Ханс Касторп

Изпитвам истинско вълнение- тия дни ще се заема да препрочета " Вълшебната планина"
Ужасяващо готина книга, четейки я, все едно четеш 5 или 10 наведнъж, в зависимост от собствените си пластове на възприятие...
За друго иде реч- описанието на греховната, невъзможна и обречена страст на изгората на главния герой.
Още при първия прочит ми се щеше да споделя тук ,но наистина исках да се получи сериозна тема...
Да се надяваме, че ще открадна малко време и мир, за да го сторя.
За друго ми бе мисълта- нещо като лема, нещо като пред-теза, нещо като усет, като предчувствие.
По телевизията говори отвратителното женско нещо Татяна Дончева.
Днес заглеждах млади жени-някои хубави, някои сексуални, други- интересни, но са такаааааааава рядкост Вълшебните, Които Ти Се Иска Да Докосваш...
Нещо в очите ли, нещо в скулите ли, нещо в държането ли, в походката ли, аромата, в по-напреднала близост-докосването ли...Не знам.
:-)
Ако някой може-нека помогне.
Какво ги дефринира.
Защо се чувствам толкова божествено хубаво в компанията на женски от собствения ми вид- някои от които съм докосвал, други-не, трети- никога няма да докосвам, но за всички тях ще съжалявам, че не мога да имам никога -никога ВСИЧКИ и никога ДОКРАЙ

Лека ви първа есенна нощ на всички четящи това.
Полът няма значение.
И биологичния вид
:-))))

jebite se

Нещо в аурата им, Кире.
Всички естествено, че не можем да имаме, ама не разбрах тая странна категория "докрай". Или аз разсъждавам грешно, ама не мога да си представя да имаш един човек "малко" или "до половината" примерно.
Или го имаш дори и за ден или за миг, или го нямаш.

Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!

Да не би да си си мислила, че си имала някой "докрай"? Че е бил с теб напълно и изцяло себе си - всичко онова, което е и може да бъде.

Можем да познаваме една частица от дадена личност, никога цялата и никога на 100%.

Love is blindness
I don't want to see
Wrap the night around me...

На мен пък ми е симпатична.
Кое дефинира вълшебните жени? Въображението и желанието ти.

Омръзна ми да светя като кру-у-у-ушка!

По-скоро важното е как съм го почувствала. А на теорията - майната и.

Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!

кълна се.
Не мога да си представя екранизация на Планината.
Абсурд- на кола на мъченията за опиталите да го сторят!!

jebite se

ама не.

Love is blindness
I don't want to see
Wrap the night around me...

явно съм мнителен- помислих, че си ме заподозряла в гледане на филм по книгата
Не- беше по някакви новини по бтв май, с половин ухо я чух, дори не я погледнах, щото ми действа като израелски флаг на шеф на Хизбула:-)))
Повлиян от доброто у човека, изпълнило без остатък Ацида, ти се извинявам и аз

jebite se

ти нали знаеш, че ужасно те харесвам?

jebite se

Честно казано не, не мисля.

Love is blindness
I don't want to see
Wrap the night around me...

Та, какво викаш за вълшебните? Ако ги опознаеш дали ще са вълшебни?

Омръзна ми да светя като кру-у-у-ушка!

Романтичното не може да бъде романтично, ако не е трагично. Така и ти не можеш да имаш ВСИЧКИ и ДОКРАЙ, защото тогава щеше да се получи един абсурд. Направо щеше да объркаш света и... мама му стара... тогава и аз можеше да имам всички и докрай...

In joy and sorrow my home's in your arms...

Ако продължаваш така със сигурност Казандзакис няма да е единствения ти сериозен почитател . А и той не е чувал за Лунната...

Стари приятели се намират по-трудно
от нови любовници...

не бъдете коза!

По-скоро нивото ти на чувствителност. Затова миньорите въпреки, че са близо до Один никога не срещат валкирии

Стари приятели се намират по-трудно
от нови любовници...

А мен?
Тогава всички щяхме да сме общи и удоволствието от дребните нещица се губи

In joy and sorrow my home's in your arms...

Поет си ти... Помниш ли Живаго? Какво ли би било ти, да точно ти, да се откажеш от страстта и да си разкъсван от демони ден и нощ... И да пишеш...

Никога не можеш да ги имаш, никоя от тях, поете. Не само докрай, а въобще. Защото в мига когато я докоснеш ще изтече през пръстите ти като пясък, ще отзвучи като протяжен звън в долината... Не можеш да имаш полета на птицата, дори самата нея да я уловиш. Защото хванеш ли я полета и ще прекъснеш. И само топчицата плът ще ти остане... Идолите се създават от човешките очи - докоснеш ли ги, ще ги омърсиш и принизиш до сивото човешко битие. Никоя от тях. И никога. Не можеш да ги имаш с отворени очи. Насън? Едва ли. Там са като сенки в мрака - запалиш ли си свещ да ги огледаш, ще се разбягат в ъглите стопявайки се без остатък.

Уф, бе Киро . Глей кви дивотии ме караш да пиша. И то - нощем. Ти нямаш ли си друга работа освен да разбълникваш главите на целокупната клубна общественост?

Стари приятели се намират по-трудно
от нови любовници...

Ако можеше да имаш всички и докрай не само удоволствието щеше да изгубиш... нямаше да има смисъл да живееш.

Стари приятели се намират по-трудно
от нови любовници...

Не мога тук и не бива с тоя ник да напиша какво мисля за главната героиня в посоченото от теб произведение.
Но не ме разбирай погрешно- на пръв прочит бях разочарован. На втори- сханвах, че съм схванал много малко.
И все пак, героинята е точно такава!