миналото

Колко от вас и до сега ,след токова години не могат да го преживеят /развода,раздялата/и вси4ко което е било.Като да е още с вас като един призрак от който не можете да се освободите. А, как да създадем нова връзка ,ако тоя призрак е с нас.И ако сме новите в в отношенията не сме ли множко -3 ма.Или има изход.Може ли да е за цял живот,или такива хора ве4е няма.Разбирам ,4е вси4ки ние си носим в рани4ката миналото но и трябва ли и да си водим за ръ4и4ка вси4ките призраци от миналото .Няма ли на4ин това да се преодолее и като какъв е той.Срещу които реално нищо не можеш да направиш/ ако си от другата страна/щото реално това е само призрак.Оба4е е заплаха за теб сега-не издържаш по никакъв на4ин конкуренцията от спомените/те винаги са идеални/
Не ми е сериозен проблема
Оба4е е реален -след 16 год.раздяла-пре4и на връзката
Като призрак .Не особенно,но е тук
ами вие как го мислите тва.
Пълен хаус ...ама ,нали и живота е тва де

Напълно те разбирам...
Моят призрак витае вече 4 година и се появява тъкмо когато си мисля че е отишъл

Охх,няма да се махне.Ще си стои и това си е.

... мислех, че само аз се чувствам така... и, че е просто проблем на малкото време, което е минало... мисля, че ако наистина имаш стойностна връзка, просто не би трябвало да правиш волно или не съпоставка от типа "преди - сега". Само че, това го мисля, а дали е така, или дали се получава - не знам, аз не допускам до себе си хора... по-точно мъже, които също са хора, казват някои Така, че сигурно минава... Виж, 16 годин са много! Плувай, или спортувай, а най - вече, докато плуваш и спортуваш си задай въпроса "Кое ме кара да не мога/искам да превъзмогна обидата отпреди 16 години?" Повярвай ми, един ден, докато плуваш или спортуваш, отговора ще дойде сам. И тогава го преодолей. Забравя се, мисля, стига да намериш причината и да си дадеш време, да я преодолееш. Успехи!

Това им е хубаво на призраците, че са само призраци. Стряскат, но реално не могат да ти направят нищо.
Защо не ги оставиш да си отидат?
Хората обичат да са мазохисти и да страдат! Възвисяват ли се или търсят състрадание, не знам, но няма кой да те съжали, а самосъжалението те вкарва в порочен кръг. Понякога си мисля, че е от чувството за собственост, щото бракът е някакъв вид собственост, която ни е отнета.
При мене бракът е символ на цялата мизерия в човешките отношения и като се сетя за него изпитвам щура радост от настоящето. Въпрос на контраст!

Mисля , 4е не ме разбрахте . Аз нямам призраци.Разведох се в дале4ната 1978 -поради идиотската при4ина 4е съм пораснала 10см-което тогава ни изглеждаше адски важно.Но тогава аз бях на18 ,той- 23След това не сме се виждали 20г поне.И за какво ли.Поблеми има приятеля ми.Той още не е забравил бившата си.И не може според мен,И от там , тръгнаха мислите ми-
-вие аджеба , къде сте ,или сте като него
-има ли някой ,кито да е избягал от стереотипа
-не можеш да седиш толкова време тука в клуба и да не си изкривиш светодледа
-помагайки на другите ,не вредите ли на практика на самите себе си
-пишейки тук не изживявате ли отново и отново същата драма,и кога и е края за вас поне
-в тая връзка модераторите са особенно ощетени
-затова попитах дали има щастливци избягали от стереотипа
-аз да пиша тук , също е показателно.И жалко за мен .Края е близко.Въпрос на време.
-4ета ви и сега пробвах вси4ки съвети-еми , не деистват,sorry

...като той сам трябва да се справи със СВОИТЕ призраци. Това си е негова война..ти като каква се явяваш...

Не се сърди на другите, че са ти дали такива съвети. Повредата е в твоя "телевизор". Следващия път давай верен адрес.




Carpe diem!

Най после някой се сетил за нас, модераторките...
... колко сме "ощетени" като висим все в клуба... направо сме облъчени - получили сме смъртоносна доза " развод" и сега сме на доизживяване.

Така си е... ужасно е, скъпи приятели!
Питате ли ли ни нас, горките, с Моан, колко ни е трудно да поддържаме " светогледа си изкривен" - все така, както в началото на нашите постразводни дни... ех,кога беше то последното ми дело... преди цели 3 и половина години!

Викам ли, викам аз старите си призраци... зова ги дене и нощем, ама няма - хич не щат да ме навестяват напоследък...та почнах да се чудя, дали не съм си ги измислила още навремето...

Не знам как е при нашата хубава Моан и гаджето и, но при мен и моят приятел / също разведен/ има отреден специален - пълен с писма и снимки гардероб - постоянно отворен за официални посещения на призраци - и мои и негови...
Като сме повече у дома - става по-весело!

Смятам в скоро време, дори да поканя най-важните призраци на сватбата ни...казват, че било на късмет да изиграеш едно хоро с духовете на миналото...
Какво ще кажете, а?

Non nova, sed nove.

ще ме вземеш ли за шаферка?? Обещавам да се изхлузя от дънките и маратонките и да сложа рокличка

Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!

ako toi ne iska da se spravi s problema togava niama spasenie
vzeli si pravilnoto reshenie - kraiat e blizo
ima drugi koito niamat tozi problem i ne iskat da go imat

1. Зарежи го! Аман от хленчещи мъже, които не могат да превъзмогнат миналото!

2. По-трудният вариант. Ако го обичаш, можеш да му помогнеш. Но трябва много любов и още повече търпение. Ако не си готова да ги дадеш точно на него, значи той не е точният човек. От теб зависи. Както и от него.

Дерзай, не се коси!