До pop_scg

Борето предложи да пусна нова тема. Аз също не искам да се продължава в темата на Комита. Надавям се, да не възразиш да продължим разговора си тук.


Здравей отново! Благодаря ти за написаното, интересно ми бе да го прочета. И аз съм утре на работа, но реших, че си струва да жертвам няколко часа сън за да ти отговоря. Филмът не завършва така, както казваш. Военнопленническият лагер трябва да бъде преместен. Сърбинът решава да избяга за да се види с любимата си. При това бягство го застрелват, не защото просто е сърбин, а защото е нарушил военнопленническите правила. Няма холивудски хепиенд. Остава горчилка в душата, но така по-силно оценяваш силата на любовта.


“Дали стварно повећето,во Бугарија,или сите, или пола,или само на овај форум, мислат да Македонците се некакви бугари, и да бугарија има право на Македонија? Така барем јас закњучувам од постовите на комита, и од замало сите. Јас не велам да секој има право на свој сон, како на пример јас сакам Македонија утре да се обединит, и егејска и пиринска, да бидиме голема држава,обединета Македонија. Кој можи да ми забрани на тоа да сонувам за тоа. А дали е тоа можно? свесен сум за тоа.
Така да ако некој како на пример вие, бугарија ја негирате македонската нација,(дали сум во право)дали има воопшто простор за било каков разговор?”


Ето как стоят нещата при мен: За мен ти си македонец. Живееш в Македония и говориш македонски език. Харесва ми или не – това е факт. Ти имаш право да защитаваш идеалите си, рода си, земята си. Имаш право да сънуваш сън за обединена Македония – Пирин, Егей и Вардар. Същото право, обаче, имам и аз. Аз също искам това обединение, защото вярвам, знам, чувствам ,че сме един народ. Аз също съм македонка. Тук, обаче, ние се разделяме. Ти си македонец и смяташ, че си по-близък с Александър Македонски и неговото владичество, а аз се чувствам неразделна част от целия български народ. Ти отричаш нашето родство, а аз съм сигурна в него. За мен са святи Паисий, Левски, Ботев, Вазов, Талев, Елин Пелин, Яворов, Йовков в едно със св.братя Кирил и Методий, Григор Пърличев, братя Миладинови, Гоце Делчев, Вапцаров…,защото те са част от моя дух, светоусещане, любов и дълг. Аз не искам да те негирам. Искам да видиш Пирин, такъв какъвто е, такъв какъвто аз го познавам, а не в сън. Искам да се опиташ да разбереш защо сънят няма реално измерение. Искам да го пипнеш и усетиш реален и съществуващ. Той не е мираж. Ние не сме зомбирани. Ние съществуваме точно толкова, колкото и вие. Ние обичаме рода и земята си, тъй както обичаме и вас. За теб това сигурно звучи ужасно, невъзможно, измислено, подправено. Опитвам се да се поставя на твое място и съзнавам, че е трудно да приемеш, че някъде нещо става не според твоите представи. За мен е много по-лесно да приема, че вие вече имате нов път. Но за теб е трудно да разбереш, че по него няма да ви последваме ние от Пиринско. И не защото някой ни заставя, а защото сами определяме чувството за дълг и преданост към нашия род- българския.

Повтарям се вече многократно, но пак ще го напиша, за да ме разбереш по-правилно. Спомените за произхода на рода ми са свързани единствено с Македония, цялата – от Солунско, през Вардар до Пирина и това поне 150 г. назад. Съпругът ми пък към това добавя и жилка от сегашните албански земи, по бащина линия. Вчера родът му се събра на среща – 100г. от рождението на неговите баба и дядо, по майчина линия. Един от вуйчовците му е написал книга за семейната история. Ето виж какво ще завещае на дъщеря ни:


“Когато тачим миналото на рода си, значи мислим за бъдещето. Защото имаме право да завещаем същото на нашите потомци. Колкото по-дълго е историческото време, откакто знаем рода си, толкова по- здрави са корените, на които се крепим. Само хора, които знаят историческата устойчивост на рода си, могат да черпят морална подкрепа от паметта на предците си и по-лесно да отстояват на житейските несгоди.
Новите поколения, родени по други места, вероятно не чувстват нашата предана привързаност към село Копривлен като към родно огнище. Те нямат общи спомени и преживявания с многолюдното ни семейство. Времето неумолимо къса пъпната връв между поколенията. Горко ще бъде за потомците, започнали да градят своята история наново. Защото колкото един род е по-стар, толкова той е по-благороден, мъдър и културен. В родовото огнище са заровени живите въглени на моралните устои, на гордостта и самочувствието за бъдещите поколения. Това е основната идея за опазване на родословното самосъзнание.” …

“Майка ми Калина Петрова Стамова, по баща Зимбилева, е родена в село Либяхово /Илинден/, Гоцеделчевско.”…” Произхожда от заможен и трудолюбив род, който води началото си от Иван Зимбилев/Коджабашиев/, живял в края на 18-ти и началото на 19-ти век.
Той е първият коджабашия /кмет/ на село Либяхово, за който има писмени сведения. Иван Зимбилев Коджабашиев кметувал 40-50 години /ок.1812-1860г./ В автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов /ученик на даскал Георги Зимбилев/ е написано: “Фамилията Зимбилеви е богата и благородна. Иван Зимбилев е силен богаташ и почтен старец не само между съселяните си, а в цялата околия /кааза/.” От устни предания зная, че дядо Иван е разказвал на внуците си за древността на нашия род. Като доказателство той изброявал имената на девет поколения преди него... “…”...Благодарение на майка и вуйчо Димитър, които са запомнили разказите на Иван Зимбилев /прадядо ми/, до нас са достигнали имената на деветте наши деди преди Иван Коджабашията: Кръстю, Стоян, Михаил, Димитър, Тодор, Георги, Петър, Никола и Атанас. Те са доказателство за вековната история на рода и българския му произход 270 години назад от Иван Зимбилев Коджабашиев.
Името на Иван Зимбилев стои начело на дългата редица кметове на село Либяхово с фамилията Зимбилеви. След близо 50 годишно кметуване, Иван е заместен от сина си Петко, който управлявал около 30 години. След него за кратко е избран брат му Атанас, но той не бил възприет добре от съселянитему и скоро отстъпва кметския стол на племенника си Кръстю Зимбилев и така традицията е продължена. Тя е запазена до 1907-ма година...”…”...Освен като кметове, Зимбилеви се помнят и като възрожденци- просветители. Пример в това отношение е известния Георги Иванов Зимбилев – син на Иван Коджабашиев.Георги Зимбилев е бил първият учител , въвел изучаването на български език в Горно Броди.Той е роден през 1820г. Първоначално е учил при неизвестни духовници в Либяхово. По-късно баща му Иван го изпраща да продължи образованието си в манастира “Свети Иван Предтеча”, близо до град Сер. Тук Георги учи при монаха Теодосий Гологанов от село Търлис. Теодосий бил съученик на Неофит Рилски /родом от Банско/. Георги Зимбилев е търсен и ценен даскал. След като завършил, първо приел поканата да учителства в родното си село Либяхово. Той хвърлил семената на просвещението в децата на село Просечен, Гайтаниново, Търлис, Горно Броди и други. На 50 годишна възраст, Георги бил горд да види четирима от своите възпитаници сред петчленната управа на Първото учителско дружество “Просветление”. То е основано през 1873г. в град Неврокоп. Настъпва 1876-та година. Избухва Априлското Въстание. В Неврокопско започва масово преследване и затваряне на български учители, свещенници, изявени родолюбци и събудени люде, които носели български имена. Даскал Георги е сред преследваните…”…”…И ако Георги е дал своя принос в Освободителното дело чрез култура, наука и просвещение, то синът му Иван Зимбилев, участва директно в битки за Родината. Като полковник от българската армия, той заслужил високи военни почести за героични битки в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.
Друг Георги Иванов Зимбилев, повтарящ името на Даскала, но живял в началото на 20-ти век, също оставя светла диря във фамилната история. Той е племенник на моят дядо Петър, роден през 1876-та година. През Илинденското въстание /1903г./ емигрира в София и работи като печатар. Обществената му дейност е с голям принос за квартал “Хаджи Димитър”, където е живял. Там с негово съдействие е построено училище и читалище. Съвременниците могат да видят бюст-паметника на Георги Зимбилев, поставен в квартала в знак на признателност към делото му и достойния му живот. От рода ни има и опълченец- доброволец от Македоно-Одринското опълчение. Това е Атанас Тодоров Зимбилев – Банскалиев”…

“Либяхово е разположено в подножието на планина Стъргач. Възвишенията на тази крайгранична планина са своеобразна връзка между високия и величествен Пирин и планините на Северна Гърция. Либяхово датира от 10-ти век. Славянският произход на селото е очевиден и безспорен. Още през 1465-та година в един документ селото е записано с името Либахово. Това е най-автентичното название на селото от славянското наречие в нашия край. “…

“ …Според Васил Кънчов, в 1891-ва година Либяхово наброява 1720 жители, от които 1660 българи и 60 цигани.”…

“…Бездуховността и еснафството, обаче не били присъщи на Либяховлии. Те били просветени и напредничави хора. Още в началото на 19-ти век съществувало килийно училище. За него споменава и в биографичните бележки на първия даскал в село Либяхово – Георги Иванов Зимбилев. Още преди българският език да навлезе в църквите, даскал Георги отстоял правото за първи път в българското школо да се чете и пише на български.”…”Революционно за онова време било въведеното от даскал Георги, четене на български език. Негови възпитаници са учителите- просветители Петър Сарафов, Спас Прокопов, Никола Пъдарев и др.”…



Дано си го прочел. Оставям на теб сам да разбереш чий баща е Петър Сарафов.
А ако ти е интересно ще ти пусна материала и за родното място на дядото на съпруга ми – Горно Броди.

Поздрав от нощен Благоевград

Ама той милият, не разбира български......

Ебаси смешниците са.....

Македонското население се състои от българи, турци, арнаути, власи, евреи и цигани

Гьорче Петров

Както аз си опреснявам некои думи от моите старци, така и той прави от неговите. Остава само напъна да схванеш новите думите като "стварно" и "тортурирам" , е горе долу проблемът....

го мислех, че ни оставя заради попадията, но май забегва с клисарят...

Здравеј.....мислам да е ова право на балгарски, поздрав.
Не разбирам премногу бугарски, но после неколку пати читање,сваћам во што е поентата, али....не баш све. Уште не ми се јасни неколку работи,еве на пр. за ова*
------------
Същото право, обаче, имам и аз. Аз също искам това обединение, защото вярвам, знам, чувствам ,че сме един народ. Аз също съм македонка. Тук, обаче, ние се разделяме. Ти си македонец и смяташ, че си по-близък с Александър Македонски и неговото владичество, а аз се чувствам неразделна част от целия български народ. Ти отричаш нашето родство, а аз съм сигурна в него.
--------------------------------
Не се слагам со задната реченица да јас се одрекувам од родството. Еве како-
јас размислувам--Ние Пиринска Македонија ја осећаме дел од нас, кој е одделен се знае кога, со Букурештанскиот договор, и се знае да народ никогаш не се прашувал за ништо,тоа го прави елитата,и готова ствар. Ова е факт, мислам да не се спориме околу тоа.Ние сме мала држава, не можиме, на никој начин да ја повратиме, во некаква мирна интеграција, едино ни останува да се надеваме да Европската унија стварно биди без граници, а верувам во тоа, па да нема никој проблем да оди кај сака, да се осећа во Благојевград дома, или во Солун, или Битола. Пример, еден, Сесри или браћа, не можеа да се видат, ако еден живее во Лерин, или Солун а други во Битола.
Егејските Македонци не можеа да дојдат во Македонија, Нити нивните роднини во Грција. Значи не да сум јас некаков националиста, или сл,али факт е да Македонија е разделена на три дела.Дали некој може подруго да го речи ова? Е сега одговор барам од тебе .Во Пиринска Македонија каде се Македонците? Има ли ги или не? Дали се одродија од нас? ние не бараме да тие прават некакви побуни, како шиптариве....ние сакаме да се лојални граћани на државата каде живеат,али да не се граћани без неколку основни човечки права.Без обзира на тихата асимилација, многу не го изгубиле чувството да се Македонци. Е...сега пример со организ. ОМО. Овде можам да најдам(,ете провери, ) Како се тоа една група алкохолици,како се Хомо, како се отпадници, и незнам какви се најгрди имиња. Потоа игнорирани од самата држава, (сем собирот во Гоце Делчев) 26 јуни/06. Незнам дали е ова вистина, али овде можи да се чуе, да ВМРО-БНД, постои само да би спречавала некакво организирања на Македонците. Тоа го поткрепува и собирот во Гоце Делчев, кога активистите сакаа физички да се обрачунаат со членовите на ОМО.
За тој собир овде на форумоф можеше да се прочита да се собрале некакви деца млади, па други пише се собрале некакви старци, значи постои некаква хајка, против нив, а....зашто толкав страв, незнам. Сам ,така размислувам-можда страв,од следното* Ако Омо Илинден биди партија,па нека и мала, можда асимилираните Македонци ће гласаат-оти гласањето е тајно (јавно не смеат)а (крвта не е вода) па можда тука се пореметат многу рачуници.Дали е ова права причина? -Мислам дека сум јасен, еве уште еднаш да појаснам . Ако Бугарската држава ја негира Македонската нација, како Македонците во Бугарија,како лојални граћани да опстанат како Македонци? Она што ме праша што ми значи *уште ве лажат комунистите, --тоа е таа теза што ја заступуваа бугарските комунисти, Тодор Живков и компанија, па се повеће изгледа да е вкоренета во Бугарија.
---------------------------

София. На 11 и 12 март 1963 г. се провежда пленум на ЦК на БКП, който слага началото на нова линия по македонския въпрос. За първи път Тодор Живков открито критикува грешките на Комунистическата партия и категорично заявява, че "никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава"
------------------------------------------
Како што знаеш ние живеевме во Југославија, дивна држава, сега Европска унија нешто на лик сака да постане, сите народи добро живееја, нас на Македонците не беше вршен никаков притисок ни да се посрбиме, нити похрватиме, едноставно Македонија имаше своја автономија.Србите и Хрватите решија да си искусурат помећу себе рачуници, а Македонија мирно се одцепи. Кога слушнавне да Бугарија прва ја призна Македонија, --ете тоа се наши браћа-свака им чес, но брзо слушнавне да народ и нација не признаа. Тоа толку горчина донесе кај секој Македонец, чија држава признаја.Со какви намери,и т.н.--и.т.н.

----------------------------
Ние обичаме рода и земята си, тъй както обичаме и вас. За теб това сигурно звучи ужасно, невъзможно, измислено, подправено. Опитвам се да се поставя на твое място и съзнавам, че е трудно да приемеш, че някъде нещо става не според твоите представи. За мен е много по-лесно да приема, че вие вече имате нов път. Но за теб е трудно да разбереш, че по него няма да ви последваме ние от Пиринско. И не защото някой ни заставя, а защото сами определяме чувството за дълг и преданост към нашия род- българския.
---------------------
Мислам да го разбрав ова, да по нашиот пат, нема да не следите? Па мислам да е јасно да нашиот пат е исто како и вашиот -Европа. Значи ће се видиме тамо, во Европа......се надевам, за скоро.
За сега поздрав, не сме одродени,пак касно е,

Битолско пиво100%пиво

Mi kak da razbirash kato govorish (ili pone pishesh) na Serbo-makedonski. ja pogledni polovinata ti dumi (zborove) sa Srbski....V Makedonia ne se govori i ne se pishe taka (vaka)


"да е ова право" ?
"али....не баш све" ?
"браћа"... are ne mi kazvaj da je ovoj makedonski zbor.....
"нити " ?
"рачуници" ?
"браћа-свака им чес" ???

Според вас вие не сте се одродиле, а са се одродили македонците, които живеят в България
Този въпрос може да го чоплиме до безкрайност.
Моето мнение по въпроса сигурно го знаеш, но за всеки случай да го изложа пак.
Кога и как е станало това и кой е виновен?
Днешното поколение, твоето, не е виновно. Това поколение са се раждали като македонци в държава Македония. Вярно, че преди 1991 година държавата не е била самостоятелна, но е била федерална в по голямата държава Югославия.
И предното поколение не е виновно. Но по назад нещата се променят. Поколението, което се е раждало между Първата и Втората световна войни носи известна вина. Техните родители са има казвали, че те са македонци, но омраза към българите не са им внушавали. Внушаването на омраза спрямо българите се развихря от комунистите. Сърбите, които са владеели Македония между Първата и Втората световни войни, просто са избили някои, които тогава са упорствали и са се наричали българи и останалите са спрели да използват това име.
Сега излиза, че най старите са виновни. Но и тях не ги виня, защото за тях българин и македонец са го разбирали като едно и също.
Сега, след като никой не е виновен какво става?
Става това, че днешното поколение трябва още веднъж да прочете историята, но не тази, която е писана и учена от предните поколения, а една малко по обективна. Как да стане това? Ами търсете и ще намерите.
Ако ти не наричаш с обидни думи мен и другите и аз няма да те наричам. Ти имаш едно мнение за своя произход, аз друго. Това не означава, че един от двамата е идиот. Тези мнения са формирани дълго време и има обективни причини да са различни. Но при един спокоен диалог все може (надявам се) да изясним защо са толкова различни.

...
Како што знаеш ние живеевме во Југославија, дивна држава, сега Европска унија нешто на лик сака да постане, сите народи добро живееја ...


Това беше супер. Ти само "настави", майсторе.

като че ли започна да се решава и те ти сега ново: югославското прашане
Откога постои югословенска нация, има ли право югословенецът да се самоопредели като такъв и т.н. и т.п.

Здравей! Не е проблемът, че не разбираш добре български. Ти не искаш да го разбираш. Не се сърди, но като прочетох отговора ти това бе първото, което ми дойде на ум. Коментираш това, което ти писах като свое виждане за нашите отношения, но не и текстът за родовата история на съпруга ми. Питаш къде са македонците и дали те имат права. Те са в този текст. Ето например баба му Калина Стамова в един момент от своя живот е била принудена в паспорта и да пише “македонка”. Това е онзи период, който вие в Македония много харесвате. Само, че за нас тази смяна е една от гаврите на комунистите. “…Се знае да народ никогаш не се прашувал за ништо,тоа го прави елитата,и готова ствар…” Това ти го каза. Решил някой някъде, че вече не са българи и от днес за утре ги прави македонци. Няма да те убеждавам, че е имало протести, че е имало затворени, че един от висшите комунисти които свели заповедта до народа, човек от Пиринско, е казал “Аз бях длъжен да ви я прочета, но като българин не съм длъжен да я приема”. Няма да те убеждавам, че той е бил брат на Никола Вапцаров. Аз се опитах накратко, с цитати от книгата, да ти разкажа за един македонски род, за едни обикновени хора. Защо това го пропусна? Защо не го прочете? Защо не го коментираш? Защо те не са ти интересни? Ето, сто години честват хората от раждането на техните родители. Тези двама люде, вече покойници, имат днес 100 преки наследници. Те отродени ли са или не? Те достойно ли тачат паметта на родителите си или не? Какви са според теб – българи или македонци?

“Ние Пиринска Македонија ја осећаме дел од нас, кој е одделен се знае кога, со Букурештанскиот договор”

Само, че Букурещкият договор за мир е подписан на 10 август 1913 г. от Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора от една страна, и България от друга. Как определи, че Пиринска Македония е отделена от вас, а не обратното? Тогава съществувала ли е Македонска държава? Може ли нещо да бъде отделено от нещо, което го няма? Какво става с Вардарска Македония тогава? Тя свободна ли е по това време? А кого да питаме дали Пиринско е било свободно? Може ли това да са хората от това Пиринско? Може ли, да речем, да питаме дядо ми или баба ми? А какво правим, ако те по това време са се чувствали свободни, дали твоите по онова време могат да кажат същото? А как да си обясним, че гърците са опожарявали цели градове и села, като са смятали че палят, гонят и убиват българи? Как да си обясним, че бежанците са се запътвали към вътрешността на България и са намирали закрила, прехрана и нов дом? Къде има повече бежанци в Пиринско, във Вардарско, в цяла България? Защо тези хора ще бягат от едно робство в друго? Толкова ли глупави са били да заменят къщите, имотите, родните места за да отидат да живеят в чужда държава, в чужда земя, сред чужди хора? И ако са чужди, с какво толкова България ги е привлякла? Ами бежанците от Вардарско? Те от какъв зор са дошли в България? Ако както казваш Пиринска Македония е отделена от вас, защо тези хора самоволно са избрали да се отделят от вас? Вземи Талев – какъв е той – македонец или българин?

Казваш по време на Югославия сте били свободни, да приемем че е така. Кажи ми защо всички български книги са изгорени и забранени в тази свободна държава? Кажи ми днес в Скопие има ли сръбска книжарница? А българска? Може ли човек свободно да си купи българска книга в Македония, така както това може да направи със сръбска?

Питаш за ОМО, какви са, колко са, дали някой го е страх от тях. Ще ти отговоря, но си мисля, че пак няма да ми повярваш. Виждала съм ги много отблизо. Толкова отблизо, че дори на тяхна сбирка съм била. Случайно. Беше в селската кръчма. По следобедно време, когато работата по тютюна е в разгара си и всички в село работят здраво, те разпиваха с ракия. Ако ти кажа, че ги познавам, ще ми повярваш ли? А ако ти кажа, че никак не приличаха да споделят твоето виждане да са лоялни граждани на България? А ако ти кажа, че едва ли биха били лоялни граждани на която и да било държава?! А ако ти кажа, че единствено лоялни ще са на буре с ракия и то докато не свърши? А ако ти кажа, че надписваха селската спирка със “смърт на бугарите”? Смърт на собствените им майки и бащи, същити тези майки и бащи дето нижеха тютюн докато твоите македонци правеха политика в кръчмата! А ако ти кажа, че малко по-начетения от тях е получил пари за да ги буни? А ако ти кажа, че има пекарна за хляб, която я направи с пари от Македония? А ако ти кажа, че сега е един от най-заможните в селото? А ако ти кажа, че никак не се чувства репресиран? А ако ти кажа, че племенницата му се писа македонка за да може да учи стоматология в Скопие, защото тук не взе изпитите? А ако ти кажа, че тя всъщност живее в Кюстендил и въобще не се приема за македонка? А ако ти кажа, че когато отиде да учи в Скопие с нея са се държали като с боклук? А ако ти кажа, че дори не поиска да се доизучи и предпочете да си се прибере в България? А ако ти кажа, че с нея сме расли заедно през ваканциите? А ако ти кажа, че това за парите го знам от баба ми, която е братовчедка на майката на този “македонец”? Дали ще ми повярваш, че наистина знам що за хора са?
Питаш дали някой е попречил на ОМО да се регистрира. Знам, че полицията ги охраняваше. Знам, че не допуснаха журналисти да видят и отразят тяхното учредяване. Знам, че за да се направи партия в България трябва да има 500 човека, които да я основат. Знам, че хора които бяха отишли да ги освиркат, хора от Пиринско, твърдяха че бройката на делегатите била далеч под 500 и че наистина са вкарани деца. Питам те, щом са такива радетели за демокрация и права защо не допуснаха журналисти? Защо проявиха не демократичност още при регистрирането си? Какво криеха? Може би това, че са прекалено малко? Или още един път показаха, че не могат да бъдат лоялни граждани на България?

“Како што знаеш ние живеевме во Југославија, дивна држава, сега Европска унија нешто на лик сака да постане, сите народи добро живееја, нас на Македонците не беше вршен никаков притисок ни да се посрбиме, нити похрватиме, едноставно Македонија имаше своја автономија.Србите и Хрватите решија да си искусурат помећу себе рачуници, а Македонија мирно се одцепи.”

Тук пак няма да се съглася с теб. Югославия не беше дивна държава, тя беше дива държава. Доказателствата са пред Хагския съд. Това, че пътувахте по Европа тогава и имахте пълни магазини се дължеше на хитростта на вашите комунисти да се обявят за независима страна. Върху вас не е вършен натиск да бъдете хървати, сърби, защото това щеше да отиде на халос. Но върху вас е вършен натиск да не бъдете българи. Примери има много. Ще ти припомня само изгарянето на българските книги и създаването на азбука, която да се отдалечи максимално от българската. А що се отнася до това, че Македония се отдели без война не се дължи на македонците. Македония винаги е била “ябълката на раздора” на Балканите. Една война между Македония и Сърбия би вкарала и България в конфликта, а може би и Гърция. Вие нямахте никаква армия. Нямахте и оръжие. Да не ви пусне за Сърбия бе най-лесно. Но не го направи, защото прецени, че това няма да и се размине. Пусна ви, но не ви призна. Вие бяхте държава без държава. И тогава България направи единствено възможното и правилното. За да няма евентуална война, за да не настъпи анархия, за да няма отново връщане към Сърбия, България призна държавата Македония. Но Македония поиска от нас част от историята ни, част от народа ни, част от земята ни и езика ни. България има право и сила да се защити. Това, че не се признава отделна нация и език е за да се даде възможност един ден свободно да се говори за общата ни история и кръв. Днес вие сте отродени от нас. Ако искаш казвай, че ние сме отродени. Днес не можем да се разберем. Днес македонците мразят българите. Днес Вардарско мрази Пиринско...Има ли бъдеще за народ, който го обединява единствено омразата?

Надявам се, че ще продължим да се опитваме да водим нормален човешки разговор, макар взаимно да не харесваме отговорите си. Ако смяташ, че срещу себе си имаш мислещ и търсещ възможност за разбирателство човек, ще очаквам отново да пишеш.

Поздрав от Благоевград! /Искам да ти покажа града в снимки, но нямам представа как да ги кача./

Абе ти го размаза, ама той повече от една реклама не може да прочете май.....

100% Българка,

Допреди два месеца смятах, че съм достатъчно образован, тактичен и търпелив човек за да мога да убедя всеки разумен гражданин на Република Македония, че през 2006 от тях се очаква една друга, реална визия за света и за самите тях. Определено считах, че повечето от диалозите са обременени от прекалено много лични чувства и емоции и в двете посоки и евентуално затова не се получават нещата.

Преломът в мен настъпи след като прочетох Т О В А .

Загорча ми. Заболя ме.

За себе си се определих - безпредметно е да доказвам на македонисти каквото и да е. Ще защитавам България и истината в постовете си, но не и правото на македонистите да бъдат пълноценни граждани на Европа.

Нека те да ми доказват, че са българи ако могат. Дори и да поискат - няма да могат. Багажът им е малко. Еничари ....


Поклон пред търпението ти!

“Подкрепяте ли независима Македония, с право да влезе в бъдещ съюз на югосл. държави!?”

Силно. Поздрави за търпението и изчерпателноста. Няма как човек да не е горд с такива българки като теб.

На децата не бива да се поднася храната смляна. Какво искам да кажа? Който търси, ще намери. Който се интересува - ще научи.

Тази снимка я слагам, след като написах в Гугъла - изображения (image) и Благоевград.
Аз самият имам доста снимки от Благоевград, но също няма да ги слагам. Не бива наготово

човек да погледа малко снимки от Благоевград:
[линк]

към мъглявото на пръв поглед отцепване на РМ от Югославия.
Сърбия и Слобо имаха далеч по важни за решаване проблеми в Хърватска и Босна. Самата РМ им изглеждаше сигурна, особено след референдума. НЕ мисля, че те са се отказали от нея заради нас или Гърция. Просто им бе необходима като мост по време на войната. Самата РМ се дистанцира от метрополията си след като кървавата каша в Босна постави Сърбия в изолация.
Тъкмо Слобо обърнапоглед ан Юг и картите са объркаха, Клинтън почна да ги дава в Косово. След войната Скопската централа се оказа отцепена и иделогически. Сега на всички ни се струва, че антибългарските кампаний там са на автопилот, но дали и сръбското лоби не продължава да действа. ТЕпърва ще има да се делят територий в Косово, Северозападна МК , надеждата е, че рано или късно оставащата част на империята на Ацо ще се върне в ПМ.

Македония бе най-бедната икономически република на Югославия. Макар много да си харесват тогавашния живот и да ги тресе носталгията по югославското гражданство, те бяха оставени без особено развита икономика. Парите им идваха от гурбетчийство в Европа. Сърбите сякаш нарочно спираха развитието на македонците. Зависимостта на Скопие от Белград се илюстрира с завършването на висше образование. За да се дипломира един студент от Скопския Университет той трябва последните две години да учи в Белград. Така, че всеки вишист, завършил до 1993г, в Македония е продукт на сръбското школо. Едно сравнение с Югозападния Университет в Благоевград, който преди промените бе висше педагогическо училище, и нямаше нужда да си “доучваш” в София, показва кой всъщност е свободен.

Сега на всички ни се струва, че антибългарските кампаний там са на автопилот, но дали и сръбското лоби не продължава да действа.

Топло! Горещо!

Разбира се , че действа. Броят на офицерите от белградската ДС станали македонци по барзата процедура през 1991 година е между 100 и 150.
Това е сериозен кадрови потенциал! Кой мислите, че дирижира така добре "слободните" макдоналдски медии барабар цузамен с VM?

да ви пробутам пак моите снимки от Благоевград

[линк]

[линк]