Проблем...

Имам ужасен проблем и ще бъда ужасно благодарна за всякакви съвети и мнения. Ще го кажа направо, зщото ако увъртам няма да прозвучи по-малко ужасно... Падам си по шефа ми... Знам, че звучи тъпо... но много ми се набива на очи и от доста време се опитвам да си го избия от главата, но уви...
незная какво да направя и как да реягирам, изобщо как да постъпя... изпадам в дива паника всеки път когато влезе в стаята ми и последното нещо за което си мисля е работа. Моля ви, помогнете ми, даите ми съвет...

E, не виждам причина за паника. Нали не си си паднала по шефката. Харесала си си мъж, а това че ти е шеф, е просто случайност.
Принципно, обаче, бих те посъветвал леко да внимаваш. В БГ шефовете са малко с по-друг манталитет. Да не се окажеш безработна по някое време. Умната.

По дядо Мраз и 7-те джуджета Аман от чекиджии

От скоре ти чета мненията , но никак не ми харесват .
Предполагам , че си сукал/а достатъчно като бебе.
Не е лошо да спреш да обиждаш хората .
Просто девойчето ( надявам се да е девойка ) има нужда от помощ.
Ако можеш помогни със съвет ако пък не отиди да си говориш
с Дядо Мраз. Дано ти подари вибратор.Знаеш къде да си го ...

ПЕПЕЛТА Е ПО-ВЕЛИКА ОТ ПРЪСТТА , ЗАЩОТО Е ГОРЯЛА !

Аз не обичам шефовете, затова не мога да ти дам съвет.
Съжаляавам, успех!

ПЕПЕЛТА Е ПО-ВЕЛИКА ОТ ПРЪСТТА , ЗАЩОТО Е ГОРЯЛА !

Е, все някога трябваше да се регистрирам нали... Благодаря за отговорите, а злобата е просто излишна... Клубчето е "Споделено" нали... просто исках да споделя, това е. Имах нужда от съвет...

Не знам как да те посъветвам. Не ме бива в тези неща.
Но, ще ти разкажа нещо, което се случва с мен.

Имам си подчинен, който ме гледа влюбено и с възхищение. Сутрин, когато влизам в офиса не искам да срещам погледа му. Търси близост под формата на: да пием кафе, да обядваме заедно, да ме закара до вкъщи и други подобни. Но, когато обсъждаме служебни въпроси, то той не ме слуша, а само ме гледа в очите със зяпнала уста. След това не е свършил и половината от нещата, за които сме си говорили. И си повтаряме едни и същи неща по няколко пъти.
В същото време човека иска да покаже, че знае и може (и наистина е така). Задавам си въпроса как ли се чувства този човек, когато среща само неодобрение от моя страна? А не мога да го стимулирам с много похвали, защото това го тласка към търсене на повече близост, лична - това пък на мен не ми харесва. Опитах се да му обясня, че съм човек, който разделя личните от служебните взаимоотношения, и че изключително рядко ги преплитам.
Не е дразнещо, че някой те харесва. Дразнещо е, когато не си върши работата поради тази причина.

Както е казала Безсънна "Дилемата е следната - сигурност/работа/пари срещу хипотеза за взаимност".
Взаимност може и да няма, но рискуваш работата си. За това, гледай да си я вършиш съвестно.

"там дето си вадиш хляба , не си вади онази работа."

"Шофьорът има право да прибере за вкъщи това, което сгази на пътя" закон - Западна Вирджиния

Няма доблест да покаже дори и измисления си ник за питане тогава доста вероятно е и проблема да му е измислен или да е скучаещ псевдо-шегаджия. Пък честно ми е писнало от "любовни" драми. Да не говорим че 99% от тях са само в главата на пишещия. Като оня виц дето двама си говорят - Абе хванах я вдигнах и краката и... - и другия - И какво? - Ами не дойде... Та така и с тия тука. Снежанката я предпочитам натюр с много ядки поляна с 16 годишно уиски и готова за логаритмуване

da , tochno taka !

Ne e losho da go priemesh na seriozno, pomaga.

ПЕПЕЛТА Е ПО-ВЕЛИКА ОТ ПРЪСТТА , ЗАЩОТО Е ГОРЯЛА !

а какво е поведението и отношението на шефа ти към теб и женен ли е?


[линк]

Не знам, може да доблирам някого с мението си ... Не прочетох предходните постчета, но ...
Ще говоря от опит.

Аз бях увлечена по моя тогавашен шеф ... Даааа, беше супер авантюра. Бяхме като куче и коте, защото е тръпка на работното местенце и то с шефа ... Кутираш се добре, но до едно време ... След това настава пълен срив в системата, защото преди всичко, ВИЕ РАБОТИТЕ ЗАЕДНО и колкото и да не ти се иска ... това надделява в един момент.
А то надделява, защото вие реално нямате пълноценна връзка ... ако наистина се криете от другите /поради ред разбираеми причини/ ... поне при мен беше така.

Е, та при мен лично случая беше ... нерви, непоносимост и ... той напусна. Отказа се от шефското място и се чупи ...
Аз естествено останах и се ръхатясах.

И мога да ти кажа, че след половин година като се видяхме, пак ни трепна нещо, но не беше същото ... Лошото го забравихме, защото не бяхме в работна среда, тръпката не беше същата, защото пак не бяхме на работа / а определено в офиса си беше екшън/ ... Остана само доброто отношение на големи хора.

Точка, за мен.
Че стана много дълго.

Съветът е: Тръпката е силна, знам ... но тя не ти дава повече от колкото би загубила. Бъди здраво стъпила на земята ... а шефове много има, повярвай ми.

Отдалечи се от нещата, за да ги видиш по-добре!

Женен е, да... За отношението му.. не мога да кажа категорично. Там където работя, жените се броят на пръсти, клективът е като цяло мъжки. Не мога да кажа, тъй като някой неща ги виждам такива каквито ми се иска да бъдат, но колко е така, не мисля, че преценката ми е много трезва. Не целя да създавам връзка, просто тръпката на сексуално привличане е факт. Е, благодаря на тези, които все пак ми обърнаха внимание и ми дадоха някакъв съвет. На останалите... лесно е да критикуваш чуждото поведение, спор няма, но просто не виждам смисъл от това да се хабиш да пишеш нещо, което хората само като видят nickname ти прескачат, дори без да си направят усилието да прочетат. И да продължиш да "бълваш" все ми е тая
На всички останали, искрено благодаря! Определено това което споделихте с мен ще ми е от полза.

моят съвет е да направиш всичко възможно да преодолееш тази сексуална тръпка.
Намери си гадже.


[линк]

и той си пада по теб, и ако ДА, няма какво да му мислиш - хвърляш му се смело и това е! Освен, ако тази работа, която работиш сега е непрежалима и той е семеен. При тези две положения по-добре си харесай някой друг. Успехи!