РАЯТ :-)
40 отговора
0 прегледа
РАЯТ :-)
‘Мислил ли си за вървежа в рая? В рая ти не можеш да бързаш. Трябва да вървиш бавно, поставяйки единия крак пред другия. [той демонстрира]. И никакъв шум. Бог не обича какъвто и да е шум. ‘. Той също каза, ‘Най лошото е, осъзнаваш ли, че раят е голям Еврейски магазин? Бог стои зад кулисите. Има двама сина -- единият се грижи за книгите, докато другият е навън да проси. Първият е Св. Петър, вторият -- Луцифер.’”
Re: Хем душата в рая, хем глупости до безкрая
още глупости :-)))))))))))))))))
"Един човек попита, “Ще ни кажете повече за Воладорес [Летачите]?” Карлос Касранеда каза, “За чародейците от древно Мексико воладорес са били същества, които ни поглъщат. Те се хранят със съзнанието ни. Това е хищническа вселена и ние сме като пилета. Летачите систематично ядат съзнанието ни, те живеят от това. Симбиозно те ни отнемат съзнанието и ни дават вярвания. Това беше много пагубна концепция за мен. Аз не мога да повторя какво дон Хуан ми каза за това, защото ще ви засегна. [тълпата го убеждава да им каже] ‘Човек, бидейки такъв възхитителен творец и инжинер не може да е толкова тъп, че да измисли папата. Смяташ ли, че той би могъл да е толкова глупав за да създаде бог от девица? С прецизното си съзнание, смяташ ли, че той сам би бил обзет от идеите за вагини и девичество? Как е възможно? Та ние не сме толкова тъпи.’”
“Това е ужасяваща мисъл. Как мога аз да й се противопоставя? Ние сме посяти със противоречиви вярвания, които не дават нищо за нашият живот или смърт. Дон Хуан каза, ‘Мислил ли си за вървежа в рая? В рая ти не можеш да бързаш. Трябва да вървиш бавно, поставяйки единия крак пред другия. [той демонстрира]. И никакъв шум. Бог не обича какъвто и да е шум. ‘. Той също каза, ‘Най лошото е, осъзнаваш ли, че раят е голям Еврейски магазин? Бог стои зад кулисите. Има двама сина -- единият се грижи за книгите, докато другият е навън да проси. Първият е Св. Петър, вторият -- Луцифер.’”
“При тези псевдо-симбиозни взаимоотношения летачите прибират най-доброто а ни оставят боклука. Колко вярно. Колко опустошително. Аз давам лекции в Мексико, където мексиканците са много странни. Очарователни но странни.Те имат тази безкрайна история за ‘Кастанеда идва, той е вампир; той идва да ни изсмуче до капка; той се подмладява а ние остарявяме.’ Вие остарявате защото сте тъпи! Огромният интерес на чародеите е да надскочат тези енергийни граници, които така тотално ни дефинират и не ни позволяват каквото и да е движение на енергия. Когато този ден говорих на групата на испански аз се почувствах отпаднал. Това не беше понеже те са взимали енергия. Ако аз не се занимавам с глупости, които отнемат 99% от енергията ми, тогава аз ще имам повече енергия. Как може Кастанеда да отнеме тяхната енергия говорейки им?”
КАКВО ИМА ТАМ ЗА МЕН?
Един човек попита, “Какво казват чародейците относно раждането?” Карлост Кастанеда отговори, “Биологичното ни задължение е да се размножаваме. Това, което те казват е, че е време да се превърне това биологично задължение за размножаване в нещо също толкова мощно - задължението да еволюираме. По някакъв начин ние биваме възпирани като нация. Дон Хуан казва да изследваме социалния ред. Той казва, че ако социалният ред не се интересува повече от защитата ни като раса, нещо има, което не е наред с него. Гледайте диващините, които той ни кара да правим. Е, какъв вид ‘ред’ е това? Ние сме обзети с нашият инвентар - “Какво има там за мен?” От съзнание до глезените идва идеята да ‘придобиваме’, та събираме неща, които са безсмислени. Законът - законът не е лош. Летачите са законът и те ни го подават.”
ЗА ЛЕТАЧИТЕ И СЪНУВАНЕТО
Сънното внимание е още един източник на дисциплина, който ни прави неядивни за летачите. Веднъж прекрачил вратата на клопката, нещо идва да те вземе или в друга обвивка на лука или във вселената-близнак на неорганичните същества. Ти контролираш посоката в която отиваш, чрез гласово изказване на намерението ти - всъщност давайки заповед, подобно на “Вземи ме в твоя свят”. Единственото нещо, което те слушат е директна заповед, апели, хленчене или благодушно отношение не вършат работа. Ти не им нареждаш арогантно, но по строг, могъщ и убеждаващ начин. (“Ако си добре възпитан можеш да кажеш “моля” или “благодаря”, се шегуваше той, “но това е по ваш вкус”.)
ЗА ЛЕТАЧИТЕ И НЕОРГАНИЧНИТЕ
Неорганичните изглежда също са консумирани от летачите (Дон Хуан казваше, че има летачи, които прекрачват през всички граници на възприятието) и те искат да присъединят ниската си скорост към нашата по-висока. Гласът отвел веднъж Кастанеда в света на Неорганичните и му казал, че е населен от три вида - тези, които са като трептящи свещи, кръгли и камбаноообразни. Гласът му казал също, че има още три вида, които не може да му покаже, докато не даде думата си, че ще остане. “Всички мъже-сънувачи [включително и дон Хуан] споделят същата опитност.
Летачите или Скачачите са също неорганични, които се хранят от всички органични същества. Въпреки, че чародейците са били неспособни да разграничат и съзрат детайли по сияйните яйца на органичните не-хора, съновния глас е отговорил “да” на въпроса дали летачите паразитират и върху животни и други органични същества от нашия свят.
ЛЕТАЧИТЕ И ОРЕЛА
Човек попита относно връзката между Орела и Летачите. Кастанеда каза, че дон Хуан не е знаел, когато той попитал същият въпрос.
СНИМКАТА НА ЛЕТАЧА
“Тони, последовател на тибетския будизъм, който направи снимката на летача при пирамидите, ще бъде с нас следващата неделя. Той е от хората любимци. Има тези големи очи, които шарят наоколо. Той е и добър преводач, също.” Някой попита как Тони е направил снимката. Там са били 90’000 мексикански католически будисти начело с Далай Лама. Тони е “също духовен”. Викат му “Тони Лама”. Той е организатор на събитието и също така автор на множеството фотографии, които е направил една след друга, като изстрели. На една от тях е тази резка, която той увеличил. После я занесъл на Карол Тигс. След като го показала на Кастанеда те приели това за поличба, че е дошло време да се говори за летачите. Дон Хуан го е предупредил никога да не говори за тях или “те със сигурност ще те изгорят”.
АРЖЕНТИНА
Аржентина е домът на летачите. Нещо свързано с наклона на Земята или южният полюс или нещо концентрирано там. Това е много егоистично място.
“ПРАВИ НЕЩО САТАНИНСКО ВСЕКИ ДЕН” - Нитчше
Към 8:30 след обяд снимката на летача беше прожектирана на екран от страна на главната сцена. Кастанеда обясни, че летачите били големи като сгради.
В отговор на серия от въпроси, той отговори, че летачите обичат мрака; те предпочитат мъже, правейки възможно на жените да съхранят осъзнаването си; че всички ние знаем [на определено ниво], че те са там; и да, определено е възможно да го почувстваш [близането] - усещането е, като да бъдеш близан.
Той говори относно израза на Нитчше “Прави нещо сатанинско всеки ден” и коментира колко егоистични и ненормални са повечето философи.
ЗА ДИСЦИПЛИНАТА
“Някой ме попита снощи за това каква дисциплина се изисква за отблъсне летачите. Това е, което ви учих досега. Тенсегрити. Правете просто Тенсегрити и се самодисциплинирайте, докато осъзнаването ви нарастне. Тогава ще видите енергията. Летачите все още ще ви ядат, когато увеличите осъзнаването си. Те ще ви ядат дори повече, но вие ще имате повече ресурси.”
ПОВЕЧЕ ЗА СНИМКАТА НА ЛЕТАЧА
Екрана най-накрая е готов и Кили показва отново снимката на летача. Първо те изчакаха, докато някой коментираше. Нией най-накрая взе думата и започна да обяснява какво е това на екрана, после Кастанеда се присъедини. Той каза, че чародейците виждат летачите когато започнат да виждат енергията, така както тя се движи. Снимката може да е просто резултат на прашно петно върху лещите на фотоапарата, но е много интересно, че е на вид точно така, както чародейците виждат летачите.
Между Тула и Мексико сити има планина. Чародейците са наблюдавали как летачите правят три скока от планината до пирамидите и до църквата. После те правели три скока за да се върнат при планината, и четвърти в безкрайността. Има такъв пас [паси - пас] наречен “Три скока в Безкрайността”. Кастанеда бързо демонстрира как това се извършва като се изтласква дъха пред тялото с една ръка движеща се нагоре пред тялото три пъти. Четвъртото движение (или имитирания скок) на ръката пред тялото го отвежда в безкрайността.
Кастанеда каза, че на следващата фланелка ще пише “Нека осъзнаването ти расте с Тенсегрити”. Той реши, че това е добро и той заслужава изнънредно възнаграждение. Карлос каза “Давам ви думата си, когато видя осъзнаването ви да се издигне над нивото на пръстите на краката ще извикам”. [Той се майтапеше, как би бил толкова развълнуван, когато види осъзнаването ни да пораства, че ще бъде откаран от санитари докато той несвързано повтаря “Те се издигат от техните пръсти”]
Дон Хуан казва, че летачите идвад през “морето на осъзнаването”. [Карлос изимитира себе си питайки дон Хуан с хленчещ глас “Какво е море на осъзнаването”. “Как мога да повярвам в това море?”] Кастанеда каза, че би дал всичко да бъде като дон Хуан. “Аз бих бил един малък дон Хуан”, каза той, “ако това беше възможно.”
В отговор на въпрос Кастанеда каза, че летачите не знаят какво мислим ние, също както ние нямаме представа какво мислят кокошките. И ако една неподчиняваща се кокошка избяга”, Кастанеда каза, “Аз няма да се занимавам да я преследвам. Имам си предостатъчно.”
Човек попита, дали летачите имат настроеният или лице. Кастанеда каза, “Не, те са много абстрактни”. Той посочи към изпъкналия стомах на летача на екрана и се пошегува, че е “натъпкал търбуха”. После се пошегува, че мястото където сочеше, долната част на предполагаемия стомах може да е сърцето.
Някой попита дали летачите обичат емоции. “Да, те обожават проблемите, особенно големи лични проблеми”. Той ни даде пример за някой, който се измъчва дали другите му обръщат внимание. Единствената противоотрова против нашата атрактивност за Летачите е дисциплината.
Друг човек попита дали виждането на летачи или енергия е просто друг начин на категоризация на възприятията, които други, в други дисциплини, виждат като аура или НЛО. Кастанеда отговори, че тези други категории са “тълкувания” - “Има само един начин на виждане, така както има и един начин на ходене - с двата ни крака.” Той обясни, че чародейците виждат с целите си тела. Виждането на енергията, така, както тя протича във вселената, е специфична способност на човешкото тяло. Ние всички можем да виждаме потокът от енергия, без интерпретация, но самоблокираме това възприятие. Като пример за това какво възприемаме, той посочи феноменологията, а разнищването нарече “неистова класификация”.
“Как създаваме в съзнанието си стая? Оттам ние създаваме сграда, после град, после страна, после вселена.” Аутистът [човек страдащ от аутуизъм] не прави това. Те “засядат” на пукнатинка на пода - нищо не може да ги спре от потапянето в детайлите. Те не създават тълкуванията, които ние правим.
ЗА ЗНАНИЕТО, ВЪЗПРИЯТИЕТО И СИСТЕМАТА НА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
Кастанеда имал учител, който смятал за негова ръководна сила. Дон Хуан му казал да го наблюдава. Човекът бил в крак с най-съвременното мислене и говорел за практика и практически действия. Дон Хуан попитал Кастанеда, дали нещо от това, което [учителя] говорел в класната стая оказвало влияние върху живота му извън класната стая. Кастанеда осъзнал че не, освен лекциите, човекът бил като всички останали. “За разлика от това, дон Хуан беше повлиян от всичко, което откриваше. Той беше истински прагматист, истински учен. Той навигираше в неизвестността.”
Как чародейците са открили значението на вижданата от тях енергия, така, както тя протича през вселената, ние не знаем. Вероятно е отнело векове. Те са можели да спрат интерпретацията; не са мислили предварително, че това, което виждат им е познато. Ние в нашата култура сме се научили да конструираме блокове от интерпретация - стол, маса, дървета. “Стая” е интерпретацията, когато влезем в закрито пространство, и освен ако нещо липсва досадно, като покрив или друго, ние убедено си мислим, че знаем къде сме. Кастанеда трябваше да признае, че дон Хуан беше прав. Изкуството на чародейците, според дон Хуан, е да достигнат до умишлено спиране на интерпретационната система за да видят “суровата” енергия, така както тя протича.
Subject: Flyers
To: ixtlan@mystery.com
Date: 27 Sep 1996
Летачите са като огромни неорганични алигатори, които поглъщат човешкото съзнание до нивото на пръстите на краката. Те държат човешките същества като енергийна пилешка супа, като се наслаждават на мекото мъхесто съзнание за тяхна храна. Човешкото съзнание е като посев за тях. Системата ни на вярвания е тяхно дело а поддържането ни в ниско енергийно ниво гарантира никога да не видим изход от затрудненото ни положение. Ние не сме повече навигатори заради тях. Според Нагуала, Летачите са отговорни за ужасяващата “инсталация”, също наричана летачески ум. Те са огромни, сенчести, плоски, отвратителни гадове с лице на алигатор, които искат да са сигурни, че ти ще си останеш мек и вкусен, така че те да могат да продължат да те пасат надолу до пръстите на краката до деня в който умреш. Те изяждат светлината на съзнанието ти, блясъка, който обгръща енергийното ти тяло. Изяждат го до пръстите, така че нищо не остава освен себе-отразяване. Аз Аз Аз! Но чрез желязна дисциплина, чрез живот в пътя на Война, съзнанието става по-твърдо, по-безвкусно за летача и евентуално, ако не се предадеш като войн, те ще спрат да те ядат. Ти ставаш безвкусен като храна! Ставаш отвратително кисел на вкус, което, доколкото ни е известно е добре. Умът на летача е друг въпрос, който наистина трябва да бъде обсъден в отделен семинар. (Ahaneim dec. 95) Нагуала описа умът на Летача като петият взвод, след като ни каза истинска история за това как малка армия превзела голям град с помоща на таен взвод от войници. (Ще я кажа на кратко, много съм уморен след цяла нощ път) Имало в онези времена един голям град с велик крал (или нещо подобно) и там имало малка армия отвън с голям военачалник, който се приготвил да превземе града. Той разположил четири взвода войини пред стените на града, а великият крал казал, “Ха! Той си въобразява, че може да превземе голям град като този с такава малка армия!??” Ала виждате ли, великият пълководец ПРЕВЗЕЛ града, понеже притежавал тайно оръжие: имал пети взвод. Той тайно бил разгърнал петият взвод от войници в града. Тези саботьори и убийци отдавна живеели и работели в кралския град, неподозирани от никого. В този момент Карлос, в Anaheim, посочи показателно с пръст и каза думите: “Умът: петият взвод! Тайно имплантиран в нас от летачите за да ни саботира, да осуетява нашето пътуване в безкрайността; да ни прави пълни идиоти. Ние не сме повече навигатори. Ние сме попаднали в ноктите на летачите като плячка.” Той продължи, както обинкновено прави, разказвайки ни всичко относно сложността на летаческото съзнание. Каза ни как то сключва хватка в областта около главата с пипала, като октопод и как има чуждоземна енергия за разлика от останалите центрове на тялото. Така се познава, че това е външно присадена инсталация. Енергията му се движи напред-назад хоризонтално. Бонг-бонг, бонг-бонг. Той направи движение с глава открай докрай описвайки монотонноста на възнанието, впиващо се в енергията ни."
"Един човек попита, “Ще ни кажете повече за Воладорес [Летачите]?” Карлос Касранеда каза, “За чародейците от древно Мексико воладорес са били същества, които ни поглъщат. Те се хранят със съзнанието ни. Това е хищническа вселена и ние сме като пилета. Летачите систематично ядат съзнанието ни, те живеят от това. Симбиозно те ни отнемат съзнанието и ни дават вярвания. Това беше много пагубна концепция за мен. Аз не мога да повторя какво дон Хуан ми каза за това, защото ще ви засегна. [тълпата го убеждава да им каже] ‘Човек, бидейки такъв възхитителен творец и инжинер не може да е толкова тъп, че да измисли папата. Смяташ ли, че той би могъл да е толкова глупав за да създаде бог от девица? С прецизното си съзнание, смяташ ли, че той сам би бил обзет от идеите за вагини и девичество? Как е възможно? Та ние не сме толкова тъпи.’”
“Това е ужасяваща мисъл. Как мога аз да й се противопоставя? Ние сме посяти със противоречиви вярвания, които не дават нищо за нашият живот или смърт. Дон Хуан каза, ‘Мислил ли си за вървежа в рая? В рая ти не можеш да бързаш. Трябва да вървиш бавно, поставяйки единия крак пред другия. [той демонстрира]. И никакъв шум. Бог не обича какъвто и да е шум. ‘. Той също каза, ‘Най лошото е, осъзнаваш ли, че раят е голям Еврейски магазин? Бог стои зад кулисите. Има двама сина -- единият се грижи за книгите, докато другият е навън да проси. Първият е Св. Петър, вторият -- Луцифер.’”
“При тези псевдо-симбиозни взаимоотношения летачите прибират най-доброто а ни оставят боклука. Колко вярно. Колко опустошително. Аз давам лекции в Мексико, където мексиканците са много странни. Очарователни но странни.Те имат тази безкрайна история за ‘Кастанеда идва, той е вампир; той идва да ни изсмуче до капка; той се подмладява а ние остарявяме.’ Вие остарявате защото сте тъпи! Огромният интерес на чародеите е да надскочат тези енергийни граници, които така тотално ни дефинират и не ни позволяват каквото и да е движение на енергия. Когато този ден говорих на групата на испански аз се почувствах отпаднал. Това не беше понеже те са взимали енергия. Ако аз не се занимавам с глупости, които отнемат 99% от енергията ми, тогава аз ще имам повече енергия. Как може Кастанеда да отнеме тяхната енергия говорейки им?”
КАКВО ИМА ТАМ ЗА МЕН?
Един човек попита, “Какво казват чародейците относно раждането?” Карлост Кастанеда отговори, “Биологичното ни задължение е да се размножаваме. Това, което те казват е, че е време да се превърне това биологично задължение за размножаване в нещо също толкова мощно - задължението да еволюираме. По някакъв начин ние биваме възпирани като нация. Дон Хуан казва да изследваме социалния ред. Той казва, че ако социалният ред не се интересува повече от защитата ни като раса, нещо има, което не е наред с него. Гледайте диващините, които той ни кара да правим. Е, какъв вид ‘ред’ е това? Ние сме обзети с нашият инвентар - “Какво има там за мен?” От съзнание до глезените идва идеята да ‘придобиваме’, та събираме неща, които са безсмислени. Законът - законът не е лош. Летачите са законът и те ни го подават.”
ЗА ЛЕТАЧИТЕ И СЪНУВАНЕТО
Сънното внимание е още един източник на дисциплина, който ни прави неядивни за летачите. Веднъж прекрачил вратата на клопката, нещо идва да те вземе или в друга обвивка на лука или във вселената-близнак на неорганичните същества. Ти контролираш посоката в която отиваш, чрез гласово изказване на намерението ти - всъщност давайки заповед, подобно на “Вземи ме в твоя свят”. Единственото нещо, което те слушат е директна заповед, апели, хленчене или благодушно отношение не вършат работа. Ти не им нареждаш арогантно, но по строг, могъщ и убеждаващ начин. (“Ако си добре възпитан можеш да кажеш “моля” или “благодаря”, се шегуваше той, “но това е по ваш вкус”.)
ЗА ЛЕТАЧИТЕ И НЕОРГАНИЧНИТЕ
Неорганичните изглежда също са консумирани от летачите (Дон Хуан казваше, че има летачи, които прекрачват през всички граници на възприятието) и те искат да присъединят ниската си скорост към нашата по-висока. Гласът отвел веднъж Кастанеда в света на Неорганичните и му казал, че е населен от три вида - тези, които са като трептящи свещи, кръгли и камбаноообразни. Гласът му казал също, че има още три вида, които не може да му покаже, докато не даде думата си, че ще остане. “Всички мъже-сънувачи [включително и дон Хуан] споделят същата опитност.
Летачите или Скачачите са също неорганични, които се хранят от всички органични същества. Въпреки, че чародейците са били неспособни да разграничат и съзрат детайли по сияйните яйца на органичните не-хора, съновния глас е отговорил “да” на въпроса дали летачите паразитират и върху животни и други органични същества от нашия свят.
ЛЕТАЧИТЕ И ОРЕЛА
Човек попита относно връзката между Орела и Летачите. Кастанеда каза, че дон Хуан не е знаел, когато той попитал същият въпрос.
СНИМКАТА НА ЛЕТАЧА
“Тони, последовател на тибетския будизъм, който направи снимката на летача при пирамидите, ще бъде с нас следващата неделя. Той е от хората любимци. Има тези големи очи, които шарят наоколо. Той е и добър преводач, също.” Някой попита как Тони е направил снимката. Там са били 90’000 мексикански католически будисти начело с Далай Лама. Тони е “също духовен”. Викат му “Тони Лама”. Той е организатор на събитието и също така автор на множеството фотографии, които е направил една след друга, като изстрели. На една от тях е тази резка, която той увеличил. После я занесъл на Карол Тигс. След като го показала на Кастанеда те приели това за поличба, че е дошло време да се говори за летачите. Дон Хуан го е предупредил никога да не говори за тях или “те със сигурност ще те изгорят”.
АРЖЕНТИНА
Аржентина е домът на летачите. Нещо свързано с наклона на Земята или южният полюс или нещо концентрирано там. Това е много егоистично място.
“ПРАВИ НЕЩО САТАНИНСКО ВСЕКИ ДЕН” - Нитчше
Към 8:30 след обяд снимката на летача беше прожектирана на екран от страна на главната сцена. Кастанеда обясни, че летачите били големи като сгради.
В отговор на серия от въпроси, той отговори, че летачите обичат мрака; те предпочитат мъже, правейки възможно на жените да съхранят осъзнаването си; че всички ние знаем [на определено ниво], че те са там; и да, определено е възможно да го почувстваш [близането] - усещането е, като да бъдеш близан.
Той говори относно израза на Нитчше “Прави нещо сатанинско всеки ден” и коментира колко егоистични и ненормални са повечето философи.
ЗА ДИСЦИПЛИНАТА
“Някой ме попита снощи за това каква дисциплина се изисква за отблъсне летачите. Това е, което ви учих досега. Тенсегрити. Правете просто Тенсегрити и се самодисциплинирайте, докато осъзнаването ви нарастне. Тогава ще видите енергията. Летачите все още ще ви ядат, когато увеличите осъзнаването си. Те ще ви ядат дори повече, но вие ще имате повече ресурси.”
ПОВЕЧЕ ЗА СНИМКАТА НА ЛЕТАЧА
Екрана най-накрая е готов и Кили показва отново снимката на летача. Първо те изчакаха, докато някой коментираше. Нией най-накрая взе думата и започна да обяснява какво е това на екрана, после Кастанеда се присъедини. Той каза, че чародейците виждат летачите когато започнат да виждат енергията, така както тя се движи. Снимката може да е просто резултат на прашно петно върху лещите на фотоапарата, но е много интересно, че е на вид точно така, както чародейците виждат летачите.
Между Тула и Мексико сити има планина. Чародейците са наблюдавали как летачите правят три скока от планината до пирамидите и до църквата. После те правели три скока за да се върнат при планината, и четвърти в безкрайността. Има такъв пас [паси - пас] наречен “Три скока в Безкрайността”. Кастанеда бързо демонстрира как това се извършва като се изтласква дъха пред тялото с една ръка движеща се нагоре пред тялото три пъти. Четвъртото движение (или имитирания скок) на ръката пред тялото го отвежда в безкрайността.
Кастанеда каза, че на следващата фланелка ще пише “Нека осъзнаването ти расте с Тенсегрити”. Той реши, че това е добро и той заслужава изнънредно възнаграждение. Карлос каза “Давам ви думата си, когато видя осъзнаването ви да се издигне над нивото на пръстите на краката ще извикам”. [Той се майтапеше, как би бил толкова развълнуван, когато види осъзнаването ни да пораства, че ще бъде откаран от санитари докато той несвързано повтаря “Те се издигат от техните пръсти”]
Дон Хуан казва, че летачите идвад през “морето на осъзнаването”. [Карлос изимитира себе си питайки дон Хуан с хленчещ глас “Какво е море на осъзнаването”. “Как мога да повярвам в това море?”] Кастанеда каза, че би дал всичко да бъде като дон Хуан. “Аз бих бил един малък дон Хуан”, каза той, “ако това беше възможно.”
В отговор на въпрос Кастанеда каза, че летачите не знаят какво мислим ние, също както ние нямаме представа какво мислят кокошките. И ако една неподчиняваща се кокошка избяга”, Кастанеда каза, “Аз няма да се занимавам да я преследвам. Имам си предостатъчно.”
Човек попита, дали летачите имат настроеният или лице. Кастанеда каза, “Не, те са много абстрактни”. Той посочи към изпъкналия стомах на летача на екрана и се пошегува, че е “натъпкал търбуха”. После се пошегува, че мястото където сочеше, долната част на предполагаемия стомах може да е сърцето.
Някой попита дали летачите обичат емоции. “Да, те обожават проблемите, особенно големи лични проблеми”. Той ни даде пример за някой, който се измъчва дали другите му обръщат внимание. Единствената противоотрова против нашата атрактивност за Летачите е дисциплината.
Друг човек попита дали виждането на летачи или енергия е просто друг начин на категоризация на възприятията, които други, в други дисциплини, виждат като аура или НЛО. Кастанеда отговори, че тези други категории са “тълкувания” - “Има само един начин на виждане, така както има и един начин на ходене - с двата ни крака.” Той обясни, че чародейците виждат с целите си тела. Виждането на енергията, така, както тя протича във вселената, е специфична способност на човешкото тяло. Ние всички можем да виждаме потокът от енергия, без интерпретация, но самоблокираме това възприятие. Като пример за това какво възприемаме, той посочи феноменологията, а разнищването нарече “неистова класификация”.
“Как създаваме в съзнанието си стая? Оттам ние създаваме сграда, после град, после страна, после вселена.” Аутистът [човек страдащ от аутуизъм] не прави това. Те “засядат” на пукнатинка на пода - нищо не може да ги спре от потапянето в детайлите. Те не създават тълкуванията, които ние правим.
ЗА ЗНАНИЕТО, ВЪЗПРИЯТИЕТО И СИСТЕМАТА НА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
Кастанеда имал учител, който смятал за негова ръководна сила. Дон Хуан му казал да го наблюдава. Човекът бил в крак с най-съвременното мислене и говорел за практика и практически действия. Дон Хуан попитал Кастанеда, дали нещо от това, което [учителя] говорел в класната стая оказвало влияние върху живота му извън класната стая. Кастанеда осъзнал че не, освен лекциите, човекът бил като всички останали. “За разлика от това, дон Хуан беше повлиян от всичко, което откриваше. Той беше истински прагматист, истински учен. Той навигираше в неизвестността.”
Как чародейците са открили значението на вижданата от тях енергия, така, както тя протича през вселената, ние не знаем. Вероятно е отнело векове. Те са можели да спрат интерпретацията; не са мислили предварително, че това, което виждат им е познато. Ние в нашата култура сме се научили да конструираме блокове от интерпретация - стол, маса, дървета. “Стая” е интерпретацията, когато влезем в закрито пространство, и освен ако нещо липсва досадно, като покрив или друго, ние убедено си мислим, че знаем къде сме. Кастанеда трябваше да признае, че дон Хуан беше прав. Изкуството на чародейците, според дон Хуан, е да достигнат до умишлено спиране на интерпретационната система за да видят “суровата” енергия, така както тя протича.
Subject: Flyers
To: ixtlan@mystery.com
Date: 27 Sep 1996
Летачите са като огромни неорганични алигатори, които поглъщат човешкото съзнание до нивото на пръстите на краката. Те държат човешките същества като енергийна пилешка супа, като се наслаждават на мекото мъхесто съзнание за тяхна храна. Човешкото съзнание е като посев за тях. Системата ни на вярвания е тяхно дело а поддържането ни в ниско енергийно ниво гарантира никога да не видим изход от затрудненото ни положение. Ние не сме повече навигатори заради тях. Според Нагуала, Летачите са отговорни за ужасяващата “инсталация”, също наричана летачески ум. Те са огромни, сенчести, плоски, отвратителни гадове с лице на алигатор, които искат да са сигурни, че ти ще си останеш мек и вкусен, така че те да могат да продължат да те пасат надолу до пръстите на краката до деня в който умреш. Те изяждат светлината на съзнанието ти, блясъка, който обгръща енергийното ти тяло. Изяждат го до пръстите, така че нищо не остава освен себе-отразяване. Аз Аз Аз! Но чрез желязна дисциплина, чрез живот в пътя на Война, съзнанието става по-твърдо, по-безвкусно за летача и евентуално, ако не се предадеш като войн, те ще спрат да те ядат. Ти ставаш безвкусен като храна! Ставаш отвратително кисел на вкус, което, доколкото ни е известно е добре. Умът на летача е друг въпрос, който наистина трябва да бъде обсъден в отделен семинар. (Ahaneim dec. 95) Нагуала описа умът на Летача като петият взвод, след като ни каза истинска история за това как малка армия превзела голям град с помоща на таен взвод от войници. (Ще я кажа на кратко, много съм уморен след цяла нощ път) Имало в онези времена един голям град с велик крал (или нещо подобно) и там имало малка армия отвън с голям военачалник, който се приготвил да превземе града. Той разположил четири взвода войини пред стените на града, а великият крал казал, “Ха! Той си въобразява, че може да превземе голям град като този с такава малка армия!??” Ала виждате ли, великият пълководец ПРЕВЗЕЛ града, понеже притежавал тайно оръжие: имал пети взвод. Той тайно бил разгърнал петият взвод от войници в града. Тези саботьори и убийци отдавна живеели и работели в кралския град, неподозирани от никого. В този момент Карлос, в Anaheim, посочи показателно с пръст и каза думите: “Умът: петият взвод! Тайно имплантиран в нас от летачите за да ни саботира, да осуетява нашето пътуване в безкрайността; да ни прави пълни идиоти. Ние не сме повече навигатори. Ние сме попаднали в ноктите на летачите като плячка.” Той продължи, както обинкновено прави, разказвайки ни всичко относно сложността на летаческото съзнание. Каза ни как то сключва хватка в областта около главата с пипала, като октопод и как има чуждоземна енергия за разлика от останалите центрове на тялото. Така се познава, че това е външно присадена инсталация. Енергията му се движи напред-назад хоризонтално. Бонг-бонг, бонг-бонг. Той направи движение с глава открай докрай описвайки монотонноста на възнанието, впиващо се в енергията ни."
Re: Хем душата в рая, хем глупости до безкрая
Много бързо се спусна мрак и листакът на дърветата, който само до преди малко беше в зелено сияние, сега силно потъмня и натежа. Дон Хуан каза, че ако насоча вниманието си в мрака между листата, без да фокусирам поглед, а просто да поглеждам сякаш с ъгълчето на окото, ще видя една бърза сянка да прекосява полезрението ми.
- Това е най-подходящото време от деня да направиш каквото искам от теб - каза той. - Трябва за миг да съсредоточиш цялото си внимание, за да го направиш. Не спирай, докато не доловиш пробягващата черна сянка.
И аз наистина видях някаква странна пробягваща черна сянка на фона на листата на дърветата. Или беше една сянка, която се движи напред-назад, или няколко пробягващи сенки, които се движеха от ляво на дясно, от дясно на ляво, или право нагоре във въздуха. Приличаха ми на тлъста черна риба, огромна риба - нещо като гигантска риба-меч, която лети във въздуха. Гледката направо ме погълна. И по едно време накрая изпитах страх. Беше вече много тъмно, за да се виждат листата, но черните пробягващи сенки се различаваха.
- Какво е това, дон Хуаи? - понитах аз. - Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.
- А, гова е самата Вселена - каза той, - несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно.
Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвършено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.
- И какво открили, дон Хуан? - попитах аз.
- Открили, че си имаме компания за цял живот - произнесе той отчетливо. - Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем.
Наоколо вече беше пълен мрак и това, изглежда, сдържаше реакцията ми. Ако беше иа дневна светлина, сигурно щях да се разсмея с цяло гьрло. Но тъмното ме възпираше.
- Вече е пълен мрак - каза дон Хуан, - но ако погледнеш с ъгълчето на окото, пак ще видиш бързите сенки да скачат навсякъде около теб.
Той беше прав. Още ги виждах. От движението им ми се завиваше свят. Дон Хуан включи осветлението и то сякаш ги разпиля.
- Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите - каза дон Хуан. - През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.
- Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? - попитах аз. - Трябва да има някакво логично обяснение.
- Има обяснение - отговори дон Хуан, - което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение.
Улових се, че буйно клатя глава от една страна на друга. Просто не можех да изразя негодуванието и погнусата си, но тялото ми се разтърси, за да ги изкара на повърхността. Тресях се от глава до пети, напълно против волята си.
- Не, не, не, не! - чух се да казвам. - Това е абсурд, дон Хуан. Това, което говориш, е чудовищно. Просто не може да е вярно нито за магьосниците, ни за обикновения човек, за никого.
- Защо? - спокойно попита дон Хуан. - Защо не? Понеже те вбесявало ли?
- Да, наистина ме вбесява - отвърнах аз. - Тези измислици са чудовищни!
- Е, ти още не си чул всичките измислици. Почакай още малко и ще видиш как ще се чувстваш тогава. Смятам да те подложа на светкавична атака. Тоест, ще подложа ума ти на такава страхотна атака, че няма да можеш да станеш и да си отидеш, защото си пленник. Не защото аз те държа в плен, а защото нещо в теб ще ти попречи да си тръгнеш, докато друга част от теб направо ще обезумее от ярост. Така че дръж се!
Имаше нещо в мен, което усещах, че жадува за сурово отношение. Дон Хуан беше прав. Нямаше да си тръгна за нищо на света. И все пак изобщо не ми харесваха тия нелепости, които ми поднесе.
- Искам да се обърна към твоя аналитичен ум - каза дон Хуан. - Замисли се за миг и ми кажи как би обяснил противоречието между интелигентността на един инженер и глупостта на неговата система от убеждения, или глупостта на противоречивото му поведение. Магьосниците смятат, че именно хищниците са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за добро и зло, обществените нрави. Те именно са ни вложили нашите надежди и очаквания, мечти за успех, опасения ог провал. Те са ни дали алчност, ненаситност и страхливост. Именно хищниците ни правят самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци.
- Но как могат да го правят, дон Хуан? - попитах аз, донейде ядосан от това, което казва.- Да не би да ни шепнат на ухото, докато спим?
- Не, не го правят така. Това е идиотско! - каза усмихнат дон Хуан. - Те са безкрайно по-ефикасни и организирани. За да ни държат в подчинение, тихи и крогки, хищниците са прибегнали до изумителна маневра - изумителна, естествено, от гледна точка на бойна стратегия. А от гледна точка на тези, които са подложени на нея, тя е ужасяваща. Те са ни дали своя ум! Чу ли ме? Хищниците са ни дали своя ум и той е станал нашият ум. Умът на хищника е противоречив, прихватничав, мрачен, изпълнен със страх, че всеки момент може да бъде разкрит.
- Знам, че макар никога да не си гладувал - продължи той, - ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго освен страха на хищника, който се страхува, че всеки момент маневрата му може да бъде разкрита и да му отнемат храната. Чрез ума, който в края на краищата си е техният ум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този начин те си осигуряват в известна степен безопасност, която смекчава страха им.
- Това е най-подходящото време от деня да направиш каквото искам от теб - каза той. - Трябва за миг да съсредоточиш цялото си внимание, за да го направиш. Не спирай, докато не доловиш пробягващата черна сянка.
И аз наистина видях някаква странна пробягваща черна сянка на фона на листата на дърветата. Или беше една сянка, която се движи напред-назад, или няколко пробягващи сенки, които се движеха от ляво на дясно, от дясно на ляво, или право нагоре във въздуха. Приличаха ми на тлъста черна риба, огромна риба - нещо като гигантска риба-меч, която лети във въздуха. Гледката направо ме погълна. И по едно време накрая изпитах страх. Беше вече много тъмно, за да се виждат листата, но черните пробягващи сенки се различаваха.
- Какво е това, дон Хуаи? - понитах аз. - Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.
- А, гова е самата Вселена - каза той, - несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно.
Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвършено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.
- И какво открили, дон Хуан? - попитах аз.
- Открили, че си имаме компания за цял живот - произнесе той отчетливо. - Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем.
Наоколо вече беше пълен мрак и това, изглежда, сдържаше реакцията ми. Ако беше иа дневна светлина, сигурно щях да се разсмея с цяло гьрло. Но тъмното ме възпираше.
- Вече е пълен мрак - каза дон Хуан, - но ако погледнеш с ъгълчето на окото, пак ще видиш бързите сенки да скачат навсякъде около теб.
Той беше прав. Още ги виждах. От движението им ми се завиваше свят. Дон Хуан включи осветлението и то сякаш ги разпиля.
- Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите - каза дон Хуан. - През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.
- Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? - попитах аз. - Трябва да има някакво логично обяснение.
- Има обяснение - отговори дон Хуан, - което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение.
Улових се, че буйно клатя глава от една страна на друга. Просто не можех да изразя негодуванието и погнусата си, но тялото ми се разтърси, за да ги изкара на повърхността. Тресях се от глава до пети, напълно против волята си.
- Не, не, не, не! - чух се да казвам. - Това е абсурд, дон Хуан. Това, което говориш, е чудовищно. Просто не може да е вярно нито за магьосниците, ни за обикновения човек, за никого.
- Защо? - спокойно попита дон Хуан. - Защо не? Понеже те вбесявало ли?
- Да, наистина ме вбесява - отвърнах аз. - Тези измислици са чудовищни!
- Е, ти още не си чул всичките измислици. Почакай още малко и ще видиш как ще се чувстваш тогава. Смятам да те подложа на светкавична атака. Тоест, ще подложа ума ти на такава страхотна атака, че няма да можеш да станеш и да си отидеш, защото си пленник. Не защото аз те държа в плен, а защото нещо в теб ще ти попречи да си тръгнеш, докато друга част от теб направо ще обезумее от ярост. Така че дръж се!
Имаше нещо в мен, което усещах, че жадува за сурово отношение. Дон Хуан беше прав. Нямаше да си тръгна за нищо на света. И все пак изобщо не ми харесваха тия нелепости, които ми поднесе.
- Искам да се обърна към твоя аналитичен ум - каза дон Хуан. - Замисли се за миг и ми кажи как би обяснил противоречието между интелигентността на един инженер и глупостта на неговата система от убеждения, или глупостта на противоречивото му поведение. Магьосниците смятат, че именно хищниците са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за добро и зло, обществените нрави. Те именно са ни вложили нашите надежди и очаквания, мечти за успех, опасения ог провал. Те са ни дали алчност, ненаситност и страхливост. Именно хищниците ни правят самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци.
- Но как могат да го правят, дон Хуан? - попитах аз, донейде ядосан от това, което казва.- Да не би да ни шепнат на ухото, докато спим?
- Не, не го правят така. Това е идиотско! - каза усмихнат дон Хуан. - Те са безкрайно по-ефикасни и организирани. За да ни държат в подчинение, тихи и крогки, хищниците са прибегнали до изумителна маневра - изумителна, естествено, от гледна точка на бойна стратегия. А от гледна точка на тези, които са подложени на нея, тя е ужасяваща. Те са ни дали своя ум! Чу ли ме? Хищниците са ни дали своя ум и той е станал нашият ум. Умът на хищника е противоречив, прихватничав, мрачен, изпълнен със страх, че всеки момент може да бъде разкрит.
- Знам, че макар никога да не си гладувал - продължи той, - ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго освен страха на хищника, който се страхува, че всеки момент маневрата му може да бъде разкрита и да му отнемат храната. Чрез ума, който в края на краищата си е техният ум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този начин те си осигуряват в известна степен безопасност, която смекчава страха им.
Re: Хем душата в рая, хем глупости до безкрая
Разбира се,че е истина. Но то не е въпрос на вяра. Кокошките се отиват на потончта линия да им отскубнат главите, независимо дали вярват в това или не.
Така, че летачите са фактични за кокошка като мен, която вярва и кокошка като теб, която не вярва
.
Доказателства има в сособността за виждане. Имаш ли допказателества, че сега четеп този постинг, а не си въобразяваш, други освен собственото си зрение?Нямаш
.Същото е и с летачите.
А цялата тази история всъщност изобщо не противоречи на християнството. Просто това е една друга страна от вселената.Е разбира се, ако вярваш,че Бог е създал свет за 6 дни, като свят е равнозначно на нашата планета, дните са равни на обиколка на тази планета около звездата и разбира се то не е планета а диск на гърба на костенурка
-съчетаването на двете идеи става по-трудно.Mens agitat molem
Re: Хем душата в рая, хем глупости до безкрая
Tц. И така не е. В старите броеве на Църковен вестник се говори за мира предимно, за социална справедливост и такива работи. А ние със Тимотей сме Зилоти и се интересуваме от Небесното Царство.
А тия откъси тука за рая малко приличат на измислици за пари
А тия откъси тука за рая малко приличат на измислици за пари
Re: Хем душата в рая, хем глупости до безкрая
"Така, че летачите са фактични за кокошка като мен, която вярва и кокошка като теб, която не вярва"
Не схващам точно какво значи фактичен в случая, но факт е, че факт няма.
"Доказателства има в сособността за виждане. Имаш ли допказателества, че сега четеп този постинг, а не си въобразяваш, други освен собственото си зрение?Нямаш.Същото е и с летачите. "
Ми и аз това казва, приемаш ги на вяра. И от там приказката за изпитото съзнание до ноктите на краката...
Колкото за доказателство че чета постинга, естествени омам. ЧОвека до мене ми е свидетел, че съм в пълно съзнание и не си въобразявам. И прилага няколко яки физически въздействия, за да стане това достатъчно достоверно :))) Пък и щом съм ви отговорил на тоя постинг, проблемите с въобразяването са прехвърлени във вашия двор
Не схващам точно какво значи фактичен в случая, но факт е, че факт няма.
"Доказателства има в сособността за виждане. Имаш ли допказателества, че сега четеп този постинг, а не си въобразяваш, други освен собственото си зрение?Нямаш.Същото е и с летачите. "
Ми и аз това казва, приемаш ги на вяра. И от там приказката за изпитото съзнание до ноктите на краката...
Колкото за доказателство че чета постинга, естествени омам. ЧОвека до мене ми е свидетел, че съм в пълно съзнание и не си въобразявам. И прилага няколко яки физически въздействия, за да стане това достатъчно достоверно :))) Пък и щом съм ви отговорил на тоя постинг, проблемите с въобразяването са прехвърлени във вашия двор
Re: Хем душата в рая, хем глупости до безкрая
"....Най-много котленските овчари разискват върху верите, за рая и пъкъла, за таласъмите, чумата, юдите, вапирите и пр., в съществуванието на които са положително уверени.
- Когато раят е затворен за турците, евреите и другите неверници, то техните души без съмнение може да отиват изключително в джендема? - пита някой измежду овчарите, когото навярно са били него ден татарите.
- Нито едното, нито другото - отговаря хаджията, като че вчера се е завърнал от оня свят. - Както раят, така и пъкълът са направени само за християните, а неверниците ги няма никакви по оня свят. Тия са като кучетата и като другите животни; техният живот е само на тоя свят и щом умрат, душата им става на вятър.
- А който от християните се потурчи, то що става с него, дядо хаджи? - пита дружината.
- Той гори постоянно като свещ, от краката до главата - казва хаджията, - защото мирото, което той е възприел от свято кръщение и което е чист огън, никога не може да угасней.
- Слушал съм да казват, че това миро било голямо колкото житено зърно в човека - обади се някой.
- Ако да не е и по-малко даже! Неговият пазител, на мирото, е св. Васил, който е на голям почит при небесния престол.
- Че душите на християните живеят вечен живот, а неверниците се изгубват, доказва ся и от това, че и най-грешният християнин после смъртта си става на вапир, пак с человечески образ, когато турците се превръщат на свини, най-ненавистното за тях животно - продължава многознающият хаджия.
- Това е съвършено вярно - поема други думата. - Аз зная, когато през години си един от нашите другари, който се занимаваше с авджилък, уби един азъл (дива свиня - мъжка). Както му е редът, ние го опърлихме и очистихме и турихме на огъня една част да се вари. Чакахме час, чакахме два, чакахме цяла нощ, месото не увира, а, напротив, става още по-яко, като восък. "Тук има нещо" - подума дружината и няколко души се завзеха да разглеждат лова. Какво да видим? Ушите на мнимия азъл бяха пълни с памук, а на предния му крак се намери сребърна халка, която по всяка вероятност е била пръстен. Всинца се уверихме отпосле, че убитият азъл е турчин, комуто и името научихме. Той беше от близкото село, умрял неотдавна.
Разказвачът се е кълнеше, че е очевидец на това, и слушателите го зяпаха с отворени уста; а малките момчета трепереха от страх и се увираха около огъня. Една вечер, след подобни разкази за вапири и таласъми, проводиха едно малко момче да види навън защо лаят кучетата. Две крачки не беше отстъпило още от вратата това момче, когато изрева, колкото му е силата, и падна на земята. След като се окопити, попитаха го що е видяло и то разказа с ужас, че до малките кошари седял белобрадат циганин, с чибук в ръката, лулата на който била като пръстена паница. То извикало, защото циганинът му махнал с ръка да отиде при него.
- Трябваше да се прекръстиш - забележи един от овчарите, който беше ходил само до Света гора.
- Трябва да не хвърляте тука наблизо сапунената вода, защото на нея много се трупат злите духове - каза втори.
- Местата, гдето се хвърля сапунката, водениците, юртлуците, върбалакът, кьоравите кладенци, старите гробища, мочурливите места, са най-любимите обиталища на тия духове - потвърди трети и така нататък...."
Дон Хуан - ряпа да яде. Къде е видял той "белобрадат циганин, с чибук в ръката, лулата на който била като пръстена паница".
- Когато раят е затворен за турците, евреите и другите неверници, то техните души без съмнение може да отиват изключително в джендема? - пита някой измежду овчарите, когото навярно са били него ден татарите.
- Нито едното, нито другото - отговаря хаджията, като че вчера се е завърнал от оня свят. - Както раят, така и пъкълът са направени само за християните, а неверниците ги няма никакви по оня свят. Тия са като кучетата и като другите животни; техният живот е само на тоя свят и щом умрат, душата им става на вятър.
- А който от християните се потурчи, то що става с него, дядо хаджи? - пита дружината.
- Той гори постоянно като свещ, от краката до главата - казва хаджията, - защото мирото, което той е възприел от свято кръщение и което е чист огън, никога не може да угасней.
- Слушал съм да казват, че това миро било голямо колкото житено зърно в човека - обади се някой.
- Ако да не е и по-малко даже! Неговият пазител, на мирото, е св. Васил, който е на голям почит при небесния престол.
- Че душите на християните живеят вечен живот, а неверниците се изгубват, доказва ся и от това, че и най-грешният християнин после смъртта си става на вапир, пак с человечески образ, когато турците се превръщат на свини, най-ненавистното за тях животно - продължава многознающият хаджия.
- Това е съвършено вярно - поема други думата. - Аз зная, когато през години си един от нашите другари, който се занимаваше с авджилък, уби един азъл (дива свиня - мъжка). Както му е редът, ние го опърлихме и очистихме и турихме на огъня една част да се вари. Чакахме час, чакахме два, чакахме цяла нощ, месото не увира, а, напротив, става още по-яко, като восък. "Тук има нещо" - подума дружината и няколко души се завзеха да разглеждат лова. Какво да видим? Ушите на мнимия азъл бяха пълни с памук, а на предния му крак се намери сребърна халка, която по всяка вероятност е била пръстен. Всинца се уверихме отпосле, че убитият азъл е турчин, комуто и името научихме. Той беше от близкото село, умрял неотдавна.
Разказвачът се е кълнеше, че е очевидец на това, и слушателите го зяпаха с отворени уста; а малките момчета трепереха от страх и се увираха около огъня. Една вечер, след подобни разкази за вапири и таласъми, проводиха едно малко момче да види навън защо лаят кучетата. Две крачки не беше отстъпило още от вратата това момче, когато изрева, колкото му е силата, и падна на земята. След като се окопити, попитаха го що е видяло и то разказа с ужас, че до малките кошари седял белобрадат циганин, с чибук в ръката, лулата на който била като пръстена паница. То извикало, защото циганинът му махнал с ръка да отиде при него.
- Трябваше да се прекръстиш - забележи един от овчарите, който беше ходил само до Света гора.
- Трябва да не хвърляте тука наблизо сапунената вода, защото на нея много се трупат злите духове - каза втори.
- Местата, гдето се хвърля сапунката, водениците, юртлуците, върбалакът, кьоравите кладенци, старите гробища, мочурливите места, са най-любимите обиталища на тия духове - потвърди трети и така нататък...."
Дон Хуан - ряпа да яде. Къде е видял той "белобрадат циганин, с чибук в ръката, лулата на който била като пръстена паница".
Re: Хем душата в рая, хем глупости до безкрая
.... Най-напред той изявил желание, че ще да се премести да живее в зданието на училището. Това училище било вън от селото, опустяло и развалено, без прозорци и със счупени врати. То било гнездо на кукумявки, на прилепи и на други нощни птици, така щото и сред бял ден хората се бояли да го посетят. Съществували още и предразсъдъци, че това здание не е чисто от злите духове. Едни казвали, че то било свърталище на сладките и медените (юди и самовили), които се събирали на сбор под неговата стряха, за да решават своите пъклени планове. Едни говорели, че ги чули нощно време, когато прели на своите чекръчета, мотали на мотовилки, пели мъртвешки песни, смели се и играли. Втори уверявали, че виждали пак нощно време черна хрътка, която ставала ту куче, ту яре, а най-после човек с едно око. Трети разказвали, че цяла нощ, дордето креснат първите петли, чумата на злите духове, работели вътре дюлгери, камъците на които били човешки глави, а чуковете човешки пищяли. Как да се случи пък, щото там наблизо имало стари гробища, които още повсче излагали това здание на различни премеждия; а кукумявките, тия грозни и подозрителни гадини, още повече говорели за в полза на гореизложените слухове.
Когато Ботйов настоял, че е решен да си избере за жилище тая опустяла страхотия - училището, - то въпросът от уста на уста преминал на обсъждане в цялото село. Всички дигали рамене и се чудели - какъв човек е тоя даскал, който си е прежалил младините и отива доброволно да стане жертва, защото никой освен него не бил още замръквал в училището. Ботйов, жаден за приключение и за сюрпризи, останал непреклонен. Първата и втората вечер селото било в безпокойствие. Стотина кукумявки и толкова гарги, блокирали по въздуха зданието, кукали и грацали отчаяно през цялата нощ.
"Носят даскала, сбъхтаха го, магьосаха го!" - говорели суеверните.
А даскалът спокойно и доволно си отспивал под тоя див концерт, който, напротив, му правел още и удоволствие. Ако хвърковатите гадове протестирали, то това било по тая единствена причина, че той им нарушил усамотеното жилище със своето присъствие, жилище, което било неприкосновено за тях. После тая неустрашимост Ботйов от един път придобил някакъв си авторитет в селото.
Заловил се и на ловджилък, да ходи за зайци, вълци, лисици и други хвърковати гадини. Купил си пушка, фишеклици, паласки, торби и други принадлежности, ходел да обикаля кърищата и друмищата. Една нощ се спрял да пази в селските гробища за лисици и вълци заедно с кучето си. Случайно из ближния път преминувал един селянин с колата си, когото като видяло кучето, впуснало се и го нападнало. Селянинът, който не взел кучето за просто куче, а за нещо свръхестествено, тъй като то се подало из гробето, изревал и търтил да бяга към селото, като си оставил и колата. За да му дойде на помощ, Ботйов се надигнал от гробищата и извикал на уплашения да не се бои и да чака. Кучето иди-дойди, но излизането на човек нощно време от гробищата било равносилно с най-опасните срещи в человеческия живот. Полумъртъв пристигнал уплашеният в селото без кола и волове и придал на нощната среща такава боя, която не подлежала на никакви опровержения.
- Най-напред видях, че светна огън в гробищата, а после се появи една буря, от която ми писнаха ушите - разказвал селянинът с поемане на душата си. - Воловете захванаха да треперят и да коленичат на земята. Аз се кръстя и вървя, но ето ти едно куче с рога, което се подаде от един гроб и тръгна към мене. Търтих да бягам и чувам подире си човешки глас, който ми се моли да се спра. Обърнах се - що да видиш? - Кучето с роговете станало на човек с четири очи!...
Селяните от Задунайка, които и така вярвали, че гробищата им не са чисти от сладки и медени, отговорили едногласно: "Боже, пази и брани от такава среща!"
В това време, когато селяните били наобиколили разказвача на страшното произшествие и го слушали сериозно, скръцнала кола из улицата.
- Това са моите вола! - казал селянинът и се разтреперал.
Всички събрани излезли навън не без предубеждение да видят човек ли кара колата, или невидими духове? Замръзнали на мястото си, като видели своя учител, който водел воловете за юларите с пушка на рамо, а кучето с роговете се преплита из краката му, че господарят му спечелил кола.
- Бе, серсем, защо не се спря, като ти виках? Ще те изям ли? Вземай си колата! Развали ми се ловджилъкът - казал Ботйов на зачудения селянин и на още по-зачудените други селяни, които били решили вече, че оттук нататък не трябва да се замръква около гробищата.
Обясненията на Ботйова как е станало произшествието и присъствието на кучето категорически опровергали първото впечатление и заблуждение, произведено от страна на уплашения селянин. Селяните погледнали на нашия герой още с по-голям респект и страх...
Когато Ботйов настоял, че е решен да си избере за жилище тая опустяла страхотия - училището, - то въпросът от уста на уста преминал на обсъждане в цялото село. Всички дигали рамене и се чудели - какъв човек е тоя даскал, който си е прежалил младините и отива доброволно да стане жертва, защото никой освен него не бил още замръквал в училището. Ботйов, жаден за приключение и за сюрпризи, останал непреклонен. Първата и втората вечер селото било в безпокойствие. Стотина кукумявки и толкова гарги, блокирали по въздуха зданието, кукали и грацали отчаяно през цялата нощ.
"Носят даскала, сбъхтаха го, магьосаха го!" - говорели суеверните.
А даскалът спокойно и доволно си отспивал под тоя див концерт, който, напротив, му правел още и удоволствие. Ако хвърковатите гадове протестирали, то това било по тая единствена причина, че той им нарушил усамотеното жилище със своето присъствие, жилище, което било неприкосновено за тях. После тая неустрашимост Ботйов от един път придобил някакъв си авторитет в селото.
Заловил се и на ловджилък, да ходи за зайци, вълци, лисици и други хвърковати гадини. Купил си пушка, фишеклици, паласки, торби и други принадлежности, ходел да обикаля кърищата и друмищата. Една нощ се спрял да пази в селските гробища за лисици и вълци заедно с кучето си. Случайно из ближния път преминувал един селянин с колата си, когото като видяло кучето, впуснало се и го нападнало. Селянинът, който не взел кучето за просто куче, а за нещо свръхестествено, тъй като то се подало из гробето, изревал и търтил да бяга към селото, като си оставил и колата. За да му дойде на помощ, Ботйов се надигнал от гробищата и извикал на уплашения да не се бои и да чака. Кучето иди-дойди, но излизането на човек нощно време от гробищата било равносилно с най-опасните срещи в человеческия живот. Полумъртъв пристигнал уплашеният в селото без кола и волове и придал на нощната среща такава боя, която не подлежала на никакви опровержения.
- Най-напред видях, че светна огън в гробищата, а после се появи една буря, от която ми писнаха ушите - разказвал селянинът с поемане на душата си. - Воловете захванаха да треперят и да коленичат на земята. Аз се кръстя и вървя, но ето ти едно куче с рога, което се подаде от един гроб и тръгна към мене. Търтих да бягам и чувам подире си човешки глас, който ми се моли да се спра. Обърнах се - що да видиш? - Кучето с роговете станало на човек с четири очи!...
Селяните от Задунайка, които и така вярвали, че гробищата им не са чисти от сладки и медени, отговорили едногласно: "Боже, пази и брани от такава среща!"
В това време, когато селяните били наобиколили разказвача на страшното произшествие и го слушали сериозно, скръцнала кола из улицата.
- Това са моите вола! - казал селянинът и се разтреперал.
Всички събрани излезли навън не без предубеждение да видят човек ли кара колата, или невидими духове? Замръзнали на мястото си, като видели своя учител, който водел воловете за юларите с пушка на рамо, а кучето с роговете се преплита из краката му, че господарят му спечелил кола.
- Бе, серсем, защо не се спря, като ти виках? Ще те изям ли? Вземай си колата! Развали ми се ловджилъкът - казал Ботйов на зачудения селянин и на още по-зачудените други селяни, които били решили вече, че оттук нататък не трябва да се замръква около гробищата.
Обясненията на Ботйова как е станало произшествието и присъствието на кучето категорически опровергали първото впечатление и заблуждение, произведено от страна на уплашения селянин. Селяните погледнали на нашия герой още с по-голям респект и страх...
Редактирано от фaмyлyc на
