камък

Това е ... вие преценете- случайно ми попадна, исках да го подаря на jamie , но...

Ще възпитам чувставата си - за да стана неуязвим.
И ако ме нараняват- просто няма да усещам.

Ще кодирам мислите си - за да не срещам съпротива.
и когато ме командват- ще бъда щастлив.

Ще се науча да не мърдам - за да стигна надалече.
И дори да ме затворите- ще се чувствам свободен.

Ще пестя мечтите си - за да не се разочаровам.
И ще можете да ме обичате - без аз да съм способен.

Благодаря че трябваше да е за мен. Заповядай:
[линк]
По-специално СЪРЦЕТО МИ ОТ КАМЪК Е , но и ТВОИТЕ МЕЧТИ не е за изпускане. Първата е просто великолепна... и много добър урок (и в двете посоки).
ПП: Бъбъл, познаваме ли се ?

Поезията и поетите, с тяхната хиперсетивност и чувствителност - да.
Но чисто практически, извън метафорите на самосъжалението, е по-щадящ и по-полезен за душата простичкият опит да бъдеш нормален, без да се напъваш да го докараш на коравост. Или изобщо на неща, които не си.
Само и само да се домогнеш със сетни сили до "възмездието" - да видят те.
Следването на тази поезия не може да те научи да престанеш да бъдеш жертва, без да се превърнеш в палач, в един от лошите случаи - на самия себе си.

Празнотата знаеш ли как се запълва??? С пълнота!!! - дирска мъдрост

Накара ме да въздъхна...

Следването на тази поезия не може да те научи да престанеш да бъдеш жертва, без да се превърнеш в палач, в един от лошите случаи - на самия себе си.

А и не искам повече да бъда обичана, без да мога да обичам.
След развода исках обаче ТОЧНО ТОВА ... и го получих за известно време.
Не ми хареса.

Non nova, sed nove.

А ся кажи ми колко нормалност е достатъчно нормално? Щото коравото вече разбрааме ней нормално.
Аз пък искам да се напъвам! Напъва ми се бе! Дали ше го докарам до коравост или мекост, друг въпрос. Хм, нейсе. То като гледам и твойто е напън. Щото не виждам как се "следва" поезия. Никой нищо не следва- хората си се кефят на моментното си настроение, след малко пак ще са аху-иху, нито ще са жертви, нито палачи, нито друго бум-тряс-прас.

Не ги защитавам, кефя ти се просто. Ко може де- да не се окаже ненормално нещо...



Искам повече от света, но не съм кисел мърморко.

При мен маниакалното желание сърцето ми да е като железен юмрук и - където удари, кръв да пуска, беше по-скоро в пределите на брака. Но моят беше от онези, оградени с бодлива тел и посипани с касетъчни мини.
С първите глътки "свобода" последва безогледна анархия - къде е Лорка, или поне Виктор Хара да ми възпеят креватните революции
Сега чета пенсионерска поезия със замирисали посред лято люляци, която редувам с кротки фолклорни напеви.
Изобщо - "брала мома ружно цвеке, както брала, тъй заспала"

Празнотата знаеш ли как се запълва??? С пълнота!!! - дирска мъдрост

.. май и аз натам съм се запътила напоследък...

Ама пък ни отива дрямката, нали?

Non nova, sed nove.

Вдъхновяващо е да се завърнеш от дълго пътуване, и да откриеш любимия си форумен скат - прислонен на дъното да доказва значението на сивото за оцеляване на видовете, и в същото време толкова електрически безкомпромисен към всяка неразумна твар, дръзнала да размърда три-четири песъчинки над леговището му

А малко по-сериозно по темата - освежи паметта си с безбройните случаи на това как всяка мастита власт, включително предишната авторитарна, използва свита от придворни поети да й възпяват прелестите, за замазване на очите на плебса.
Или пък колко процеса едва отърваха групи като Цепелин, Сабат, Джудас Прийст и... напоследък кой беше, пак имаше някакви нещастници, дето се пържиха на магистратска скара, задето думите на песните им пълнели с деструктивни нагласи главите на подрастващите. Но даже не е нужно да ставам пипкаво доказателствена още от самото начало, понеже всеки дори начинаещ манипулатор познава, ако не от друго, то поне по интуиция, силата на думите.
Особено подходящите думи, в подходящото време и място.


Празнотата знаеш ли как се запълва??? С пълнота!!! - дирска мъдрост

благодаря ти за стиховете....а относно уроците...важно е, човек да умее да разбере и да... си дава равносметка- за всичко или почти всичко, да не се страхува - даже и от себе си...
Стиховете, които пуснах-нямам си на идея, кой е автора- огромна стихосбирка е с невероятни фотоси и знам, че е " издадена" 1983г.....
Не мисля, че се познаваме- просто не виждам как...
Ти лично ми звучеше много озлобено-извинявай за определението, надявам се да си ме разбрал правилино- не е хубаво/ каквото и да е преживял човек/ да се настървява, да се вкаменява и да се опитва да се предпази от толкова хубавите неща, които се случват- просто се случват

Ми как нема пък, като пак се разплу самомнително с цялата си "цветна" маса като кит на дъното? То не електричество, ми кислород не остана за дишане. Кое цветно бе Айшето -онова дето ти казваш дали е цветно или не? Небесно карабозаво или нещо такова ще да е.

Сериозните ти приказки- и те такива, тип "едно зелено и едно синьо балонче се карали кое е по-червено". Що за глупости- Цепелин, Джудас Прийст, магистратска скара ...
Въпросът беше: ако на някой му се плаче- да плаче, ако му се ще да става коравосърдечен- да опита, ако му се лигави- да се лигави. Айде холан- ти ше наливаш акъл в главите на хората кое е правилно и кое не. И ни Джудас Прийст, ни Сабат, ни изтъркано политиканстване могат да ти замаскират изцепките. Небесно карабозавите.



Искам повече от света, но не съм кисел мърморко.

Ама така точно, гусин фелдфебел на свободния изказ, бре.
Това, дето ти писах, беше само в отговор на въпроса "кой бил следвал поезията". Ми следват я, следвали са я и ще я следват, напъвайки се.
Не че това ми пречи, но нека не ми пречат и на мен да споделя малко личен опит. Напъвайки се да бъдеш корав и безсърдечен и циничен никому другиму капа не накривя, а само твоята собствена.

Но понеже си докачлив, подарявам ти един виртуален шнорхел да си дишаш временно през него, преди да се стигне до положение на изкуствено дишане с кислородна маска, както става вследствие на многото надувки. Това от личен опит го казвам, слушай патило.



Празнотата знаеш ли как се запълва??? С пълнота!!! - дирска мъдрост

а песни. И горещо ти препоръчвам да ги чуеш
"Ти лично ми звучеше много озлобено-извинявай за определението, надявам се да си ме разбрал правилино- не е хубаво/ каквото и да е преживял човек/ да се настървява, да се вкаменява и да се опитва да се предпази от толкова хубавите неща, които се случват- просто се случват"
Вярно е. Но от друга страна - няма безплатен обяд...

охххх-мамка му и "безплатния обяд" и "ненаказаното добро" и страха от умивка- че после...или пък видиш ли : много се смеем- не е на хубаво, и за малкото камъче- дето обръща колатаааа-ПФУУУУ пипсна ми, искам на море -тихичко местенце, пясък, слънце, вълни-май като морско конче ще ми е най-добре:-)
поздрави и усмивки- а сега ще си пусна да слушам песните

Просто казвам че в живота понякога има и трудности, и умора, и усещане че нямаш сили да се справиш. Човек не може постоянно да е усмихнат (е, има и такива - в съответните заведения).

ти пък как разбра, че не съм те разбрала:-)- по отговора:-)))
Аз пък мисля, че съм те разбрала прекрасно - малииии не съм свикнала да бездействам и затова ръся " глупости"