съвместен живот

дойде и това време, което толкова време чаках и исках...но сега вместо да се радвам аз се чувствам странно, притеснена съм дори ме е страх....нормално ли е

ще напиша името ти в кръг

да

..

... кОгато нещО мнОго гО желаеш ... тО ти пОвече му се радваш дОкато вървиш към негО откОлкото кОгато гО пОстигнеш ... мОментъ в кОйто гО пОстигнеш ти трябва време за дъ съ пригОдиш към негО ... пОнеже пОстигането нъ дадено нещО слага началО на нОво ... тОест ти дОсега си била пригОдена към пОстигането ъ сега трябва да се пригОдиш към задържането

да разбирам, че и вие сте го изпитали това и , че не е ненормално

ще напиша името ти в кръг

Брей какъв си умничък, подкрепям напълно.

доброто винаги побеждава!

Тогава не трябва да се притесняваш, все пак си избрала някакъв път по който да вървиш и не знам защо се страхуваш

Ако знаеш къде ще си хвърля чорапите, значи няма да имате проблеми


..

избрах го и си го искам....но май всяко начало е до някъде страшно и неясно....новите неща винаги са ме стряскали, а това си е доста сериозно

ще напиша името ти в кръг

Напълно нормално е. Виж, ако от началото до сега са изминали годинка-две, то тогава вече си е за притеснение. Обикновено първата година е тази, в която се напасват характерите и навиците.

La donna e mobile

заедно сме от година , но живеем заедно от два три дни....успокоявам се вече по-малко

ще напиша името ти в кръг

не е хубаво новите неща да те стряскат, знаеш ли колко още нови неща ще ти представи живота, ако се страхуваш и притесняваш за всяко, знаеш ли това как се отразява на нервите?
Има две положения или всичко ще е наред или не, приеми и двете възможности за да ти е по-лесно да приемеш реалното положение и това което те притеснява да отпадне


..

Ееее, ама вие сте пресни-пресни. Споко и дерзай напред

La donna e mobile