О,

да не би Крузъра да си е бил вкъщи?

It feels so incomplete...

И аз съм си у дома вече.

AON - Underground!

Уааааа искрено и лично ви завидях за преживяното...е и по-точно за напалма...да чуеш как Барни ти реве, плюс Н... П.... Ф.. О. - уаааааааа...незабравимо...

П.П. работейшън - деградейшън

Каварна беше едно приятно-приказно изкарване. Доста забавен фестивал - Траштилдет.
Не вярвах на очите си - Напалм Дет са пред тях. Но и това се случи.
Дистракшън и доста постните Мистик Съркъл ги изкарах на бира и едни много мазни картофи с чичо Петьо и Кайдъмов, който упорито не даваше да му викам Женя, макар да тръпнеше за малко личен touch в развитието на нещата. И взе че го получи, ама след концерта, в едно призрачно село, където дядо без гащи, облечен в дъждобран, излезе от мъглата и...но няма да казвам повече. Той иска да го разкаже.

Каварна е идеален отговор на въпроса - Какво би станало, ако нямаше 10 ноември, 1989?...
Градчето е приятно, по социалистически приветливо.
Околната природа е красива, но пусто, няма стигане. Далеч е от цивилизацията.
Яд ме е, че не видях Туистед, но скоро може пак да дойдат.
Може и да е в Каварна пак. Ще ми се да видя през зимата какво е там.
Я Петьо, пусни снимки...
И да черпиш, че влезе на аванта...

AON - Underground!

Ми ето малко снимки от 25.o8.2oo6:

За Напалмите не си носих джаджата, за съжаление.

Next One Is Real

kvo stava pensii. jkak ste. otdavna ne sme se 4uvali(4eli) puu deeba mnogo me e qd za ND ama taq pusta bolest nare4ena rabota dori i mene me fana

Пенсия си и ти вече, дъртичък си.

AON - Underground!

Ооооо, Зелбо.
Абе кво стааа ве бате, ша студентиш ли тая година?
Аз работата я отсвирих мъжествено заради Napalm...
Абе аз маса с мезета и бири отсвирих, та камо ли работата.

Next One Is Real

~~~~

Един дядо, усукан в белезникава мушама вървеше по улицата на eдно село. Като недоубития призрак на местния Коопсъюз от 1956 г. Единствената фигура населяваща мястото в 3 часа сутринта. Други фигури нямаше, дори и нощният кучешки лай бе заспал.

След концерта на Напалм Дет на всички внезапно им се припи горещо какао. Четирима души в колата. На навигаторското място пред мен, темето на БгПънк се подрусваше тържествено, подобно малък сувенирен Буда. Странно селце. Всички дини, които се продаваха през деня бяха струпани на купчини до пътя. Преброени и безстопанствени. Всички в колата усещахме психоатаката на дините. Жужеше от недоизказано напрежение. В този момент се появи фигурката на дядото. БгПънк смъкна страничния прозорец и излая напевно: "Щеможелиданькажетекъдеимазаведениенаоколо ?" Дядото не отговори но сякаш смени посоката си. "Щеможелиданькажетекъдеимазаведениенаоколо ?". Дядото отново не отговори, но вече явно идваше към нас. "Щеможелиданькажетекъдеимазаведениенаоколо ?"
Дядото провря глава глава през страничното стъкло и я спря на два сантиметра от лицето на питащия. "Ей сега челюстта му ще се източи със скърцане и ще отхапе дясната буза на Пънка", си помислих.
Но вместо това дядото запита с глас от Криптата :

"Абе, момче.
Ти.
Що.
Дириш.
Тука ?"

Всъщност, това е. Този дядо бе най-реалното нещо изплувало от песните на Напалм Дет и от оная нощ. Дядото бе самият колективен дух на Траш Феста. И както обикновено се случва, той, пък и ние, дори не подозирахме в този момент за това.

~~~~

Варна по обед, 12 часа по късно. Обед с БгПънк. Г-ца Велинова унило боде октоподче, закътано в ориза на паелята си (испанско национално ястие с дъх на минавка). Говорим за световната революция. БгПънка насмита последното парче от пицата си :"Не вярвам на революцията. Тя изяжда децата си. Ето това октоподче е вероятно един октоподически ЧеГевара, заплел се в мрежата и загинал в името на Утрешния Октоподски Ден и сега какво ... ? ". "Г-ца Велинова е Революцията, значи !", тая ужасна мисъл не ме напусна през целия ден.

~~~~

"С каква кукичка всъщност Ви придърпа Ивайло Тончев ?", задавам въпрос на Маргарита. "Изпрати ми да прочета някои негови разкази". "И какво ?"
"Ами просто поисках да срещна човека написал тези разкази, в тях имаше толкова драма и страдание ..."

~~~~~

такива ми ти работи

Късно, Ридич
Улиците на Пловдив миришат на лютеница, значи е есен и трябва да отлитам. Къмто декември пак ще дойда.

"Изпрати ми да прочета някои негови разкази"

Хм, колко познато звучии...

It feels so incomplete...

Ех, какво да се прави!

Абе и аз Пловдивски въздух отдавна не съм мирисала, така че сме квит.

It feels so incomplete...

taq godina 6e skip-na. utre sas edni kolejki 6e se vodime na pecko klecka fecko vyv fans. ako iskate "mrufki", moje savsem slu4aino da se zase4em tam.
i bez tva ne sme se vijdali ot kak beh mlad

повечко анализ, моля !
Да анализираме страданието на лирическия герой в разказите на И. Т. , предлагам

Ужас, ама ти помниш?
Тогава бяха други времена и друг простора /това е малко по емил димитров, хехе/ и разказите бяха други. Пък и какво друго да пратя, фитнес програмата си ли?

AON - Underground!

Защо пропусна да разкажеш за лъка от индианската фирпотреба и за кактусчетата, които препътуваха цяла България, за да потвърдят тържеството на момента...
А дядото беше май гол под мушамата, пикантна подробност, която изпускаш от срам, който не ти е присъщо...

AON - Underground!

Ааааааа, остава и анализ да ми направите. И дядото от селото ще докараме, за да позира за фронт - модел на пънка...

AON - Underground!

имаше лък, с 18 стрели, импорт от Австралия за курорта Албена, боди-то на лъка бе от оригинално лико, което изглеждаше много ън-бългериан, ако искаш да знайш, стрелите бяха с тенекиени конусчета, продавачът докато ми го подаваше каза "уау, бодат", аз като го поех също казах "уау", и дори г-ца В-ва каза "уау" .... само дето не ми се хвана на дължина в куфара и остана в БГ.

кактусчетата бяха като три малки зизитоп-чета, аризонска мечта в саксийка, когато ги поех казах "уау, бодат" и всички рускини наоколо закимаха.

дядото беше изцяло твой и ти негов, ние останалите бяхме просто едни акредитирани наблюдатели на сцената.

така че ... да се върнем на темата за страданието на лирическия герой в разказите ти

Велинова ли не се хвана на дължината на куфара?
Та нека да говорим за страданието...
Дядото беше наш, защото ти се скъса да се смееш след това, както и другите в колата. И за идеята ми да крадем дини нищо не каза...
А така се беше възхитил...

AON - Underground!

What is this that stands before me?
Figure in black which points at me
Turn around quick, and start to run
Find out I'm the chosen one
Oh no

****

дядото бе пръстът на Фортуна, навирен в лицето ти и някъде иззад въпроса му сякаш чух далечния смях на Ози