за биберона :-(

16 отговора 0 прегледа
#1

за биберона :-(

да ви се оплача, от вчера реших да отучвам мъничката от навика да заспива с биберон, големи сме вече, на 2 годинки и 2 месеца
Отрязах края на бибероната и и казах, че я е отхапал мишока. Тя естествено като я лапне не и харесва и я хвърля веднага, обаче вчера такава молба му дръпна да я оправя тая биба, и на баща си я носи да я оправя, и на мишока в книжката отиде да се моли да не и отгризва бибата.......... честно да ви кажа започнах да съжалявам че я отрязах, вчера сме заспали в 1 през нощта след сума ти рев и на ръце......... не знам какво да правя, при вас колко време отне да свикне без биба?
А си мисля, че колкото по-голяма става толкова по-трудно ще е да я отуча от биберона...........вие на каква възраст се отучихте?

Отговор
в отговор на dss_ #2

Re: за биберона :-(

Божеее, ние биба не знаем какво е, обаче пръститеее... при това двата - средния и безимения се пъхат в устата наведнъж Незнам какво ще я правя и аз....Все си мислех че бибата е по-лесна за отучване, а пръстите как ще им отрежеш края Незнам как ще я отучвам, някой ако има идея да сподели, ама без лютите чушки
А мисля си че като порасте ще се откаже сама от биба, на сестра ми детето се отказа много лесно, но след като тръгна на ясла, то там и свикна на гърне да ходи, иначе в къщи застой дотогава
Другият вариант е да я изтърпиш няколко дни - тъжно е, обаче няма как. Мисля че офанзивата ще е всяко чудо за 3 дни
Аз така бях като я отбих на 11 месеца, плакала съм с нея първата нощ, защото заспиваше с цица, и като не й я дадох плака 2 часа без спиране и от изтощение заспа, много беше тъжно, но беше 1 нощ само

Отговор
в отговор на dss_ #3

Re: за биберона :-(

Без да искам да те отчайвам, но аз упорито си смучех пръста до предучилищна възраст, което ще рече до 5 годишна
Вярно, не е биберон, но все там. Майка ми казва, че не е помогнало нищо - дори многократно мазане на пръста с люти чушки и други гадости в невръстна възраст. Мога да кажа само, че години по-късно десният палец беше видимо по-тънък от левия. Но накрая съм се отказала сама
Ако успееш сега да се справиш с биберона, дори с цената на сълзи, действай!

Отговор
в отговор на dss_ #4

Re: за биберона :-(

Нашия се научи да си смуче пръста и така заспива, не иска и да чуе за биберон, защото ме посъветваха, че отказването от него е по лесно. Не иска и не иска какви ли не съм му купила. От сега се плаша за отказването.

Отговор
в отговор на dss_ #5

Re: за биберона :-(

Хаха, ти си решила, но тя не. В същност и ние сме на това дередже. На 2 год. и без бибата не заспива по никакъв начин. Щом заспи, аз я махам. Но през нощта се буди и пак си я иска.
Баща й, чичо й и вуйчо й са си смучили пръстите до много голяма възраст, разбирай втори-трети клас....., та това леко ме притеснява...
Не знам .... след някой и друг месец започва офанзивата отучване от бибата...

Отговор
в отговор на AйeзCeдaй #6

Re: за биберона :-(

Ние сме на 2 годинки и малко и си заспиваме с биба, една седмица го пробвах изобщо да не му давам, и той се изнерви и аз, проблема не беше заспиването, верно, че по-бързо заспива с биба, но рано или късно си заспива и без нея, в смисъл не плаче за биба, за да заспи....проблема ми беше, когато се събуди посред нощ, я сънувал нещо, я друго, реве та се къса, само бибата спасява...за съжаление, но съм чувала, че по-добре биба отколкото пръст!!! така че отучването беше една седмица и пак извадихме бибите....не знам и аз до кога.....

Отговор
в отговор на dss_ #7

какво стана с драмата

Ние с бибата бяхме до 2 г. и 4 м. Тогава аз реших, че е време да се отучаваме и първо няколко дни подготвяхме почвата - т.е. говорих с нея как е време да дадем бибата на слончето, то е бебе и много я иска и т.н. Естествено първите два дни горкото слонче въобще не можеше да се и надява на биба, но към 5-ия ден малката се замисли, реши, че слончето има по-голяма нужда от биба и се нави. ОБАЧЕ тук драмата не приключва. След като хвърлихме бибата на слончето (разбирай в едни гъсти храсти от където тати я изкара малко след това, но тайно :))). Вечерта никой не спа. То беше Рев и Сълзи и да ходим при слончето. Втората вечер мина по-леко - умори се от рев и заспа към полунощ. Третата вечер мрънка и така към 5-ия ден всичко беше ОК. Само дето като минехме покрай въпросните храсти по адрес на слончето се сипеха доста обиди (бебешки де :))). И така... Преди няколко месеца при едно почистване на гардероба в което и тя участва (сега вече е на 6 г.) двете намерихме бибата ... много мило беше - тя си спомни за слончето и ме пита какво прави бибата в якето на тати. Аз й казах, че слончето я върнало като пораснало, ама съм забравила да й кажа. Тя си прибра бибата в кутията с цените неща и така ...

Отговор
в отговор на 3aиpa #8

Re: какво стана с драмата

И на мен ми е интересно как се развиват нещата.Ние започнахме битката с бибата преди два-три дни (веднага след като дъщеря ми навърши 2).Ами върти се нощем,писка,удря се в таблите,....не знам колко ще издържа/издържим.Тя бибата падна зад раклата на спалнята и никак няма да е лесно да я извадя ако се наложи, а нова не ми се купува.

Отговор
в отговор на Eddy #9

ха ха ха

Ама случайно ли попадна там ... Миличката бубка!!! Важно е ти да издържиш, първите няколко дни и трудно, после отвиква и забравя, а като дойде време да извадите и бибата (след някоя и друга година) МНОГО ЩЕ Й СЕ радва

Отговор
в отговор на Eddy #10

Да се похваля

Моята драма вече не е драма.Бибата остава зад раклатааа.
Дъщеря ми забрави за нея за около седмица.


Отговор
в отговор на Eddy #11

БРАВОООО

Браво на детенцето и на мамата ...

Отговор
в отговор на dss_ #12

Re: за биберона :-(

Моята дърта магарица на 2 г. и 5 месеца, още си джвака по цяла нощ шишето с биберона и през ум не ми минава да я лишавам от нея. В момента, в който я изпусне, започва да се върти, да скача в леглото, докато не я намери - не мирясва:).
Когато я дадох на ясла, беше на 1 г. и 6 м., много се притеснявах, как ще заспива там без шише. Лелите казаха, че заспивала от раз, без да плаче за шишета и създава проблеми.
С какво ще й навреди биберона, ако го махнем по-късно?
Аз си смучех пръста до първи клас. И нищо ми няма. Нито зъбите ми са изкривени, нито захапката ми, нищо...

Отговор
в отговор на Hю #13

Re: за биберона :-(

Е сигурно няма за е кой знае какъв проблем (и аз съм си смукала пръста доста време пък зъбите ми са идеални), но понеже е назад с гърнето; не говори (или по-точно не спира да бъброри,но не се разбира) все някаква победа трябваше да гоня.

Отговор
в отговор на dss_ #14

От раз

на подобна възраст

Дадох й един биберон от онези огромните с маргаритката дето ги продават по аптеките и й казах, че нейната биба е паднала зад леглото и тати трябва да донесе кирката от работа и да разбие къщата, за да я извади..... Но мама е купила нова....

Поджвака, поджвака гадния биберон и сама го остави

Виж тайпана
Отговор
в отговор на Virgo #15

Re: От раз

Даа,ама при нас тозе номер не мина.Купих една такава с голямо топче,на която не й обърна внимание.След като прояде любимата си NUK, нямаше друг избор- възприе гадната.Обаче както писах по-горе тя падна зад раклата и...я забравихме.

Отговор
в отговор на Eddy #16

Re: за биберона :-(

:)) Много е готино това с отрязаната биберона и че мишока го е отгризал. Някой ден ще взема и аз да си направя такъв експеримент. Ако не друго, поне да се повеселя с реакции.

Отговор
в отговор на dss_ #17

Re: за биберона :-(

Здрасти,
ние махнахме бибката на 1г и 2мес.-първо я разрязах по дължина и когато лягаше на обяд и я дадох и тя плака, плака.....и не ще да заспива..., тогава е взех бибат и нея и излязохме на терасата, от където се виждаше в съседния двор вързано куче.Казах,че бибата се е счупила, че е мръсна и грозна и направих жест,че я хвърлям на кучето и и казах,че кучето ще я изяде, то пък, за щастие ядеше нещо и тя бебчо спря да плаче и така я укротих, легна, полюшках я малко и заспа.
Страха ми беше какво ще бъде вечерта и през нощта, защото тя почти 24ч я смучеше,а не само пред лягане.
Вечерта беше изморена, поплак малко и заспа, но....през нощта се събуди(беше свикнала като се буди нощем, обикновено когато е паднала бибата от устата и се събуждаше ,мрънка, аз ставам и я давам, и заспива пак, после пак и... така до сутринта) и започна да плаче и да я търси и аз се сетих да и разкажа пак за кучето дето хапнало бибката, защото била счупена.... и така....няколко пъти.. и тя почна да показва с ръчички,че бибата я нямаааа......после се тупна, пак я полюшках и се приключи...
В следващите 1-2 дни почти не стана въпрос, но аз си бях все на тръни... и край приключи се....
Сега спи с един "Ленко" нещо между елен и крава плюено и нощно време като се събуди пита къде е "Ленко" ако не го открие по креватчето и си го гушва и си нанка..., та така- общо взето не беше много трудно, въпроса е да намериш нещо с което да го заитригуваш и да повярва
УСПЕХХ В ТАЗИ БОРБА

Отговор