За "Мнението"

Имам една 60-годишна,вярваща приятелка и един ден малко ме стъписа/говорехме на християнска тематика/като каза:"Аз нямам мнение".Сега,след време,я разбрах и напълно съм съгласна с нея-за православните християни Бог е дал неизменно точно и Пътя,и Законите,и Поведението...Ние достатъчно сме омърсени от многохилядното грехопадение,че да се ръководим от собственото си мнение.Ако проявяваме такова-то е рожба на гордостта-най-опасният враг на душата ни.
А какво правим в този клуб-изказваме безброй мнения,искаме да бъдем чути,поощрени и какво ли още не.С какво се отличаваме в такъв случай от другите Клубове?И струва ми се-взаимно се подвеждаме."Най-малкото"изпадаме в празнословие,а и губим прекалено ценно време пред екрана тук,вместо с усърдие да се потрудим за спасението-да изметем например църквата,или да пренесем дървата на някоя старица...

Дали е от гордост незнам. Обикновено имам мнение, освен ако темата не ми е чужда. Вярно е, че всеки мисли себе си за прав, но когато има диалог има и разбирателство. Когато няма диалог ... всеки сам избира как да постъпи.
Между другото, по това време какво да направим за ближния (ако не е заспал)?

Тогава за какво е един форум? Мисля си, че не може човек да няма мнение (то се базира на това, което знаем или не знаем) лошото е когато не зачита чуждото

мненията ни не винаги са продиктувани от гордост,тук често се искат съвети,напътствия ,информация..наистина има и безмислени реплики които обаче правят разговорите по земни и реални,усещаш че зад ника стои човек,нали?

от друга страна пък сам Христос ни казва-а думата ви да бъде да,да или не, не .

въобще медала винаги има и друга страна

Човек винаги ТРЯБВА да има мнение. Защото Господ му е дал ум и сърце.
Важното е мнението да се "сверява" по-честичко с Божията воля!

Здравейте. Това е поредното мнение, или поредният въпрос на тема "ползата и вредата от клубовете за един християнин". Много хора са си задавали тоя въпрос - и тук, и в християнство...

Какво да кажа освен собственото си мнение пак Свидетел съм как хора влезли със съмнения, дори като изповядващи разни други религии приеха св Кръщение, след месеци и години участие в тоя форум и общуване с участниците в него, или пък се утвърдиха в св Православие... От друга страна, в споровете губим често душевното си равновесие - но и Спасителят каза - Не дойдох да донеса мир, а меч! Има въпроси, които застават пред всекиго и може да нарушат дрямката му. Ето сега дискусията за честото причащаване - при нас тя не е още дошла, но предполагам ще дойде - едва ли ще остави накого равнодушен...

Има и един момент, когато човек преценява, че не е по характера му да участва конкретно в този форум, тука са много остри или дискусионни нещата... или пък вече е надрасъл духовно тия въпроси... или пък както Вашата приятелка - дотам се смирила, че няма мнение - "-за православните християни Бог е дал неизменно точно и Пътя,и Законите,и Поведението (къде все пак, в Катехизиса на покойния проф. Тотю Коев ли, в Църковен Вестник или в друг някой скрижал духовен? доста различни съвети можем да чуем като православни християни за това, как да постъпим в последно време по един или друг повод).

Та - има и моменти, когато усещаме, че сме се огрешили в клуба... добър повод да се помолим за себе си и за всички клубари, православни или не, вярващи или не. Тук срещаме добро изпитание на нашата вяра - доколко я познаваме, на нашата надежда и любов - в отношението си към ближните...

А, и за деятелното благочестие - и тука се оказва помощ - и духовно, много от хората пред мониторите са самотни, някои от тях далеч из чужди страни и континенти и клубът става за тях приятелска среда от духовно близки по вяра хора. Духовната милостиня - седемте дела на диховно милосърдие - не са по-маловажни от седемте дела на телесно милосърдие. А и материална помощ е оказвана от някои клубари макар за това да не са били тъпана по медиите на БПЦ.

Духовната милостиня - седемте дела на диховно милосърдие - би ли ги цитирал?

Ако човек няма мнение, би станал много лесна жертва за вербуване на недобронамерени хора, или учения.

Въпросът пред нас би трябвало да е, разпознаваме ли Божията воля за себе си?
Божие водителство и насърчение може да бъде открито, дори и пред монитора.

Не е опасно да нямаш мнение, когато проверяваш дали всяко чуждо мнение съвпада с Преданието. Просто трябва добре да познаваш Преданието.

Понякога си оформяш собствено мнение по съвременни проблеми, но това става на база или на Преданието, или ти се дава свише след усърдни молитви.
И ревностна църковност.

Бог не ни ли е дал разум? Това не е ли пак инструмент с който да се доближаваме до Него?
Не искам да те отчайвам, но отказът от мнение също е твоето мнение няма къде да бягаш

Това пак е вид лично мнение.

За да не е лично трябва да го споделиш със свещеника или епископа след литургията. Предполага се, че заради твоето желание и молитви Бог ще внуши на Своя служител какво да ти отговори.

Отказът от мнение е също мое мнение, но е ПРАВИЛНО мнение!! Това е същественото. По духовни въпроси нямаме право на самомнение, защото кои сме ние? хора от последните времена. Има чисто духовни хора, които спят по 2 часа на нощ и постят цяла година и непрекъснато се молят. Те са казвали и даже днес някъде казват истината и Божията воля.

Ние нямаме право на мнение. Е, можем да го казваме, но да подчертаем - това е само мое мнение. Тоест, едва ли струва нещо...

Е, "последните ще станат първи" май се отнася точно за хората от последните времена, но както и да е.

Разбирам те, наистина има опасност да сгрешим от самомнение. От друга страна мисля че Бог иска тъкмо нашето свободно и съзнателно мнение - по-точно да Го обичаме с всичкия си разум и цялото си сърце...

Къде е изходът? Ами мисля че повече трябва да се чете. Писанието, св. отци... Човек колкото повече чете, толкова повече разбира(по Божия милост) и в това няма нищо лошо. "Изследвайте писанията", казва Господ, " и ще видите че те са които водят към Мене"


Бих препоръчал като начало - "Точно изложение на православната вяра" от св. Иоан Дамаскин.
Разбира се след Писанието

Разумно отговаряш, но малко от последните хора, че станат първи. Повечето от спасените ще се спасят като през огън...

липсата на мнение е вид ескайпизъм /escape/.
Добре е винаги да се вслушваме в Неговото мнение. То винаги е правилното, макар че не винаги е достъпно и разбираемо за нас.
Най-добре е, когато и нашето съвпада с Неговото. Това не е липса на свободна воля, а избор на "вярно, правилно" мнение.

Здравей ostrovitianka!!!Темата за празнословието явно доста те интересува и вълнува...Казвам го защото в един друг форум го сподели и доста ме накара да се замисля.Истината е, че в общуването между хората, в спора човек се обогатява, ако спора не е самоцел и за подхранване на личното его разбира се

Тук се касае за чистотата на душата. Тя става като фина антена, която хваща Божията насока. Замърсената душа, особено горделивата, хваща страстната или гордата мисъл, защото самата душа жадува за нея.

Както чистата душа жадува, търси и намира Бога.

а, не.....съвсем никакво самомнение нямаш ти

в съседен постинг си казал,че си просветен, сега казваш,че твойто мнение е "ПРАВИЛНОТО" мнение...а много ми е интересно как така пламенно защитааш тезата за нямането на мнение, като непрекъснато ходиш след мен/и не само/ да ми обясняваш как съм се объркала, как нищо не разбирам и прочее...това ако не е едно яко имане на мнение, граничещо с арогантност, не знам какво е!

Mens agitat molem