Скобар
0 отговора
0 прегледа
Скобар
Скобар
Местно название– скобар, бойник, алай
Вид:
Сладководни риби
Категория:
Традиционен улов
Описание и особености:
Скобарът е живото доказателство, че за истинския риболовец на първо място идва борбеността и надхитряването на една риба, а не толкова качеството на месото є. И наистина скобарът е основен, както се казва днес, култов обект за хиляди любители на спортния стил в речния риболов независимо от всеобщото мнение, че е твърде костелив и безвкусен. На дължина тази риба от семейство шаранови достига 50 см, а на тегло 1 – 1,5 кг. Много рядко скобарът може да стигне и до два килограма. Той е типично речна стадна риба, която обича и непрестанно търси течението. Стремително издълженото му и леко странично сплескано тяло загатва за големите му способности на плувец, но не е достатъчно, за да си представим на какво е способен в един речен бързей. Всъщност скобарът е на трето място по скорост на плуване сред нашите риби. Преди него са само балканската и дъговата пъстърва, а веднага след него се нарежда расперът. Скобарът е покрит със сравнително едри сребристи люспи. Всичките му плавници, с изключение на гръбния, са оранжево-жълтеникави. Гръбната му перка обаче е опушено сива. Най-лесният признак за разпознаването на скобара обаче си остава неговата уникална уста. Тя е долно разположена, при това доста назад от върха на изострената напред муцуна. Характерна за устата на скобара е острата като длето долна устна, с която рибата стърже водорасли от скалите и камъните. Поради странното разположение на устата си скобарът е принуден да се завърта настрани или направо нагоре с корема, за да приема храна. На терена на излета това се забелязва като твърде често проблясване на рибите във водата. Скобарът е риба с твърдо установени навици и приумици. Поради това мнозина риболовци са склонни да му приписват едва ли не човешки качества като капризност, коварство и т.н. Истината е, че скобарите, изглежда, инстинктивно изпълняват някои рибешки ритуали, но с такава вдаденост и последователност, че това изглежда едва ли не като съзнателно поведение. Скобарите обитават средните течения на някои наши реки – Струма, Росица, Марица, Арда, Тунджа, Тополница, Малък Искър, Вит и, разбира се, Дунав. Но може да ги видим и нагоре или надолу от тази средна зона. Любимите им места често съвпадат с тези на черната мряна, поради което двете риби понякога се ловят заедно. Скобарите обаче спазват абсолютна ръстова йерархия. Стадата им са дълги върволици от почти еднакви на големина риби. Едрите скобари с настървение прогонват всичко по-дребно от тях от района, в който се настаняват. Тяхното място в реката най-често е долният край на бързея, веднага след който има увеличаване на дълбочината. На такива места по дъното най-често има редица от едри камъни, а зад тях – по-дълбочка трапчинка. Това е идеалното място за скобара. Така той хем е в бързея, хем има известен “завет” от течението в окопчето зад редичката камъни. Друга важна привичка на тази риба е фактът, че нейните ята може да се проточат на стотици метри в подводна “индианска нишка”. Скобарите са чудесен пример за илюстрация на теорията за т. нар. рибни пътеки. При своите странствания нагоре по течението скобарите никога не са движат в средата на реката. Най-често те минават на 1,5 – 2,5 метра от брега, но винаги следвайки едни и същи рибни пътеки на дълбочина около 1,20 – 1,50 метра. Идеалният им път дори не е покрит с камъни, а с подводни, широки 15–20 см цепнатини по протежение на течението. Познаването на твърдите навици на скобара е половината от успеха в преследването му, защото, от друга страна, той си остава непредвидим. Има прекрасни дни с време, температура, бистрота на водата и всички условия за убийствен риболов. Скобарите са пред нас в местата, на които сме ги “драли” стотици пъти. Но не пипат на нищо. Каквото и да направим, откъдето и да замятаме, каквито и захранки да им предлагаме. Те са тук, но не и за нас. Причината за тази направо издевателска тяхна самостоятелност е в начина на хранене на скобарите. Когато си ще, рибата си настъргва малко водорасли от камъните и се засища. Напролет скобарите без особени притеснения си стържат оплоден чужд хайвер, после водораслите се развиват и те могат да минат прекрасно и без нашата стръв.
Национален рекорд:Национален рекорд – от 1997 година скобар с тегло 1,990 килограма.
Методи на ловене:
Освен на плувка и на тежко скобарът се лови и по един уникален български начин. Това е т. нар. помпане. Методът е подходящ за късна есен, зимен и ранен пролетен риболов. Същността му е в монтаж на гола малка тройка с нанизано над нея никелирано топче от синджирче от сифон на мивка или от щори. Класическото помпане не предвижда употребата на плувка в линията. То се изразява в пускане на тройката в дълбок и по-тих вир. Когато тройката стигне дъното, с върха на пръта започва стъпаловидното и бавно вадене към повърхността. След това операцията са повтаря. Скобарите наближават искрящото метално топче и по неясни за нас причини атакуват тройката. Така често се вадят наистина трофейни скобари. По Струма се практикува разновидност на помпането, при която е добавена плувка. След преценка на общата дълбочина тя се фиксира и такъмът се замята в началото на тих и дълбок вир. Течението носи тройката с топчето близо до дъното, където скобарите я следват, за да я атакуват. Понякога на половин метър над долната тройка се вързва и втора. Това обаче не превръща метода в бракониерското “косене”, защото рибите най-често се ловят за устата.
Кулинарни качества:
Тук вече никой не бива да се криви душата. Скобарът има възтричаво месо. На всичкото отгоре той е рибата, която най-бързо се разваля през лятото. Не се слага никога в найлонов плик. По-добре е да изсъхне на слънцето, отколкото да го сложим в плик дори и за половин час. Рибата иска идеално изчистване от вътрешностите и яко измиване. След това се цепи по дължината на гръбнака и се изчиства от най-едрите кости. Парчетата се пържат, като предварително се овалват в смес от червен пипер, пшенично и царевично брашно. След препържването до наситено златист цвят повечето ситни кости се стапят и рибата става добро мезе и откровено си “плаче” за каса бира.
Местно название– скобар, бойник, алай
Вид:
Сладководни риби
Категория:
Традиционен улов
Описание и особености:
Скобарът е живото доказателство, че за истинския риболовец на първо място идва борбеността и надхитряването на една риба, а не толкова качеството на месото є. И наистина скобарът е основен, както се казва днес, култов обект за хиляди любители на спортния стил в речния риболов независимо от всеобщото мнение, че е твърде костелив и безвкусен. На дължина тази риба от семейство шаранови достига 50 см, а на тегло 1 – 1,5 кг. Много рядко скобарът може да стигне и до два килограма. Той е типично речна стадна риба, която обича и непрестанно търси течението. Стремително издълженото му и леко странично сплескано тяло загатва за големите му способности на плувец, но не е достатъчно, за да си представим на какво е способен в един речен бързей. Всъщност скобарът е на трето място по скорост на плуване сред нашите риби. Преди него са само балканската и дъговата пъстърва, а веднага след него се нарежда расперът. Скобарът е покрит със сравнително едри сребристи люспи. Всичките му плавници, с изключение на гръбния, са оранжево-жълтеникави. Гръбната му перка обаче е опушено сива. Най-лесният признак за разпознаването на скобара обаче си остава неговата уникална уста. Тя е долно разположена, при това доста назад от върха на изострената напред муцуна. Характерна за устата на скобара е острата като длето долна устна, с която рибата стърже водорасли от скалите и камъните. Поради странното разположение на устата си скобарът е принуден да се завърта настрани или направо нагоре с корема, за да приема храна. На терена на излета това се забелязва като твърде често проблясване на рибите във водата. Скобарът е риба с твърдо установени навици и приумици. Поради това мнозина риболовци са склонни да му приписват едва ли не човешки качества като капризност, коварство и т.н. Истината е, че скобарите, изглежда, инстинктивно изпълняват някои рибешки ритуали, но с такава вдаденост и последователност, че това изглежда едва ли не като съзнателно поведение. Скобарите обитават средните течения на някои наши реки – Струма, Росица, Марица, Арда, Тунджа, Тополница, Малък Искър, Вит и, разбира се, Дунав. Но може да ги видим и нагоре или надолу от тази средна зона. Любимите им места често съвпадат с тези на черната мряна, поради което двете риби понякога се ловят заедно. Скобарите обаче спазват абсолютна ръстова йерархия. Стадата им са дълги върволици от почти еднакви на големина риби. Едрите скобари с настървение прогонват всичко по-дребно от тях от района, в който се настаняват. Тяхното място в реката най-често е долният край на бързея, веднага след който има увеличаване на дълбочината. На такива места по дъното най-често има редица от едри камъни, а зад тях – по-дълбочка трапчинка. Това е идеалното място за скобара. Така той хем е в бързея, хем има известен “завет” от течението в окопчето зад редичката камъни. Друга важна привичка на тази риба е фактът, че нейните ята може да се проточат на стотици метри в подводна “индианска нишка”. Скобарите са чудесен пример за илюстрация на теорията за т. нар. рибни пътеки. При своите странствания нагоре по течението скобарите никога не са движат в средата на реката. Най-често те минават на 1,5 – 2,5 метра от брега, но винаги следвайки едни и същи рибни пътеки на дълбочина около 1,20 – 1,50 метра. Идеалният им път дори не е покрит с камъни, а с подводни, широки 15–20 см цепнатини по протежение на течението. Познаването на твърдите навици на скобара е половината от успеха в преследването му, защото, от друга страна, той си остава непредвидим. Има прекрасни дни с време, температура, бистрота на водата и всички условия за убийствен риболов. Скобарите са пред нас в местата, на които сме ги “драли” стотици пъти. Но не пипат на нищо. Каквото и да направим, откъдето и да замятаме, каквито и захранки да им предлагаме. Те са тук, но не и за нас. Причината за тази направо издевателска тяхна самостоятелност е в начина на хранене на скобарите. Когато си ще, рибата си настъргва малко водорасли от камъните и се засища. Напролет скобарите без особени притеснения си стържат оплоден чужд хайвер, после водораслите се развиват и те могат да минат прекрасно и без нашата стръв.
Национален рекорд:Национален рекорд – от 1997 година скобар с тегло 1,990 килограма.
Методи на ловене:
Освен на плувка и на тежко скобарът се лови и по един уникален български начин. Това е т. нар. помпане. Методът е подходящ за късна есен, зимен и ранен пролетен риболов. Същността му е в монтаж на гола малка тройка с нанизано над нея никелирано топче от синджирче от сифон на мивка или от щори. Класическото помпане не предвижда употребата на плувка в линията. То се изразява в пускане на тройката в дълбок и по-тих вир. Когато тройката стигне дъното, с върха на пръта започва стъпаловидното и бавно вадене към повърхността. След това операцията са повтаря. Скобарите наближават искрящото метално топче и по неясни за нас причини атакуват тройката. Така често се вадят наистина трофейни скобари. По Струма се практикува разновидност на помпането, при която е добавена плувка. След преценка на общата дълбочина тя се фиксира и такъмът се замята в началото на тих и дълбок вир. Течението носи тройката с топчето близо до дъното, където скобарите я следват, за да я атакуват. Понякога на половин метър над долната тройка се вързва и втора. Това обаче не превръща метода в бракониерското “косене”, защото рибите най-често се ловят за устата.
Кулинарни качества:
Тук вече никой не бива да се криви душата. Скобарът има възтричаво месо. На всичкото отгоре той е рибата, която най-бързо се разваля през лятото. Не се слага никога в найлонов плик. По-добре е да изсъхне на слънцето, отколкото да го сложим в плик дори и за половин час. Рибата иска идеално изчистване от вътрешностите и яко измиване. След това се цепи по дължината на гръбнака и се изчиства от най-едрите кости. Парчетата се пържат, като предварително се овалват в смес от червен пипер, пшенично и царевично брашно. След препържването до наситено златист цвят повечето ситни кости се стапят и рибата става добро мезе и откровено си “плаче” за каса бира.