Съвет

Здравейте,търся съвет.Бебчо Любо вече е на 1.2м и съм с го гледала сама без баби.Досега не сме се делили,но сега го оставих на баба му за 10 дни.Каква беше изненадата ми.Преди два дни отидохме с баща му да го видим.Като всяка майка,като слязох от колата се надявах да тръгне към мен и да ме прегърне,но не.Той само ме погледна лошо и се затича към баща си.Три дни бяхме заедно,той не ми даде да го докосна бяга и реве от мен.Всички ми казват да не се тревожа,че той ми се сърди и ме наказва,но аз много се притесних.Моля,кажете някой имал ли е подобна случка?Какво да правя?

Съжалявам. Звучи много тъжно. Да, на теория е така - това е инстинктивно негово поведение. Вероятно е тъгувал за теб и може би се е затворил в себе си. Опитай се да му обръщаш повече внимание, да правите нещата, които преди сте правили само двамата и му дай време да се успокои, че сте отново заедно. От детската психология си спомням, че много по-лесно емоционално се преодолява една дълга раздяла с майката, отколкото поредица от по-кратки раздели.
Моят юнак е 1 и половина и ми предстои раздяла с него за около седмица. От сега страдам, защото предполагам, че ще се случи същото. Ще се опитам да го подготвя за това, но едва ли е възможно...

Не се тревожи!Много деца имат такава реакция.Още е твърде малък, за да разбере ситуацията.Всички деца обичат майките си и твоето детенце не е изключение.

Аз пък имам един въпрос?!
При коя баба беше детето?
Това понякога също има значение т.е. какво му говори тя докато детето е при нея! За съжаление понякога някои баби казват на децата, че видите ли мама не го обича толкова колкото тя и затова го била оставила при нея и опитвайки се да се изтъкне пред детето оплюва (съжалявам за грозният израз но мисля, че е точен) въпросната майка!!!
Напротив, ако бабата говори на детето, че на мама и е много мъчно за него но тя е заета и затова се налага то да седи при баба детето проявява разбиране и не се сърди!

Не е ли много малко, за да се влияе от това, което му говорят?
Дъщеря ми беше на 1 г. и 7 м.,когато майка ми (с която я гледаме на смени от ражданетодо ден днешен) постъпи в болница за две седмици.След връщането й у дома детето беше резервирано-стоеше отстрани и само й се усмихваше.След два-три дни си припомни баба.

Свекърва ми го гледа,но съм сигурна ,че не го настройва с/у мен.Твърде малък е.

Не се тревожи. Всичко ще отшуми. Мен дъщеря ми също ме е "наказвала" така. Май ние сме си виновни, че не ги оставяме по-често
Единственият ми съвет е винаги да си честна с детето си и никога да не го лъжеш за това къде отиваш, кога ще се върнеш и други подробности с отсъствието ти. В началото може и да се опитва да се противопостави, но повярвай ми, наистина и по-добре. Децата разбират и усещат много повече отколкото си мислим и не бива да губят доверие в нас

Сега,..е малко късно за този съвет,но..за следващия път когато го остявяш го имай впредвид...- Преди да го оставиш,няколко дни му обяснявай,че скоро ще се наложи да се разделите за няколко дни(казваш колко),обясняваш защо..и казваш,че ще се обаждаш всеки ден (и го правиш),казваш колко много обичаш детенце..Казваш,че баба (или който ще се грижи за детето) също много го обича и ще се радва да й гостува ,докато мама я няма..и..изобщо..изтъкваш всички плюсове..
После занасяш любими играчки и всичко,което ще му действа успокоително,докато те няма.

Честно казано,като ми описваш ситуацията, си мисля,че си оставила детенце без да му кажеш,че няма да те има и то е било изненадано неприятно,че мама я няма..
За всяка раздяла е нужна подготовка..Така детето няма да страда толкова ,а и ти самата ще имаш време да свикнеш с мисълта..
И..още нещо си мисля..Бабите дори да не го настройват срешу теб,със сигурност правят всичко различно от теб..Нужно е да ги запознаеш с ритуалите..и т.н..За това..е добре да отидете следващия път при баба няколко дни по-рано (или поне 1-2) за да може детенце да я опознае пък и бабата да се запознае с режима му и навиците му..и..
..Всичко това го пише по книгите..,може би си го спазила..но..резултата въпреки това е тъжен..

Детенце просто е страдало за теб..решило е ,че ти си го изоставила и..сега ти го връща- иска да те изостави да видиш какво е..но не знае как и....Просто прояви разбиране и не му се сърди..-покажи му,че го обичаш както преди,и че докато не сте били заедно си мислила за него,..Разкажи му,къде си била ,какво си правила..и..надявам се,че всичко ще е Ок

*щypчo* направо е казала 1:1 към това което аз мисля. Изобщо не е малко детето да разбира от нормално човешко отношение - да му се говори и обяснява като на възрастен човек. Може да не разбира точно думите, но интуативно ще разбере за какво става дума.
Същото трябва да прави и бабата - да говори за мама непрекъснато, колко и е мъчно, как мама това пък онова и след еди колко време ще дойде, а не да премълчава и да пропуска темата като неудобна.

Дори сега може да поговориш с него като с възрастен човек и да му обясниш какво се е случило. С времето всичко ще си дойде на мястото. Не си подченявай детето.

Здравейте мами. Тъй като на мен ми престои да се върна на работа - то моето момченце (10 м.) ще трябва да го оставя на майка ми за около месец. След това смятам да ги взема при нас.
Въпросът ми е като е толкова малък дали ще имам същия проблем? И да му обяснявам май няма да разбере.

и нищо толкова страшно не се е случило всъщност! Спокич, девилче!
Майка ми ми е разказвала, че аз съм реагирала по абсолютно същия начин при една наша раздяла, когато съм била на около годинка. Било е съвсем за кратко обаче! Просто продължавай с любящата си майчина нежност и всичко ще се върне както си е било. С много говорене не знам какво ще постигнеш, предвид възрастта на Любчо. Пиши пак какво става при вас!

Не си го слагай на сърце.И на мен ми беше мъчно в началото,но вече свикнах да ме наказва.И колкото по-малко опити правя да се реванширам,толкова по-бързо тя омеква.Винаги съм й обяснявала къде ще бъда и колко време няма да ме има,всеки ден съм се обаждала,майка ми със сигурност не я настройва срещу мен,винаги съм изтъквала колко ще е забавно с баба,режима е ясен,но.......наказанието е неизбежно С баба си имат други ритуали,пеят други песни,играят с други играчки и други игри,разказват други приказки,ходят на други места и точно това прави престоя й там по-забавен и вълнуващ.
Като отида да я взема ме игнорира известно време.Аз я поздравявам и започвам да говоря с майка ми.До 5 минути се е присламчила до мен да ме гушка и да ми разказва какво е правила и къде е ходила


1.fevruari.2004