Коя е Райна Манафова?
16 отговора
0 прегледа
Коя е Райна Манафова?
Първо да цитирам едно изказване от руски форум, пък след това да питам, каквото ще питам.
"Наскоро превеждах от немски статия на Райна Манафова (българска историчка) - та тя пише за историята на славянското единство, че именно българската интелигенция е виновна за това, че македонците са се насочили към сърбите, тъй като последните не са се стремили да ги асимилират, за разлика от това, което е искала от тях българската университетска и подобна интелигенция. Статията се нарича "Българската интелигенция, идеята за славянско единство и македонският въпрос (1879 - 1913 г.)".
Против лесния начин са протестирали сърбинът Милетич и единствен от българите - С. Бобчев (и двамата са, както разбирам, доктори, професори и т.н.). Милетич рязко се изказва против българската разработка по история на славянските езици, в България го подкрепя само Бобчев, останалите се обявяват за Велика България."
Сега, аз напълно допускам, че авторката на статията отправя критики към българската политика по македонския въпрос и изобщо по националните въпроси. Може би има право за това.
Ама някак си нещо не ми се вярва да е казала, че сърбите, за разлика от българите, не са се опитвали да асимилират македонците ("за разлика" трябва да значи, че българите са се опитвали да ги асимилират). Не че си нямаме Радулевци и Мицов-Влаховци, но за Райна Манафова не съм чула, а в интернет намерих, че наистина е историчка, преподавателка от СУ.
Та чел ли е някой самата статия? Искам да видя доколко точно предава смисъла и този симпатяга.
П.П. "Сърбинът Милетич" нищо чудно да е Любомир Милетич.
Той е езиковед.
Впрочем чувала съм, че фамилното му име наистина има сръбски произход. Какъв точно?
"Наскоро превеждах от немски статия на Райна Манафова (българска историчка) - та тя пише за историята на славянското единство, че именно българската интелигенция е виновна за това, че македонците са се насочили към сърбите, тъй като последните не са се стремили да ги асимилират, за разлика от това, което е искала от тях българската университетска и подобна интелигенция. Статията се нарича "Българската интелигенция, идеята за славянско единство и македонският въпрос (1879 - 1913 г.)".
Против лесния начин са протестирали сърбинът Милетич и единствен от българите - С. Бобчев (и двамата са, както разбирам, доктори, професори и т.н.). Милетич рязко се изказва против българската разработка по история на славянските езици, в България го подкрепя само Бобчев, останалите се обявяват за Велика България."
Сега, аз напълно допускам, че авторката на статията отправя критики към българската политика по македонския въпрос и изобщо по националните въпроси. Може би има право за това.
Ама някак си нещо не ми се вярва да е казала, че сърбите, за разлика от българите, не са се опитвали да асимилират македонците ("за разлика" трябва да значи, че българите са се опитвали да ги асимилират). Не че си нямаме Радулевци и Мицов-Влаховци, но за Райна Манафова не съм чула, а в интернет намерих, че наистина е историчка, преподавателка от СУ.
Та чел ли е някой самата статия? Искам да видя доколко точно предава смисъла и този симпатяга.
П.П. "Сърбинът Милетич" нищо чудно да е Любомир Милетич.
Той е езиковед.
Впрочем чувала съм, че фамилното му име наистина има сръбски произход. Какъв точно?
Редактирано от Mиpa_M на
нека дадем думата...
на "сърбина Милетич" за Македония, България, Сърбия и кой кого желае да асимилира...
Писмо от Любомир Милетич до В. Ягич, известен хърватски славист:
София, 20 ноем. (З дек.) 1913 г.
Многоуважавани и драги господин професоре,
Сещате се за онова мое писмо, което Вие публикувахте в немс¬ки превод в „Neue Freie Presse”. В него предсказах, че съюзът между нас и Сърбия ще се разпадне, щом се свърши войната с Турция, защото по време на краткия си престой в Македония се уверих, че Сърбия е решила вероломно, въпреки съюзническия договор, да задържи за себе си Македония, През пролетта цялото обществено мнение в България вече беше много разтревожено, тъй като се зна¬еше, че сърбите прогонват от Македония всеки, който не се съгласява да се прекръсти в сърбин. Жестокостта, с която денационализацията на македонските българи се провеждаше там, така силно огорчи всички слоеве в България, че никой не посмя нито да помисли, а камо ли да изрече мнението, че заради любовта и разбирателството със Сърбия Македония може да се остави на неприятелската съюзница. И нашата Академия реши да се намеси — само да помогне, ако е възможно, по някакъв начин Сърбия да се откаже тази си идея, която сигурно ще доведе до кървава разпра и вечна омраза между нас. Но сърбите не само че не са искали да разберат това, ами са се повели по тази идея и скоро са се заели да пропагандират да не се отстъпва на „виновната" България. Накрая се случи най-лошото и за най-голямо нещастие на България и особено на македонските българи войната завърши нещастно за нас. И ето — сега Сърбия владее Македония, но как я владее! И едва сега много започнаха да съзнават защо всички българи така отчаяно са се съпротивлявали на сръбската окупация на Македония. Защото тази окупация означава най-тежкото робство за македонските българи, каквото човек може да си помисли! Тази победа на Сърбия има за последица гибелта на славянската идея на Балканския полуостров. Задача и дори задължение на всички добри приятели на славянството е да настояват Сърбия да бъде принудена да цени народното съзнание на македонските българи! Ако славянските ръководители бъдат индиферентни спрямо страшното потискане на нашия народ в Македония, тогава нека не се чудят, ако България тръгне по пътя, който могат да й очертаят само най-голямата неправда и отчаянието!
Както знаете, преди 7 години имах нещастието да загубя сина си и тогава за пръв път разбрах какво значи това да страдаш неутешимо. Тогава мислех, че не може да има по-голяма болка от моята. Но било е съдено да доживея още по-страшно нещастие, да позная много по-силна болка, която така немилостиво ме терзае, че много пъти искрено съжалявам, че случайно се спасих миналата година при онази жп катастрофа.
Когато беше очевидно, че ще пламне нещастната война (ако Сърбия бързо не отстъпи в смисъла на съюзния договор) и когато се уверихме, че и всички в Петербург са настроени против нас, побързах на 16 юни да отида в Петербург и от своя страна да помогна, доколкото мога, да не се лъже общественото мнение в Русия относно решителността на България да не позволява коварно да й отнемат земята, заради която е обявила война на Турция и е дала толкова жертви в тази война! Но за съжаление беше твърде късно! Докато бях на път, войната беше започнала и в Петербург аз цял месец само страдах и страдах, гледайки как с одобрението на целия свят се заробва един народ!
Особено ме болеше, като гледах, че ни обвиняват заради някакви жестокости, които точно нашите съюзници — гьрците и сърбите — са извършили в страшната си омраза. Българската войска се е намирала в онези области на Македония, където народът е български, и не е могла да има сърце да върши клане над своя собствен народ!
На 4 август през Одеса и Варна стигнах до София, където заварих хиляди, хиляди бежанци от Македония, настанени по училища и разни сгради. Моята жена е имала много работа покрай тези наши клетници, които всеки ден прииждаха и стотици от които умираха от глад и умора по пътя. И аз се заех също така да облекча (доколкото мога) нещастието на този невинен народ, от който си записах и много потресающи епизоди, които рисуват варварството и направо зверството на нашите съюзници, особено на гърците. Впрочем, излезе и брошура, издадена от атинските университетски професори — от ректора проф. Т. Заимис „Българските жестокости в Македония". Тогава и аз издадох събрания свой материал под название „Гръцките жестокости в Македония”. Моята книга, която е богата с истински данни за жестокостите на гърците, беше взета от колегите ми като основа на отговора, който нашият миналогодишен ректор проф. Киров ще публикува тези дни от името на българските университетски професори. Оценявайки моя труд за фундаментален, колегите са решили да приложат към този отговор в отделен отпечатък и по-голямата част от моята книга. От нея Ви изпратих екземпляр по г-н Дзивгов, който заминава за Швейцария през Виена.
Ето с това се занимавах, за да бъда и аз, доколкото ми е възможно, в помощ на отечеството си в голямото нещастие, а освен това и за да потисна малко душевните си терзания...
Недейте да забравяте, че аз страдам двойно повече, тъй като в продължение на четвърт век интензивно работих за освобождението на Македония. Аз не съм бил само учен-славист, който мисли само за падежи и суфикси, докато в Македония се е проливала кръв! Ето затова новото робство, под което попадна Македония, беше страшен удар за мен и преди 2 месеца сериозно мислех, че не ще бъда в състояние да чета лекции през този семестър. Но все пак се насилих и ето — вече втори месец сериозно изпълнявам професорските си задължения, а наред с това работя и за нашата Академия и пр.
Колко пъти ми се искаше да хвана перото и да излея мъката си пред Вас в едно дълго писмо, но нямах за това истинска сила: прекалено тежко ми беше да говоря за страшното нещастие, което опропасти най-светлите идеали на един народ. И сега не мога да споменавам това без голямо вълнение! Знам, че нашето нещастие Ви е потресло до дъното на душата и точно затова трябваше да Ви се обадя по-рано! Имате право да ми се сърдите, но след като сега чухте причината за дългото ми мълчание, надявам се, че ще ми простите напълно, за което много Ви моля!
Предполагам, че сте в добро здраве, което Ви желая от сърце! Ние вкъщи, слава Богу, всички сме здрави! Синът Милко съвсем се оправи и сега държи последния си държавен изпит. Зетят се върна от войната жив и здрав! От колегите в последната война никой не е загинал! Само Младенов като подпоручик е имал нещастието да попадне в гръцки плен при Струмица и е бил на остров Трикира заедно с много от своя батальон. Преди половин месец се върна здрав и веднага започна лекциите си в Университета!
Приемете най-сърдечен поздрав от моята жена и от винаги предания Вам:
[линк]
Писмо от Любомир Милетич до В. Ягич, известен хърватски славист:
София, 20 ноем. (З дек.) 1913 г.
Многоуважавани и драги господин професоре,
Сещате се за онова мое писмо, което Вие публикувахте в немс¬ки превод в „Neue Freie Presse”. В него предсказах, че съюзът между нас и Сърбия ще се разпадне, щом се свърши войната с Турция, защото по време на краткия си престой в Македония се уверих, че Сърбия е решила вероломно, въпреки съюзническия договор, да задържи за себе си Македония, През пролетта цялото обществено мнение в България вече беше много разтревожено, тъй като се зна¬еше, че сърбите прогонват от Македония всеки, който не се съгласява да се прекръсти в сърбин. Жестокостта, с която денационализацията на македонските българи се провеждаше там, така силно огорчи всички слоеве в България, че никой не посмя нито да помисли, а камо ли да изрече мнението, че заради любовта и разбирателството със Сърбия Македония може да се остави на неприятелската съюзница. И нашата Академия реши да се намеси — само да помогне, ако е възможно, по някакъв начин Сърбия да се откаже тази си идея, която сигурно ще доведе до кървава разпра и вечна омраза между нас. Но сърбите не само че не са искали да разберат това, ами са се повели по тази идея и скоро са се заели да пропагандират да не се отстъпва на „виновната" България. Накрая се случи най-лошото и за най-голямо нещастие на България и особено на македонските българи войната завърши нещастно за нас. И ето — сега Сърбия владее Македония, но как я владее! И едва сега много започнаха да съзнават защо всички българи така отчаяно са се съпротивлявали на сръбската окупация на Македония. Защото тази окупация означава най-тежкото робство за македонските българи, каквото човек може да си помисли! Тази победа на Сърбия има за последица гибелта на славянската идея на Балканския полуостров. Задача и дори задължение на всички добри приятели на славянството е да настояват Сърбия да бъде принудена да цени народното съзнание на македонските българи! Ако славянските ръководители бъдат индиферентни спрямо страшното потискане на нашия народ в Македония, тогава нека не се чудят, ако България тръгне по пътя, който могат да й очертаят само най-голямата неправда и отчаянието!
Както знаете, преди 7 години имах нещастието да загубя сина си и тогава за пръв път разбрах какво значи това да страдаш неутешимо. Тогава мислех, че не може да има по-голяма болка от моята. Но било е съдено да доживея още по-страшно нещастие, да позная много по-силна болка, която така немилостиво ме терзае, че много пъти искрено съжалявам, че случайно се спасих миналата година при онази жп катастрофа.
Когато беше очевидно, че ще пламне нещастната война (ако Сърбия бързо не отстъпи в смисъла на съюзния договор) и когато се уверихме, че и всички в Петербург са настроени против нас, побързах на 16 юни да отида в Петербург и от своя страна да помогна, доколкото мога, да не се лъже общественото мнение в Русия относно решителността на България да не позволява коварно да й отнемат земята, заради която е обявила война на Турция и е дала толкова жертви в тази война! Но за съжаление беше твърде късно! Докато бях на път, войната беше започнала и в Петербург аз цял месец само страдах и страдах, гледайки как с одобрението на целия свят се заробва един народ!
Особено ме болеше, като гледах, че ни обвиняват заради някакви жестокости, които точно нашите съюзници — гьрците и сърбите — са извършили в страшната си омраза. Българската войска се е намирала в онези области на Македония, където народът е български, и не е могла да има сърце да върши клане над своя собствен народ!
На 4 август през Одеса и Варна стигнах до София, където заварих хиляди, хиляди бежанци от Македония, настанени по училища и разни сгради. Моята жена е имала много работа покрай тези наши клетници, които всеки ден прииждаха и стотици от които умираха от глад и умора по пътя. И аз се заех също така да облекча (доколкото мога) нещастието на този невинен народ, от който си записах и много потресающи епизоди, които рисуват варварството и направо зверството на нашите съюзници, особено на гърците. Впрочем, излезе и брошура, издадена от атинските университетски професори — от ректора проф. Т. Заимис „Българските жестокости в Македония". Тогава и аз издадох събрания свой материал под название „Гръцките жестокости в Македония”. Моята книга, която е богата с истински данни за жестокостите на гърците, беше взета от колегите ми като основа на отговора, който нашият миналогодишен ректор проф. Киров ще публикува тези дни от името на българските университетски професори. Оценявайки моя труд за фундаментален, колегите са решили да приложат към този отговор в отделен отпечатък и по-голямата част от моята книга. От нея Ви изпратих екземпляр по г-н Дзивгов, който заминава за Швейцария през Виена.
Ето с това се занимавах, за да бъда и аз, доколкото ми е възможно, в помощ на отечеството си в голямото нещастие, а освен това и за да потисна малко душевните си терзания...
Недейте да забравяте, че аз страдам двойно повече, тъй като в продължение на четвърт век интензивно работих за освобождението на Македония. Аз не съм бил само учен-славист, който мисли само за падежи и суфикси, докато в Македония се е проливала кръв! Ето затова новото робство, под което попадна Македония, беше страшен удар за мен и преди 2 месеца сериозно мислех, че не ще бъда в състояние да чета лекции през този семестър. Но все пак се насилих и ето — вече втори месец сериозно изпълнявам професорските си задължения, а наред с това работя и за нашата Академия и пр.
Колко пъти ми се искаше да хвана перото и да излея мъката си пред Вас в едно дълго писмо, но нямах за това истинска сила: прекалено тежко ми беше да говоря за страшното нещастие, което опропасти най-светлите идеали на един народ. И сега не мога да споменавам това без голямо вълнение! Знам, че нашето нещастие Ви е потресло до дъното на душата и точно затова трябваше да Ви се обадя по-рано! Имате право да ми се сърдите, но след като сега чухте причината за дългото ми мълчание, надявам се, че ще ми простите напълно, за което много Ви моля!
Предполагам, че сте в добро здраве, което Ви желая от сърце! Ние вкъщи, слава Богу, всички сме здрави! Синът Милко съвсем се оправи и сега държи последния си държавен изпит. Зетят се върна от войната жив и здрав! От колегите в последната война никой не е загинал! Само Младенов като подпоручик е имал нещастието да попадне в гръцки плен при Струмица и е бил на остров Трикира заедно с много от своя батальон. Преди половин месец се върна здрав и веднага започна лекциите си в Университета!
Приемете най-сърдечен поздрав от моята жена и от винаги предания Вам:
[линк]
Re: Коя е Райна Манафова?
Любомир Милетич е син на Георги Милетич, който е родом от Войводина и доколкото знам роднина на Светозар Милетич, сръбския социалист / за това не съм сигурен/. Така че баща му наистина е сърбин, а майка му е българка от Щип. Някъде четох, че фамилията Милетич обаче се е преселила от Одринска Тракия във Войводина през ХVІІІ в., така че е възможно да имат всъщност и те български произход. Самият Любомир Милетич винаги се е смятал за българин.....
Re: Коя е Райна Манафова?
Ето какво намерих аз. Не е казано много ясно, но потвърждава твоите думи.
Роденият на 1 януари 1863 г. в семейството на учители в Щип Любомир Милетич носи бурната кръв и закалката на стари и нови народни будители; на преселилия се от Одрин в Банат прадядо Миле войвода, на чичо си — големия публицист Светозар Милетич, деен участник в борбите на банатските сърби срещу маджарското господство, на баща си Георги Милетич, завинаги свързал съдбата си с борбите на българите за културна, църковна и национална независимост.
[линк]
Роденият на 1 януари 1863 г. в семейството на учители в Щип Любомир Милетич носи бурната кръв и закалката на стари и нови народни будители; на преселилия се от Одрин в Банат прадядо Миле войвода, на чичо си — големия публицист Светозар Милетич, деен участник в борбите на банатските сърби срещу маджарското господство, на баща си Георги Милетич, завинаги свързал съдбата си с борбите на българите за културна, църковна и национална независимост.
[линк]
в отговор на бaш бyrapaш
#8
Re: Коя е Райна Манафова?
Именно това съм чел и аз, предполагам, че този Миле войвода не е плод на нечия буйна фантазия, а наистина е прадядо на Любомир Милетич, който е едно от големите имена в българската наука.....
в отговор на бaш бyrapaш
#9
Re: Коя е Райна Манафова?
Всъщност, да, Светозар Милетич е деец на Омладина, а Светозар МАРКОВИЧ от Ягодина е един от първите сръбски социалдемократи.....
Штркче....и србите ке ги асимилирате.......
Мајката....и србите ке почнете да ги асимилирате............
...Види некаде ....дали ке најдиш нешто сум начул и Слободан Милошевич да потекнувал од Бугарска лоза.......
иначе пре еден сат поминав кај споменикот на Светозар Милетич, нешто не ми личи на бугарска фаца, ама се е можно............
Битолско пиво100%пиво
...Види некаде ....дали ке најдиш нешто сум начул и Слободан Милошевич да потекнувал од Бугарска лоза.......
иначе пре еден сат поминав кај споменикот на Светозар Милетич, нешто не ми личи на бугарска фаца, ама се е можно............
Битолско пиво100%пиво