CARPE DIEM
5 отговора
0 прегледа
CARPE DIEM
Понеж тръгна на поздрави и пълни луни тая седмица и понеж днеска ми е ден
Ей това е моя поздрав за....
На останалите 'НАЗДРАВЕ"
C A R P E D I E M
Кални следи от размазано червило
По гладките стени на празна чаша-
Отпечатъци засъхващи без дъх и памет
На смачкани листа от роза в мастило
А ехото се учи сякаш на мълчание
Изоставено без пулс , ефир и зрение
Като целунато в устата колебание
На епизод с безкрайно повторение...
Разнищени въжета се прегръщат
В разплетените краища се пожелават
На жестоки възли да се превръщат-
Разгневени , плътни и безкръвни
Прозаична голота по пръстите залепва
Като одрана кожа върху циганска ръка-
На обитавани подземия в катранени очи
Заглъхва кикот на беззъба жрица в ноща
Един само век чашата ще бъде пълна
И прелива в гъсти пластове смола
Дали ще потърсят мъртъв показател
Ветровете в плясъка на слепнали крила?
Дали гарваните ще намерят огнени очи
Или прокълнати навеки слепи ще заспят?
Дали случайно долетяла паднала искра
Няма да осъди въглените зрящи да горят?
И ако някога с парче отчупено червило
Може да се нарисува дори една картина
Значи боите са били от роза и мастило
А чашата била е пълна с дъжд и глина
Ехото отдавна вече е заспало тихо
Завито през глава без глас и дума
Като силует надвиснал през ръба
Над пропаст с миризма на гнила шума
Меки стъпки по черен път вървят
Като герои самозабравени в стих
Босите крака през локвите вървят
Потъващи,опръскани в сенки...
CARPE DIEM
Ей това е моя поздрав за....
На останалите 'НАЗДРАВЕ"
C A R P E D I E M
Кални следи от размазано червило
По гладките стени на празна чаша-
Отпечатъци засъхващи без дъх и памет
На смачкани листа от роза в мастило
А ехото се учи сякаш на мълчание
Изоставено без пулс , ефир и зрение
Като целунато в устата колебание
На епизод с безкрайно повторение...
Разнищени въжета се прегръщат
В разплетените краища се пожелават
На жестоки възли да се превръщат-
Разгневени , плътни и безкръвни
Прозаична голота по пръстите залепва
Като одрана кожа върху циганска ръка-
На обитавани подземия в катранени очи
Заглъхва кикот на беззъба жрица в ноща
Един само век чашата ще бъде пълна
И прелива в гъсти пластове смола
Дали ще потърсят мъртъв показател
Ветровете в плясъка на слепнали крила?
Дали гарваните ще намерят огнени очи
Или прокълнати навеки слепи ще заспят?
Дали случайно долетяла паднала искра
Няма да осъди въглените зрящи да горят?
И ако някога с парче отчупено червило
Може да се нарисува дори една картина
Значи боите са били от роза и мастило
А чашата била е пълна с дъжд и глина
Ехото отдавна вече е заспало тихо
Завито през глава без глас и дума
Като силует надвиснал през ръба
Над пропаст с миризма на гнила шума
Меки стъпки по черен път вървят
Като герои самозабравени в стих
Босите крака през локвите вървят
Потъващи,опръскани в сенки...
CARPE DIEM
Re: CARPE DIEM
наздраве - нали сме от останалите)
иначе сериозно....Благодаря за споделеното в леко счупен ритъм и за онова "целунато в устата колебание"...
иначе сериозно....Благодаря за споделеното в леко счупен ритъм и за онова "целунато в устата колебание"...
Re: CARPE DIEM
Не знам ,трябва да порастна още
Ноща е още млада ...
И в това и е хубавото
CARPE DIEM
Ноща е още млада ...
И в това и е хубавото
CARPE DIEM