За свалките

Така.... Работя си тихо и кротичко тук и на никого нищо не правя и пристига един колега (всъщност работя на място, където има над 500 човека персонал и въпросния човек го виждам рядко и не мисля, че ми е близък колега)...

Та, въпросният, започва да ме омайва отначало с лека закачка, после вече с по-сериозни предложения за кафета-мафета ... С две думи, ясна работата... Въпроса е аз да се навия или не...

Вярно, на прима виста е приятен човек, обаче изведнъж ми стана адски отблъскващ.

И се замислих (абе това не ми е силна страна, ама карай) - колко такива глупости трябва да изслушаме само и само защото някой си е решил да кръшне малко от пътя?!?

Как реагирате Вие в такива ситуации, когато не искате нищо да се случи?

ПП После аз ще кажа какво направих, но ми е интересен вашия коментар до този момент на ситуацията

виж тайпана

Заета съм и това е.
И ги дистанцирам много, щото
обикновено са много досадни
Ако не са ми много близки колеги,
даже забравям да ги поздравявам

хмм най необичам да съм директна когато трябва да съм лошаобаче щом чак ми е станал отблъскваш...усмихвайки се, си му отказвам директно....
хаха представям си какво си направила тии...айде нямам търпение да споделиш

Всичко е суета

Абе малко или много всеки ги обича.Ама стане ли досадно-бляБях стигнала до положение да се заключвам отвътре в офиса,щото освен приказките,бях подложена на "любезности" и с ръце.Най-накрая не издържах и се изцепих шумно в коридора,че ако въпросната персона иска нещо повече от мен да го направим на бюрото отвън(има едно за клиентите да пишат)Повервеня като рак и повече не ме "познаваше"

Изглежда се държа студено, защото такива неща ги научавам от трети лица - че някой ме бил харесал. Пряко почти никой, който не би имал шанс не се е пробвал, а косвено - съвсем отдалече и много бързо минава ентусиазма още в началото ... понякога ми се иска да не бях чак такъв темерут.

Реагирам с любезно разсеяно невнимание.
Или неориентирано уточнявам нещо риторично. Ама как звучи само, а, все едно нищо не написах:))) Ин риъл е доста обезкуражаващо.

Но не е лошо човек да е гьон сурат и да реже на търкалета още в зародиш. Ама докато се сетиш за какво става дума и вземе та се обади тъпата съвест и маминото възпитание ("Не говори така на хората, бъди любезна, да не ги обидиш...")....

Наша кучка на наше куче не бута

В отговор на:

---

... С две думи, ясна работата...

---

Е що ве, може да е искал да си говорите за международното положение

Вече изобщо не се поддавам на никакви служебни свалки след като от едно невинно кафе бях подложена на едногодишен сексуален тормоз. Понеже съм омъжена не смеех да споделя нито с колежките, нито с мъжа ми. Работата стана дебела, когато един път ме приклещи в стаята ми и така грубо ме намачка... След това имах огромна синка на ръката. Съвсем сериозно се изплаших. Отпрах му един шамар, но не мисля, че му подейства особено респектиращо. Отскубнах се и си тръгнах разярена. След това споделих с приятел, който си предложи услугите да го "посъветва". Не се стигна до там. Справих се и сама, като категорично му заявих, че вече не съществува за мен и го подминавах демонстративно пред всички колеги. Вече не ми пукаше кой какво ще си помисли. В момента, в който влезеше в стаята ми, аз излизах и така. Не знам как, но подейства. Сега се държи с нужното уважение към мен и престана с неприличните намеци и попипвания. След време коментирах с колежките и се оказа, че има и други потърпевши.

......това с невинното кафе или колко ти е часа през пет минутиИ аз след време разбрах,че не съм първата..........

Човекът не е виновен, че ме харесва. Ако не е нагъл, няма смисъл да го нагрубявам. Пък и при тази липса на мъже, които ясно да показват какво искам, предпочитам да не ги отучвам. Щото нали се сещаш, че ако всички престанат да си искат, в един момент ще трябва ние да се морим да ги сваляме.

Омръзна ми да светя като кру-у-у-ушка!

допускаш ли, че просто си му приятна и иска да пообщува с теб?
което е страхотно, особено ако е 'приятен' човек.

_______
To be right doesn’t mean someone else has to be wrong.

Обикновено се случва да ме свалят клиенти,защото нямам колеги.Неприятно е,защото работя предимно с мъже и 10% се пробват задължително.Аз съм я водила статистиката и гарантирам,че е точна.Но ако не са брутални/имала съм и такива/се опитвам дипломатично да обясня,че не желая.Защото ако съм рязка,ще ги загубя и като клиенти,което не е желателно.Но сега има един супердосаден мазник,който търси под вола теле и не приема не за отговор.Като дойде,гледам да не оставам насаме с него,иначе трябва да се бия,а съм пацифист.

Жалиш някой,който няма обувки докато не срещнеш друг,който няма крака.

Нали съм от другия пол и нас не ни свалят(поне явно) толкова често.(най много един път на 14 години).
Значи сериозно:Казваш в открит текст-много си ми приятен,страхотно момче си,но не си мой тип.
Иначе всички други увъртания:А бе ще ни видят;Какво ще кажат колегите;Някой друг път;Сега съм заета
оставят в сваляча надеждата за в бъдеще.
За един умен мъж това е достатъчно да не те безпокои по-вече и да останете другарчета и добри колеги.
А бе да не се окажем колеги и аз да съм сваляча??


Избийте баламите и тарикатите сами ще умрат

Никога не пропускам флирт, но винаги си знам мярката. Не ви ли прави удоволствие да се усещате на ръба на чувствеността

Не знам как да се задържам на "ръба на чувствеността", а звучи толкова приятно... Все ме е страх, че ще има наранени или аз ще пострадам... Моля Ви, научете ме, ако е възможно!

Тия кафета-мафета за сериозни предложения ли ги имаш?

По-добре на хората в устата,отколкото на баба ти в гъза!

ама и ти се изказа кат Шекспир бее, кажи му на един мъж, че не е твой тип и кат започнат едни съмнения, терзания, обидени муцки, едни кофти мисли - с цело село може,с мен не може - Радините вълнения пасти да ядат.
Нали знаеш стария виц - каже ли една жена "ДА" - разбирай - абе може би, ще видим. Каже ли "МОЖЕ БИ" - значи работата е утекла, а каже ли "НЕ" - това не е жена.

Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!

Ако е мокра отдолу значи и се иска.
"Пеноооо провикнал се Вуте от единия баир яла тук да си пасем овцете и да си ортуваме!Нема Вуте оти че ме ебеш.
Как че та еба мъ -виж ква е кал?Ама я си носим черже."
Един умен мъж и една умна жена винаги разбират дали е станала магията.


Избийте баламите и тарикатите сами ще умрат

Решил Вуте да е*е Пена, ма пусто му неудобно да си поиска.И решил, ще боядиса коня зелен, и като го пита Пена защо, ще и каже,защото иска да я е*е.Речено-сторено.Тръгва Вуте с боядисания кон, Пена търчи срещу него и вика - "Вутееее, нашите ги немаа, аиде да ходим в къщи да се е*ем бее".
Гледа я Вуте, гледа я па пита - "ама Пено, нема ли да ме питаш оти съм си боядисал коньо зелен?"

Та да, прав си, всичко е въпрос на комуникация.

Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!

Отивах на кафе, или обяд и ако не ми е интересно започвах да се държа умерено делово, или ако не се получи с деловия тон, да философствам и задълбавам на разни теми, докато на ответната страна и стане толкова скучно, че започне да се прозява. Говоря в минало време, защото това беше преди да си сменя професията и местоработата. Тогава работех само с колеги и се чувствах чудесно, а досадниците бяха предимно от клиентите на офиса ни. За съжаление самата работа не ме удовлетворяваше и нали съм шило, дето в торба не стои, зарязах всичко и започнах да уча и работя нещо съвсем различно, за което бях мечтала като малка. Постигнах си мечтата и сегашната работа много ми допада, но в "сплотения" ни женски колектив никой с никого не флиртува, най-много да разнесе някоя клюка.
Липсват ми тия моменти с флиртуването, отразяват се добре на самочувствието, но нали работата ме удовлетворява се примирих.