Подиграват ми се
25 отговора
0 прегледа
Подиграват ми се
,че говоря на котарака
.А аз обожавам котки и не ми се вижда странно,че си говоря с него.Но отнасям подигравки и не искам да изглеждам"хахо"
.Та нормално ли е вече взех да се запитвам.Естествено,не му говоря за екзестенциални проблеми,а просто му обръщам внимание,защото понякога,гледайки го си мисля дали не е самотно,без майка и други котета около него.Та гледам да му разнообразявам живота.Изхождайки от това,че съм в чужбина,омъжена от 3 месеца и още нямам никакви приятели тук.Та то ми е другарче.Но не зная вече как ли изглеждам в очите на мъжа ми,който е грък,а те не се славят с особена емоционалност....И все пак мисля има надежда,поне докато не съм започнала да си въобразявам,че говорейки на котака,той ми репликира.Нали?
...Или?
.А аз обожавам котки и не ми се вижда странно,че си говоря с него.Но отнасям подигравки и не искам да изглеждам"хахо".Та нормално ли е вече взех да се запитвам.Естествено,не му говоря за екзестенциални проблеми,а просто му обръщам внимание,защото понякога,гледайки го си мисля дали не е самотно,без майка и други котета около него.Та гледам да му разнообразявам живота.Изхождайки от това,че съм в чужбина,омъжена от 3 месеца и още нямам никакви приятели тук.Та то ми е другарче.Но не зная вече как ли изглеждам в очите на мъжа ми,който е грък,а те не се славят с особена емоционалност....И все пак мисля има надежда,поне докато не съм започнала да си въобразявам,че говорейки на котака,той ми репликира.Нали?...Или?Re: Подиграват ми се
Ами к'во ти пука.На себе си се подиграват.Аз имам и котка и куче. И с двете си говоря,както и цялото ми семейство.Така си създаваме контакти с тях,а и те ни разбират прекрасно.Усещат кога сме тъжни,кога им се радваме,кога ги мъмрим и т.н.По-чудно щеше да ми е,ако не си говорех с тях
Re: Подиграват ми се
ако това те успокои, и моето семейство приема котки и кучето като членове на семейството, и аз живея в чужбина и предпочитам компания на котките си пред клюкарките по пейките
, освен това животинките много добре се ориентират в настроението на хората и действат успокояващо и разтоварващо....понякога човек има нужда само от слушатели а не опоненти
, освен това животинките много добре се ориентират в настроението на хората и действат успокояващо и разтоварващо....понякога човек има нужда само от слушатели а не опонентиRe: Подиграват ми се
Хахо? Представям си мене за каква ме мислят... Аз не само, че си говоря с котката. Говоря и с бездомните кучета. От едно време ми е останал този навик - като видя куче и "Здрасти, сладур!". Веднъж даже сестра ми реши, че свалям едно момче Така де, той беше излязъл с кучето си, а то едно такова сладко кокерче 
И като минавах покрай кучето казах: "Ей, сладур!" като изобщо не бях забелязала младежа, който го води за каишка После сестра ми една седмица ми се подиграваше...
Представям си мене за каква ме мислят... Аз не само, че си говоря с котката. Говоря и с бездомните кучета. От едно време ми е останал този навик - като видя куче и "Здрасти, сладур!". Веднъж даже сестра ми реши, че свалям едно момче Така де, той беше излязъл с кучето си, а то едно такова сладко кокерче И като минавах покрай кучето казах: "Ей, сладур!" като изобщо не бях забелязала младежа, който го води за каишка После сестра ми една седмица ми се подиграваше...
Re: Подиграват ми се
Ако по това, че говорят на домашните си любимци, се преценяваше психическото състояние на хората, аз сигурно вече щях да съм обявена за пълна ненормалница.Вкъщи имаме двама котараци и всички им говорим.И нямам предвид говорене само от типа, да им се скарам за нещо. Говоря им колко са сладки и хубави, казвам им колко много ги обичам, питам ги как се чувстват, казвам им, когато започвам да правя нещо ново, което ще ми попречи да им обръщам толкова внимание, колкото обикновено; често им повтарям колко се радвам, че ги има.И знаеш ли, аз също като теб имам чувството, че ме разбират. И съм сигурна, че разбират кога нещо не е наред и на човек му е нужна тяхната утеха. Имат свой начин да ми кажат, че ме обичат, и аз го разбирам - всъщност разбираме се само с поглед, дори не е нужно да мяукат, примерно.Така че спокойно, всичко е наред, това, което описваш, само показва, че наистина обичаш това животинче - а и то теб, след като имаш чувството, че те разбира и по свой начин ти отговаря.
Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...
И нямам предвид говорене само от типа, да им се скарам за нещо. Говоря им колко са сладки и хубави, казвам им колко много ги обичам, питам ги как се чувстват, казвам им, когато започвам да правя нещо ново, което ще ми попречи да им обръщам толкова внимание, колкото обикновено; често им повтарям колко се радвам, че ги има.И знаеш ли, аз също като теб имам чувството, че ме разбират. И съм сигурна, че разбират кога нещо не е наред и на човек му е нужна тяхната утеха. Имат свой начин да ми кажат, че ме обичат, и аз го разбирам - всъщност разбираме се само с поглед, дори не е нужно да мяукат, примерно.Така че спокойно, всичко е наред, това, което описваш, само показва, че наистина обичаш това животинче - а и то теб, след като имаш чувството, че те разбира и по свой начин ти отговаря.Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...
Re: Подиграват ми се
Всички тук сме "от една порода"
Така, че споко.
Мъжът ти, както сама казваш, не е много емоционален и затова не можеш да разбереш какво чуства. Може би той обича котарака ви по свой си начин.
Ако ще те успокои - аз не само говоря на моите, ами им пея. Всеки ден нови песнички измислям, а веднъж седмично стихчета Пеенето е придружено с люлеене на ръце, галене по корема, игра на въртележка и каквото още се сетиш. А когато играем на гоненица естествено, че говоря. Много чудно как така ще си тичаме мълчаливо Нали трябва да кажа "пу, ти гониш"
Така, че споко.
Мъжът ти, както сама казваш, не е много емоционален и затова не можеш да разбереш какво чуства. Може би той обича котарака ви по свой си начин.
Ако ще те успокои - аз не само говоря на моите, ами им пея. Всеки ден нови песнички измислям, а веднъж седмично стихчета
Пеенето е придружено с люлеене на ръце, галене по корема, игра на въртележка и каквото още се сетиш. А когато играем на гоненица естествено, че говоря. Много чудно как така ще си тичаме мълчаливо Нали трябва да кажа "пу, ти гониш" Re: Подиграват ми се
ти ако знаеш на моята котка как и говоря.........
като и давам да яде, а тя не иска и почвам да я заплашвам, че ще и изям манджата или че ще я дам на друго коте
питам я редовно дали стомахчето е пълно и т.н. смахнато ще е ако реша че наистина ми отговаря по някакъв начин
като и давам да яде, а тя не иска и почвам да я заплашвам, че ще и изям манджата или че ще я дам на друго коте
питам я редовно дали стомахчето е пълно и т.н. смахнато ще е ако реша че наистина ми отговаря по някакъв начин
в отговор на ГoлямaтaCпeциaлиcтka
#9
Re: Подиграват ми се
В отговор на:Много чудно как така ще си тичаме мълчаливо
Re: Подиграват ми се
И аз съм така . И дворните котки като храня и на тях се улавям, че приказвам. Само си представям ако някой ме слуша отстрани ..... . Вчера, разминавайки се на улицата с едно подрастващо голдънче и стопанката му и на него му казах "сладурче" и това сладко същество като се хвърли да ми се радва . А на моята принцеса в къщи и бърборя нонстоп и приятеля ми само ми се кара, че сме били много шумни и сме му пречели .
. И дворните котки като храня и на тях се улавям, че приказвам. Само си представям ако някой ме слуша отстрани ..... . Вчера, разминавайки се на улицата с едно подрастващо голдънче и стопанката му и на него му казах "сладурче" и това сладко същество като се хвърли да ми се радва . А на моята принцеса в къщи и бърборя нонстоп и приятеля ми само ми се кара, че сме били много шумни и сме му пречели .
в отговор на Queen_Of_Rain
#14
Re: Подиграват ми се
Всичко разбират ! Какъв ще е тоя човек, който си отглежда животинка и не и говори? По-скоро това би било ненормално - поне според мен. Аз на Мишми като му кажа името ми отговаря с - няааан , ама така го извива сякаш казва - Дааа ? Иначе има много тихо и нежно гласче и рядко го използва, но винаги когато го прави е с определена интонация Когато се е случвало да плача идва и ме гледа едно такова тревожно, побутва ме с гъбанка (лапичка), даже веднъж ме захапа лекичко все едно ми каза - айде стига де ?!
, ама така го извива сякаш казва - Дааа ? Иначе има много тихо и нежно гласче и рядко го използва, но винаги когато го прави е с определена интонация Когато се е случвало да плача идва и ме гледа едно такова тревожно, побутва ме с гъбанка (лапичка), даже веднъж ме захапа лекичко все едно ми каза - айде стига де ?! Re: Подиграват ми се
Eх, всички тук сте направо скучно-нормални. Ами че аз по цял ден говоря с кого ли не - като с кучката, котката и двата папагала комай - най-много. То Сара(кучето) знае всички близки хора по имена покрай това, знае коя стая как наричаме, знае какво й казвам, като я успокоявам, че "Мама отива до магазина и ще се върне скоро - ето - аз ще я изчакам с тебе", знае като й кажа да не закача котето, ако му е зле, знае кога й се смеем, защото прави такива фасони, че не можем да се удържим. Аз като я видя след като е спинкала веднага почвам да й добрюткам, да й приказвам какво й е топло и сухо нослето и как "е спинкало кучето" и "ще му изям ушите кадифени", как ще й дам да папка, като е болничка и има да се вади я някой кърлеж, я парченце стъкло, я някоя мастна бучица около завъртян косъм да се махне - винаги й говоря, че знам, че я боли, но е само за малко и ще й мине, как ще се почувства по-добре и т.н. И тя, горката, се зъби лекичко от болка, но ме слуша и търпи, а хем вече е доста стара и изнервена и хич не дава да я безпокои някой. Котката знае като й се каже от коя в коя стая да иде и отива, знае като й се заръча да почака малко за храната, както и като я викаш по име - точно както беше писал някой, че му отговаря - промяква, но едно такова съненко(без да е спала) и малко както когато е разгонена. Дори тогава - като я видя колко се мъчи - понеже отказвам да я тъпча с лекарства, или да я кастрирам - пряко всяка логика я взимам в ръцете си - тя се чекне отначало и се извива, но като я гушна както се държи бебе, за да се оригне и като я задържа леко докато се успокои и спре да подрипва, като й поговоря, че знам, че е зор, но ще мине и че на жените им е още по-трудно по-често - тя дори заспива, а е котка нервак и шубе, която НЕ иска да спи в ничие легло и общо взето се държи като куче. За папагалите - че им пея и им свиря на пианото и китарата е ясно.
Наскоро си купих кон и като бях в конезавода да го избирам и да оправим документите няколкото пъти - нямаше кон, който да не дойде да се погали и да ми подъвче я дрехите, я косата - на всеки един съм говорела, на всеки сложих някакво име, с което да го наричам, на всеки казах "Здравей" и "Довиждане, Красавецо, трябва да се сбогуваме, няма как", а когато бях там за втори път всичките ме познаха и дойдоха ОЩЕ повече да се закачат, дори си заряза закуската един Грамаданчо.
Всяко улично куче си има своите 10 минутки, в които му говоря и му се радвам, в които му казвам как то е "най-красивото куче", защото всички кучета са "най-красивите", за да не се обидят.
В зоологическата градина - ако не говорех на животните - никога нямаше да мога да галя спокойно тигъра, докато яде парче кърваво месо, или да си играя с пумата с глаукомата, както и да влизам при индийската слоница, да ходя да ми ближат ръцете вълците и да се храня антилопите.
Животните разбират ВСИЧКО, което им кажем, не само от интонацията - кучето ми не можеш да го излъжеш никога и за нищо - дори за храна не идва, колкото и да е лакома и продажна - ако те заподозре, че й отвличаш вниманието, докато излезе някой от семейството навън(без нея, ау - ужас - срамота). Котката като я гушна и я понамачкам, та се разрадва й говоря какво ли не, но само като й кажа "Кажи, Маце!" и пуска едно тъничко "мяк" - мога да го повторя 30 пъти - 30 пъти ще мекне, ако не го кажа - няма да й се чуе гласът, кучето може да вие от радост, като го подканиш и му пригласяш в началото, а конете - там просто няма смисъл да говорим - на тях половината команди са им гласови, а да видите само хора, които си гледат коне не за спорт и слава, а от любов, както си взех аз моя - конят им си говори с тях и на всяка реплика отвръща я с цвилене, я с побутване с предно копито, я с леко пръхване, тръсване на глава, мъничко озъбване или направо опит за хапане, , с някоя и друга гримаса, с "целувка", която сам си е изпросил, завирайки си носа в твоя или пък теглейки те да ти покаже нещо...
Не си ненормална - ти си просто ЩАСТЛИВА! ! !
Наскоро си купих кон и като бях в конезавода да го избирам и да оправим документите няколкото пъти - нямаше кон, който да не дойде да се погали и да ми подъвче я дрехите, я косата - на всеки един съм говорела, на всеки сложих някакво име, с което да го наричам, на всеки казах "Здравей" и "Довиждане, Красавецо, трябва да се сбогуваме, няма как", а когато бях там за втори път всичките ме познаха и дойдоха ОЩЕ повече да се закачат, дори си заряза закуската един Грамаданчо.
Всяко улично куче си има своите 10 минутки, в които му говоря и му се радвам, в които му казвам как то е "най-красивото куче", защото всички кучета са "най-красивите", за да не се обидят.
В зоологическата градина - ако не говорех на животните - никога нямаше да мога да галя спокойно тигъра, докато яде парче кърваво месо, или да си играя с пумата с глаукомата, както и да влизам при индийската слоница, да ходя да ми ближат ръцете вълците и да се храня антилопите.
Животните разбират ВСИЧКО, което им кажем, не само от интонацията - кучето ми не можеш да го излъжеш никога и за нищо - дори за храна не идва, колкото и да е лакома и продажна - ако те заподозре, че й отвличаш вниманието, докато излезе някой от семейството навън(без нея, ау - ужас - срамота). Котката като я гушна и я понамачкам, та се разрадва й говоря какво ли не, но само като й кажа "Кажи, Маце!" и пуска едно тъничко "мяк" - мога да го повторя 30 пъти - 30 пъти ще мекне, ако не го кажа - няма да й се чуе гласът, кучето може да вие от радост, като го подканиш и му пригласяш в началото, а конете - там просто няма смисъл да говорим - на тях половината команди са им гласови, а да видите само хора, които си гледат коне не за спорт и слава, а от любов, както си взех аз моя - конят им си говори с тях и на всяка реплика отвръща я с цвилене, я с побутване с предно копито, я с леко пръхване, тръсване на глава, мъничко озъбване или направо опит за хапане, , с някоя и друга гримаса, с "целувка", която сам си е изпросил, завирайки си носа в твоя или пък теглейки те да ти покаже нещо...
Не си ненормална - ти си просто ЩАСТЛИВА! ! !