децата при бащата?

Ако в клуба има родители, при които след развода децата са останали при бащата, бихте ли споделили как го приеха децата, как се чувстват след години, вие как се чувствахте, обществото как ви прие и т.н. Всичко което споделите ще ми бъде от помощ.

Здравей! Няма нищо страшно ако детето остане при бащата, стига таткото да е добре материално и да го обича...ако го пренебрегва веднага вземаш мерки))
1. Започвам с това "За обществотоЮ, защото много ме разсмя че и това си включила в питането - въобще, ама въобще не ме интересува как го приема обществото...с една дума, ако приема този факт ОК, ако не да го ...хе хе)) Егати и обществото))
2. Моето дете /голямата/ прие този факт нормално, защото ние не сме прекъсвали на практика връзката си. Телефон, виждания и пр. Тогава тя б еше на 3г.
3. Сега е на 20 и си е супер, студентка, гаджета.
4. На мен първоначално ми беше тъпо, но за около 10г. бях зад граница и си имах други грижи. Радвах се , че е на сигурно място. Сега съм си тук и имам втора дъщеря н аблизо 4г. обаче тя е плътно закопчана до мен))) Пък и сег апо ми се гледа дете, по рано честно казано не ме изкушаваше изцяло тая мисия))
По принцип грехота е да го казвам, ама аз не съм от тия дето децата са им пръв приоритет и всички други деца , освен моето))) тотално ме изнервят и натоварват...абе има си хора за всичко, дето се казва. Не мога да кажа, че ми тежи факта че с голямата стана така, е чувствам се малко виновна, ама ако от едното задължение трябваше да остане с мен, щях да я изнервя тотално, защото съм малко авантюристка, а децата страшно спъват и ограничават в определен момент. Майки като мен могат да са по-полезни н адецата си като са на свобода и им оказват друг вид подкрепа , а не да им натякват" Аз се посветих на теб, мизерствах, отдадох ти се, а ти..." О, no)) Това не ми е в стила))
Виж сега, децата са си деца, родени, ще се отгледат...природата го изисква! Не мисля че един такъв проблем трябва излишно да се драматизира)) Успех!

Детето ми прекарва голяма част от времето при баща си сега, не съм забелязала фатални промени и отклонения в състоянието му.
Всичко зависи от това какви отношения са установени между родителите, от това как бащата ще внушава или директно представя отношението си към майката. Всеки разнобой, всяка злоба, истерии, желание за мъст, използвайки мекоглинестата психика на подрастващото, би била пагубна за оформянето му като личност.
В обратния случай, при нормални, уравновесени, ведри и координирани отношения и ако е възможно - уважение, детето отрасва като всяко друго, ни повече, ни по-малко белязано от спецификата на времената, в които живеем и не по-различно от останалите връстници на детето.

Кефиш ме, Лира, за някои съвети трябва направо да ти благодаря лично
Не съм срещала по-пряма и забавна жена от теб в нета.

Ще пробвам накратко, че днес имам работа като за целия китайски народ...

1. Изборът си беше на детето - достатъчно голям беше, дискутирали сме го многократно с него, преди да реши окончателно, изтъквала съм му и плюсовете и минусите на този вариант. Имало е моменти, в които е съжалявал или се е притеснявал за бъдещето, но това е нормално.

2. Три години по-късно се чувства добре, доста по-самостоятелен, по-отговорен и по-целеустремен е от връстниците си. От свито хлапе се превърна в уверен, спокоен, със собствено мнение младеж, за когото учителите се изказват с... уважение. Не знам каква част от това се дължи на липсата на мама-орлица денонощно над главата му :)
Съжалявам единствено бъдещата му жена, на която ще се налага да търпи (и разтребва) творческия му безпорядък - нещо, което при мен просто няма шанс да вирее.

3. Чувствам се добре. Естествено срещите 1-2 пъти седмично и онлайн вечер ми се струват недостатъчни. Липсва ми. Липсвам му. От друга страна се замислям колко са тези майки, които успяват да проведат 3-часов разговор с 16 годишните си синове и той да е интересен и за двете страни. И това да става всяка седмица. Понякога и всеки ден.

4. Обществото продължава да не ме приема, но и аз нямам особено добро мнение за представителната извадка "деца на обществото", така че не ме вълнува особено. Боли ме, че родителите ми продължават да поставят под въпрос правилността на решението ни, въпреки че резултата ги радва много .

В заключение:
Този вариант не е подходящ за всички родители и всички деца. Необходима е трезва преценка на обстоятелствата и пълно съгласие между родителите относно бъдещето на детето.

Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.

Благодаря ти.

А как мина докато беше зад граница? Защото и ние обмисляхме заминаване - бащата да замине с детето. Аз може да се преборя с чувствата си, но се безпокоя как би го понесло детето.

На кака ти ЛИРА никога няма да и дойде акъла в главата! А и не трябва ..иначе ще взема да стана една такава дето "обществото" току виж и я приело)) В никакъв случай не ме гони и синдрома на 70-те, просто си има едни природни закономерности дето ако не ги усетиш цял живот ще си носиш комплекси и скрупули! Нещата са прости - мъж не обича посяти семена на друг, жените сме си определено манипулаторки и интригантки, децата са пълна досада, но си имат и своята сладост, тъщи и свекита трудно се издържат, нещо като ти писне хич не се и опитвай да го задържаш и да се оправдаваш))...и т.н. и т.н.
Ха х а, в женскичт клуб четох тема за това как оплюват зодия лъв)), е ставаще дума за мъжете лъв, ама и жените го отнасят...така че считай че си имаш работа с шантав лъв))
Животът е прекрасен, стига да си признаеш пред себе си какво те кефи и кое тотално те нерви и да заявиш, че не можеш да се справяш с тия некефещите те неща заради "обществото"))) И като ти излезе дума че си ЛУД, всичко си идва на мястото , защото с луди, избягват да се занимават...и тогава си прайкаш, к'во си сакаш))
А за дечкото при таткото, с две ръце ЗА!!! Мама ако е млада и пъргава ще намери с какво да се занимава)))

Познавам отблизо три разведени семейства , при които децата останаха при бащата
В първия случай разводът беше заради изневяра на бащата, но майката остави децата при него доброволно , въпреки решението на съда в нейна полза.Основанието и беше , че бащата е с добро финансово положение и остава да живее в по- голям град с по -добри възможности за обучение на децата , а тя се прибра в селото на родителите си -общественото мнение беше определено срещу постъпката и , отначало децата идваха през ваканциите , но като порастнаха , спряха да идват при нея , не знам защо ,Тя не се омъжи , а бащата се ожени веднага , защото имаше дете от новата жена
Децата и продължават образованието си .Тя самата остана в някаква глуха безпътица и се откъсна от хората
Във втория случай майката си взе децата и си замина заради връзка с друг мъж, момиченцето остана при нея , но момчето избяга от нея и се завърна при баща си поради неразбирателство със втория съпруг.
Резултатът не беше блестящ , тъй като бащата имаше проблеми с алкохола , живееха заедно с момчето , но не успя да се справи с него и синът му остана със завършен десети клас и доста други проблеми, а докато беше по-малък , се справяше оглично в училище, под натиска на амбициозната си майка
Тъй като живеят в по големи градове , обществото не се интересува изобщо от тях
В третия случай съдът даде на съпругата правата над сина , в началото на пубертета започнаха да не се разбират с майка си и момчето се пренесе да живее при бащата , който беше останал в семейното жилище, издържа почти половин година и се върна при майката ,
имаше много проблеми от всякакъв характер , но успяха да се справят , сега вече синът работи и се издържа сам а майката е от две години в чужбина , където работи и събира пари за жилище
Както виждаш , правилото е че няма правила и резултатите са много разнообразни , както и хората

Едното от децата ми след раздялата пожела да остане при мен - беше достатъчно голямо за да изрази мнението си и да си го отстои. В резултат - 2 години след това детето е по-спокойно, по-отговорно с голямо (дори прекалено голямо) самочувствие и постига добри резултати в училище и в средата си. Не казвам, че горното се дължи на факта, че живее с мен - може да се дължи просто на възрастта, но в никакъв случай факта, че не живее с майка си не се отрази отрицателно. Друг е въпроса, че с майка си могат да се видят по всяко време и по всеки повод.
Що се отнася до обществото - на обществото му пука за отделните хора само в кратки мигове - например, когато приятелките ти се събират да те клюкарят, така, че не виждам защо е необходимо човек да си изгражда живота за да угоди на "обществото" за няколко секунди.

Deteto ostana pri basta si po sobstveno jelanie. Zastoto tam sa blizkite,priqtelite i u4ilisteto mu. Na 16 god. mi se struva glupavo da otkasva6 tineid. ot sredata mu. Az jiveq i rabotq v 4ujbina. Moje bi po-kasno ste sajalqva, 4e ne doide s men, znam li! Idva pri men za vakanciite i az si hodq 4esto. Imame postoqnna vrazka s nego/ostanahme v dobri otno6eniq s basta mu/. No nqma da ti kazvam, kolko mnogo mi lipsva. Toi se 4uvsva mnogo dobre, s otli4en uspeh v elitna gimnaziq i samo4uvstvie. Mnogo mi e tejko, no znam, 4e ot men zavisi materialno i stiskam
zabi. Tova e!