и малко надежда...

историята е стандартната, често срещана ( и преживяна от много от вас ) история за едно коте. прибирам се към 19.00 и чувам до болка познатото истерично мияукане на малко коте. оглеждам се и фокусирам малката група деца събрани в кръг около малко черно пълзящо нещо. гадното ми чувство на съжаление не ме остави на мира докато не отидох и не дръпнах кръстосан разпит на хлапетиите. леко равнодушни и доста лаконични, те услужливо ме усведомиха къде и как са намерили ревящата топка, а именно в кашон с купа мляко под някакво дърво. тръгнали били да го носят на някаква друга котка, родила в шахта с 4 малки котета. присъединих се към ревящата група с мисълта да го оставим там. мисълта се изпари в момента, в който видях въпросната котка майка - останала кожа и кости, с 4 бебока на видима възраст доста по-голяма от нашето коте. с тъпа физиономия, проследена от още по-тъпите погледи на съседките баби, минавайки през магазина за какво друго освен мляко, тържествено влязох вкъщи с малката деряща се черна топка, посрещната изключително топло от двамата ми котараци и женската ми котка. а посрещането от баща ми беше къде къде по-топло. как да е, това не е част от историята. след 6 дни, котето видимо укрепна, баща ми видимо отслабна, пералнята се скъса да пере наакани и напикани кърпи. котките ми както винаги в абсолютен шаш, вървят и съскат, а а аз се разкарвам с млека и капкомери. пълна идилия. дойде момент, обаче, в който ми се наложи да пътувам за 4-5 дни.

тогава се намерих случайно с друга форумка, а именно ra1sa. тук е моментът да кажа, че нямам думи да изразя огромната си благодарност към нея и цялото й семейство. предложи помоща си и резултатът е:





жената прибра малкото, при все че има майка с малки котета. ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!!!!!

а сега кажете ми не трябва ли това малко черно дяволче да се казва Лъки. от поляната след 6 дни си намери не една, а две приемни породисти майки - костенуркова и колорпоинт. благодарение на едно прекрасно семейство - това на ra1sa, което ми дада надежда, че на този свят продължава да има добри, грижовни и съпричастни хора.

кръстила съм темата "и малко надежда", защото предстои най-тежката част от историята - да намерим добри и отговорни хора за малката черна топка. не мога просто така да го пусна на улицата, след като цялата Вселена ми казва, че това същество има късмет и най-вече има хъс за живот.

стискайте палци и тази история да има хепиенд. ако на някой историята му се е сторила банална и често срещана ( което си е вярно ) и незаслужаваща внимание, нека прости. исках да я споделя с вас, защото благодарение на такива истории се убеждавам, че доброто съществува. може да не побеждава винаги, но съществува!

сега ни е нужна само малко надежда.....

както казах, налага ми се да пътувам за 4-5 дни от утре. след това котето отново ще бъде при мен. ако някой реши, че го иска, може да се свърже с мен на тел. 062/ 677882 или на 0888796889. котето е женско, намира се в гр В. Търново. мога да го занеса до София, защото имам и на там път в края на месеца.

историята е много хубава наистина. полна е с много щастливи съвпадения. дано продължи и занапред така...

дано!!! само се чудя как съм възпитала моята женска котка и как хората възпитават техните. на моята толкова котета съм й носила. как веднъж поне не ги помириса тия котета. страх я е, бяга, съска им. и не влиза в стаята докато котето е в нея. а ето котките на ra1sa веднага се събирали накуп щом малкото пищи. мият го, приказват му, успокояват му. а моята с поглед ги убива просто, диването му с диване

благодаря за добри думи и дано да не се издъним, гледката която наблюдавам е невероятна...

гледай го значи цигането с мама персийка. опасен дцвер. най-интересното е, че не можел да суче. така като го гледам на последната снимка, май вече налучква правилната посока и като го взема обратно след 4 дни къде ще му търся такива мами дългокосмести, ще бъде шоу тогава, стой те гледай

Що не хареса моите родители?
Вярно, че на Шери по и ходи мъничето, но и аз се бях приготвила да го гледам.
Ще чакам да се обадиш за малките в шахтата - на едното съм намерила къща на село.

ама така като гледам тя приемната мама много се радва на придобивката си такова щастие лъха от нея че направо ми става кеф и не мога да се отлепя от снимката

и твоите "родители" са прекрасни, спор няма. но знам, че имаш доста работа в момента и затова не се обърнах към теб. за къщата на село - дали приятелката ти там няма да има нещо против да изчака още седмица. ще ми се да дадем това малкото, което е при ra1sa сега. другите поне си имат майка, а това просто няма къде да го дам, понеже нали знаете "черните котки са опасни за здравето". ако може да го изчака да започне да се храни самостоятелно, сигурно още около седмица, две - нека й дадем това, а? какво ще кажеш?

колко сте хубавиИ моята маца е черна,само че аз я намерих изхвърлена и пребитаСега е на около годинка и все още таи някакъв инстинктивен страх от по-силен шум,паднал предметВ комлект сме с пинчерка

котенцето не е черно или по-точно не е напълно черно, а има страхотна бяла яка, когато поотрасне ще стане прекрасно, сигурна съм че ще го харесат хората

ОК. Нека започне да се храни самостоятелно и тогава ще го дадем.
Тъй като се отглежда като домашно, може да опитаме да го дадем и в апартамент.

това сме ние:

алпинистка

имаш ли някаква идея за апартамент? определено това е най-доброто за нея. но аз няма никакво такова предложение. повечето хора като чуят черна котка и почват бясно да се въртят, да се кръстят, аман

милата персийка, като Майка Тереза е. дано не се изтощи много покрай малкото цигане.

отново голямо БЛАГОДАРЯ за оказаната помощ!

на "сигането" му хванах цаката, натъпках го с пастет и малко "манджа с грозде" /бульон и "слънчо"/ и я връчих в сигурни ръце да мирува, въобще спря да плаче, а когато заплаче котката веднага пристига при нея и я успокоява, прегръща, мие... важното е, че и двете са много щастливи

Очарователна е гледката " "мама" и бебе" !Хубаво е , че още се срещат такива добри хора като вас!Надявам се да му се намери прекрасен дом и стопани , които много да го обичат!

Невероятно щастлива история
Дано котенцето да има този късмет да попадне на добри и грижовни хора, които много да го обичат!

Поздрави!

Моето слънчице

съжелявам че не мога да Ви предам мнозина звуци които издават при общуването си ... това е нещо невероятно и неописуемо...наистина имам страхотни котки
Шерито, когато доближи някой вратата, или се движи асансьора даже ръмжи

Леле ..... . Невероятна картинка са гушнати, не мога да се отлепя от снимките им. Ама и "цигането" е супер миловидно с тези сини очета . А мацата пък как го е гушнала ..... напълни ми се сърцето.