Силно съм притеснена!!!!!

Здравейте на 30г съм и ето че преди няколко дни разбрах че ще стана майка!
Изпитвам много смесени чувства .По скоро съм объркана и си задавам хиляди въпроси ще се справя ли ,как ще се промени живота ми и тн.
Но нещото което най-много ме тревожи мен и моя приятел е това че съм забременяла на морето , когато и двамата сме ходили по дискотеки барове и завадения.Не съм се напивала нито пък той но сме употребявали алкохол повече от всеки друг нормален ден през годината.
Питам се дали това ще навреди на моето дете и дали това няма да доведе до аномалии? Как мога да разбера това. Опитвам се да се успокоя ,че и други бебета са се случили на морето. Моля Ви за вашия съвет и мнение? Някой консултирал ли се е с лекар за това?
Предварително съм Ви много благодарна за мненията!

Хайде, честито!!!
Няма за какво да се притесняваш без да има за какво. Доколкото си спомням първите месеци зародиша/зигота или КактоИДаСеНарича не е свързано към кръвната система на майката и няма проблем стига да не се злоупотребява.

Хей, я по-весело! Случва ти се най-прекрасното нещо в живота на една жена!
В интерес на истината, аз не съм забременяла на морето, но така се случи, че се усетих по-късничко и се оказа, че също съм употребявала алкохол докато не съм знаела, че съм бременна. Детенцето ми е живо и здраво, вече е на 2 годинки и е една малка кукла (пу пу). Освен това, доста бебета са станали на "нетрезва" глава, та си мисля, че няма от какво да се притесняваш особено
Личният ми опит показва и друго - че колкото и да е планирано едно бебе, винаги се задават хиляди въпроси от типа, дали ще се справя и т.н. Ами да, ще се справиш и нещата ще се наредят. Все пак сподели притесненията си с лекаря, който ще следи бременността ти, сигурна съм, че и той ще те успокои.
Още веднъж честито и ти желая тази бременност да завърши с едно прекрасно живо и здраво детенце!

Не си тормози главата с глупости
Ами хората които са пили разни хапове без да знаят, трябва да се побъркат в такъв случай
А Деница май също стана на незнам колко мастики от моя страна
Знам, че звучи черно, но дори ако нещо на ембриона не му е наред толкова рано, съм чела че в 90 и повече % се стига до спонтанен аборт, т.е. природата си знае работата.
На теб желая спокойствие и всичко да завърши нормално и успешно!

Пий си фолиевата киселина и си свиркай!

Лека бременност ти желая и не се притеснявай - още повече че не сте прекалявали...

Ще се справиш! А живота, вярвам, ще се промени към хубаво!

Добре дошла в клуба
Хайде..не му мисли от сега..Спокойствие и здравословна храна и...чети темата за пренаталното възпитание..Най-важното е да си спокойна и да си организираш живота ,както ти искаш..
Сигурна съм,че ще се справиш(не си малка)

УСПЕХ

Здравей и от мен, наборе

Аз също след няколко месеца за първи път ще ставам майка /живи и здрави/ и искам да те успокоя, че объркването не е само при теб, но за щастие е краткотрайно. Всеки един момент от живота ми, откакто съм забременяла, организма ми и майката природа си поставят изискванията към мен и по някакъв начин ме насочват! Точно поради тази причина не се притеснявам вече, че няма да успея, защото разчитам на сладкото бебче после да ме насочва до известна степен за нуждите му и необходимите грижи от моя страна. В крайна сметка щом природата е решила, че можеш да станеш МАЙКА, значи е сигурна, че ще се справиш....Осъзнах обаче, че ако не го мислиш толкова - всичко се нарежда от само себе си. Това сладко създание вътре в мен ми налага цялото поведение от известно време насам - дали да лежа, дали да се разхождам, та даже и дали да изпия чаша червено вино...
Незнам как ще се развият нещата, но знам, че ни чакат много, много хубави моменти, на които можем да се насладим изцяло....останалото, каквото и да е то ....ще отмине...
Успех и сладко бременеене

Не се притеснявай.Всичко ще е наред.Сега започва един прекрасен период в живота ти, на който трябва да се насладиш.

Здравей!
Както са казали всички момичета,сега почва най-хубавият период от живота ти.Нормално е да се притесняваш,да мислиш неща от рода:'дали ще се справя',ако знаеш аз колко плачех в началото(първите 2-3 месеца) и се питах същото.Мисля,че всички мами са се питали това в началото-но то отшумява,и лека полека се настройваш на вълна:'Аз ще съм майка и ще съм чудесна".Така,че не го мисли прекалено-ще премине като всичко друго.

Момичета където и да сте много ви благодаря за подкрепата!!!! Вчера отидах на лекар и видях на видеозона една малка капка...това се оказа моето бебе. Като го видях се разплаках ..Много се развълнувах.
Приятелят ми е много объркан и по скоро ме наблудава отколкото да ме успокоява. Не занм какво ще реши дали да остане с мен или ....но вчера си мислих, че това да имаш дете може би е решение на майката а не на бащата.Вие как мислите.
Дали ще имам сили да се справя сама не знам но ще бъда смела в опита си да се боря за живота на детето си.

първо добре дошла. и второ поздравявам те за смелостта ти. дано приятелят да постъпи мъжки и да не се изплаши, защото най прекрасното е едно детенце да си има и мама и татко, но ако се случи друго най-важното е ти си силна и да заеш, че възможността да си майка е превилегия за всяка жена. желая ти здраве и сили и съм сигурна че ще се справиш с висчко

Честито!
Споко, не си навредила на бъдещото бебе.
Лека и безаварийна!


чаша бада

Виж..това да си самотна майка е много смело решение.Изисква сила от майката..по много причини.
Ако работиш,ако имаш подкрепата на родителите си или..изобщо,ако нямаш материални проблеми,не е трудно да вземеш такова решение ..
Ако материалното положение те притеснява..е трудно,но..повярвай ми-заслужава си.
Приятеля ти...той също ще осъзнае,че ще става баща,ако ти си сигурна,че искаш да станеш майка.
Дали искаш да си с негго или не..,дали той иска да е с теб или не...това са въпроси,които винаги ще си задаваш..Обаче,моето мнение е,че не това би трябвало да е мотива ти при вземане на решение ДАЛИ да станеш майка..
Сигурна съм,че ти искаш това човече което в момента се развива в теб и което все повече ще навлиза в живота ти,ако му позволиш..

Когато аз забременях с най-голямата си дъщеря - не бяхме женени със съпруга ми. Аз като разбрах,че съм бременна бях най-щастливия човек на света. Отидох при него с новината и на въпроса му :Какво ще правим сега",единствения отговор,който успях да му дам беше : "ТИ прави каквото решиш ..аз съм сигурна,че искам това бебе и пред мен изобщо не стои въпрос какво ще правя.Ще родя това бебе и ще го гледам, дори ти да си против"..
Е..няколко месеца по-късно се оженихме..а голямата ми принцеса сега е на 17..
Тогава все още бяха тоталитарни времена и да си самотна майка беше доста по-....неприемливо за обществото..Обаче..нито за миг не съм се поколебала..(верно,че тогава чисто материално погледнато,нещата бяха по-лесни..)

Разбира се,това си е твоето бебе и решението можеш да вземеш само ти.. Каквото и да е то - успех.. важното е после да не съжаляваш..
,защото..няма връщане назад..каквото и да решиш

Трябва да призная, че решението да отглеждаш сама детето е изключително смело и трябва да те поздравя за смелостта. Вашият татко трябва да реши дали ще участва в отглеждането или не. Но си мисля, че той още е шокиран от новината и не знае какво да направи, как да реагира и т.н.
Да си призная и аз като видях за първи път бебето на видеозон, а дори и сега на консултациите, винаги пускам по някоя сълза.