Вярвате ли...

Зависи дали обещанията имат покритие

Не, тези неща звучат смешно, общо взето такъв вид обещания си остават само на думи.
Виж действието е нещо друго, ако чрез него по някакъв начин мога да разбера че съм нещо повече от поредната, тогава бих повярвала и на това което ми казва.


..

Horata se promeniat
az li4no pravia ne6a za edni za drugi ne pravia

хората се променят според обстоятелствата, желанията и приоритетите В такъв смисъл приемам, че ако някой не е правил за някоя предишна нещо си, което прави за мен - то най-малкото държи на мен и се съобразява с моите нужди и желания-а това си е както и да го погледнеш обич-независимо дали ще ми го каже ще знам, че е така

Поздрави и усмивки

На първо място никога не бих искала обещания, че някой ще направи каквото и да е, защото няма смисъл. А ако някой седне и започне ей така да ми обяснява какво БИ направил за мен... единственото обяснение е, че понеже НИЩО няма да направи в действителност се опитва да ме залъже с приказки. Тези неща не се казват, а се правят. А след като някой използва като аргумент да му вярваш това, което евентуално твърди, че би направил в бъдещето... мисля, че нещата са пределно ясни. Един достоен човек освен това не парадира дори и с това, което вече е направил, а те оставя сама да го оцениш по достойнство.
Колкото до промяната - мисля, че частична такава е възможна, но след като и в другите връзки е обичал... Мисля, че си напълно права.

Според мен хората не се променят, а само се развиват, проявяват едни или други свои качества/черти в зависимост от обстоятелствата, от партьора, от това, което партьора провокира, но си остават все същите. В този смисъл - да, мисля, че един мъж може да се държи с мен по начин, по който не се държал и не би се държал с друга и да направи за мен неща, които не е правил и не би направил за друга, но това няма да се дължи на някаква промяна, а на чувствата, които аз провокирам и на отношенията, които сме създали между нас. А колко константно може да бъде едно такова по-различно отношение/поведение - може би докато трае първоначалното силно влюбване.
Обещанията - не, не вярвам на обещания, те са безсмислени. Когато обичаш някого просто се държиш с него така, че да го правиш щастлив - с мили жестове, подкрепа, разбиране, дори компроси и това е достатъчно, то казва и показва само по себе си всичко, думите са излишни.

Аз също не вярвам в тези неща,вярно може д не съм попадала на човека,но досега никога не са изпалнявали това което са ми обещавали(неща като това първо,второ,пето и т.н.)Дори вече не вярвам когато ми каже че ме обича,да не говорим че ме обича повече от всичко на света!
Това дали са го правили в предишни връзки или не нищо не показва!Имам познат,който прави дори и невъзможното само и само да се "докопа" до някое момиче!Правил е какво ли не,за да и докаже че е обича,а всъщност не е така!И може и да ви се стори банално,но всъщност единственото му желание е да е вкара в леглото си!
Вярно е че не всички са такива,но по добре да не им се вярва!!!!
По сигурно е за самите нас!!!!!

Може да.В моя скромен опит има 4 такива случая - аз съм любител-колекционер на такива изключения

зависи какво ти можеш да задвижиш в човека до теб.

може




да не вярват

а невярващите обикновено тъпчат на място
няма какво да ги дръпне напред.
няма как да прогресират
не търсят, не опитват
търсят сигурното
и обикновено стават счетоводители/ки

Очакванията човек си ги създава сам, просто трябва да умее да преценява, е може и да сбърка в преценката, но тогава ще трябва да се сърди на себе си. А как да прпецениш човека срещу теб - средата му, семейството му, спонтанни реакции иииии малко "шесто чувство" - това вътрешно усешане, което създава у теб и което не се поддава на дефиниране.

мисля подобно на теб, не виждам смисъл да те повтарям
и по принцип на думи вярвам само, ако имат покритие с дела

защо пишеш в сино и наклонено? смяташ, че казваш нещо изключително и затова трябва да се открои? само питам, не се заяждам
не за друго, боде ми очит

защото е много красиво.
като истинско писмо.
намирам комбинацията от наситено синьо и кърваво червено за една от най-аристократичните .

...ми ги дразни...
ще я чета по-леко, ако пише нормално
но кой както му харесва.

за аристократичността - тя не е само форма, а манталитет

тя е необходимото, но недостатъчно условие за появата на формата.
формата вече разкрива класата.

дървени философии
реалистично погледнато, обикновено форма демонстрираща различие иска да провокира внимание. да се открои и да направи по-голямо впечталение. което говори само по себе си, а какво - не ми се коментира.
приеми, че гледам на това различно от теб
не ми се анализира 'защо', просто попитах - нея

права си - нямаш нищо общо с аристократизма
и бях права - за причината, макар и да не я казах...тя си личи, по отговора ти

а бе ти си по-изнервена и от файла. ма неговите постинги поне не са скучни