United 93
8 отговора
0 прегледа
Re: United 93
както вече споменах в една друга тема, аз съм възхитен от филма. всъщност възхитен едва ли е подходящата дума. може би за качествата на филма като художествен продукт, но думата за филма като преживяване е разтърсващ.
обичам документални филми и често гледам Discovery и NG. Полет 93 много прилича на техните продукции, но и се различава от тях с огромен драматизъм. това го очаквах честно казано още преди да съм го гледал. онова, което ме изненада беше, че драматизмът не идва от мелодрама и манипулаторски похвати, а от невероятния реализъм. сякаш си там и виждаш всичко такова, каквото е.
в един момент се усетих, че слушайки последните разговори на пътниците мисля за един мой много близък човек и какво бих изпитал ако той беше там...
може би има още една причина филмът да ми се отрази толкова силно. нямам представа как и защо, но се оказа, че не знам как завършва пътуването на този самолет. последните кадри ме смазаха.
--
Не бяха самолетите, нито Красавицата. Реалността уби Звяра.
обичам документални филми и често гледам Discovery и NG. Полет 93 много прилича на техните продукции, но и се различава от тях с огромен драматизъм. това го очаквах честно казано още преди да съм го гледал. онова, което ме изненада беше, че драматизмът не идва от мелодрама и манипулаторски похвати, а от невероятния реализъм. сякаш си там и виждаш всичко такова, каквото е.
в един момент се усетих, че слушайки последните разговори на пътниците мисля за един мой много близък човек и какво бих изпитал ако той беше там...
може би има още една причина филмът да ми се отрази толкова силно. нямам представа как и защо, но се оказа, че не знам как завършва пътуването на този самолет. последните кадри ме смазаха.
--
Не бяха самолетите, нито Красавицата. Реалността уби Звяра.
Е, не си спестявай мнението.
Ако причините да го спестяваш са обясними, защо искаш другите да кажат своите впечатления?
Логиката е да кажеш мнението си, но без спойлери от рода на "И Брус Уилис цял филм бил умрял, представете си!"
Може даже и да издаваш важни моменти, но пиши преди съответните абзаци
С
П
О
Й
Л
Е
Р
... и после пиши на воля кой и защо е умрял и защо накрая убиецът се е оказал готвача. :)
Логиката е да кажеш мнението си, но без спойлери от рода на "И Брус Уилис цял филм бил умрял, представете си!"
Може даже и да издаваш важни моменти, но пиши преди съответните абзаци
С
П
О
Й
Л
Е
Р
... и после пиши на воля кой и защо е умрял и защо накрая убиецът се е оказал готвача. :)
Re: Е, не си спестявай мнението.
Хмммм, нещо такова
. Не, сериозно, нали не смяташ, че ще тъся мнение за нещо, което не харесвам в тази ситуация?
Да кажем, че не намирам за особено честно да споделям мнение, което да бъде преценено като "подвеждащо"... В същото време, смятайки, че повечето от постващите тук са наясно с факта, че работя за разпространителя, не намирам нищо лошо в това да чуя мнения от хора, за които се предполага, че имат отношение към филмите... Всякакви мнения, дори и да не ми харесват винаги
Afraid of sunlight?
. Не, сериозно, нали не смяташ, че ще тъся мнение за нещо, което не харесвам в тази ситуация?
Да кажем, че не намирам за особено честно да споделям мнение, което да бъде преценено като "подвеждащо"... В същото време, смятайки, че повечето от постващите тук са наясно с факта, че работя за разпространителя, не намирам нищо лошо в това да чуя мнения от хора, за които се предполага, че имат отношение към филмите... Всякакви мнения, дори и да не ми харесват винаги
Afraid of sunlight?
Става
С
П
О
Й
Л
Ъ
Р
----->
Наистина документалният стил като идея е напълно подходящ, когато става дума за истински събития. Не всеки би се наел да го направи така.
Но ми се струва, че попреиграха с драматичните телефонни разговори. Което според мен е в противоречие с реалистичната визия.
Не е естествено в такава кризисна ситуация да се мисли по толкова трезв начин и да се сглобяват толкова свързани и логични изречения. Това е мое мнение, разбира се. Но когато паниката и може би най-силното човешко чувство - страхът, вземат превес над съзнанието, подобни разговори са абсолютно невъзможни. Ужасът от смъртта, представянето на всичко, което ще се случи с теб, това са неща, които не се допускат лесно от мозъка. Има един дълъг момент, в който тези неща се отхвърлят като се търси логично и подчертавам оптимистично обяснение. Няма значение, че пред теб стоят араби с вързан тротил на кръстта, знаеш че двете кули са унищожени и, че в ъгъла лежи заклана стюардеса. Това е прекалено лошо и прекалено много, за да бъде 'прието' веднага. И чак когато мине време, нещата започват да се проясняват, закъснялата логика нахлува заедно с истината в съзнанието и тогава става страшното. Паника, несвързано говорене, вършене на глупости, агресия, нелогичност и в повечето случаи неспособност за провеждане на нормален разговор. Все пак това не бяха обучени командоси, които да се владеят до последно, това си бяха нормални страхливи хора! Инстинктът за самосъхранение е сила, която адски трудно се контролира. И най-малкото допускане, че иде неизбежен край, по такъв ужасен начин, е способно да доведе до срив във нервната система и колата 'излиза от пътя'. Човек си представя нещата, които му предстоят и това го умопомрачава. Разумни разговори от сорта на: "Мамо, съжалявам, че после ще страдаш повече от мен..." в такава ситуация, са нелепи и нереални. Някои се вцепеняват, други стават агресивни и дори опасни, но мисля че рядко са хората, които биха се овладяли в подобен кошмар. Същото се отнася и за роднините им долу. Прекалено бързо и хладнокръвно приеха информацията за истина. Няма такъв филм! Както вече споменах - първата реакция е отхвърляне на фактите и търсене на обяснение защо това неможе да е така.
Е, освен ако американците са родени стоици и потенциални герои, то тогава сигурно не съм прав. И ако наистина са такива... ебати... искам да съм американец :)
Виж, арабите бяха много добре издокарани. Точно такива съм си ги представял отвличвачите на самолети. Не по-малко нервни и уплашени от пътниците, а в същото време настървени от 'великото' дело, което ще извършат за единствения и великия.
Адреналин в най-чистата му форма.
П
О
Й
Л
Ъ
Р
----->
Наистина документалният стил като идея е напълно подходящ, когато става дума за истински събития. Не всеки би се наел да го направи така.
Но ми се струва, че попреиграха с драматичните телефонни разговори. Което според мен е в противоречие с реалистичната визия.
Не е естествено в такава кризисна ситуация да се мисли по толкова трезв начин и да се сглобяват толкова свързани и логични изречения. Това е мое мнение, разбира се. Но когато паниката и може би най-силното човешко чувство - страхът, вземат превес над съзнанието, подобни разговори са абсолютно невъзможни. Ужасът от смъртта, представянето на всичко, което ще се случи с теб, това са неща, които не се допускат лесно от мозъка. Има един дълъг момент, в който тези неща се отхвърлят като се търси логично и подчертавам оптимистично обяснение. Няма значение, че пред теб стоят араби с вързан тротил на кръстта, знаеш че двете кули са унищожени и, че в ъгъла лежи заклана стюардеса. Това е прекалено лошо и прекалено много, за да бъде 'прието' веднага. И чак когато мине време, нещата започват да се проясняват, закъснялата логика нахлува заедно с истината в съзнанието и тогава става страшното. Паника, несвързано говорене, вършене на глупости, агресия, нелогичност и в повечето случаи неспособност за провеждане на нормален разговор. Все пак това не бяха обучени командоси, които да се владеят до последно, това си бяха нормални страхливи хора! Инстинктът за самосъхранение е сила, която адски трудно се контролира. И най-малкото допускане, че иде неизбежен край, по такъв ужасен начин, е способно да доведе до срив във нервната система и колата 'излиза от пътя'. Човек си представя нещата, които му предстоят и това го умопомрачава. Разумни разговори от сорта на: "Мамо, съжалявам, че после ще страдаш повече от мен..." в такава ситуация, са нелепи и нереални. Някои се вцепеняват, други стават агресивни и дори опасни, но мисля че рядко са хората, които биха се овладяли в подобен кошмар. Същото се отнася и за роднините им долу. Прекалено бързо и хладнокръвно приеха информацията за истина. Няма такъв филм! Както вече споменах - първата реакция е отхвърляне на фактите и търсене на обяснение защо това неможе да е така.
Е, освен ако американците са родени стоици и потенциални герои, то тогава сигурно не съм прав. И ако наистина са такива... ебати... искам да съм американец :)
Виж, арабите бяха много добре издокарани. Точно такива съм си ги представял отвличвачите на самолети. Не по-малко нервни и уплашени от пътниците, а в същото време настървени от 'великото' дело, което ще извършат за единствения и великия.
Адреналин в най-чистата му форма.
Re: Става
Но ми се струва, че попреиграха с драматичните телефонни разговори. Което според мен е в противоречие с реалистичната визия.
прочетох разсъжденията ти и наистина в тях има много логика, но прочетох и бележките за продукцията. там пише, че всички реплики са 1:1 идентични с истинските записи на телефонните разговори. т.е. явно не е толкова лесно да бъде проследена логиката в такава ситуация...
и колкото повече се замислям над думите ти, толкова по-интересно ми става. представяш ли си какво всъщност казваш - реално случилото се противоречи на твоята (и може би на много други хора) реалистична визия. откъде идва тази визия? както изглежда не от реалното преживяване.
сещам се за Война на световете, който хората масово обвиниха в липса на реализъм. бил безвкусно кървав и изпълнен с ненужно насилие. хората до такава степен са си изградили "реалистична визия" за нападение от извънземни (разбира се от останалите филми, където всичко е чистичко и по калъп), че не могат да възприемат една различна версия. аз лично съм слушал разказите на баба ми за войната, гледал съм кадри от Ню Орлиънс след урагана Катрина. чутото и видяното от тези реално случили се събития беше сякаш извадено от този филм. за мен Спилбърг е гений, защото вместо да угоди на разпространения "реализъм", разказва история, която наистина се е случвала и се случва. макар и не с извънземни.
изобщо много може да се мисли по тази тема. в крайна сметка се опитах да кажа, че реалните събития и реакции трябва да са източника на нашата реалистична визия. ако двете се разминават е необходимо да се замислим защо...
--
Не бяха самолетите, нито Красавицата. Реалността уби Звяра.
прочетох разсъжденията ти и наистина в тях има много логика, но прочетох и бележките за продукцията. там пише, че всички реплики са 1:1 идентични с истинските записи на телефонните разговори. т.е. явно не е толкова лесно да бъде проследена логиката в такава ситуация...
и колкото повече се замислям над думите ти, толкова по-интересно ми става. представяш ли си какво всъщност казваш - реално случилото се противоречи на твоята (и може би на много други хора) реалистична визия. откъде идва тази визия? както изглежда не от реалното преживяване.
сещам се за Война на световете, който хората масово обвиниха в липса на реализъм. бил безвкусно кървав и изпълнен с ненужно насилие. хората до такава степен са си изградили "реалистична визия" за нападение от извънземни (разбира се от останалите филми, където всичко е чистичко и по калъп), че не могат да възприемат една различна версия. аз лично съм слушал разказите на баба ми за войната, гледал съм кадри от Ню Орлиънс след урагана Катрина. чутото и видяното от тези реално случили се събития беше сякаш извадено от този филм. за мен Спилбърг е гений, защото вместо да угоди на разпространения "реализъм", разказва история, която наистина се е случвала и се случва. макар и не с извънземни.
изобщо много може да се мисли по тази тема. в крайна сметка се опитах да кажа, че реалните събития и реакции трябва да са източника на нашата реалистична визия. ако двете се разминават е необходимо да се замислим защо...
--
Не бяха самолетите, нито Красавицата. Реалността уби Звяра.