Къде е Пътника-

моят любимец.

Здравей.
Не знам, но си предполагам, че е по пътищата нейде ... на път един вид.
Между нас да си остане, последния път като чух нещо за него, беше че го били видели да коси трева с много секси тоалет ... и сега като те чета, почвам да се чудя, дали да не почна да се притеснявам за него и аз ... сама ще се справиш ли, че ше изостана с депресията ако почна и сексуално да се притеснявам ... това е шега.
Здравей.

Eeee, що да се притесняваш сексуално Той да се притеснява. Ама ми е мъчно за него и се страхувам да не се депресирам и да трябва да скачам с бънджи.

Това ще да е номера ... трябва да си депресиран, за да скачаш.
Аз като скачах без депресия ... айде да не разказвам.
Ама той се бил притеснил ... и от притеснение ако знаеш кво направил, докато си косял тревата, олеей срам ме е днеска а и съм ядосана, ама някоя нощ като ми падне пердето надали ще се удържа и ще ти разкажа за прашките дето той си ги обул наопаки, не наопаки а на обратно (по-ясно не мога да го кажа) та вуйчовците му в чудо се видели, и чичовците му и те ... всички! в чудо! то не е за разправяне, пък то и аз не съм от тия.
Ти позна ли ме, да не излезна после недостатъчно ... от тия.
Как си? Какви са другите те летниш любимости ... той Пътник май е целогодишен.упс.стоп.

Цуууунк, мисля често за теб, пък и коледа наближава.

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Какви ти се привиждат? Тривичката пред къщи си кося със самодиви, никакви коси и прашки. И в отпуск не съм, просто не си струва да се регистрирам за да пиша тук, най- простото...но ми липсвате всички, и старите хубави времена на този клуб, липсвате ми.

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

е и фен тема си имаш


stay with me again...stay with me my friend...

Аха, тъй си мислех и аз, че нещо съм недочула или недовидяла, недочела ... разкажи за тия твои самодиви ... те пред къщичката ти ли са се родили? сам сами? ... са си се родили де ... или сами са си подивели. Или е дивота да се коси?... защото ако последното е така, то и аз тогава нещо съм объркала.
Косих с коса тая година и минувачите дето ме гледат през оградата изобще не ме поздравяват тая година ... виж миналата, като го правех с ел.джага, се запознах със сума ти народ вече си рекох, че се види началото на мойта интеграция там където съм снаха, а то сега така излиза чее :(( ... искаш да ме депресираш, нали.
Бива!
Че то от скачане на трамплин депресия не става.

А ти престани да лъготиш и разкажи обстоятелствено и напоително къде си, как си, що си ... ми Коледа иде! ... избори! ... самодивите и за липсите ли са криви?

От миналата есен си мисля за ... нещо като тема,
неко като "Стародирски легенди".
Разкажи ми една. Не защото съм с коса, а защото си имам майстори.

той май ПЪТника на всички е любимец/е, с изключение на някои завистливи мъже /
на мен пък не ми липсва, защото винаги с удоволствие се сещам за него...,
стане ми нещо криво, стане ми свинско...и току ми изплува нещо, което ПЪТника ми е казал..., дори и да е само едно ...цуууунк

...вие тук си имате повече въображение...и по прашки го виждате, и с коса в ръце..., а и самодиви в бели премени фучат край него......някакви горещи августовски вкаханалии ми се запривиждаха и на мен...ще взема да го ударя и аз през къра като ме подкокоросвате така..., или най малкото ..боса по асфалта

...абе липсва ми
липсва ми и той и тукашните клубни вакханалии...ама...

Много ги обичам и те го усещат, страхотни са

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Виц за майстора ли да ти разкажа или стара тема легенда?
Ето една стара лъжа, май от астропогия я извадих...забравям кога какво лъжа

TE


Към мен се приближиха две светли същества. Първоначално ми се сториха като две големи очи. Част от тялото ми ме боли, а те работят върху това. Днес се чувствам муден, не като преди, затова те се опитват да ми помогнат. Казвам ”те”. Чувствам, че там има някой и аз лежа на бяло легло. Става по - светло. Светлина обвива цялото ми тяло. Не знам от къде идва светлината. Изглежда съм под енергийно излъчване. Попитах ги кои са. Току – що получих отговор, че “ние сме източник на светлина и енергия от които тялото ти се нуждае точно сега”. В началото се чувствах извън светлината, но вече се чувствам с повече умствена енергия. Това е нещо като баланс – енергийно балансиране – и тогава почувствах от двете същества, че това бе нещо като центриране към мен. Тогава те поработиха в тази област на тялото ми, която показваше тъмнина. Усетих сякаш те поставяха нещо, не знам как се казва, като стоманена плоча в стомаха ми, закрепена с усилване в четирите края. Те извършваха някакво лечение и подготовка за нещо, което бе като бъдеща енергийна защита от нещо. Това нещо трябваше да остане в тялото ми. Чух глас, който ми казваше: “Опитваме се да ти покажем, че ти си многоизмерен и на това може да се гледа като един голям кръг от собствената ти личност, съставена от много форми на самата нея. Изглежда ти, че е като множество от личности, разпръскващи се по самия кръг и неговите очертания. Правим опит да ти покажем, че има твърде много измерения на човешката личност. Така ти можеш да видиш и разбереш, че си много повече от онова съзнание на личността, което виждаш в огледалото и което преживяваш в ходещо състояние. Така ще бъдеш много по – подготвен да преминеш към многоизмерните нива на съзнанието.”
За това те работят на различни нива, а не само на видимото. Важно е да се въздейства на това, което се вижда, но те работят и върху другите сетива……..?
Сега те работят върху крака ми. Двама в края. Всеки от тях взима крака ми и ми прави чудесен масаж. И когато ръцете им докосват краката ми, чувствам сърбеж - вибрация. Това са светлинно енергийни същества. Те са много нежни и работят на ниво, различно от това на физическото ми тяло. Те работят върху другото ми тяло, върху енергийния ми крак. Така те сега докосват по специален начин краката ми. Работят върху пръстите на краката ми. Докосват ги внимателно. Усещам огромна енергия между техните докосвания и енергийното ми тяло. Чувствам се прекрасно.. това е трептене…ще поработят върху малки точки на крака ми. Пръстите им. Палеца на крака ми. Пръстите им обработват палеца ми………?
Накрая светлите същества се поглеждат и едното сякаш пита: “Завършихме ли окончателно ? Ще правим ли утре втори сеанс?”
Второто същество /стори ми се по - висше по ранг/ се усмихна и погледна загадъчно нагоре сякаш каза: “Каквото Той реши това ще правим. За днес завършихме успешно. Утре за утре!”……..
Попитах ги за другите хора на Земята, лекуват ли ги, кои, кой, как?
Отговориха ми : “Да, ние сме и самите вие!”
Прехвърлиха ме в реален обикновен апартамент в гр. Пловдив, показаха ми /иначе невидима за човешкото око/ сложна апаратура за диагностика на физическото и другото тяло и голям брой специалисти в различни области на медицината, картотеки на индивидуални енергийни схеми на различни личности. Показаха ми физическо същество /стопанката на апартамента/, която нарекоха част от съвършената апаратура за контакт и лечение на хората?
По – късно действително посетих тези хора и дълго мога да ви разказвам за много такива сеанси от разстояние на мои близки и познати, които макар и да не “виждаха”, чувстваха и се радваха на благоприятните резултати. От нас хората се искаше да си определим часа на започването на сеанса, а продължителността на еднократните сеанси, общата продължителност и позата в която да застанем /легнал по гръб, на ляво, дясно, прав/ се определя от тях. Не отбирам от медицина, но през цялото това време научих, за много неизвестни и интересни диагнози, неизвестни функциониращи жлези, неизвестни лекуващи вещества, причини за болести. ........Там за пръв път в реално /вече не знам кое е реално и кое не е/ състояние ми бе отпусната свитата ми душа, бях изпробван като на стенд как функционирам и на какви натоварвания бих могъл да издържа – около дванадесет последователни силни удара на сърцето като всеки един бе значително по - силен от предходния, като последния бе толкова силен, че от преливащата кръв главата ми направи откат /ако мога така да се изразя/. За няколко секунди преживях различните човешки духовни състояния – щастие, силна тъга, копнеж… “Те” ми казаха , че при пробите бушоните ми светели на червено!
Ох, мога да ви разказвам с часове за “тях”, но тук в клубовете не е прието да се пишат толкова дълги постинги…
Продължавам в името на клуба пък да става каквото ще!
Друг случай: Събуждам се със страхотни болки в областта на левия бъбрек. 08 ч. сутринта. Болката е страхотна, гади ми се и ми се повръща.
Мисля си, че ако заспя бих могъл да потърся помощ от”тях”. Разбирам, че в това състояние не е възможно да заспя. Остава ми единствения стандартен вариант – в болницата на системи. Изведнъж се сещам за Пловдив като вариант /имах телефонния номер на стопаните на апартамента в който бе “тяхната” невидима апаратура/. Набирам номера и чувам гласът на моята приятелка: “Здравей, как си?”.
Разказвам и набързо състоянието си и я питам мога ли да се свържа със “тях”, чрез нея и да получа медицинска помощ за бъбречната си криза.
Те са тук, при мен, както винаги, чуй ги – ми казва тя.
-Здравей, скъпи приятелю. Ние виждаме състоянието ти. Успокой се,
всичко ще бъде наред. Ето внасяме в теб едно успокояващо вещество с мигновено действие и още няколко непознати на вашата наука, които впоследствие ще отстранят проблема ти. В срок до вечерта всичко ще е в нормалните граници – чувам глас в телефонната слушалка…
Едновременно със звученето на гласът в телефонната слушалка в мен нахлу /от областта на корема към левия бъбрек/ нещо неизпитано от мен до сега – спокойствие, топлина, фантастично удоволствие…не може да бъде описано с думи. След малко заспах. До вечерта проблема изчезна напълно, като през това време имах някакво усещане в бъбрека, но то не бе силна болка.
Блаженството от успокояващото вещество бе толкова силно /не съм бил никога под влиянието на наркотици/, че скоро поисках да го усетя отново. Тогава разбрах, че внимателното насочване на моята мисъл във вид на очакване в определената област, блокира действието им. За “тях” не бе проблем да изместят вниманието на мисълта ми към “влошаващото” ми финансово състояние например и да постигнат същия резултат както преди? Все едно моята мисъл беше заела единствения път на действието им?
Ако ми остане време ще ви разкажа как ”те” върнаха мисълта ми и “мен” с 24 часа назад и я спряха там /представете си ако можете бързо оборотно връщане, спирачка с приплъзване като магнетофонна лента и пълно спиране на мисъл/ за да обсъдим нещо, от този час, което аз бях забравил. После усетих вече познатото бързо оборотно възстановяване на мисълта ми до “реалното” време?
Достатъчно ли ви разказах за “тях”?
Те:
“ Вашият и нашия живот е игра. Емоцията е онова, което прави играта да изглежда толкова бурна, но тя е играта, само играта, в която всички останали игри се играят. Останалите захранват с резултат голямата игра под формата на емоционална енергия. Докато се образоваме, голямата игра контролира и усъвършенства тази емоционална енергия до нейното най - ефектно състояние, което мъгливо е наречено от нас хората любов. Колкото повече печелим в резултата, толкова повече удоволствие получаваме. Болшинството от нас тук, където сте сега, харчим енергията си, за да помагаме на други хора, както и когато можем, за да подобрим резултата, техния резултат. И по този начин се получава повече удоволствие.
Ние не сме Някой, както го наричаш, нито пък сме от Някъде, както мислиш. Също не сме и пазачите на Земната градина, нито пък градинарите. Нито събираме, нито пренасяме усъвършенстваната човешка любов /произведена от вас/ енергия където и да е, когато и да е. Ние не се вместваме в нито една част в напрегнатия човешки учебен процес. Въпреки, че наблюдаваме неговото създаване и растеж от началото му. Ние наистина взимаме участие, когато е необходимо, без да прекъсваме последователността на обучението. Нужда има когато се получи блокаж в потока. Това участие служи изключително на една нужда, жизнено нужна за нас. Някъде – това не е раят от вашата история. То бе създадено, както и всички останали системи.
Създател ли е този, който сам е бил създаден? Всеки от вас носи малко информация, както вие му казвате, за Някой, който ви е създал. Чрез вярата за Някой – създателя ви, вие носите възприятие за създателя, който е създал Някой.
Ние сме създадени точно така както и вие. Нещо повече, важно е това, което сте придобили чрез собственото си възприятие. Във вашето собствено – как му викате? – време, ще намерите причината за това.”

Пак се получи дълго, съжалявам.
Вярвам, че успявате да отделите грубото от финото истината от лъжата и така да почерпите от извора, който е от всички нас и за всички нас.


Всичко разказано от мен вероятно ще предизвика във вас само недоверие, но аз взех решение да пиша на тези, които подобно на мен вярват и осъзнават безграничните възможности на пешещите в клуба

Мисля, че по времето когато пуснах поредица от подобни теми, ти пишеше и четеше в клуб астрология. Така ли е?

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Пишеш ли още тук или като мен надникваш отвреме навреме?

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Ето и вица: Едно време, преди много време се заиграх в клуб Вечни размисли, обаче правоимащите ми туриха балтията и аз отидох в новооткрития клуб Трабант да поживея малко В Трабант опознах доста добри хора и жени и в този клуб станах майстор на автомобили.
Един ден при мен дойде един тузар, калникът на скъпата му кола беше ударен и смачкан. Та чичката ме попита мога ли да направя калника му така, че въобще да не му личи че е блъскан. Аз му отговорих уверено че мога, ама...
Той пак ме попита мога или не мога да направя калника така че да не му личи че е блъскан и аз пак така- ама???? Той трети път ме попита и се възмути от моето мога, ама...
Наложи се да му обясня колко е трудно да си майстор и му дадох пример от живота , - Слушай да ти кажа...значи...жена ти ако се изчука с някой друг, нищо не и личи след това, НО ти като знаеш е съвсем друго нещо, и с калника е същото.

Та ти, скъпа приятелко, като имаш майстори в къщата, гледай да не си личи , там каквото правят
Те какво ти правят в къщата, в какво си се провинила?

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

цуууунк, поздрави на жена ти

само Калина ми е в главата...

цууууункккк, никога не съм го правил с мъжцууунк

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

цууууунк, не се прави на риболовен червей, ти и с жена не си го правил, цууууунк

само Калина ми е в главата...

Забравил съм, може и да не съм го правил и с жена.
Главата ми празна

Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.

Да ... както тогава, така и сега пасувам при такива писания ... рядко ги чета, не съм почитател на контактьорството от.
За упойка говорих по едно време ... пак ще предпочета да съм упоена от кълвачевото бебе кокорещо ми се тия дни от клона на крушата до прозореца ... майка му сигурно е била при същата фризьорка, която ме боядиса преди седмица така че ... айде да не казвам.

Каквото си решиш - виц или легенда, за тема, за посетител или за някое време ... не се обяснявай ми почвай, че тоя път няма да съм виновна ако новаков пак настине.

Не го слушай този новаков, секс не съм бил правил с жена...аз правя секс и с духовните тела на жените, новаков и представа си няма какво е това секс с духовно тяло...ето я лъжливата история с правенето на секса:


Сексът “там” с “АЗ”
Не може вече да не ми повярвате...
Късна нощ, спалня. Физически бях изморен /садих домати в градината си/, умствено – спокоен. Легнах да спя и състоянието преди излизане от тялото започна след около пет минути. Събрах кураж да се “измъкна“. Бавно и спокойно се издигнах на около метър и половина над леглото. Тъкмо се чудех какво да правя после, когато бях обхванат от огромно желание за сексуално задоволяване. Бе толкова силно, че забравих за всичко останало. Огледах се и видях жена си, която лежеше на леглото под мен /аз бях във въздуха, обаче/. Спуснах се надолу и направих опит да я разбудя, за да осъществим сексуален акт, но тя не се събуди. Разбрах, че единствения начин да постигна резултата е да се прибера във физическото, и направих точно това. След малко седнах физически. Сексуалното желание бе отминало напълно. Много странно бе. Никога не съм подозирал, че в мен има толкова силно течение на сексуална страст…

Късна нощ, спалня. Бях сънен, но умствено бодър. Състоянието за излизане от тялото се появи само две минути след като си легнах. Издигнах се право нагоре по “мисловния” метод и веднага бях завладян от сексуалния нагон четири пъти поред. Не можах да го заглуша независимо, че упорито се стараех. Отчаян от самия мен, се прибрах във физическото.
Седнах. Сигурно има начин да се отърва от това!……….

Под въздействие на решението ми “да видя” започнах да разбирам какво е положението ми в стаята. Бях над маса, на около 2.50 метра от леглото, където успях да различа физическото си тяло в полутъмното. Тогава точно близо да вратата видях форма, със сигурност човешка, която се движеше към мен. Веднага вече “знаех”, че тази личност е от женски род. Все още бях предпазлив, но се борех със сексуалния нагон, който растеше независимо от волята ми.
- Жена съм. – Изглежда бе нисък женски глас.
Казах, че знам това, но се стараех да се държа на разстояние.
Сексуалните и обертонове в гласа й бяха непогрешими. Тя дори се приближи още. Съзнанието ми осъзна, че тя, разбира се, бе жена и бе миниатюрно изражение на сексуална привлекателност. Отдръпнах се разкъсван между желанието и страха, от това което би могло да се случи, ако наистина имах сексуална връзка във второто си тяло е вероятната “изневяра” към жена ми. Накрая страхът от евентуалните, неизвестни последствия победи желанието и аз припряно се втурнах във физическото си тяло. Седнах. Може би съм страхливец…

Късна нощ в офиса…
Бързо постигнах предварително състояние за излизане от тялото и със силно чувство за освобождаване и контрол излязох през тавана в правоъгълна стая. Тъкмо щях да ходя в друга стая, когато почувствах присъствието на жена в отдалечена стая. Не можах да различа чертите й, но тя остави в мен впечатлението, че е на около 30 години и, че е жена със забележителен сексуален опит /това познато излъчване на качества/. Това последното възбуди сексуалния ми нагон и аз бях привлечен от нея. Когато приближих тя каза /!/, че е по - добре “да не го прави”. Отдалечих се уважавайки желанията й, като отбелязах, че всичко е наред. Тя изглеждаше благодарна, а аз бях мил, макар и разочарован. Тогава забелязах друга жена в дясната част на стаята. Тя бе по – възрастна от първата, над четиридесетте, но също бе жена с богат сексуален опит. Втората жена излезе напред и предложи “да бъде” с мен. Сякаш каза: “Ще го направя”, /което означаваше, че щом първата жена не бе го направила тя ще го направи с удоволствие/. Не се нуждаех от повече покани и бързо се отдалечихме заедно. Получи се шеметния шок, тип електрически ток и …
Още дълго съзнанието продължи да превежда последователността на реакцията привличане – акт, като подобна функция ставаща по нематериален път. С изострянето на възприемането и контрола различията стават по – забележими. Първото и най – очевидното е, че няма доказателство за проникване на мъж и жена. Опитите да се изрази нуждата по такъв функционален начин стават трогателни като спомен. Човек с безсилие открива, че във второто състояние то въобще не става по познатия ни начин. И още нещо – чувствителността, произведена от физическата форма на сексуалния дубликат напълно остава. “Актът” по своята същност въобще не е действие, неподвижно, сковано състояние на шок, когато двамата наистина се сливат, не само на ниво повърхности и една две специфични части на тялото, а в пълен размер, атом по атом през цялата безкрайност на двете ни същности. Благодарих й, а тя бе доволна и спокойна. Чувствах, че това ми е достатъчно, гмурнах се в пода и се озовах във физическото си тяло.
На другия ден се качих по стълбите на последния етаж в офис на колеги от същата сграда, уж да ползвам принтера им. Попитах секретарката, коя е тази по – младата дама до нея и какво са правили вчера след обяд към 14 часа. Шеговито ми отговори, че е нейна приятелка от Варна и да не я заглеждам защото е сексуално уморена от седмично преживяване с приятеля си и че, в посочения от мен час те са дремели на бюрата!
Ейййййй… пак стана дълго. Уж го съкращавам отвсякъде…
Мили дами, не задрямвайте, а четете…


Друг “сън”: По необясними причини пристигнах в една околност, извън къща, между седем - осем души, всички събрани в случайна група.
/Ще ви разкажа за групов секс “там”/:
Те сякаш не се учудиха много на появяването ми, но аз бях предпазлив, както обикновено. Имаше някакво изчакване от тяхна страна, като, че не знаеха как да се държат с мен и да ме поздравят.
Не бяха обаче недружолюбни. Накрая един от тях пристъпи приятелски напред, изглежда за да ми стисне ръцете. Тъкмо щях да подам ръка, когато тази личност премина много близо до мен и изведнъж почувствах мигновено и бързо лумване на сексуален пристъп.
Бре, мамка му?
Бях изненадан и малко шокиран. После, една след друга, всяка пристъпваше напред, поздравяваше ме по този начин - така просто, като ръкостискане - една истинска опашка от хора. Най накрая последна пристъпи напред, единствената, която наистина усетих като жена. Тя изглеждаше далеч по-възрастна от останалите, и от мен. Сякаш изразяваше приятелство и чувство за хумор.
- Е, добре, не съм го правила отдавна – засмя се тя, - но имам желание все пак да опитам!
Като го изрече, тя мина съвсем близо до мен и ние имахме кратък и съвсем не слаб сексуален пристъп. Отмина, кискайки се весело, и се присъедини към останалите. Не след дълго и като се опитвах да разбера къде съм все пак, почувствах неудобство и желание да си вървя. Издигнах се право нагоре, протегнах се във физическото и се прибрах без инциденти.
Дали поздрава, чрез сексуален пристъп бе типичен обичай там. А може би те, стараейки се да бъдат приятни на мен - чужденеца, временно бяха възприели обичай, който бе нещо съвсем обичайно в моята родина? Би могло и така да е, ако те виждаха тайния, интимен свят на повечето от нас в “материалното” ни крепостничество.
Дали не бяха сексуални фантазии по време на сън, причинени от предишно подтискане на секса? Но, това е лесния отговор, за да се предпазим от срещата с неразгаданите възможности. Какво е доказателството, че е нещо друго? Няма начин да се докаже горното, защото няма способи за определяне на неговото ”къде”.
Да, то е преживяване ”горе”. В друг свят?
Искам да привърша темата със секса “там” с второто си тяло със заключението, че това състояние “там”, въобще, хич, ама хич не е лошо!
Многообещаващо е, че все някога човек ще се научи да контролира този фактор!

Все пак искам да ви кажа, че не бих могъл да приема всичко това като начин на живот и бягство от действителността или като наслаждение на чужда сметка.

Всичко разказано от мен вероятно ще предизвика във вас само недоверие, но аз взех решение да пиша на тези, които подобно на мен вярват и осъзнават безграничните възможности на пишещите в клуба
И специално към новаков да не приказва за мен наляво и надясно че не съм го правил, хайде де...


Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.