поне 2 години в предучилищна (предлога беше, че не искам да ходя на детска градина, ама сигурно ги е било страх да ме пуснат по-нагоре).

Иначе - за първолаците - честито на всички потърпевши.
И по малко да ви викат "при директора".
Както се казваше в един мой любим филм - "Първата година е трудно, после се свиква . От личен опит го знам.".
Като го видях днес моя наследник как навлече тениската на Нови Цветя и се затътри към даскалото като към заточение...
Дежаву...

Next One Is Real

Честито на новото първолаче!!!

На мен днес ми беше последния първи учебен ден....за жалост нищо особено като изключим факта, че са ни събрали с другия клас и тази година ще сме 35 човека (засега)...ще настане живо чудо

Иначе първият ми 15 септември не го помня много...помня само, че бях в лилаво костюмче, с лачени обущенца и диадема която все ми падаше защото беше кожена и ми се пързаляше по косата...също помня и как ни наредиха за снимка, а на мен все не ми намираха място 'щото съм дребна и все някой гигант висок цял 1.30м. ме закриваше ...всъщност помня, че се чувствах добре, но беше за кратко, защото на следващия ден ни дадоха домашно да правим преразказ на "Дядо вади ряпа" , а аз и представа си нямах какво е това чудо преразказ

Reach out and touch Dave...

... да ти е жив и здрав първолака, миличка... и да не ти създава много главоболки (защото малко зор няма как да не видиш)...

... Еееех спомени... аз голям мерак имах, помня... и поради бруталното ми желание, тръгнах на даскало още на 6 годинки... помня, че не отговарях на изискването за необходима възраст... ама хората к'во ли си викат, като е толкоз лудо туй лапе, да си троши тиквата... и понеже бЕх най-мъненкото зверче, помня, че декламирах стихотворение пред цялото даскало... обяснявах се на уж любимата си играчка - едно плюшено мече - как вече съм голяма и ще уча, а него оставям само... много тъпо стихотворение беше... ама всите родители, баби, лелки и всякакви приближени на първокласницире реваха и подсмърчаха... явно трогатена съм била...

Та при толкова мерак, както се сещате, бях на първия чин... ама до мен сложиха най-големия мизерник в класа... много криво ми беше, защото в последствие се оказа и слабак... а аз бях амбициозна... хахахахахаха... по-късно тотално загубих ищак за учене... ма в първи клас бях фурия....

...Follow all along you,
till you recognize the choice...

... нима за един ден ви научиха да четете и пишете... та чак преразказ са ви дали... е на това викам педагози... хихихихихихих

...Follow all along you,
till you recognize the choice...

хахахахах.... еее нашата учителка беше много добра...и все пак преразказа беше устен и се правеше по картинки...., а и всички май знаехме тази приказка , в детската градина ни бяха подготвили малко...хихихихи

Reach out and touch Dave...

...как може да помниш тези неща...това е присъщо на дядовците и бабите.....

първи урок: "Можем ли да носим в училище наденички?"

я да ви видя сега дали ще отгатнете отговора

put your head on my chest...

че на бабите и дядовците им е по-присъщо да забравят неща...;)

put your head on my chest...

иначе казано - сътвориха ли от теб Човек?

put your head on my chest...

разкажи сега ти - как мина днешният първи ден?...сигурно е било много радостно да се видите пак всички...след цялото лято - един пораснал, друг възмъжал, трети хванал ново гадже, четвърти се научил да плува под вода и т.н., и т.н., ...предполагам?

put your head on my chest...

ногу си била примерен ти бря?...представям си те с тънките краченца, двете плитки с големи панделки и изпопадалите няколко предни зъба как дръзновено декламираш стихчето на сцената, хихихи

put your head on my chest...

а вие - ммомчетата - със синьо панталонче с ръбче ли бехте тогава, че не повня?

put your head on my chest...

... майка ми, беше избрала лесното и ме праскаше с къса коса... когато след години й поисках сметка, ми каза "Къдравата коса трудно се поддържа"... за т'ва панделките (баба ми ги наричаше кордели) ми бяха забити, като с пирони в тиквата... но това никак не ми попречи да съм дръзновена, както се сещаш... иначе за кльощавите крака позна от раз... кат малка имах фигура на недохранено сомалийче... ама сега, от де тоз апетит ми дойде и аз не знам...

... а сега в училище искали някакви карти на квартала да имат децата, че и декларация кой ще ги прибира ... и в нашата фирма имаме първолак...бати, чудят се каква простотия да измислят...

...Follow all along you,
till you recognize the choice...

и кюфтаци и пърложи и сланинка може даже, с половинка хлебец и буркан компот...а тез круши, вий тях купувате ли ги да ва питам аз ей тъй на

Ми с бели ризки и сини панталонки - такива беха повелите на времето.
Варосани афъски ли са викаши?!?
На сичко отгоре панталонките едни такива бучкащи изотвътре - като шкурка.
На мен още от тогава никой не се наемаше да ми дава да рекламирам стиФчета - не беше сигурно какво ще излезе...
Ама ма бяха инсталирали на челно място - бъдеща надежда...
Нямам кой знае какви велики спомени - нали казах, че поне две години бях в предучилищна. А тя се помещаваше в училището, не като сега - в детската градина. Беше ми ясно вече какво е...

Next One Is Real

и на мен вчера ми беше последният първи учебен ден...странно чувство ме обвзе, нищо че самият ден не беше кой знае какво. пък и съм на училище едва другата седмица....евентуаааално, понеже няма прозорци из цялото школо:)))))))))))))

а от първия си учебен ден не помня почти нищо като изключим факта, че бях много горда, понеже цялата рода се изреди да ми подарява букети (а аз в един период се чувствах като кралица като получа букет) иначе се влюбих в началната си класна още в първия момент....добре си ми беше в първи клас,де

I surrender all control
To the desire that consumes me whole

сега - като имаш апетит, си много по-дебела...;)

put your head on my chest...