ненормална работа

Абе аз ли не се развивам правилно или света е полудял?Когато става въпрос за нормални човешки отношения,защо непременно трябва да правим всичко от сложно по-сложноОт девет дола вода всеки донася,а си втълпява,че това,което вижда е невъзможно,защото е хубаво и защото това е очаквал,за това е мечтал.....Следователно не може да бъде истина и непременно има някаква уловка.И докато се осмели да погледне /дори само с едното око / вече е успял да изгони мечтата си......

Защото ти специално си боклук затова. Нямаш абсолютно никаква вътрешна стойност и нека ти припомня какви глупости пишеше за мен пролетта. Кой нормален себеуважаващ се човек ще ти обърне внимание?

... съ времетО се менятъ брЯ ... ти грабваш кОшницатъ с мечти зъ нещО си ... нО е пълниш с другО си ... тО винаги тъй стаФФа

И аз се радвам да те видя

"тО винаги тъй стаФФа"

Ама ЗАЩООО?Аз...не разбирам защо.

... кактО земятъ се върти ... така и мечтите ни се въртятъ и сменятъ спрямО ситуациятъ

Е то значи и мечтата не е била толкова за мечтаене щом не е почакала малко повече. Пък следващия път си отвяряй по-бързо очите или поне едното.

Sleep, my friend, and you will see
That dream is my reality

Абсолютно ненормална реакция от твоя страна!Впрочем тя обяснява несполуките ти в личния живот.

като я стигнем мечтата си, вземе се окаже, че не било то това, за което сме мечтали.
Много неща "под формата" на мечта са по-хубави, от колкото като станат реалност.

Всичко трябва да става много простичко-като дишането.Ако стане-ура и не задавайте въпроси.И не насилвайте ситуацията с разсъждения.Като не стане-по -добре,значи така е трябвало да стане.

То изгонването на мечтите е по-благоприятният вариант.
Все пак сме пощадили живота им, макар и да не са вече при нас. Оставили сме им възможността да изкласят при някой друг.
Ама ако вземем да ги изтощим и убием, тогава идва страшното.

те бавно да се стопят и когато вече осъзнаем, че дори пропуснатото вече не носи съжаление, болка, безпокойство?
тогава какво ще остане??

Но не е ли по-добре грозна реалност от същата да съжителства с красива "препарирана" мечта?
Да запазиш наивността и магията на фантазиите или да ги случиш, изконсумираш... и презреш в последствие... ????

... никОгъ не се сбъдватъ,но в стремежъ си да ги сбъднем се развиваме

ме подсети за тази притча:


ПЕПЕРУДАТА

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце.


На мен мечтите ми напомнят пеперуди...нежни, крехки, ефирни и раними.

Понякога намираме мноооого болна мечта.
Опитваме се да я проверим дали е истинската, нашата си. А тя е имала нужда от грижа, лечение и търпение. Всичко е било в ръцете ни... и ние сме направили своя избор. Мечтата не е издържала дисекцията и е предала Богу дух.

Какво ще остане ли?! Ако изгорим съжалението, болката и безспокойството...можем да хербаризираме един красив спомен за болната пеперуда...

Но все пак всичко е в нашите ръце, нали?

тази тема е тотално пренебрегната от Феникс...

ама нали

ми да, ужас! ти казваш на човека че го обичаш и предлагаш годежен пръстен, пък той не се осмелява да го погледне и гони мечтата си.
Нали това искаше да кажеш?

штот гъ е страхъ не му е кривъ мечтатъ

точно си остават май най-хубавите................????