Минесотски модел на лечение

Движението на “Анонимните алкохолици” се е разпространило из целия свят.
Вече повече от два милиона, по-голяма част от които са загубили в живота си всичко, приятели, близки, общество, благодарение на движението са се върнали към пълноценен живот, придобивайки осмислена и щастлива трезвеност, която се изразява не само в отказване от алкохолa, но преди всичко В ЕДИН НОВ В ШИРОКИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА ТРЕЗВЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ СВЕТА, ДРУГИТЕ ХОРА, СЕБЕ СИ И СВОЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ БОГ.

За много хора програмата “Дванадесет стъпки” е станала едно стъпало по пътя към опознаването на себе си. Именно в това най-вероятно се крие причината за необичайната ефективност на програмата и създадените от нея терапевтични методи. Тези подходи не са терапия в традиционния смисъл на думата, а нов модел на живот или нещо по-различно.

С времето програмата “Дванадесет стъпки” и работещите върху нейната основа групи за взаимопомощ стават източник на нов живот и за страдащи хора или хора с друг вид зависимости.

Необичайно високата ефективност на движението “Анонимни Алкохолици” и други подобни движения са послужили на американските специалисти като стимул за създаване на така наречения Минесотски модел на лечение, в края на 40-те години. В отличие от групите за взаимопомощ, този модел се отличава с професионализъм при решаването на проблема. В него духовните принципи на работа в групата на “АА” са обединени с достиженията в психологията, психиатрията, социологията и др. науки.

Широкото разпространение и развитие на Минесотския модел в САЩ е позволило на тази страна да създаде принципно нов подход в решаването на проблема с наркоманията и алкохолизма. Именно благодарение на този подход САЩ са успели да станат единствената страна в света, в която е станало възможно да се спре такава заплаха за обществото, каквато са алкохолизмът и наркоманията и дори да се намали броят на заболелите от тези болести според официалните данни.

В основата на Минесотската програма са заложени следните постановки:

* Химическата зависимост (алкохолизъм, наркомания) се явява като неизлечимо хронично заболяване, имащо душевна основа и възникващо не по вина на заболелия пациент;

* Химическата зависимост се явява като един от възможни те фактори за проявени дълбоки душевни дефекти (по-късно наречени съзависимост) и имат една и съща природа с другите видове зависимости;

* Зависимостта е невъзможно да се излекува, обаче е възможен обрат в развитието на болестта към оздравяване, при готовност от страна на човека към такъв обрат и желание да се откаже от своето своеволие;

* При човек страдащ от алкохолизъм или наркомания лесно могат да се сформират други различни зависимости, променящи съзнанието, волята, емоционалната и интелектуална сфера. Затова лечението по Минесотския метод е напълно без лекарствени средства;

* Лечебният център трябва да представлява терапевтично общество, в което персоналът не трябва да се противопоставя на пациентите, а да им сътрудничи;

* Поощрява се максималната откровеност в общуването, при строго определени правила за конфиденциалност и анонимност;

* Отговорността за оздравяването носи самият пациент. Крайно наложително е привличането в лечебния процес на цялото семейство на пациента, а при възможност и на приятели, сътрудници, началници и т.н.

* Цялата терапевтична операция трябва да протича и да представлява широк комплекс от различни мероприятия, включващи профилактика, мрежа от центрове за контакти, лечебни и социални програми и др.

В началото Минесотският модел се е формирал като стационарно лечение - пациентът за срок от 28 дни се е намирал денонощно в лечебния център. Скоро обаче са се развили и други форми: програма за дългосрочно пребиваване (например 60 дни), построена под форма на терапевтична общност; преминаващи лечебни центрове, адаптационни учреждения (“домове по средата на пътя”); дневни стационари, амбулаторни програми и др.

Всички лечебни програми, използващи Минесотския модел са основани на концепцията за терапевтичните общности. В тях няма традиционното за обикновеното медицинско лечение противопоставяне на лекар и пациент.

Основна роля в тази програма играят тъй наречените “консултанти”, повечето от които са хора преборили се по пътя на “Дванадесетте стъпки” със собствените си проблеми, свързани с алкохола, наркотиците или други зависимости.

За да работят като консултанти те получават специално образование, но това не ги превръща във “всемогъщи” манипулатори, управляващи чуждите съдби, а само им помага да използват собствения си опит за благото на другите хора.

Разбира се, че в тази лечебна програма участват и специалисти: лекари, психолози, педагози и др., но като правило тяхната роля е второстепенна.
Главната задача на целия персонал е да помогнат на пациента да организира собствената си душевна работа, ориентир за което е програмата “Дванадесет стъпки”.

В последните 8-10 години такива програми и центрове работещи по Минесотския метод, са започнали да се появяват в много страни. За съжаление много малко от тях можем да наречем действащи и ефективни.