презентация

здравейте на всички, алкохолици и алкохолички, и др.
аз съм алкохолик. на 32г.
споделям тук, за да намеря приятели, с които да си говоря, за да ми олекне и защото моят спонсор ме посъветва да направя това. аз пък го слушам.
сух съм от 1година и 13дена.
преди това пих 11 години.
животът ми се забатачваше и ден след ден ставаше все по-зле и по-зле. проблемите се трупаха, а разрешение отникъде не идваше. след всеки запой се опитвах да ограничавам, намалявам, контролирам, модифицирам и дори и да спирам пиенето.
след всяко такова решение се запивах още по-здраво и забърквах още по-грозни каши. карах пиян със 160 нощем в насрещното. влизах в грозни кръчмаски свади. разбиваха ми главата. посягах на жени на приятели /защо пък приятели/. треперех и повръщах до обед. все си отлагах работата. постоянно тормозех приятелката си. чудех се кого да обвиня за поредното си свинство. и се събуждах отчаян. всяка сутрин отчаян. никаква светлинка. никаква надежда. никаква радост. спомних си, че някъде преди много много години съм се чувствал щастлив. и толкова. бързах да налапам пак бутилката.
след едно зверско запиване вече не знаех какво повече да правя. не ми се занимаваше с нищо. не понасях тежестта на този живот. стоях в един офис, до един рафт с книги. посегнах към една и я отворих. оказа се, че е пълна с истории на жени, деца, майки и бащи на алкохолици. вътре нещастните хора разказваха за своите нещастия. за страданията си преживени със своите близки алкохолици.
там видях себе си.
видях майка ми да говори за зора с мен.
баща ми.
приятелката ми.
децата ми /дето още ги нямам/
оттогава не съм пил
ОБАЧЕ
нещата не се подобриха
година след това се чувствах отново в безизходица. и тогава влязох в този клуб. писах си първо с еми. после си писах с йошко. и сега мога да кажа, че има светлина в тунела и светлина в душата ми.
това е накратко. вярвам, че за всеки алкохолик има надежда ако
ПЪРВО - признае, че е алкохолик
ВТОРО - се обърне за помощ към АА и следва 12-те стъпки
Благодаря и успех на всички

Здравей alkaja и добре дошъл в клуба!
Слушай твоя спонсор и няма да сгрешиш. Важно е общуването със себеподобни... това наистина помага!
Другите, за съжаление не могат да ни разберат правилно...

Сори... днес ми е кофти ден... не ми се пише в момента
Отново ме затресе суха абстиненция... за четири месеца 4 пъти
Потя се, треперя, сърцето ми ще изхвръкне... страх ме е... Но не пих!

До кога?!? И защо?!? След като не пия?
А ми мина през ума... Съвсем съзнателно си го помислих да го направя

Kaкто виждаш, Еми, цитатите, с които ни затрупваш ежедневно не помагат винаги! Понякога трябва да разчиташ и на собствената си сила. Днес "спонсора" или както там му викате те спря да не посегнеш или сама го изстрада?! Коя "стъпка" ти попречи?

"Другите, за съжаление не могат да ни разберат правилно... "

О! Разбирам те прекрасно! И аз съм имал моменти, в които съм виел, а ти си ме съветвала да чета стъпките и си ми цитирала как Джоана от Мисури се справила блестящо!

Това го казвам с добри чувства, а не да те засегна. Ние сме от една и съща страна на фронта, но си служим с различни средства. Целта ни е една и съща - да оцелеем!
И си имаме своите добри и лоши дни...

Еми, не и се плаши на сухата абстиненция, гадна е, но минава. За четвърти сух месец е нормално да имаш такива дни. На мен първите два месеца почти всичките дни ми бяха такива. И нататък, след втория месец имах такива гадни дни, твоите даже са много по-малко в сравнение с моите. А пък твоето пиене хич не е било леко в продължение на години, така че организмът ти има да изплаща още лихви на десетките литри алкохол, които си изпила.

Спасе, не си се сдържал да излорадстваш за нейната абстинеция, макар че накрая го усукваш. Наистина с теб сме от една страна на барикадата, макар и да стреляме с различни оръжия, ама бива ли заради разликата в оръжията да се радваш, че някой от нас е ранен.

На alkaja , добре си дошъл! пиши тук, то сигурно ще ти помага, пък с твоите постинги ти на други ще помогнеш.

Mila Emi , sigourna sum che vsichki nie koito prez tezi mesetsi sme bili zedno te obichame i sme s teb...pazi si iskritsata i ne ia zgasiai...tolkova pomga i na teb i na nas. Nali znaesh ..putouvaneto do sebe si e smelo nachinanie a puk si e i troudna rabota pri vsichki polojenia ...spechelila si goliama prednina ...druj se . A to i minava za niakolko chasa i shte ti olekne ....

Здравей "alkaja"! Добре дошъл в клубът на Алкохолно зависими. Радвам се на всеки приятел, който безусловно приема алкохолното поражение, и има желание да пробва всичко възможно за да помогне сам на себе си!
За нас (алкохолиците), е много важно да отхвърлим свойте предразсъдаци, и от самото начало със смирено сърце да положим усилие да разберем, как работи тази разрушителната сила на болеста алкохолизъм.
Помнете, че срещу нас стои алкохолът - коварен, объркващ, всемогъщ!

Да живееш лесно е много трудно!

Спасе, защо се напъваш? За пример стана! Ето, че само с четене не става- неможа да схванеш духовната програма на АА. Но кой да слуша, дори е препоръчано на хора, който не разбират и имат проблем с духовноста, да я остави на мира. Иначе, за съжаление, ще им изпука някой (ама доста разкален) проблем в лицето!
Очевидно е, че ходиш по-доста тънак лед. Затуй, приятелю, ще те помоля да намалиш темпото. Немога да разбера, защо използваш сарказъм да разводняваш темите свързани с алкохолизъм, а пък хиленето, да знаеш, хич, ама хич не ти помага - напротив!
Явно е също, че търсиш по-прекия, по-лесния начин на възстановяване, и за да се чувстваш "мъничко по на високо" от другите, без да му мислиш стъпваш на техния гръб. Мда, за сега ти позволяват, обаче съм сигурен че "един от тези дни" ще се намериш на задника си!

Да живееш лесно е много трудно!

Здравей Еми! Съгласен съм с "Nekoisum". Аз мисля, че няма нужда за кратко време да очакваме пре-много. Я пробвай да сравниш, тази суха абстиненция с онази на последният запой. Има голяма разлика. Нъл тъй?
Важно е да си кажем мъката, което го правиш, а не кът други, дето стискат зъби и шъ си изадът пъртненките, обаче нема да признаят болката!

Не знам дали има човешко същество без проблеми. Ние не сме светци!

Ние не се извиняваме пред никого, че разчитаме на нашия Създател. Можем само да се смеем на онези, които смятат духовността за проява на слабост. Може да звучи парадоксално, но тя е пътя към силата. Мнoгoвековният опит сочи, че вярата означава смелост. Всички вярващи притежават смелост. Те се доверяват на своя Бог. Ние никога не се извиняваме за Бог. Вместо това My позволяваме да докаже чрез нас какво може да направи. Ние Го молим да премахне страха ни и да насочи вниманието ни към това, което Той би искал да бъдем. Изведнъж започваме да преодоляваме страха.

Не знам дали има човешко същество без проблеми...
Така е, всички си имат проблеми, независимо от това дали са алкохолици или не!
И се справят някак си, без алкохол!
Лошото е, че все още си остава навика - "Ако пийна сега, ще ме отпусне...." - както правех преди в подобни стресови ситуации, като вчерашната.
Но разликата е в това, че докато безумната мисъл се блъска в главата ми, изплува здравия разум /не моя!/ ... който ми казва:
"Ти, кво искаш сега - да прецакаш всичко? Да се върнеш отново в мъглата... знай, че връщане няма! Така, че намери си друго средство за справяне в ситуацията!" После заспах. Днес ми все още стресово. Дано не се изпокарам пак с оная колежка, дето ми скъса нервите вчера... Позволих си да се разкрещя и развилнея в офиса, а не трябваше... После получих абстинентна криза и се уплаших...

благодаря на всички, които писаха досега.
на eми - от тебе струи толкова живот и силен дух, че една абстиненцийка е лека тренировчица за теб по пътя на духовното усъвършенстване.
на некойсъм - благодаря за подкрепата и мъдрите думи. готов съм да слушам много много такива
на спас - Братче. Една година бях на барикадата, заедно с още едно приятелче. И двамата като тебе наглеехме и мислехме, че можем да се оправим сами. Бог да помага на всеки такъв самотник.
Спасе, аз бях сам в мъглата. На барикадата. От коя страна, не знам. Но изведнъж до мен се оказа само алкохола. Даже го усетих вътре в мене. Точеше зъби. Усмихваше се благо и ми предлагаше помощта си. Виеше заедно с мене. Виеше арогантно срещу всеки поел пътя на спасението.
Бог да те пази Спасе. И се моля за тебе, наистина да видиш къде се намираш и кой стои до тебе. И да разбереш, че има кой да ти помогне. Както на мен.
Благодаря Ви на всички. Благодаря и на йошко, че ми показа съвсем други хоризонти.

Еми, избягвам да пускам цитати, но ето ти един от книгата Живот в трезвост:

--------------------------------
Враждебността, омразата, ядът – която и дума да употребим за това чувство- изглежда са в пряка зависимост с интоксикацията на организма и вероятно в още по-дълбока с алкохолизма.
Стана вече дума за гнева. Но някои неприятни преживявания са ни убедили, че всеки, който иска да се откаже от алкохолизма си, трябва да му обърне по-специално внимание.
Няколко учени попитали веднъж група алкохолици, защо се напиват, а същественият отговор бил: За да мога да наругая някого. Значи те са се чувствали силни и способни да изразят гнева си, само когато са пияни, трезвени не можели да го сторят.
Като алкохолици ние не можем да си позволяваме лукса на възмущението, дори ако към нас се отнасят зле и несправедливо. Всеки гняв за нас е саморазрушителен, защото може отново да ни върне към алкохола.
Не е препоръчително да подтиснеш, преглътнеш или да не дадеш воля на гнева си. Затова се опитваме да се научим да го парираме, а не му се подчиняваме. Ако не го сторим, увеличаваме застрашително шансовете си пак да посегнем към чашката
-------------------------------------------
Еми, наистина е много трудно, когато някой тъпанар ти къса нервите, да се сдържаш. И все пакнаправи всичко възможно днес да не се караш з онази колежка. Най-добре стой далече от нея, ако имаш такава възможност.

Почти винаги в основата на гнева са нашите страхове. Щом казваш "дано не се изпокарам пак", значи те е страх от това. Още онзи ден ти каза, че идват нови хорав в работата ти и иима промени, явно това те е безпояло още тогава т.е. си се страхувала от промените. И вчера този страх е избил в това че си направила скандал в офиса.

Сигурен съм, че твоята колежка е идиотка и не е права, ама ти не можеш да я вразумиш и промениш. Затова помисли какво да направиш за себе си, за да не допуснеш днес нейният идиотизъм да ти влияе зле натеб. Има хора, които се хранят с това да дразнят другите, ама ти пък недей "да я храниш днес, остави я да умре от глад" . Ще видиш, че довечера ще си по-добре и няма да имаш абстинетни кризи

Благодаря!

"Почти винаги в основата на гнева са нашите страхове." - Така е...
Страхувам се от настъпващите промени в офиса... Безпокоя се да не ме уволнят! И вчера този страх изби в скандал. Вместо да се кротна и да се усмихвам чаровно, което го мога, направих точно обратното!
Днес закъснях с цял час за работа, а съм станала в 4.30!
Със свито сърце влязох... е - търсили са ме... новите шефове. Вчера цял ден никой не ме повика, все едно не съществувам, днес рано-рано са се сетили за мен!
Да става квото ще! Майната му!

До Спас: Коя "стъпка" ми попречи?
Неотдавна писах тук:
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Трябва да има и 13-та стъпка - Не се забърквайте в лични отношения с анонимни алкохолици. За да не се чудите после как "като на магнит ни се лепят пустите проблеми!"

Следва 14-та стъпка:
Три месеца АА стигат! Защото почва да се превръща в друга зависимост!
Появяват се нежелани странични ефекти!

Следователно е добре да се сложи и 15-та стъпка:
Повярвахме, че сме се възстановили от алкохолизма и влязохме в графата "бивши алкохолици". Забравихме миналото си и заживяхме пълноценен живот!
---------------------------------------------------------------------------------------------------

Може не 3 стъпки да добавя, а 300 - все тая - резултатът ще бъде един - на крачка от ДЪНОТО, а връщането към алкохола води (ако оживея!) отново на прага на Първа стъпка!
За какво ми е тогава да експериментирам с Програмата ?!?

А на въпроса ти - пречи ми 7-ма стъпка... да се смиря
Не са достатъчни само СИЛИ да променя това което мога,
нужно е СМИРЕНИЕ да приема, това което не мога да променя
и МЪДРОСТ - да правя разликата - кое мога и кое - не!

И накрая - нужно е и ПОСТОЯНСТВО да прилагам на практика духовните принципи на АА ежедневно! За да не изпадам в подобни сконфузни ситуации като вчерашната и да си изпускам нервите (още ме държи!)

Хей,бижуто на АА,бъди здрава!Не ни предавай!Фиксирай се,моля ,върху собственото си прозрение :

"...И накрая - нужно е и ПОСТОЯНСТВО да прилагам на практика духовните принципи на АА ежедневно! "

Ще успееш и ние след теб!

Фиксирам се аз...,
няма да се предавам на фалшиви саморазрушителни чувства и негативни емоции, я?

"Ако един алкохолик не усъвършенства и разширява дyховния си живот като работи и се жертва за другите, той не би могъл да преживее бъдещите изпитания и житейски затруднения.
Ако не действа, той сигурно отново ще започне да пие, а ако пие, със сигyрност ще загине. С нас нещата стоят точно така."

"А на въпроса ти - пречи ми 7-ма стъпка... да се смиря"

Е, анджек, де! Аз самата дума я мразя - смирение пред по-великите от нас неща - да, но алкохола не може да е сред тях! Да се смиря и да призная, че съм безсилен пред него - никога!
Може и да използвам писането в този клуб да се самонавивам, ама алки да ме извинява! Не можеш да ме уплашиш, приятелю! Моя лед не е по-тънък от твоя, така че и ти си гледай в краката

Я да се появя тук и само да вметна, че съм със Спас и не вярвам че ТОЙ ще ни помогне и трябва безрезервно да ГО следваме.
Ей сигурно съм супер-атеист, ама много ме досмешава някой път

Нали знаеш поговорката; "Най-убаво се смее последния!"


PROCRASTINATION IS THIEF OF THE TIME!!!

Смирението, като дума и като идеал, се посреща много лошо в нашия свят.
Не само идеята е зле разбрана; често не се харесва и самата дума.
Много хора нямат и най-малка представа за смирението като начин на живот.

Много рядко приемахме, че изграждането на характера е нещо привлекателно само по себе си, нещо, към което бихме искали да се стремим независимо от това дали инстинктивните ни потребности са удовлетворени или не. Никога не ни минаваше през ум, че можехме да направим от честността, търпимостта и истинската любов към хората и Бог ежедневната основа на живота си. Тази липса на придържане към някакви постоянни ценности и слепотата ни за истинския смисъл на нашия живот имаха и други лоши последици.

Докато бяхме убедени, че можем да живеем като разчитаме единствено на собствената си воля и разум, дотогава действащата вяра във Висшата сила бе нещо невъзможно. Това оставаше в сила, дори когато вярвахме, че Бог съществува. В действителност може и да сме били искрено вярващи, но вярата ни оставаше безплодна, тъй като се опитвахме да си играем на Господ.
Докато разчитахме преди всичко на собствените си сили, немислимо бе наистина да се уповаваме на Висшата сила. Липсваше основната съставка на всяко смирение - желанието да търсим и да изпълним Божията воля.

Да се освободим напълно от отвращението към мисълта да бъдем смирени, да успеем да възприемем смирението като път към истинската свобода на човешкия дух, да се устремим към смирението като към нещо, което искаме, отнема безкрайно много време. Един цял живот, движен от егоцентризъм, не може да бъде обърнат изведнъж.

Най-важното в стъпка Седма е смирението. Всъщност това означава, че сега трябва да пожелаем да опитаме смирението като цяр за отстраняването на другите ни недостатъци така, както в случая, когато признахме, че сме безпомощни пред алкохола и повярвахме, че сила по-висша от нас ще възвърне здравия ни разум.

Ако тази степен на смирение ни помогне да открием милосърдието, чрез което можеше да бъде прогонено едно толкова смъртоносно пристрастие, то тогава трябва да има надежда за постигане на същия резултат по отношение на всеки друг проблем.

Който се смее последен, загрява най-бавно! :))))