Има ли смисъл

Срещаш момиче. Първо сте приятели. Ти не искаш нищо повече от приятелство, защото си хетеро когато си се запознала с нея.
Ставате прекрасни приятели - в нея виждаш себе си.
Тя има връзки, с други жени, които не те карат да ревнуваш, защото си хетеро.
Приятелството ви прераства в любов, неусетно, без да си го търсил - вие просто си пасвате.
Идва един момент в който нещата се преобръщат и вие сте заедно.
Усещането е, че вече имаш всичко. Не търсиш друг/друга. Нещата са повече от перфектни.Но....
В един момент, защото винаги всичко се УСЕЩА, разбираш че има някой друг.
Не го виждаш, но го усещаш, защото тя се опитва да го скрие за да не те нарани.
И понеже ти си прозорлива мам.. му, и мразиш да те лъжат, задаваш въпроса директно, с надеждата, да получиш отговор от вида: Няма никой.
Отговора е: Да, има, но това е само секс. Аз обичам теб.

b]Е кажете как бихте постъпили в такъв случай?[

Аз постъпих, както казват умните хора: Пусни я на свобода. Ако те обича ще се върне, ако не се върне, значи не си я притежавала

Е все още сме приятелки, много държа на нея. Все още ми казва, че ме обича, но.... незнам, нещо се счупи и го счупи "лъжата" или по-скоро липсата на смелост да каже че сме били 3-ма


В очите ти улавям себе си, така недокосната, както когато ме обичаше.

а ти нали си се смятала за хетеросексуална?
момичето вероятно не взема любовта ви насериозно и гледа да се застрахова да не я боли, когато (може би) размислиш, и затова си има някой друг.

може да бъркам, разбира се. говорили ли сте с нея за тези неща?

и евала за цивилизованата постъпка. много си права за това със свободата.

Времето ще покаже дали е имало, има и ще има смисъл.

ПС: Мъдро решение.

бри, то ако чакаме времето да покаже, няма ли да си останем сами?

Да, смятах се за хетеросексуална. Сега смятам, че съм бисексуална .
Всъщност винаги съм смятала, че съм Би, просто не бях срещнала нея.

А тя си е такава, още преди мен, постъпваше така и с предишните си прятелки.
Да говорили сме си. Аз я познавам, както и майка й сигурно не я познава.
Допуснах я близо до себе си, така както никой не бях допускала. Просто нещо в мен ми говори, че тя е човекът. Не човекът с който да живея, но най-малкото човекът, който да познавам цял живот и да го усещам близо до себе си, както и тя мен.

Далеч съм от мисълта, че е лош човек. Тя сама се нарича боклук, ку..ва, и още куп др. обидни епитети, но аз не казвам: Да така е, такава си!
Не мога да я обидя дори.
Просто ме заболя, от лъжата.

ми както ми обясняваш нещата, явно е много несигурна в себе си. откъдето явно и произлиза страхът от обвързване.

Нали знаеш, че времето за всеки тече различно? Както и всеки влага ралично съдържание в понятието сам.

Или просто мисли с една друга част от тялото си

А дали е грешка, че продължавам да й оказвам пълна подкрепа за всичко. Все едно нищо не се е случило.


Просто съм сигурна, че ако се отдръпна рязко от нея, това ще я скапе.
Знам ли... май, вече нищо не знам

бе то това, дето го е направила не значи, че е лош човек и че не те обича. никак даже. ако имаш търпение, давай, може да си повярва самата тя малко повече. ще се радвам ако стане.

успех :)

ок, няма да спорим сега. всеки си знае за него си.
просто ми се стори, че човека искаше малко по-конкретни мнения. а това, че с времето всичко става ясно е хм...ясно.

нe сe отдръпвай,просто из4акай и прeцeни какво то4но я e накарало да го направи...защо нэ и си и достатъ4на само ти?освэн приятэлство усэщаш ли и страст към нэя?

Времето създава спомени.....

Доколкото виждам, девойката си е взела решението вече. Просто иска да го чуе и от други.

Аз обаче не съм склонна да раздавам виртуални съвети за подобни неща.

Лека.

а дали няма да скапе и теб?! мисли за себе си и така ще разбереш как е най-добре да псотъпиш...

В началото, когато я помолих да се разделим, за да съхраним поне приятеството, си мислех, че мога да я изчакам да се върне при мен. Сега вече не съм много сигурна.
Обичам я, но... например кожата й вече не ухае по начина който ме подлудяваше

Минах през този период - скапване.
Това е точната дума. Не се храниш, не ядеш, не ти се прави нищо - и не правиш нищо.
За първи път ми се случи - съответно, се стопих, и близките ми почнаха да го забелязват, и да се притесняват за мене, защото иначе съм жизнен човек.
Вече живнах, но все още част от мен си е скапана. Загубих интерес към много неща, правя ги чисто механично.

Все някога, ще съм си пак АЗ....може би, но най-вероятно няма да е така

истината е че те разбирам много добре, от началото до края. В смисъл идеята, че съм хетеро, връзка 'приятелска' с една жена, която прераства в любов, луда любов, чувстава, които не съм знаела, че мога да изпитам и усещания също... е нямаше друг или поне в този смисъл, а тази друга си беше там от началото, и пак тя много несигурна не може да вземе решение и т.н....
много, много дълго време продължава всичко както и периода на скапване, но аз все не искам да призная, че това е моят проблем (проблеми с хранене, плача, аз просто не искам да я пусна...
ти сама го казваш, че някак си проблема е в това или в тази връзка... предполагам, че не можеш да я пуснеш и тя теб също.
аз за себе си знам че трябва да взема решение и за съжеление мисля, че вече знам какво е правилното...

аз не мисля, че на този етап може да има приятелство

Отговора е: Да, има, но това е само секс. Аз обичам теб.

А тя какво казва по въпроса за секса с теб?
Липсвало й е нещо, затова е потърсила друга жена, така ли?
Вместо да си поговорите първо за това, което (не) се случва между чаршафите ви?

Казваш, че Идва един момент в който нещата се преобръщат и вие сте заедно.Усещането е, че вече имаш всичко. Не търсиш друг/друга. Нещата са повече от перфектни.Но....

Е, явно нещата са били повече от перфектни само за теб, само от твоята гледна точка!

Съветът, който аз бих ти дала, е следният.
Първо да си отговориш на въпроса ти какво искаш и очакваш от една връзка с жена - по принцип, а не конкретно с тази жена.
Ако искаш да бъде точно това усещането - че имаш всичко, и то да трае няколко години, а не само месеци, то сегашната ти връзка определено не е такава и след като и нещо се е пречупило в теб, най-добре да прекратиш интимността и, примерно, да си останете добри приятелки. Или само приятелки.

А ако не притежаваш толкова силно себеуважение и прекалено много я обичаш, предполагам, че може да й простиш, да се опиташ да забравиш случката, а тя да се раздели с третия човек. Но дали в бъдеще тя няма да повтори изневярата на сексуално или емоционално ниво, вече нямаш гаранции...
Време трябва да дадеш на себе си, не на нея. За да си изясниш собствените си настрония и чувства.

А тя си е такава, още преди мен, постъпваше така и с предишните си прятелки.

Мисля, че именно от тук трябва да произлизат мислите и съжденията ти. Хората са различни, някои повече, други по-малко, но наистина е кофти като се влюбим в някой коренно различен.

Казваш, че тя е такава и според мен ще си остане такава. Човек много трудно и още по-рядко се променя. Няма правилно е неправилно поведение в тези между личностни отношения, има това което си ти, това което усещаш и желаеш, онова от което се нуждаеш и начина ти на възприятие на света. За нея важи същото... За всеки...
И когато нещо непростимо за теб се блъсне с нещо нормално за друг се получават подобни ситуации.

За да сте заедно са нужни много компромиси и то от двете страни, понеже в случая виновни няма, налични са различни мирогледи и нужди. И тук ми се прииска да вмъкна крайното мнение по подобни въпроси на една приятелка, а именно: "Връзка изградена от компромиси е компромисна връзка......." Но няма да разсъждавам над думите и, това ще оставя на теб, да си помислиш и над него.

Надявам се не очакваш, че тя дори да се върне ще е по-различна от онова което е била винаги. Едва ли стечение на обстоятелства са я направили такава, далеч по-вероятно е нуждите и да са такива, а разбиранията и просто различни от твоите.

Та ако си готова поне малко да се промениш, ако имаш желанието да погледнеш света през съвсем друг ъгъл и то с пълното съзнание, че не трябва да го осъждаш, ако можеш да се убедиш, че не само твоята гледна точка е правилната при все, че тя се подкрепя от обществото (в случая говоря за осъждането на изневярата, за приемането и като нещо лошо и недопустимо), то тогава може и да я чакаш или направо да говориш с нея, но ако това ще те срива и унищожава по-добре се събери и продължи напред, защото болката ти рано или късно ще се повтори....

Успех.


Важни са пътищата със сърце...