Случка в сряда

Щото питаше Геврека кво ставало, ми ето кво:
[линк]

Препоръчително е който няма търпение да го изчете до края, да не го почва изобще.

Хареса ми много, а аз съм изключително придирчив!

Но остави в мен усещане за незавършеност - сякаш е първа глава от голям и интересен роман ...
Аз също съм любопитен и искам да знам как ще изглежда четвъртъка на Стефчо Средев!!!


There is no Dark Side of the Moon really....
Matter of fact is, its all dark.

Ех, мерси, че го прочете! Незавършен стои, да, ама и аз не знам какъв ще е тоя четвъртък. Знам само, че в оня кашон има листчета само с имена на дни, месеци, сезони ...нещо такова. Все пак, нека остане нещо и за въображението на четящия!

Не, ти просто нямаш право да го оставиш така горкия човек!!!
Аз на твое място бих се върнал към изброяването на всички показатели, с което започваш в началото. Бих разгледал случките, довели до сегашното състояние във всяко едно от тези неща - защо се е получило така, че наш Стефчо е избрал средата, какво го е накарало във всеки свои избор да отива в средата - страх, неувереност, желание за сигурност? Ясно е, че той не се е родил такъв, а е станал такъв заради някаква причина. Каква е тя и на кой етап от живота му се е появила? В детската градина, в училището? Според мен в четвъртъка той ще се събуди от сън, в които е сънувал как финишира пръв в някакво състезание и ще се почуства много особено. Или ще си спомни как някъде в нещо е останал последен и всички му са се подигравали ....

There is no Dark Side of the Moon really....
Matter of fact is, its all dark.

Давам официалното си съгласие да му направиш тая дисекция! Въпреки, че за мен е все тая кога и защо е отишъл в средата. За всеки е различно.

Как ще ти е все тая бре?! Човекът някога е имал мечта да стане пилот-изпитател или космонавт! И ти искаш да го оставиш да гние в тази пречиствателна станция???? Само защото те е налегнала пролетната умора? Я се стягай и започвай да пишеш какво има в листчетата!!!


There is no Dark Side of the Moon really....
Matter of fact is, its all dark.

Хи-хи! Той Селянина е спец по листчетатаШе питам него!

дай си бележника - отличен 6! много ми хареса. дори повече от предишния ми фаворитен разказ за любовта от пръв поглед.

а ти що не пишеш вече в Литература? заради твоите хумористични разказчета надничам отвреме на време в този клуб, дето не ми е във възрастовата група. както и да е, ще ти отговоря все едно сме в Литература.



отначалото като се зачетох ми прозвуча почти като Кръстьо Лафазанов в едно негово предаване Смях в залата, където описваше средния човечец. обаче, после случката в сряда кривна в съвсем друга посока. момента на изненадата поддържа любопитството на читателя докрая! поздравления!

любопитно ми е как ти хрумна идеята за разказа и самата теза на професора?

> ... клуб, дето не ми е във възрастовата група ...

Не ти е във възрастовата група накъде? Надолу или нагоре?

ами малка съм още за тук

Тоест щастието се дължи на любопитството?
Любопитството движи света? Да вдъхнеш живот, значи да вдъхнеш любопитство?

Ех, Пенчо, как ще спя сега с тия размисли?
(поощрения от мен!)

Що не в литература? Ми ква литература е тва? Пък и там сичкото ногу ръзбира.

А идеите как ми хрумват - ей Богу, не мога да ти отговоря. Напоследък умирам от скука и рутинна работа, и се чувствам леко нещастна, затова като че ли.

Пий някой хап за сън - аз така правя

Наспах се, ей ме на... - обаче няма ли да има авторска презентация, повече коментар, страсти така

Ми, тя мина, ама ти я проспа, сори.

пенчото,
и аз май като тебе - скука
обаче ето, че си намерих какво да си почетааа, ти си виновна : ))

готино ти е станало това. :)

Ми, трябва някак си да противодействам на унищожителното, затъпително и обездушително ежедневие (без отпуска)

Нали знаеш он'ва куче Пенчо,
дето скача като заек -
та и ти -
като скочиш и стрескаш човека,
екстра анти_илюзионна терапия!!

Лисицата не си носи опашката на рамо!

На другата сутрин часовникът иззвъня както обикновено точно в шест часа. Ръката на Стефан Средев се протегна изпод юргана и натисна бутона за спиране на дразнещия звук. От внезапно настъпилата тишина жена му се събуди и стреснато го изгледа:
"Какво ти е? Да не си болен?"
"Болен съм!" изръмжа Стефан и се обърна на другата страна. Засънува едно полутъмно мазе пълно с кашони. Знаеше, че там някъде между хилядите листчета наблъскани из прашните кашони, се крие нещо, написано специално за него.
Когато се събуди навън вече слънцето весело припичаше. Стефан се протегна заслушан в пеенето на птиците. Беше сам в къщи, жена му отдавна беше отишла на работа. Из блока беше необичайно тихо. Той се облече и се отправи към автобусната спирка. Дори се опита да си подсвирква някаква мелодийка. Мимоходом погледна към витрината на баничарницата. Баничките вече се бяха свършили, но Средев не изпитваше глад. Бързаше да стигне до мухлясалото мазе накъдето го пришпорваше новото, необичайно чуство. Така се беше въудошевил, че за малко въобще да не забележи двете паркирани полицейски коли пред входа. Той се закова така внезапно на място, че двамата полицаи, седящи в по-близката кола, моментално впериха подозрителни погледи в него.
През целия си живот Средев никога не бе имал вземане - даване с органите на реда, но винаги бе изпитвал инстинктивен страх към тях. Ами ако го попитаха какво търси тук? Защо не е на работа? Дори не се беше обадил в станцията, че е болен! Какво да прави? Изпита лошо пречуствие, че полицията е там точно заради неговото мазе. Дали някой не беше откраднал кашоните? Едва ли цели две полицейски коли биха дошли само заради някакви си стари кашони. Или пък бяха убили скитника!? Ами ако някой го беше видял вчера да говори с него? Той усети как ледената ръка на страха стяга гърлото му. Със сигурност хората, които вчера бе разпитвал за този скитник, щяха да си спомнят за него! Сутринта дори не се беше обръснал и и беше сигурен, че видът му будеше подозрение. В главата му изникна присъстващата във всички криминални филми сцена, в която инспекторът обясняваше, че престъпникът винаги се връща на местопрестъплението.

There is no Dark Side of the Moon really....
Matter of fact is, its all dark.

още, още, още интересно какво ли ще му се случи в петък?