Размисли...

Спрете Земята, аз искам да сляза!? Какво ще ми кажете,че няма къде да отида!
-В рая?- Не бих понесла дядо Госспод!
-В ада?- Няма вече места!

И ако все пак някой ден кажа: Спрете Земята, аз искам да сляза! Вие, да Вие, какво ще направите хора?!"

Странно как от ученическите години ти остават такива неща в главата!

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Да де- свят широк, хора разни. Сигурно и на Вас понякога нещо Ви човърка .
От Вашето мнение обаче стигам до извода, че ако има интерес от противоположния пол, значи живота те иска. Пак ли нещата опират до нагона?


Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Естественно!Нагон,интерес..и какво ли още не.
Дали щеше да каже че" живота я иска" ако нямаше с кого едно кафе да излезе да изпие,никой не и обръщаше внимание и телефона и служи за будилник?Едва ли.

Нищо лично,само изказах мнение!

Истинската същност на другия не е в това какво той ти споделя, а в това, какво той не може да ти сподели. Затова, когато искаш да го разбереш, вслушвай се по-добре не в това какво говори, а в това, което не ти казва.

Дж. Х. Джубран


[линк]

Ако е мъртъв камъкът, ако пръстта е няма;
ако небето синьо е измама;
ако звездите светят само в тъмнината;
ако изгасва огънят; ако листата
растат на пролет и изгниват есента;
ако до време духа всеки вятър;
ако заглъхва над земята песента;
ако надолу всичките реки текат;
ако с вода се утолява всяка жажда;
ако до гроба свършва всеки път,
кажи ми ти-
Защо човек се ражда?
Георги Джагаров

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Студентски години; лекция по "Социална психология"; първи думи на преподавателя: "Трагедията на човек се състои в това, че в него се борят две същностти- животинската и човешката!"
Е, явно борбата не е равностойна и победителя почти винаги е известен.

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

на джубран ли бе логическото извисено уравнение;) - добро=зло...ако...

[линк]




[линк]

Превод ако може за ..... по-неуките.

Голям въпрос ЗАЩО, (според мен) съставен от отговорите на малките защо, защото, какво значение има за човечеството той, когато има толкова болка и лични драми. Според Хюм, има моменти, когато човек предпочита да изчезне целия свят, пред това да му отрежат пръста. И изобщо- ако те напусне гаджето- много важно целия свят - нали?
В този ред на мисли детайлите са важни! Ако престанем да се вглеждаме в малките неща и престанен да се удивляваме на света (под което не разбирам само природните красоти)- как ще разберем нещата от живота?

А и можем да се вслушаме в приятел, когато не говори.... само ако ни е много близък. Среща от по 1 на 10 год- тълкувам какво е казала, та камо ли какво е премълчала.

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

прочетете темата. Ако искате. Ако имате време. Там сме писали доста неща. Това беше само един от детайлите. Една връзка просто.




[линк]

Четох, четох постингите и си мисля,
че май е по-честно да се каже "живее ми се"

е дошъл спонтанно. Вероятно умее да живее в настоящия момент.
Явно тази жена няма навика да се консервира или да се притеснява
за бъдещи събития. Живее за мига и там е истината.

Какви теми сте писали преди време!!! Не е истина!
Изчетох я цялата и се изкефих се максимално.

И на мен ми се въртят подобни въпроси в главата и не мога
да приема, че цял живот човек израства, за да отиде накрая
всичко по дяволите. Безсмислено ми се струва. Дори на децата си
не можеш да го предадеш наготово. Те вървят по своя път и се
учат сами. И защо, защо, защо? Какъв е замисълът на великия Разум,
ако няма след.....

Да, съгласна съм, че след разстрела са червеи,
че е просто - също. Но никак, никак не ми е логично!!!

Capre Diem


[линк]

Ами те са във всички нас. А логиката... тя е безсилна срещу ирационалното...


[линк]

Много, информация, различна, специализирана, поетична... м даа.
Държа си на мнението (предишното). От моята кула (скромни познания за света, научено, прочетено, видяно и чуто; интуитивно и възприето като Мое мнение)мога да кажа, че има теми, които или трябва да им се отдадеш за ги разрешиш или можеш единствено да умуваш в неведение- за какво аджеба иде реч тъдява. ;-))
Та, от къде сме... на къде..., защо- мога да сведа отговорите до мен, ако ги имам. От друга страна, щом ги имам, значи съм стигнала края на ... съществуването си (дай Боже да е тогава).
Днес ми попадна това стих..



СВЯТ МОЙ

Откъде идвам?
Накъде отивам?

Обременен от формули и заключения,
прошнурован, подпечатан,
и... неодобрен -
роден от загадъчни смърти и звездовалежи,
топлен от снежни виелици
мръзнал в сърцето на слънцето,
изострил слуха си
върху удар на конски копита,
в кръвта на робски въстания
избистрил очите си,
разнасял тайни писмени знаци
между варварства и цивилизации,
целувал момиче по най-простия начин,
разрешил галактични проблеми - без моя -
незасегнат от преходни слави и почести,
вървящ по ръба между срама и достойнството -
с едно сърце голямо,
колкото птица с прибрани криле...

Откъде идвам?
Накъде отивам?




Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Благодаря, Лейди Месечина! Кой е авторът?

Аз навремето бях писал това (знам, че се повтарям, но уви дори и аз не мога винаги да съм оригинален, даже с годините ставам все по-малко такъв. Или пък точно обратното... :)

Пробуждане?

Родени с вик и болка.
В светлината. На слънчевия диск.
Или в тъмата на бледата луна.
Тъй слаби, и безпомощни, и слепи.
Събираме познанието в шепи.
Изправяме се трудно и вървим.
Един до друг, а всъщност по един.
Въпросите напират в надпревара
на мислите ни - в святост и поквара.
И борим се, и страдаме, и губим
политаме, умираме, и любим.
Зоват ни небесата и безкрая.
И шепнат обещания за Рая…
Защо сме тук? Къде ли сме поели?
Не сме ли прах, не сме ли долетели
от пазвите изящни на предели
останали отвъд една
милувка на зора
изгряла
във две очи пияни от света?
Или сме само ек от тишина…


[линк]

Благодаря за това

[линк]

Страхотно.... Наистина. Това е!!! Като добавим и детското присъствие- почти като... Да!

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.

Хубаво звучи. Какво го мислиш толкова (не съм чел другите мнения - сори, ако повтарям някого) - подтекстът е "Аз искам Живота". С продължение "И Той ми отвръща с взаимност".

Такива ми ти работи

Прави нещата до колкото е възможно прости. Но не повече.

Моля.
Моя грешка- Иван Радоев.



Само комплименти за творението!

Погледнах Слънцето и се усмихнах... и то ме гледаше.