Речен кефал
0 отговора
0 прегледа
Речен кефал
Речен кефал
Местно название– кефал, клен
Вид:
Сладководни риби
Категория:
Традиционен улов
Описание и особености:
Без всякакво съмнение речният кефал е най-универсалната риба в нашите водоеми. Това негово качество произтича както от изключително широкия му ареал на обитание в течащи и неподвижни води, така и от абсолютната всеядност на този вид от семейство шаранови. Повсеместното разпространение на речния кефал и неговият пословичен апетит за растителна и животинска храна предопределят и използването на пълната палитра въдичарски техники при улова му. Речният кефал се разпознава лесно сред другите ни сладководни риби. Достатъчен е само един поглед към неговата глава с характерното широко чело и голямата му уста с удебелени устни. Силуетът на рибата направо издава нейния подчертано спортен характер – дори тялото е повече обло, отколкото странично сплескано. Това важи особено за по-малките екземпляри. С възрастта и нарастването вретеновидната форма постепенно се губи и тялото на речния кефал става странично сплескано като на дивия шаран. На дължина речният кефал може да достигне и до към 80 см, но това става в изключително редки случаи и при обилна храна. Нормалният размер на масово хващаните кленове е някъде около 30 – 50 см. На тегло този лакомник може бързо да наддаде и до 6–7 кила, но най-често с въдица си имаме работа с парчета от 500 грама до 1,5 кг. Рибата е удивително силен плувец, така че във водата клен от половин килограм може да се бори като две каракуди от по кило. Стремителното обтекаемо тяло на клена завършва с мощен опашен плавник. Гърбът на рибата е тъмнозелен, кафеникаво-зелен или тъмносив. Надолу страните на рибата са зеленикаво-сребристи или жълто-златисти, като коремът винаги е с няколко степени по-избелен и някак бисерно блестящ. Люспите са едри и подредени правилно като старовремски ръчно гласен паваж. Характерно за речния кефал е, че всяка люспа е обиколена от тъмен синкаво-черен кант, съставен от тъмни точици. Предните гръдни чифтни перки са оранжеви. Коремните и аналната основно бият на червено, а гръбната перка и опашният плавник обикновено са опушено сиви или сивкаво-зеленикави. Характерна особеност на клена е отличното зрение. По този показател той се нарежда веднага след пъстървовите видове и распера. В реките речният кефал би трябвало да живее в долната част на средната зона, поне така е на теория. В действителност кленът може да се види дори в пъстървовата зона, по-надолу заедно с мряната и скобара и в най-долните участъци на течението при устията на реките. Все пак при един типичен речен летен излет трябва да се знае, че рибата е способна дълго време да се задържа в бързеите, около втичалата на потоците и водовъртежите. Изобщо при клена е характерна честата смяна на местообитанията в зависимост от сезона, околната температура и предпочитаната в момента храна. Общото правило е, че колкото е по-студено, толкова рибата се държи в по-спокойни води и търси сигурността на дълбочините. И обратно – със затоплянето на времето кленовете излизат на плиткото и в по-бурни води. В неподвижни води поведението на речния кефал също носи някои изненади. В язовирите например кленовете извършват характерни сезонни миграции. Най-типичната от тях е пролетното навлизане в устията на пълнещите водоема реки, когато пасажи от кефали се качват нагоре срещу течението на реката. Това явление е свързано повече с инстинкта за размножаване, отколкото с преследването на плячка, но кленовете са склонни да следват и преместването на пасажите от малки рибки, които през есента напускат плитчините и търсят сигурност в дълбокото. Любими места за едрите кленове са в близост до отвесните, стръмно спускащи се във водата брегове. Те често патрулират покрай тях, дебнейки от дълбините рибета, рачета, малки жабчета и дори мишки. В блатата, мъртвиците и свързаните един с друг гьолове кефалите най-често се навъртат около протоците между различните части на водоема. При всички случаи обаче речният кефал предпочита чакълесто или пясъчно дъно за разлика от своята близка братовчедка мъздругата, която няма нищо против тинестите участъци. По отношение на активността речният кефал е по-скоро типично дневна риба. Общо взето, той усилено търси храна от ранно утро до късно привечер. Като има и изключения – в летните горещини активността му се измества към нощта и ранното утро. И обратно – в студените сезони охотата му се засилва по пладне и в ранния следобед. Изобщо, когато става дума за излет на речен кефал, никога не бива да се забравя, че поради целогодишната активност на тази риба и заради нейната доказана всеядност не могат да съществуват единни и общовалидни правила за нейното ловене. При всички случаи те са най-малкото сезонни, зимни, пролетни, летни, есенни, а също така речни, гьоладжийски и язовирски.
Национален рекорд:Национален рекорд – от 1991 година речен кефал с тегло 5,53 килограма.
Методи на ловене:
Разнообразието на стръвта и местата, където се търси кленът, обуславят и палитрата от похватите при неговия риболов. Например при насекоми за стръв често е нужно да се свали утежнението и да се мине към бавно потъващата примамка или направо да се махне и плувката, за да се практикува риболов на чип-чип. Това до голяма степен важи и при пускане на линията в бързей. Там, освен че ни трябва съвсем малка тежест, е добре да използваме и вирбел, за да не се пресуква линията ни. При употребата на въртящи се блесни, воблери и туистери вирбелът с карабинерче е задължителен, защото така пестим време при смяната на блесните и другите изкуствени примамки. Добре е да го имаме и при риболов на рибе или жабе, особено ако придърпваме и прехвърляме често, защото при обирането стръвта се върти и усукването на влакното е като от блесна. При риболов на леко на живи рибета понякога обикновените плувки не дават възможност за наистина далечно замятане. Тогава се прибягва до типичния за язовирите “Васил Коларов” и “Батак” монтаж с полупълно булдо. То играе ролята на плувка, като тежестта на водата в него е достатъчна за замятане на дистанция от 30–40 метра. Булдото е прозрачно и обикновено изобщо не плаши речните кефали, които често излизат да атакуват дребните рибки до повърхността, защото се чувстват в безопасност далеч от брега. На тежко обикновено се очаква удар от нещо по-едро. Типично за кленаджийския риболов на дъно е оставянето на голям запас от влакно още с нагласянето на шпионката. Това е важно, защото кленът има нужда от повече свободно влакно при стремителното си и дълго повличане. Разбира се, и точното нагласяне на аванса е от значение, защото едрите кефали понякога удрят толкова рязко, че вкарват прътите във водата.
Кулинарни качества:
Едно от големите предимства на клена е това, че той бързо може да се изчисти. Едрите люспи падат лесно, пък и размерите на рибата все пак не вещаят прекарването на няколко часа близо до умивалника. Месото му е бяло, сравнително меко и нежно. То има леко сладникав вкус, като в повечето случаи не притежава тежка рибна миризма. Ако кленът е уловен в течащи води, месото му няма тревен или тинест привкус. Недостатъкът му е в почти равномерно разпределените ситни плаващи костици, чийто брой при препържване намалява чувствително. До 25–30 сантиметра рибите се пържат цели или разполовени по дължината на гръбнака. По-едрите вече се режат на един пръст дебели филийки, а големите – над кило, могат и да се пекат на фурна. Общо взето, вкусът е наистина превъзходен, но плаващите кости са голям минус. Хайверът на речния кефал може да се осоли и да се разбива както на останалите шаранови риби. Дискретното хладно присъствие на бялото вино или ледената бира обаче дава достатъчно време за приятни паузи, по време на които можем да изчистим досадните кости от поредната хапка превъзходно мезе.
Местно название– кефал, клен
Вид:
Сладководни риби
Категория:
Традиционен улов
Описание и особености:
Без всякакво съмнение речният кефал е най-универсалната риба в нашите водоеми. Това негово качество произтича както от изключително широкия му ареал на обитание в течащи и неподвижни води, така и от абсолютната всеядност на този вид от семейство шаранови. Повсеместното разпространение на речния кефал и неговият пословичен апетит за растителна и животинска храна предопределят и използването на пълната палитра въдичарски техники при улова му. Речният кефал се разпознава лесно сред другите ни сладководни риби. Достатъчен е само един поглед към неговата глава с характерното широко чело и голямата му уста с удебелени устни. Силуетът на рибата направо издава нейния подчертано спортен характер – дори тялото е повече обло, отколкото странично сплескано. Това важи особено за по-малките екземпляри. С възрастта и нарастването вретеновидната форма постепенно се губи и тялото на речния кефал става странично сплескано като на дивия шаран. На дължина речният кефал може да достигне и до към 80 см, но това става в изключително редки случаи и при обилна храна. Нормалният размер на масово хващаните кленове е някъде около 30 – 50 см. На тегло този лакомник може бързо да наддаде и до 6–7 кила, но най-често с въдица си имаме работа с парчета от 500 грама до 1,5 кг. Рибата е удивително силен плувец, така че във водата клен от половин килограм може да се бори като две каракуди от по кило. Стремителното обтекаемо тяло на клена завършва с мощен опашен плавник. Гърбът на рибата е тъмнозелен, кафеникаво-зелен или тъмносив. Надолу страните на рибата са зеленикаво-сребристи или жълто-златисти, като коремът винаги е с няколко степени по-избелен и някак бисерно блестящ. Люспите са едри и подредени правилно като старовремски ръчно гласен паваж. Характерно за речния кефал е, че всяка люспа е обиколена от тъмен синкаво-черен кант, съставен от тъмни точици. Предните гръдни чифтни перки са оранжеви. Коремните и аналната основно бият на червено, а гръбната перка и опашният плавник обикновено са опушено сиви или сивкаво-зеленикави. Характерна особеност на клена е отличното зрение. По този показател той се нарежда веднага след пъстървовите видове и распера. В реките речният кефал би трябвало да живее в долната част на средната зона, поне така е на теория. В действителност кленът може да се види дори в пъстървовата зона, по-надолу заедно с мряната и скобара и в най-долните участъци на течението при устията на реките. Все пак при един типичен речен летен излет трябва да се знае, че рибата е способна дълго време да се задържа в бързеите, около втичалата на потоците и водовъртежите. Изобщо при клена е характерна честата смяна на местообитанията в зависимост от сезона, околната температура и предпочитаната в момента храна. Общото правило е, че колкото е по-студено, толкова рибата се държи в по-спокойни води и търси сигурността на дълбочините. И обратно – със затоплянето на времето кленовете излизат на плиткото и в по-бурни води. В неподвижни води поведението на речния кефал също носи някои изненади. В язовирите например кленовете извършват характерни сезонни миграции. Най-типичната от тях е пролетното навлизане в устията на пълнещите водоема реки, когато пасажи от кефали се качват нагоре срещу течението на реката. Това явление е свързано повече с инстинкта за размножаване, отколкото с преследването на плячка, но кленовете са склонни да следват и преместването на пасажите от малки рибки, които през есента напускат плитчините и търсят сигурност в дълбокото. Любими места за едрите кленове са в близост до отвесните, стръмно спускащи се във водата брегове. Те често патрулират покрай тях, дебнейки от дълбините рибета, рачета, малки жабчета и дори мишки. В блатата, мъртвиците и свързаните един с друг гьолове кефалите най-често се навъртат около протоците между различните части на водоема. При всички случаи обаче речният кефал предпочита чакълесто или пясъчно дъно за разлика от своята близка братовчедка мъздругата, която няма нищо против тинестите участъци. По отношение на активността речният кефал е по-скоро типично дневна риба. Общо взето, той усилено търси храна от ранно утро до късно привечер. Като има и изключения – в летните горещини активността му се измества към нощта и ранното утро. И обратно – в студените сезони охотата му се засилва по пладне и в ранния следобед. Изобщо, когато става дума за излет на речен кефал, никога не бива да се забравя, че поради целогодишната активност на тази риба и заради нейната доказана всеядност не могат да съществуват единни и общовалидни правила за нейното ловене. При всички случаи те са най-малкото сезонни, зимни, пролетни, летни, есенни, а също така речни, гьоладжийски и язовирски.
Национален рекорд:Национален рекорд – от 1991 година речен кефал с тегло 5,53 килограма.
Методи на ловене:
Разнообразието на стръвта и местата, където се търси кленът, обуславят и палитрата от похватите при неговия риболов. Например при насекоми за стръв често е нужно да се свали утежнението и да се мине към бавно потъващата примамка или направо да се махне и плувката, за да се практикува риболов на чип-чип. Това до голяма степен важи и при пускане на линията в бързей. Там, освен че ни трябва съвсем малка тежест, е добре да използваме и вирбел, за да не се пресуква линията ни. При употребата на въртящи се блесни, воблери и туистери вирбелът с карабинерче е задължителен, защото така пестим време при смяната на блесните и другите изкуствени примамки. Добре е да го имаме и при риболов на рибе или жабе, особено ако придърпваме и прехвърляме често, защото при обирането стръвта се върти и усукването на влакното е като от блесна. При риболов на леко на живи рибета понякога обикновените плувки не дават възможност за наистина далечно замятане. Тогава се прибягва до типичния за язовирите “Васил Коларов” и “Батак” монтаж с полупълно булдо. То играе ролята на плувка, като тежестта на водата в него е достатъчна за замятане на дистанция от 30–40 метра. Булдото е прозрачно и обикновено изобщо не плаши речните кефали, които често излизат да атакуват дребните рибки до повърхността, защото се чувстват в безопасност далеч от брега. На тежко обикновено се очаква удар от нещо по-едро. Типично за кленаджийския риболов на дъно е оставянето на голям запас от влакно още с нагласянето на шпионката. Това е важно, защото кленът има нужда от повече свободно влакно при стремителното си и дълго повличане. Разбира се, и точното нагласяне на аванса е от значение, защото едрите кефали понякога удрят толкова рязко, че вкарват прътите във водата.
Кулинарни качества:
Едно от големите предимства на клена е това, че той бързо може да се изчисти. Едрите люспи падат лесно, пък и размерите на рибата все пак не вещаят прекарването на няколко часа близо до умивалника. Месото му е бяло, сравнително меко и нежно. То има леко сладникав вкус, като в повечето случаи не притежава тежка рибна миризма. Ако кленът е уловен в течащи води, месото му няма тревен или тинест привкус. Недостатъкът му е в почти равномерно разпределените ситни плаващи костици, чийто брой при препържване намалява чувствително. До 25–30 сантиметра рибите се пържат цели или разполовени по дължината на гръбнака. По-едрите вече се режат на един пръст дебели филийки, а големите – над кило, могат и да се пекат на фурна. Общо взето, вкусът е наистина превъзходен, но плаващите кости са голям минус. Хайверът на речния кефал може да се осоли и да се разбива както на останалите шаранови риби. Дискретното хладно присъствие на бялото вино или ледената бира обаче дава достатъчно време за приятни паузи, по време на които можем да изчистим досадните кости от поредната хапка превъзходно мезе.