Хапете ли?

Бившата ми приятелка много ме хапеше...
Ама на сутринта раменете ми бяха буквално сини /не че се оплаквам, даже ми беше харесало/.
Та да ви попитам аз - обичате ли да ръфате ближния си в знака на обич?

Vae victis

Хапя в това време от денонощието, щом ме попитат и лягам нямаш умора, това е положителна черта

луд умора нема....

Vae victis

Рядко си позволявам този лукс на дивашко похапване Защо зъбите са ми толкова остри и белязват толкова страшно? Контролирам си захапката и лекичко ръфкам

Josephine, I ll send you all my love

мен ме хапят постоянно ....и.....хм....ръмжа

аз хапя нежничко - по-скоро целувам - хапливо

...Винаги прекрасна, понякога опасна...

е, де и аз да имах тоз късмет на леко нахапан...
а какво чувстваш в момента, в който впиваш зъби в кожата на любимия си...
няма ли нещо хищническо в усещането, как потръпва...

Vae victis

Искам кръвчицата да му изпия!
Толкова е хубаво като те перне вълната и да се нахвърлиш, да спреш часовника, да дращим и хапеш! И толкова отвратително да ти секнат ентуасиазма! В тия моменти на лудост въобще не ме интересува, че след еди какво си време ще избият в пинкорозово лентите одрано и сините хаха градинки Повече ми е терсене да не счупя или скъсам нещо встрани от джангъра

Josephine, I ll send you all my love

Не толкова, колкото обичам да ме "ръфат".

Her love rains down on me as easy as the breeze...

Mnogo mi e lubimo.
I sam se pitala otkade po diavolite izraiavam obi4ta si taka stranno.
Osaznah v posledstvie 4e o6te ot malka maika me hape6e po buzite i dori sam revala po tozi povod.Ta neznam ottogava li e ili prosto si me kefi i tova si e!Niakoi vaob6te ne gi kefi,no za men e goliamo udovolstvie,obi4atm i men da me shruskvat s umerena bolka-ha ha

значи тъй - беше ми интересно, какво изпитва жената, когато гризе любимия...

Vae victis

Не, не хапя, но имам друг грях - стискам

Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!

уф, да, много обичам да хапя, да стисна със зъби, но лекинко без болка, това е в знак на обич. хапя и когато съм му бясна за нещо, е тогава има градинка, синя с лилави оттенъци. но не ме оставя да го хапя, по силен е от мен и не ми дава да се докопам до рамото му /където най-обичам/.

едно гадже обичаше да ме хапе, и на мен беше почнало да ми харесва.

Обичам да хапя. И като малка, и като голяма. И в леглото и в работата, но повече удоволствие ми носи в леглото...имах гадже което хем му харесваше, хем се сърдеше когато го хапех... Целувката и хапането са ми двете неща които усешам, че са ми като животински инстинкт от който не мога да се въздържа. Това нещо няма описание...просто те привлича... засмуква...

Хапането е в знак на обич. И с мярка!

Единствената поука от историята е, че никой не се е поучил от нея.

Хапя, но не толкова силно, колкото ми се иска, щото рискувам да получа някой десен прав в ответ.

Омръзна ми да светя като кру-у-у-ушка!

Обичам.

Гризвам леко, но не хапя зверски. Но има места по тялото ми, където е ужасно удоволствие да бъда захапана . Разбира се в момент в който болката и удоволствието преливат :)

Wake me up before you go-go

Не че обичам, а не обичам, зашщото ме е срам от тези пориви, но понякога ме избива на канибалщина и вампиризъм.
То си е заложено в човека – нали като видим сладко детенце, мъж, жена, казваме „Иде ми да го изям!” Обичам да гризкам леко, пазя се от безконтролното хапане.
Като бях малка, на около 5, ухапах братовчедка си по .... челото, от обич.


Лоша съм, но тези, които могат да ме преглътнат, са хората, с които сме си необходими.

И аз обичам да го хапя, но се сдържам, че и на мене са ми остри зъбите, само по малко. Бившият ми хапеше много и ми беше гадно.

То е ясно - намирането на баланс е решаващо за двустранните удоволствия. Една бивша жена често се "оправдаваше" с "Остря си зъбките..." Хубаво, остри ги, но аз не съм дърво с кора за белене.
За мен този баланс е постигнат, когато везните се накланят към жената. Тя трябва да хапе, не аз.
Хапането при мен рядко е и обикновено хапане (освен при онези жени, възбуждащи се силно от него). Оприличавам го на маркиране на територия по кожата, ритуал, магия - виж, но не докосвай; докосни, но не обземай; захапи, ала не изяждай...
Защо да хапе тя? Ахм...
Пристигаш, протягаш ръка да я докоснеш - свита на кълбо тя е настръхнала, не от страх. "Внимавай, имам нокти и драскам". Лична територия, пространство, което се нарушава. Трябва да платиш, за да дойдеш по-близо. "Внимавай, имам зъби и хапя", казва тя. Обичам тя да казва "Аз съм тук".
Протегнеш ли се твърде рязко и нагло - женските лапички те парват през ръцете. Респект. Подчинение пред дивата жена. А после равенство до пълно изтощение...

Her love rains down on me as easy as the breeze...