За децата ни

Тази сутрин синът ми се върна от първото си самостоятелно море. Както каза той: "Жив и здрав, въпреки твоите очаквания". И легна да спи.
Гледам го и се връщам мислено 19 години назад - днес той става на 19 -и се питам какви са ми били надеждите и очакванията тогава, когато проплака за пръв път и какво се е сбъднало досега. Наложило ли се е да отстъпя някъде от мечтите си пред бебешкото кошче?
Порасна, проходи, проговори, ревахме заедно в първия ден на детската градина /аз повече/, посрещнахме първия учебен ден, преборихме се с кандидатгимназиалната лудост, издеянихме гимназията /не беше хич леко/, бяхме абитуриенти и кандидатстуденти. Седмица след бала той започна работа по собствено желание, ходеше по изпити без ден отпуска за подготовка, сега е вече студент и с намерение да продължава да работи. Постепенно и трудно аз се отдръпвах - сега срещу себе си имам един смислен и самостоятелен мъж, който сякаш знае какво иска и е готов да се бори за да го постигне. Мисля, че става един читав човек от него. Уж бях свидетел на тази трансформация, но да си призная не вярвах в нея. Странно е, но съм безкрайно учудена да наблюдавам как от пашкула излита пеперудата...
Е, едно нещо от представите ми не се сбъдна - аз си мечтаех да го видя доктор, той зави към техниката...
Аз съм една щастлива майка.
А вие?
Използвам случая да поздравя Копадевино и Асасин за успехите на техните деца - вече също студенти!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Да ти е жив и здрав рожденика-много щастие и успех му желая и сбъдване на всичките мечти:-)
А на теб - много усмивки и гордост покрай него, ти си щастлива жена:-)

Честит ти рожденик! Да е жив и здрав и все така да бъде гордост на майка си! Да те обича и уважава!... Съвсем искрено и благородно ти завиждам в момента мъничко. Надявам се един ден и аз да мога да се похваля със същото!

Честито и от мен! И много, много късмет!

... и както казаха по-горе, дано някога и аз така да се чувствам! Сега сме на ниво .. детската градина и "Мамо, ако ме обичаш, ще позволиш да вземем И това коте .. (примигва с големи черни очи, пълнещи се със сълзички" :)

Успех и поздравления, майче!

всекиму ! Да види как пиленцата изпърхват от гнездото...

Да ти е живо и здраве синчето и все така да те радва !

Моите-единият завърши право във Франция, а малкият на 10-ти септември лети за Люксембург-икономика ще учи.

Да са ни живи и здрави !

Колко вълнуващо! Ако щеш вярвай, просълзих се! Като си помисля за малката ми буболечка, която снощи ме зовеше в бурята, заровила личице от уплах в мъничката възглавничка на мъничкото си легълце! После като я взех при нас, на спалнята, и почувствах топлото и успокоено телце до себе си и мъничките ръчички обвиха главата ми, си помислих, че това е то, човешкото щастие, по-голямо от което няма. Как ще се изнижат годините и зайчето ми ще стане мома за женене и няма да иска да се гушка в мама!

Желая ти щастие с твоя пораснал син! И дай Боже един ден и аз да се гордея с моето момиче!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

мома няма да гушкаш - ама ще има внуци !
Винаги има нещо за гушкане

Да е жив и здрав рожденика. Много усмивки и за майка му. Дълги години да те радва.

Момите порастват и както казва Джейми след тях има за гушкане внуци. Дай Боже всекиму! Много е хубаво да се гушкат внуците - вЕрвайте ми .

Ох, да го доживея това! Да гушкам внуци и тя да е щастлива, друго не ми трябва!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Не бързай, за всичко си има време. Както се казва step by step. Няма да се усетиш как ще отлетят годините. Като сега ми е когато се роди мамата . А сега си имаме друго бебе. А и то бързо расте - в края на седмицата става на 11 месеца. Защо ... времето така лети

Ч.Р.Д. на него!
И на теб също :)
Много радост да ти носи тази прекрасна пеперуда! :) :)

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

Честит ти пораснал мъж!
Да ти е жив и здрав, все така разумен!

Аз откакто те чета ти се възхищавам за начина по който успяваш "да си там" и в същото време "да те няма" според нуждата и случая. Мога само да се надявам, да имам поне част от твоята мъдрост и търпение.

А иначе, по темата, аз пък съм първолашка мама тази годна. В петък като си видях детето след морето, някак ми се стори много порастнал, въпреки че го бях видяла само преди две седмици. На снимките много ясно виждам променения овал на лицето, няма ги бебешките бузки. Както сам каза, той вече е голям и много по-добър, защото ще е първокласник. Мен тепърва почват да ме завладяват майчините фантазии за това какъв ще стане. Засега проявява странни за рода творчески наклоности и удивителна сръчност с ръцете. Което пак нищо не гарантира, нали! Засега, това което ме радва е, че детето ми е изключително нежно и обичливо. Пък за другото има време, ще видим.
Та отговор на конкретнияти въпрос - и аз се чувствам щастлива майка.

Поздрави и от мен на всички ви, а след 12 години ще се обадя да дам пълен отчет и аз

Бързам бавно, ама искам и да стигна

за пожеланията. На свой ред ви желая да минете през всичките етапи и да продължавате напред с убеждението, че дете се възпитава и гледа само с любов и търпение.
Дотук, ще ми простите нескромността, съм доволна от себе си. Защото съм била добра ученичка на растящото си и вече пораснало дете. Защото и аз като повечето хора не знаех дали съм права, или не, когато съм реагирала така, или иначе. Имало е доста случаи, в които той самият се е изумявал от моята реакция с думите -" никой родител не би направил това, което правиш ти, всеки ще се развика и разсърди, и Господ знае накъде ще отидат нещата, а ти ми казваш само, че ме обичаш". Да, казвам, че го обичам, защото това е истината, която ще позволи да се обсъди проблемът без излишни укори и тръшкания. Когато детето повярва в безпрекословната любов на родителя, нещата стават по-прости - то разбира, че винаги има опора, която да потърси и вяра в него, на която да се опре в труден момент, да стане и да продължи напред. Как да се държа с него, уча от самия него - не съм успявала винаги да избягам от вродената си родителска авторитарност и задължително съм усложнявала нещата, докарвайки зорлем конфликт между нас. Не съм се съобразявала обаче с доброжелателите, които са ми казвали, че сама жена не може да възпита истински мъж само със силата на връзката майка-син, тъй като той нямал мъжкия модел пред себе си. Било ми е противно да слушам, че отстъпвам, защото не мога да се наложа. Че любовта ми води до разпускане и чувство за безнаказаност. Признавам, че е имало случаи, в които съм си мислела дали пък не са прави хората, тъй като естествено не всичко е вървяло по мед и масло. И пак, през сълзи, но упорито съм се връщала към моята си версия - само любов и търпение, и никакво пречупване на характера. Уважение към личността на детето, на което то задължително отвръща със същото.
И досега майка ми ме упреква, че не взимам отношение по редица въпроси, които го засягат - аз мисля, че трябва да му осигуря правото на грешки - някои уроци така се запомнят много по-добре, отколкото ако му опявам. Той трябва да има свободата да избира сам и да си носи отговорността за избора. Както и да има неприкосновено лично пространство, където имам място, само ако ме въведе. И едно последно правило, което винаги ще спазвам - не му правя това, което съм ненавиждала да ми правят на мен, когато съм била на съответната му възраст.
Не зная дали рецептата е универсална, но при нас се получава по-скоро прилично.
Би ми било интересно да споделите как вие разбирате възпитанието на своите деца, какво предприемате, на какво държите.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Честит да е големият вече Анбро, честита да си и ти.

Вярвам, че някой ден ще се радваш на прекрасни внуци, отгледани от сина ти с много любов и търпение.

[линк]

Андра, приеми моите виртуални прегръдки и поздрави за празника.
Присъединявам се към пожеланията на всички.

Благодарско за пожеланията! Ама, във ТУ било много строго по отношение на присъствията на лекции и упражнения. Не съм сигурен. Така ми казаха. Ако е така кога ще работям. Моят син също се кани да се хваща на някаква работа.

Съжаряваш, че синът ти не е станал доктор??? Е, недей, де! Остави го. Мъж е - да се оправя! Колкото по-малко се месиш - толкова по-добре!

Майката на сина ми направо му изпили нервите! Еее, ревеше момчето. Сакън - да кандидатствал в Софийски ууниверситет. Ами, не ще момчето и толкоз.

- Айде, сине, казвам му още преди изпитите, хайде с мен в София! Ей ти Софийския университет, ей ти техническия, ей ти химическия, ей ти минно-геоложкия, ей ти лесотехническия, ей ти икономическия, ей ти съобщителния... Ето ти програмите им, чети и избирай! Каквото си щеш - това прави. Решението си е твое. Мисли и преценяй.

Ай, да са живи и здрави. Умни са - ще се оправят!

и да продължава да следва собствения си избор.

Чудото на децата е в това, че те стават такива, каквито искат, а не каквито ние (техните родители) искаме. Някой беше казал. че послушните деца никога не стават по-добри от родителите си.

А я сподели теб майка ти за каква те гласеше? И ти накъде зави?

Истина, изразена с думи, вече не е истина.
Лао Дзъ

Ще видим как е. И аз мисля, че поне първите две години трябва да се ходи редовно - да влязат в крачка, пък после може и задочно, ако се запази тая форма.
Аз му казах да напусне, той отишъл и обявил това си намерение, ония му рекли - никакви такива, тук ще се водиш, вкъщи ще работиш вечер, събота и неделя, а като завършиш ще продължиш при нас поне три-четири години, а ако ти хареса и повече. Сега като начало му дадоха платен отпуск /!!!/, повишиха му заплатата значително и ще му дадат един месец неплатен за да се ориентира накъде и как ще бъде, а после щели да минат на описания режим.
Ако не му понася - работа винаги ще намери, но явно му харесва на това място, защото му оказват доверие...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.