Днес моят избор е:

МЪЖЪТ НА БОЛНАТА ЖЕНА

Пламен Антов



И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда…
Ат. Далчев



Самотен е мъжът на болната жена.
Той може би е раздавач, или хамалин,
а може би работник на пристанището…
И всяка привечер след работа, когато другите мъже
отиват в кръчмата да пият,
да давят самотата си във киселото вино,
той - без да се сбогува с тях -
навъсен, сгърчен, с вдигната яка и бърза крачка
поема към дома си, дето в своето легло
го чака болната жена, вмирисана на пот и пикоч.
И докато подмива той изсъхналото нейно тяло,
тя непрекъснато мърмори и кълне,
от ъгъла на бледите й устни капе лига
и святкат - сиви като камъни - очите й.
Защото мразят болните света на здравите,
а неподвижните - това, което покрай тях се движи.



Мъжът на болната жена не вижда сякаш и не чува.
Измива я, поставя я върху леглото, после
притопля бързо нещо и започва да я храни.
И впити в петънцето мухъл на стената
очите му не виждат болната жена,
ушите му не чуват как кълне го тя, докато
се стича супицата рядка
надолу по брадата й, а той я бърше с длан…
И най-накрая тя заспива, уморена
от своята ненавист към света несправедливо здрав.



Тогава чак мъжът, завил грижливо своята жена,
присяда над карираната мушама - и там,
привел небръснатото си лице над мръсната чиния,
с коричка хлебец той дояжда супата набързо.
А после чак изважда от долапа той шише с ракия
и устните му в миг се вкопчват в него…
И дълго там седи, притиснал с потна длан шишето,
а крушката, оплюта от мухи, виси отгоре като слънце,
жужи край нея едра лъскава муха
и болната жена неравномерно диша в своя ъгъл.
Будилникът тиктака на бюфета, но това не го касае -
сега мъжът на болната жена е господар.
Сега е Бог, почиващ си след сътворяването на света.
Сега е силен той и сам - но не самотен.
О, никога не е самотен той, мъжът на болната жена.
И ако случайно му го кажеш някога,
ще те изгледа той под веждите увиснали,
ще те изпсува продължително и ще отмине -

мъжът на зеленооката жена.

пуправям се - искъм да съм ентелектуалец кът писък, те тва е, алел и прочее

положението е насрано без надежда за почистване.

басимамата

ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ



Аз няма да умра като хората.

Аз просто ще престана

да те сънувам.

А това е немислимо...



Иначе ще изглеждам замислен.

И времето ще се нарича Големия Сън.

И изведнъж ще разбера всичко.

И ще въздъхна: Не можа ли

някоя по-прилична смърт

да ме избере.

­ Ти от кой край си? ­

ще започне тя.

­ Аз съм от края на света ­

ще завърша аз.



Но преди да се случи всичко,

ела още веднъж, мое вечно момиче.

Донеси ми наглата усмивка,

с която те гледах

първия път.

Тя е скрита в тенекиената кутия

от бисквити,

кръгла като нашия лунен вятър,

ръждясала като ветропоказател ­

кутията, в която крия

пистолета на баща ми,

защото...



Аз няма да умра като хората.



Л. Левчев

..