Много ми е зле...

Едва ли има история като моята (всъщност дано да няма).
Разведена съм вече 5 години (несходство на характерите). Имам син от този брак. От 4 години живея с мъж, когото наистина обичам. Имаме син на 1 г.
НО
Банално - в началото всичко беше прекрасно, докато не забременях (случайно!т.е. по негово невнимание)аз настоях да задържа детето, той беше категорично против. Изкарах трудна бременностс много психическо натоварване от негова страна. Разбира се, когато видя сина си-грейна. Той е негово копие.
От две три години имаме баналните вечери пред телевизора, той мълчи, аз говоря на себе си, инициативата за секса е само моя, няма мили думи, само забележки и т.н. и т.н. Ужасява ме мисълта, че всичко се повтаря, че явно не съм способна да съжителствам с мъж, че и девте ми деца ще растат без бащите си.
Ной-лошото е, че не може да прави компромиси, трупа в себе си отрицателното и го изтъква, а хубавите неща подминава. Стига ли сме до бой, но върха днес беше това, че ме обиди.
Казах :"Край" След като 4 години не можа да каже :"Обичам те" (преди това го изрече веднъж), но може да обижда- защо, за какво...
Извинете, че е пиша объркано , бебето сякаш усеща нещата и се буди през 15 мин.

Човек има склонност да повтаря в известен смисъл грешките си..имам предвид, че обикновено се насочваме към определен тип мъже или жени...просто такива ни привличат и не осъзнаваме, че може би те не са точно подходящите за нас. По-често обаче повтаряме грешките си в общуването с тях напълно несъзнателно. Поне това са моите впечатления. Две деца обаче не чогат да бъдат наречени грешки - да са живи и здрави Всъщност те няма да растат без бащи, а ще растат /евентуално/ с разделени родители, а то е друго. Така или иначе може би нещо може да се направи за отношенията ти с този мъж. Четири години не са толкова дълго време, та чак да е безнадеждно. Мисля си обаче, че е добре да се консултираш с психолог. Понякога затъваме в грешки в поведението, с които сами предизвикваме реакцията на другата страна, а тя не ни харесва. Затова консултация със специалист е важна. Казвам го, защото аз самата осъзнавам, че правя тази грешка - да смятам, че съм способна да съм психолог сама за себе си.

TERROR INCOGNITA

Печелиш Нобелова награда за 'Успехи фъф брака"!
Вервам ,че след социологическото проучване ,дето ще направиш ,ще проумееш ,че живота в основната си е доста сив -викат му ежедневни проблеми. Розовия нюанс ,ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ е до време!
Успех в пручването.
П.П. Сметам знаеш теоремата на option : Ако нещо ти изглежда розово ,редно е да погледнеш с други очи. Или поне да свалиш очилата.
Упс , кви глупости съм надращиииил.... , са без цайси виждам...

Край! Това беше. Изхварляйте компютрите.

нещо съвсем смислено. Ама като гледам какво си писала... ами, не стой пред телевизора да си говориш сама. Остави го той да си стои пред телевизора, докато гледа бебето, пък ти излез някъде на въздух. Виж се с приятелки, отиди на фитнес или на каквото там обичаш. Прави нещо, за да не се вглеждаш непрекъснато в него и да се чудиш казал ли ти е "обичам те" или не е. Ако имаш странични занимания, вероятно ще станеш по-забавна и за него и може пък и той да проговори, знам ли.

Не е лесно да си тиква-а-а-а-а!

Но видях, че хубави съвети са ти дали.
Аз също мисля, че 4 години са малко и има още пътечки неизвървяни, преди да се откажеш... но разбира се, то си зависи и от обидата която ти е нанесъл.
Има и ...ох.... много трудно простими обиди, признавам.

Обаче има нелоши мъже, които са темерути по природа и възпитание и никога не казват "обичам те".
Такива трябва да ги гледаш не какво говорят, а какво правят за теб!
Може да се изненадаш приятно...

Защото и да ти казват " обичам те" и да те заливат с романтика, ако действията им говорят друго - хич и не слушай розовите думи!

Non nova, sed nove.

Въпросът е дали по някакъв начин не се усеща притиснат? Дали не си мисли че му е отнета някаква свобода, противно на желанието му? Нали знаеш онази приказка, че ако пуснеш птичето от клетката и то се върне отново при теб, само тогава е твое?

Каквато и радост да е детенцето, обективно погледнато то отнема от свободата на родителите. И за майката и за бащата, ОБАЧЕ, твърде е възможно двамата да го преживявате различно. Например майчинския инстинкт, радостта от детето при теб напълно компенсира вечерите в които вече не можете да излизате, спокойните лениви сутрини, дългото изтягане и пиенето на кафе с часове. Той от друга страна, макар и може би не толкова ангажиран както ще кажеш(сигурно е така, обикновено е), може да преживява загубата на свобода по-драматично.

Поговорете, опитай да "го усетиш". Не спори с него, а просто го предразположи да говори. Може пък твърде много да сте говорили за вас, за бебето, но все по-малко за вас поотделно. Някак си за жените това аз-ти преминава плавно в ние, после в това ние се включва бебето, почти неусетно за майката. За мъжа си е обаче някаква драма, доста шоково упражнение на психиката.

Искам повече от света, но не съм кисел мърморко.

всичко което си описала ,има някакво обяснение или оправдание за мъжа ,с когото си,нерви ,адаптация към две деца ,ревност ,че ве е най важен за теб
а е изместен от малкото бебе ами много причини за скарване , избухване ,обиди ,дано да ги преодолеете
Аз на твое място бих се притеснила най- вече за едно нещо -това което казваш ,че секса става само по твоя инициатива ,ако това е така от самото начало на връзката ви -просто човекът си е такъв ,пасивен
но ако това е нещо появило се след появата на проблемите ви ,нещата не са добри ти може и да го обичаш ,но той явно вече не е със същото отношение към теб както в началото,причините може да са различни : да се чувства измамен от теб ,насилен към нещо ,което не е искал ,да има друга жена ,да има намеса на външни лица роднини или приятели ,настройващи го срещу теб
не знам къде живееш ,но ако си в малък град ,може да го карат да се чувства унизен ,че гледа и чуждото дете ти най добре си знаеш
ако можеш изчакай да мине малко повече време ,да поизрасне бебчо и да не си така изтормозена ,все пак самия период сега и кризисен
мъжете се учат да бъдат бащи, твоят може да е по- бавен ,по труден ученик ,но все пак да успее да се справи ,възлагай му повече грижи за малкия
животът е най добрия учител ,и опитай ако е възможно да го накараш да ти говори не непрекъснато ,а поне когато е в настроение
колкото повече говори ,толкова е по- голяма вероятността да разбереш как се чувства
дай време на себе си и на него ,в края на краищата винаги можете да се разделите

Ако не щеш да четеш - развеждай се пак и вървИ немила-недрага насам-натам и продължавай да се оплакваш като многострадалната Геновева!

Ами ...от недългия си опит мога да кажа, че понякога съжителството с мъж е направо НЕПОНОСИМО и изпълнено с БЕЗБРОЙ много компромиси от наша страна.ОБАЧЕ! същото важи и при разменени роли.Виждала съм жени, които така ужасно се държат с половинките си, че аз самата съм искала да им "хвърля един бой"
Та исках да кажа следното.Сядаш, мислиш, преценяваш...ако можеш да разговаряш с човека го правиш, ако ли не решението ще зависи само от теб.Но не съм привърженик на това, че при първото препятствие /което при вас може би не е така/ трябва да се отказваш.Докога така?Малко усилие се изисква понякога...Стискам ти палци и ти пожелавам късмет.

Благодаря ви за отговорите. Много сте мили!
На следващия ден, грубо казано, се подмазваше. Беше мил, свърши всичко, коетоможеше да се свърши по къщата, изведе малкия, който ми поднесе любимият ми шоколад.
Към разговорите вече е алергичен.
Лошото е, че съм ного обидена и желанието за онази всеотдайна близост, го няма, а с малко усилие от негова страна можеше да бъде прекрасно.
Аз също направих много компромиси и в крайна сметка, изводът е, че така му е по-лесно да ме пренебрегне.
Утре вечер ще изляза с приятелка, извадих всичките си секси дрехи и скрих тениските. Ще се запиша на на фитнес или на танци (макар че, колкото и нескромно да звучи, изглеждам отлично. Малко хора биха се досетили, че имам две деца). Просто ще правя нещата за себе си.
И вече няма да искам секс (с това как ще сес правя не ми е ясно)
ОФФ- Не успявам да се регистирам, ако някой може да помогне!

Регистрацията успешна!
Още веднъж - здравейте!

както я описваш - съвсем ще я "втасате". По-добре излез с него.

но при мен вървеше работа.Наистина излез с него.Предложи му разнообразие в къщи.Изненадай го.Предложи му по разнообразен секс с игрички.Опитай се да бъдеш по забавна.Понякога сериозността пречи в обтегнати отношения.Ако се обичате и си пада по игрите ще даде отличен резултат,но както казвам хората са различни.Ти най-добре знаеш какво би го впечатлило и развижило.Понякога и една хубава вечеря с чаша хубаво вино отпуска и предразполага и върши чудеса.

Или по-горе съм бил неясен и не си ме разбрала или, по-вероятно, ти си поредната жена с корава и нищо невъзприемаща глава! Не ми се цупи! По-добре да съм груб и да ти кажа истината, отколкото да те галя с перце и да те утешавам и да те лъжа, че си права.

Абе, писна ми вече в тоя клуб, бе! Абе, трета година приказвам едно и също!

Ти да не си мислиш, че твоя случай е уникален? Единствен в света?

Амиии! Нищо ново под слънцето. Поредната, до болка позната, история. И аз съм минал през нея. Абсолютно същата!

И двамата сте невинни! Казах! Нищо ти няма и на теб и на мъжа ти! Това е! Съберат ли се 100-процентова жена и 100-процентов мъж - от тях нищо не излиза. Освен ако...

Ако какво? Да не мислиш, че ще ти предложа нещо кой знае какво ново? Е, за теб може и да е ново, но за повечето клубари отдавна е ясно.

Ако не осъзнаете различията помежду си - направо ти казвам, че е въпрос не ДАЛИ, а КОГА ще се разделите. Най-вероятно ще е с гръм и трясък.

Много литература има по въпроса, но на мен най-ми харесва Джон Грей. "Мъжете са от Марс, жените - от Венера". Можеш да си я дръпнеш от нет-а. В сайта на разведените има линк. Написана е като за американци-олигофрени. С думи прости и ясни. Чете се бързо.

Ако не щеш да четеш и като повечето жени твърдоглаво и упорито продължиш да твъърдиш, че САМО ТОЙ е виновен, смело ти заявявам, че ти е спукана работата.

Не ми се сърди за тона. Истината ти приказвам. Никаква изгода нямам да се бъзикам с теб.

Ай, чао и умната!

разведох се преди 6г. и както винаги или поне почти винаги се случва при мъжете да слушат майките си и аз послушах моята, която вярвайте ми е много влстна жена.Винаги съм обичал жена си и продължавам да я обичам за разлика от маъка ми 1995г.ни се роди прекрасно момиченце не съм спирал да бъда до тях исе страя да продължава да е така,но преди 2 месеца поради голямата ми ревност потърсих спасение в алкохола и след това си позволих да я ударя което е меко казано,след което тя ме изгони и сега ми разрешава само да виждам детето вярно е че когато поискам но аз обияам и нея и то не по малко от себе си кажете ми какво да направя как да си я върна. Тя Казва че и трябва време за да реши да ли може да продължим.Кажете как да постъпя мого я обияам и не искам да бъркам повече първата стъпка я направих дистанцирах се от маъка ми а сега???

спри алкохола, мисли ТИ, а не МайКА ТИ вместо ТЕБ и НИКОГА ама никога не обиждай и не посягай на жената, която обичаш.

Що не го пуснеш като нова тема?

отделна тема!
Стамат, моля те - направи го -пусни отделна тема с твоя случай!

Убедена съм, че ще има какво да научиш лично за себе си.
Дори от сега мога да ти изтъкна едно голямо предимство, което имаш пред останалите мъже - бивши съпрузи направили грешка по същия сценарий.
Случил си на разбрана майка на детето си - имаш късмет, щом не само ти дава достъп до детето, но и го прави без специални изисквания за спазване на разписание или обвързаност с издръжка - " по всяко време" - това е нещо за което тук много татковци щети завидят!

Non nova, sed nove.

Не зная какво да ви кажа...
И секс- игрички е имало, изобщо сексът, когато го има е страхотен. Но на практика през последните две години аз съм инициаторът (е, тук се включва период на бременност, възстановяване след операция)... И свещите и вечерята...
Щом пиша тук значи наистина съм в задънена улица.
Вече два дни си говорим спокойно, излизаме, правим се, че всичко е наред. И две нощи аз спя сама отново.
Друга жена няма (не го казвам, за да се самоуспокоя, дори това поне би било отговор), от работа вкъщи.
Аз вече пих две водки, но май ще ходя за трета

Асасан (не мога да го докарам носово с тази клавиатура) не твърдя, че той е виновен..Просто търся причината, за да се разреши проблема. Но той не посочва такава - според него всичко е наред.
Само, че на мен много ще почне да ми личи, че съм като от вицовете за не......те