Let's breed!
11 отговора
0 прегледа
:
Let's think!
Статични структури ли?
Ако някой още вярва в бабини деветини, може да прочете например The 21st Century Brain на Steven Rose. Тъкмо ще види и особено интелигентен анализ на всички градски легенди и реални опасности в "прагматичното" приложение на съвременната неврофизиология и... хъм, целевата фармацевтика.
Ако някой още вярва в бабини деветини, може да прочете например The 21st Century Brain на Steven Rose. Тъкмо ще види и особено интелигентен анализ на всички градски легенди и реални опасности в "прагматичното" приложение на съвременната неврофизиология и... хъм, целевата фармацевтика.Re: Let's think!
Sorry za latinicata (pisha ot rabotata).
Viarno e, che ne mozhem da suzdadem izkustevn intelekt, no dokolkoto znam niama teoritichni zabrani za suzdavane na programa, koiato da evoluira v takuv.
Makar che stana malko off topic cilata diskusia.
"In umbra, igitur, pugnabimus"
Viarno e, che ne mozhem da suzdadem izkustevn intelekt, no dokolkoto znam niama teoritichni zabrani za suzdavane na programa, koiato da evoluira v takuv.
Makar che stana malko off topic cilata diskusia.
"In umbra, igitur, pugnabimus"
Re: Let's think!
no dokolkoto znam niama teoritichni zabrani za suzdavane na programa, koiato da evoluira v takuv
да, за един гугъл години (да припомня, гугъл не е търсачка, а число).
на истинската еволюция са и трябвали към 3 милиарда години, със по няколко хиляди милиарда паралелни единици, за да стигне до нещо, което и без да пишем сложни алгоритми можем да направим със 5 минути клатене и пъшкане.
NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
да, за един гугъл години (да припомня, гугъл не е търсачка, а число).
на истинската еволюция са и трябвали към 3 милиарда години, със по няколко хиляди милиарда паралелни единици, за да стигне до нещо, което и без да пишем сложни алгоритми можем да направим със 5 минути клатене и пъшкане.
NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
Re: Десеттези за невъзможния ИИ
Извинявайте, че малко е длъжко. Аз като видя пост над една страница и ме заболява главата.
1.Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, че не може да се създаде извънсетивен интелект. Така както всички знания на хората произтичат от предишни знания, така и един изкуствен разум не би могъл да има каквито и да е знания извън получените преди това. А това могат да бъдат само знанията, които неговият създател, сиреч човек е заложил в него.
2.Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, че Чарлз Пирс е абсолютно прав като отбелязва, в знаменитото си есе: “Въпроси касаещи някои способности приписвани на човека”, че ние не притежаваме способности към интроспекция и всички знания за вътрешния ни свят са в следствие на хипотетични разсъждения въз основа на наблюдение на външния свят. А наблюдението на външния свят идва посредством сетивата
3. В монографията си “Чувствения разум” Джон Гудок твърди, че изкуствен т.е. небиологичен разум е невъзможен без на подобно творение да се вменят някакъв вид усещания, чувства. Но ако проводникът на подобна сетивност е неорганичен, то разум реципиент на такава чувствителност би бил непонятен. Сетивността, която той ще притежава би била екстрасензорна по отношение
на нашата органична чувствителност
4.Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, че интелектът е функция на биологията. Извън нея трудно може да говорим за интелект. Или ако говорим за такъв, то той би бил безчувствен, понеже в крайна сметка същите тези чувства са продукт именно на биологичната ни форма и интефейса и с околната среда. А един безчувствен интелект би бил непонятен и непознаваем за нас хората.
5. Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, че хората по света се делят на две групи, не бедни и богати, не глупави и умни, не млади и стари, а на мъже и жени. Това е което обуславя чувствата и спецификата на възприятията. Извън това деление разумът не може да съществува, или ако съществува, то той няма да е понятен и следователно, от гледна точка на
нашия опит, няма да е разум. Който и да е изкуствен интелект би носил следи от това разделение, би притежавал остатъци от “чувствения разум” на своя създател. И колкото по-малко са тези следи и остатъци толкова по-трудно този “интелект”би бил забелязан и би ни бил понятен.
6. Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, че извънсетивно познание не съществува и че ние не притежаваме способност за интуиция. В крайна сметка няма знание, което да не произтича от предишно такова.
7. Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, стъпвайки на идеята на Сепир-Уорф, че можем да познаем, разберем и извършим само това, което е заложено в езика ни, в речта ни, че един изкуствен разум трябва да има някакво опосредстващо звено между него и заобикалящия го свят. Ако при човека езикът е нещо като хранителна среда за неговото съществуване, елемент който задължително присъства във всички психични параметри, които формират съзнателното и дори безсъзнателното му поведение, то как би изглеждал подобен елемент в един изкуствен разум? На какъв език би говорил той? Ако това е езикът на неговите създатели, то той не би бил разум, тъй като това, което при човека е дошло като език вследствие на чувствения му контакт с околния свят, при един изкуствен разум ще е наготово – просто един набор, колкото и сложен да е от предварително зададени инструкции. Ако, подобно на класическия сенсуализъм, този разум общува със света, познава го и му въздейства директно, без всякакви опосредстващи звена, то той би бил непонятен за нас. Също така, ако има опосредстващо звено, някакъв свой език, свои знаци то този език също би бил неразбран от нас, защото това ще е език на друга чувственост, на друга сетивност.
8.Разум, интелект в понятието, което ние влагаме в тази дума не може да се създаде извън чувственото, биологично тяло. Разумът е такъв какъвто е благодарение на чувстеността, която носи същото това тяло. Разум във виртуален свят е оксиморон.
9.Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, че човек е подражателно и внушаемо същество. Извън подражателното поведение на своето общество той няма как да придобие социалните инстинкти, необходими му за да живее в това общество. Е, пита Джон Гудок, един ИИ, един изкуствен разум, какво поведение ще има? На кого ще подражава той? От кого ще търпи внушение?
И как ще подражава, като свързващото, опосредстващо звено между подражателното поведение на човека и собственото му общество са чувствата. Това би бил един разум, който може да подражава само на себе си, и поради тази причина ние не можем да го припознаем като такъв.
10. Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, че един изкуствен разум създаден от човек неминуемо трябва да притежава някаква знакова система, чрез която да мисли. Подобна знакова система той, изкуственият разум, не би могъл да си създаде сам, по простата причина, че знаковите системи, чрез които човек мисли, в крайна сметка са продукт на неговите сетива и чувства. Ако един изкуствен разум е способен да създаде собствена знакова система, то тя не би била продукт на сетивност и
чувства и следователно би била напълно непонятна за нас хората.
П.П. И не търсете монографията "Чувствения разум" в Гугъла, както и нейния автор. Дълбоко се е покрил страхувайки се от разправа на Изкуствените интелекти.
1.Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, че не може да се създаде извънсетивен интелект. Така както всички знания на хората произтичат от предишни знания, така и един изкуствен разум не би могъл да има каквито и да е знания извън получените преди това. А това могат да бъдат само знанията, които неговият създател, сиреч човек е заложил в него.
2.Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, че Чарлз Пирс е абсолютно прав като отбелязва, в знаменитото си есе: “Въпроси касаещи някои способности приписвани на човека”, че ние не притежаваме способности към интроспекция и всички знания за вътрешния ни свят са в следствие на хипотетични разсъждения въз основа на наблюдение на външния свят. А наблюдението на външния свят идва посредством сетивата
3. В монографията си “Чувствения разум” Джон Гудок твърди, че изкуствен т.е. небиологичен разум е невъзможен без на подобно творение да се вменят някакъв вид усещания, чувства. Но ако проводникът на подобна сетивност е неорганичен, то разум реципиент на такава чувствителност би бил непонятен. Сетивността, която той ще притежава би била екстрасензорна по отношение
на нашата органична чувствителност
4.Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, че интелектът е функция на биологията. Извън нея трудно може да говорим за интелект. Или ако говорим за такъв, то той би бил безчувствен, понеже в крайна сметка същите тези чувства са продукт именно на биологичната ни форма и интефейса и с околната среда. А един безчувствен интелект би бил непонятен и непознаваем за нас хората.
5. Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, че хората по света се делят на две групи, не бедни и богати, не глупави и умни, не млади и стари, а на мъже и жени. Това е което обуславя чувствата и спецификата на възприятията. Извън това деление разумът не може да съществува, или ако съществува, то той няма да е понятен и следователно, от гледна точка на
нашия опит, няма да е разум. Който и да е изкуствен интелект би носил следи от това разделение, би притежавал остатъци от “чувствения разум” на своя създател. И колкото по-малко са тези следи и остатъци толкова по-трудно този “интелект”би бил забелязан и би ни бил понятен.
6. Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, че извънсетивно познание не съществува и че ние не притежаваме способност за интуиция. В крайна сметка няма знание, което да не произтича от предишно такова.
7. Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, стъпвайки на идеята на Сепир-Уорф, че можем да познаем, разберем и извършим само това, което е заложено в езика ни, в речта ни, че един изкуствен разум трябва да има някакво опосредстващо звено между него и заобикалящия го свят. Ако при човека езикът е нещо като хранителна среда за неговото съществуване, елемент който задължително присъства във всички психични параметри, които формират съзнателното и дори безсъзнателното му поведение, то как би изглеждал подобен елемент в един изкуствен разум? На какъв език би говорил той? Ако това е езикът на неговите създатели, то той не би бил разум, тъй като това, което при човека е дошло като език вследствие на чувствения му контакт с околния свят, при един изкуствен разум ще е наготово – просто един набор, колкото и сложен да е от предварително зададени инструкции. Ако, подобно на класическия сенсуализъм, този разум общува със света, познава го и му въздейства директно, без всякакви опосредстващи звена, то той би бил непонятен за нас. Също така, ако има опосредстващо звено, някакъв свой език, свои знаци то този език също би бил неразбран от нас, защото това ще е език на друга чувственост, на друга сетивност.
8.Разум, интелект в понятието, което ние влагаме в тази дума не може да се създаде извън чувственото, биологично тяло. Разумът е такъв какъвто е благодарение на чувстеността, която носи същото това тяло. Разум във виртуален свят е оксиморон.
9.Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, че човек е подражателно и внушаемо същество. Извън подражателното поведение на своето общество той няма как да придобие социалните инстинкти, необходими му за да живее в това общество. Е, пита Джон Гудок, един ИИ, един изкуствен разум, какво поведение ще има? На кого ще подражава той? От кого ще търпи внушение?
И как ще подражава, като свързващото, опосредстващо звено между подражателното поведение на човека и собственото му общество са чувствата. Това би бил един разум, който може да подражава само на себе си, и поради тази причина ние не можем да го припознаем като такъв.
10. Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, че един изкуствен разум създаден от човек неминуемо трябва да притежава някаква знакова система, чрез която да мисли. Подобна знакова система той, изкуственият разум, не би могъл да си създаде сам, по простата причина, че знаковите системи, чрез които човек мисли, в крайна сметка са продукт на неговите сетива и чувства. Ако един изкуствен разум е способен да създаде собствена знакова система, то тя не би била продукт на сетивност и
чувства и следователно би била напълно непонятна за нас хората.
П.П. И не търсете монографията "Чувствения разум" в Гугъла, както и нейния автор. Дълбоко се е покрил страхувайки се от разправа на Изкуствените интелекти.
Re: Let's think!
Паралелните единици на еволюцията оперират с по една промяна в кода за интервал от време 20 минути (бактерии) до 15-30 години (човека). In silico единиците могат да извършват по 1000 пермутации в секунда и да тестват "адаптивността" на тези пермутации в следващата половин секунда ( с тенденция кум ускоряване на пермутационната скорост и намаляване времето за тестване).
"In umbra, igitur, pugnabimus"
"In umbra, igitur, pugnabimus"
Re: Десеттези за невъзможния ИИ
Джон Гудок твърди в монографията си “Чувствения разум”, че хората по света се делят на две групи, не бедни и богати, не глупави и умни, не млади и стари, а на мъже и жени. Това е което обуславя чувствата и спецификата на възприятията. Извън това деление разумът не може да съществува, или ако съществува, то той няма да е понятен и следователно, от гледна точка на
нашия опит, няма да е разум.
бе тоя джон гудок за хермафродити не е ли чувал?
а другите точки са не по-малко тъпи.
NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
нашия опит, няма да е разум.
бе тоя джон гудок за хермафродити не е ли чувал?
а другите точки са не по-малко тъпи.
NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
Re: Десеттези за невъзможния ИИ
Е, за щастие хермафродитите не са отличителната черта на нашия разум и не са определящи поведението на Homo Sapiens, така, че изобщо не ги давай за пример. Както и компютърът, който победи на шах Гари Каспаров, светът на Матрицата и ИИ от играта DOOM 3. 