как е на "Ехо"?
9 отговора
0 прегледа
Re: как е на "Ехо"?
Здравейте Люси!
От 01.08. хижари на Ехо са Ваня и Иван Иванови, семейна двойка от Русе. Техните служебни са телефони 0896 715 193 и 0885 994 129. Покритието е задоволително, но при проблем с телефонната връзка могат да се ползват
телефоните на дружество “Академик”- Русе: 0896 715 327, 0885 335 004, 082 888 660, както и елктронна поща academic@ru.acad.bg
На хижата има редица нововъведения и подобрения.
С инсталирането на слънчев панел и нов електроагрегат съществено е подобрено осветлението, ползват се общо 4 вътрешни тоалетни, душ с топла вода, две туристически столови - за непушачи и за пушачи, дневна зала за отдих, тихи игри и други занимания, лавката поддържа асортимент от напитки, захарни и др. пакетирани изделия, консерви, карти на планините.
Предлага се чай и кафе, готви се по заявка, но за по-малки групички се предлага или приготвя топла храна и на момента. Има сателитна телевизия. Подменени са подовите настилки в две от спалните, оборудва се нова стая за туристи с 2+1 легла. Хижата е заредена с достатъчно количество дърва за отопление. Освен с хладилник хижата вече разполага и с автоматична пералня за изпиране на спалното бельо.
СТПД
От 01.08. хижари на Ехо са Ваня и Иван Иванови, семейна двойка от Русе. Техните служебни са телефони 0896 715 193 и 0885 994 129. Покритието е задоволително, но при проблем с телефонната връзка могат да се ползват
телефоните на дружество “Академик”- Русе: 0896 715 327, 0885 335 004, 082 888 660, както и елктронна поща academic@ru.acad.bg
На хижата има редица нововъведения и подобрения.
С инсталирането на слънчев панел и нов електроагрегат съществено е подобрено осветлението, ползват се общо 4 вътрешни тоалетни, душ с топла вода, две туристически столови - за непушачи и за пушачи, дневна зала за отдих, тихи игри и други занимания, лавката поддържа асортимент от напитки, захарни и др. пакетирани изделия, консерви, карти на планините.
Предлага се чай и кафе, готви се по заявка, но за по-малки групички се предлага или приготвя топла храна и на момента. Има сателитна телевизия. Подменени са подовите настилки в две от спалните, оборудва се нова стая за туристи с 2+1 легла. Хижата е заредена с достатъчно количество дърва за отопление. Освен с хладилник хижата вече разполага и с автоматична пералня за изпиране на спалното бельо.
СТПД
Re: как е на "Ехо"?
Здравей, с кола може да се отиде до някъде по черен път от Рибарица. Малко след края на селото, по посока Шипково има отклонение вдясно. Бяхме с Опел Астра, който успя да издрапа и да спести поне 5 км по разкаляния черен път миналото лято. Може с повече хладнокръвие от шофьора да се отиде до края на въпросния път, от който край се тръгва нагоре. Това "нагоре" са към два часа доста стръмно изкачване в гората. После до хижата е половин час на открито.
Re: как е на "Ехо"?
Здравейте nadya9!
Здравейте Люси!
ОТНОСНО “най-близкото и подходящо място за оставяне на автомобил” споделям следните изпитани схеми:
- откъм с. Рибарица – терена за паркиране пред постройките, обслужващио ловния туризъм (кучкарника);
- откъм Троянския проход – паркиннга пред хотел “Сима”.
И на двете места хората са услужливи и оставянето на автомобил не крие рискове.
ДОБАВЯМ и описания на маршрутите.
С. Рибарица – м. Остриките - х. Ехо (3,45–4 ч)
От последната автоспирка “Стара Рибарица” на курортното селище се тръгва по пътя за с. Шипково. Минава се покрай Хайдушкото кладенче-чешма и крайните къщи на махала Дебелщица. На 2 км от спирката при водослива на реките Черна и Дебелщица (м.Хаджийското) е разклонени-ето на маршрутите: направо по основния път - за х. Васильов и на дясно по долината на Черна река по тесен асфалтиран път – за х. Ехо. След няколко остри завоя пътят извежда в открита местност, където има рибарник и постройки, обслужващи ловния туризъм в района (50 мин). След мост над реката пътят, вече подходящ само за автомобили с висока проходимост, се раздвоява. Левият по Драгоманов дол води до седл. Печковец на билото на Васильовската планина и оттам за с. Чифлик, а десният продължава по Черна река. Подминават се отклонението на пътя вдясно към кошарите, м. Горни Зелениковец и отлонението вляво по Зеленишки дол, по който може да се отиде до м. Кашка и слезе към х. Хайдушка песен. Върви се покрай местностите Неновия камък, Динките, Мали Червени бряг, Мечи улей, Кривия дол и се достига м. Остриките (1,30 ч). Тук може да се ползва кът за отдих, състоящ се от масивни пейки и маса, огнище и "въжена" чешма с чучур, впит в многолетен бук. От м. Остриките се тръгва в южна посока по тясна пътека над реката, продължава се на серпентини в юг-югоизточна посока по стръмен склон с хубава смесена гора и се достига билото на хребет и първoто “почивало”, оборудвано с две масивни пейки. По-нагоре пътеката следва хребета с още едно почивало. Достига се кръстовището “Ехо–Козя стена” по билната пътека (МАРШРУТ Е-3) в м. Долни ветровити преслап (1,10 мин), намиращо се по тревистата ивица на главното било малко над и южно от седл. Кар-чов преслап. Продължава се с изкачване в южна посока през гора и открит алпийски терен до седл. Железни врата (Демиркапия) и х. Ехо (25 мин).
Троянски проход – х. Кoзя стена - х. Ехо (5 ч)
(част от МАРШРУТ Е–3)
От превала на Троянския проход се тръгва на запад по широкото и открито главно било. В безснежни условия първоначално се използва лентовата маркировка и работния автомобилен път, прокаран към кошари и говедарници, разположени под билото по южните скатове на тукашната Горялата планина, наричана още и Бальова планина. С това име са известни трите последователно очертаващи се заоблени тревисти върха, разделени от седловините Хармана и Падалото. При сняг и лоша видимост е за препоръчване да се следи стълбовата маркировка. За около 1 ч се стига заравнена седловина с паметник (на двама загинали летци). Оттук на запад планината сменя рязко своя облик - започва скалистия и страховит Кендабалкан. Лентовата и стълбова маркировки се разделят на по-голямо отстояние една от друга. Лятната пътека траверсира полегатите южни тревисто-каменисти склонове на Козя стена, докато стълбовете на зимния път водят по самия ръб на главното било. На около 30 мин път, при превала Червената локва двете маркировки отново се сливат. Оттук на изток се открива величествен изглед към северните отвеси на Козя стена, където през лятото цъфти еделвайс. За х. Козя стена се продължава в запад-югозападна посока с изкачване по югоизточните склонове на Баба (Боба) връх към тревиста седловина в южното подножие на върха. Следва слизане по югозападните склонове на Баба връх и южните склонове на вр. Кучето до седл. Ветровити преслап (40 мин), където е паметника на Петко Дачев. От тук на североизток слиза пътека за х. Хайдушка песен с пряко отклонение за курорта над с. Чифлик. От преслапа в запад–югозападна посока се подсича от юг откритото главно било и се стига х. Козя стена (20 мин). Продължава се на запад високо над горския пояс по южния скалист скат на билото, известно тук с името Трионите. Върви се ту от северната, ту от южната му страна и се достига елипсовидната Маркова ливада (1 ч). Пътеката криволичи между скалите, северно и в близост до билото и се изкачва до вр. Ушите (15 мин). Оставащият път до х. Ехо е описан в маршрута от с. Рибартица.
Здравейте Люси!
ОТНОСНО “най-близкото и подходящо място за оставяне на автомобил” споделям следните изпитани схеми:
- откъм с. Рибарица – терена за паркиране пред постройките, обслужващио ловния туризъм (кучкарника);
- откъм Троянския проход – паркиннга пред хотел “Сима”.
И на двете места хората са услужливи и оставянето на автомобил не крие рискове.
ДОБАВЯМ и описания на маршрутите.
С. Рибарица – м. Остриките - х. Ехо (3,45–4 ч)
От последната автоспирка “Стара Рибарица” на курортното селище се тръгва по пътя за с. Шипково. Минава се покрай Хайдушкото кладенче-чешма и крайните къщи на махала Дебелщица. На 2 км от спирката при водослива на реките Черна и Дебелщица (м.Хаджийското) е разклонени-ето на маршрутите: направо по основния път - за х. Васильов и на дясно по долината на Черна река по тесен асфалтиран път – за х. Ехо. След няколко остри завоя пътят извежда в открита местност, където има рибарник и постройки, обслужващи ловния туризъм в района (50 мин). След мост над реката пътят, вече подходящ само за автомобили с висока проходимост, се раздвоява. Левият по Драгоманов дол води до седл. Печковец на билото на Васильовската планина и оттам за с. Чифлик, а десният продължава по Черна река. Подминават се отклонението на пътя вдясно към кошарите, м. Горни Зелениковец и отлонението вляво по Зеленишки дол, по който може да се отиде до м. Кашка и слезе към х. Хайдушка песен. Върви се покрай местностите Неновия камък, Динките, Мали Червени бряг, Мечи улей, Кривия дол и се достига м. Остриките (1,30 ч). Тук може да се ползва кът за отдих, състоящ се от масивни пейки и маса, огнище и "въжена" чешма с чучур, впит в многолетен бук. От м. Остриките се тръгва в южна посока по тясна пътека над реката, продължава се на серпентини в юг-югоизточна посока по стръмен склон с хубава смесена гора и се достига билото на хребет и първoто “почивало”, оборудвано с две масивни пейки. По-нагоре пътеката следва хребета с още едно почивало. Достига се кръстовището “Ехо–Козя стена” по билната пътека (МАРШРУТ Е-3) в м. Долни ветровити преслап (1,10 мин), намиращо се по тревистата ивица на главното било малко над и южно от седл. Кар-чов преслап. Продължава се с изкачване в южна посока през гора и открит алпийски терен до седл. Железни врата (Демиркапия) и х. Ехо (25 мин).
Троянски проход – х. Кoзя стена - х. Ехо (5 ч)
(част от МАРШРУТ Е–3)
От превала на Троянския проход се тръгва на запад по широкото и открито главно било. В безснежни условия първоначално се използва лентовата маркировка и работния автомобилен път, прокаран към кошари и говедарници, разположени под билото по южните скатове на тукашната Горялата планина, наричана още и Бальова планина. С това име са известни трите последователно очертаващи се заоблени тревисти върха, разделени от седловините Хармана и Падалото. При сняг и лоша видимост е за препоръчване да се следи стълбовата маркировка. За около 1 ч се стига заравнена седловина с паметник (на двама загинали летци). Оттук на запад планината сменя рязко своя облик - започва скалистия и страховит Кендабалкан. Лентовата и стълбова маркировки се разделят на по-голямо отстояние една от друга. Лятната пътека траверсира полегатите южни тревисто-каменисти склонове на Козя стена, докато стълбовете на зимния път водят по самия ръб на главното било. На около 30 мин път, при превала Червената локва двете маркировки отново се сливат. Оттук на изток се открива величествен изглед към северните отвеси на Козя стена, където през лятото цъфти еделвайс. За х. Козя стена се продължава в запад-югозападна посока с изкачване по югоизточните склонове на Баба (Боба) връх към тревиста седловина в южното подножие на върха. Следва слизане по югозападните склонове на Баба връх и южните склонове на вр. Кучето до седл. Ветровити преслап (40 мин), където е паметника на Петко Дачев. От тук на североизток слиза пътека за х. Хайдушка песен с пряко отклонение за курорта над с. Чифлик. От преслапа в запад–югозападна посока се подсича от юг откритото главно било и се стига х. Козя стена (20 мин). Продължава се на запад високо над горския пояс по южния скалист скат на билото, известно тук с името Трионите. Върви се ту от северната, ту от южната му страна и се достига елипсовидната Маркова ливада (1 ч). Пътеката криволичи между скалите, северно и в близост до билото и се изкачва до вр. Ушите (15 мин). Оставащият път до х. Ехо е описан в маршрута от с. Рибартица.
Re: как е на "Ехо"?
"Принце", остаряваш. От Ушите до Калчов преслап пътят не е малко. Не може да пишеш: "оставащият път до х. Ехо е описан в маршрута от с. Рибарица". Пиши на хората, че от Ушите се тръгва наляво спрямо посоката от х. Козя стена (запад, юго-запад) като има едно спускане по открит терен, където по пътеката през лятото може да се забавите заради боровинки и след това леко изкачване до Калчов преслап (през папрат и малинак: 15-20 минути) и след това "оставащият път до х. Ехо е описан в маршрута от с. Рибарица". При навлизането в Железни врата, вляво сега трябва да има червени боровинки. Струва си да минете и по двата маршрута.
Re: Допълнение към описанието .......
на маршрута Троянски проход – х. Кoзя стена - х. Ехо (5 ч)
МОЛЯ ЗА ИЗВИНЕНИЕ!
При копиране на текста след “.....билото и се изкачва до вр. Ушите (15 мин).”
СЪМ ПРОПУСНАЛ СЛЕДНИТЕ 5 РЕДА :
Оттук на изток за 1,20 ч по главното било се стига х. Козя стена. За х. Ехо се върви по билото, но в югозападна посока, като се слиза до Карчов преслап (50 мин). Следва кратко изкачване до м. Долни ветровити преслап, до който извежда и пътеката от с. Рибарица и продължение в южна посока. През гора и открит терен до х. Ехо се стига общо за 35 мин.
P.S. 1. За разлика от редица познавачи на Стара планина, които имат издадени пътеводители и др. публикации, според местните жители (най-вече от с. Рибарица) Карчов преслап е най-ниската точка между върховете Кавладан и Ушите. Тази теза е възприета от съставителите на описанието, което e публикуваno тук по тази тема.
Преслапа е и естествената орографска граница между Златишко-Тетевенска и Троянско-Калоферска планини.
А терасовидната заравненост, разположена на главното било южно от Карчов преслап и от която се отделя маркираната пътека за м.Остриките и с.Рибарица, местните хора наричат ДОЛНИ ВЕТРОВИТИ ПРЕСЛАП.
Последното е логично, тъй като недалеч - в западното подножие на Юмрука (1819 м) има седловина, която се нарича ГОРНИ ВЕТРОВИТИ ПРЕСЛАП.
P.S. 2. Посочените по-горе времена са взети като реална продължителноист на преходите от средно подготвени туристи. Естествено тези, които по често отдъхват, похапват боровинки, малини, търсят гъби и др. п. следва да предвидят и повече време.
СТПД
МОЛЯ ЗА ИЗВИНЕНИЕ!
При копиране на текста след “.....билото и се изкачва до вр. Ушите (15 мин).”
СЪМ ПРОПУСНАЛ СЛЕДНИТЕ 5 РЕДА :
Оттук на изток за 1,20 ч по главното било се стига х. Козя стена. За х. Ехо се върви по билото, но в югозападна посока, като се слиза до Карчов преслап (50 мин). Следва кратко изкачване до м. Долни ветровити преслап, до който извежда и пътеката от с. Рибарица и продължение в южна посока. През гора и открит терен до х. Ехо се стига общо за 35 мин.
P.S. 1. За разлика от редица познавачи на Стара планина, които имат издадени пътеводители и др. публикации, според местните жители (най-вече от с. Рибарица) Карчов преслап е най-ниската точка между върховете Кавладан и Ушите. Тази теза е възприета от съставителите на описанието, което e публикуваno тук по тази тема.
Преслапа е и естествената орографска граница между Златишко-Тетевенска и Троянско-Калоферска планини.
А терасовидната заравненост, разположена на главното било южно от Карчов преслап и от която се отделя маркираната пътека за м.Остриките и с.Рибарица, местните хора наричат ДОЛНИ ВЕТРОВИТИ ПРЕСЛАП.
Последното е логично, тъй като недалеч - в западното подножие на Юмрука (1819 м) има седловина, която се нарича ГОРНИ ВЕТРОВИТИ ПРЕСЛАП.
P.S. 2. Посочените по-горе времена са взети като реална продължителноист на преходите от средно подготвени туристи. Естествено тези, които по често отдъхват, похапват боровинки, малини, търсят гъби и др. п. следва да предвидят и повече време.
СТПД