Корсика???
7 отговора
0 прегледа
Корсика???
привет!
някой да се е качвал на най-високия Мон Сенто/Монте Чинто и да има да сподели опит и идеи?
или да е прекосявал острова по GR20?
може ли да се спи на палатка?
какво е положението с водата из планината?
има ли начин да се стигне до Корсика лесно и евтино от БГ освен с ферибот от Ливорно или Савона в Италия?
предварително 10х, К.
______________________________
_К ._ е регистрираният ник на К.
някой да се е качвал на най-високия Мон Сенто/Монте Чинто и да има да сподели опит и идеи?
или да е прекосявал острова по GR20?
може ли да се спи на палатка?
какво е положението с водата из планината?
има ли начин да се стигне до Корсика лесно и евтино от БГ освен с ферибот от Ливорно или Савона в Италия?
предварително 10х, К.
______________________________
_К ._ е регистрираният ник на К.
и ето какво стана на Корсика
Удари часът да разкажа накратко с известно закъснение какво стана в Корсика.
Озовах се там, въпреки че ни бяха включили в състава на ежегодното международно изкачване на Арарат, което мислехме да комбинираме с ходене до езерото Ван и планината Немрут, където има гигантски каменни скулптури от древността. (Това за една седмица. Другата беше изчислена да е за плажуване на островите Тасос и Самотраки в северна Гърция.)
Другият план беше за две седмици в Испания, включително изкачване на най-високите върхове на Пиринеите и на Пикос де Еуропа и ходене за няколко дни по Камино Сантяго.
Накрая решихме да изкачим най-високия връх на Корсика – Монте Чинту 2706 м, както и да вървим няколко дни по GR20 – уж най-трудното трекърско ком-емине в Европа, което прекосява целия остров по диагонал за около 15 дни, като накрая обиколим някой и друг град и плаж.
От София за 26 часа стигнахме с рейс до Флоренция – през Триест, Местре (край Венеция) и Болоня. Рейсовете се пълни с БГ гастарбайтери, които предимно гледат баби италианки или студентстват. Автобусът стигна точно в последния момент, в който можехме да хванем влак за пристанището Ливорно – третото най-голямо в Италия, откъдето има евтин ферибот до Корсика (която е френска). Влакът обаче закъсня половин час и пристигнахме на гарата 20 минути преди тръгването на кораба. А пристанището беше на известно време път с градски транспорт и дори една смяна на централния площад. Точно в 18,30 бяхме на входа на пристанището – тогава тръгваше фериботът. Корабът на Корсика ферис/Сардиния ферис се виждаше отдалеч. Юруш към билетопродавницата, а оттам към ферибота. Като стигнах и понечих да се кача, един от чичовците ми каза да не си го и помислям. А, не - нямаше да ни оставят на брега след толкова бяг!!! Оказа се, че и фериботът закъснява и тепърва свалят колите от предния рейс.
Така в 23 часа се оказахме в Бастия – стара столица на Корсика и 2-ри по големина град след Аячо/Ажаксио, където е роден Наполеон.
Вечерта спахме на чували на празна поляна сред нещо като Лозенец-а на Бастия, по склон над града.
На следващия ден хванахме смешния корсикански влак за Ил Рус и Калви – двете курортчета по северното крайбрежие. Влакът се сменя на Понте Лечия, по към средата на острова, дълъг към 200 км и широк към 80. Нямаше удобна връзка за Ил Рус, а и билетът струваше 6 евро за 45 км, тъй че продължихме на стоп.
Без да влизам в подробности, ще кажа, че французите, които ни качваха не бяха надутковци, много от тях знаеха английски и като цяло бяха корсиканци, забегнали към Франция и Париж, които се връщат само за лятото.
Ил Рус се оказа приятно градче на два залива с крепост и църква на носа в морето и голям ветрилник по крайбрежната алея. На Корсика има всякакви плажове – с пясък, камъчета и скали. Хората почиват на къмпинг или в ниски хотелчета и въобще не мяза на Слънчев бряг, въпреки че идват и организирани групи, предимно германци и холандци.
От Ил Рус хванахме смешния дизелов трамвай, който пори през пясъка и заливчетата и стига до Калви – родния град на Христофор Колумб с цитадела, която е пълна със сгради за живеене и чудна гледка. Крайбрежието е много красиво. Корсика е била под контрола на Генуа до 1770-и-някоя година, после – независима за около 20 години, а накрая става френска.
В Калви ветрилникът беше още по-голям, но се виждаше планината и дори Монте Чинту, който трябваше да качим на следващия ден. Чрез сложен стоп стигнахме до От Аску – високопланински ски курорт на около 1400 м, който приличаше като разположение на Мальовица. Догоре ни качи един чичо, който си кара лятото в къщата на баба и дядо в долното село, но ни превози, щото било късно и нямало кой да ни вземе на стоп до курортчето.
Вечерта видяхме как слънцето огрява скалите и те стават пожарно червени. После вятърът едва не ни издуха едната страна на палатката. Почвата беше твърда и бях забил колчетата доста хлабаво. Укрепих ги с камъни и всичко заспа. На Корсика не духа постоянно, а на талази с различна сила, но все от една и съща посока. Две нощи ни пръска дъжд или направо ни валя, но през деня беше перфектно време.
На другия ден изкачихме Монте Чинту за около 4,5 часа и го слязохме за около 4. Беше много трудно лазене по скали, сипеи и стъпки между скалите. Имаше доста скокливи франсета по маратонки, които бързо печелеха височина, а още по-бързо слизаха. Планината е от червен гранит, с гигантски денивелации – тъкмо качиш някой превал на 2000 и нещо метра и айде надолу. Камънак, сипеи, отвеси и още камънак.
В следващите пет дни повървяхме по GR20. По него е забранено да се къмпира и затова спиш само по хижи, които са на 6-8 часа една от друга. Може да опъваш палатката около тях срещу около 4 евро на човек и да ползваш банята, тоалетната и дори газовите котлони, но не и общите помещения вътре. Нощувката е около 10-15 евро, има и топла храна за под 10 Е на манджа. Ние платихме веднъж, щото нямаше как да се отдалечим от хижата Тигету (стръмно, ветровито, камънак). През другото време опъвахме наоколо. Маркировката е много добра.
Най-страшното нещо беше Сирк де Солитюд или Циркуса на пустотата – качваш една премка на 2200 метра и после слизаш почти отвесно надолу до 1900 метра. Синджир за държане има само на голата стена, от която може да се срутиш здраво надолу. По другите голи места има стъпки и хватки и се оправяш, както можеш. След смъкването долу предстои качване до следващата премка пак стръмно нагоре и по синджирите и пак до над 2000 метра, а оттам има слизане по камъни до Тигету.
Планината обаче много ми хареса, главно защото беше дива и красива и не очаквах да е чак такава. Последния ден се смъкнахме от билото през две езера и един стоп до Корте – старата столица на острова и люлка на корсиканщината. Пак имаше цитадела, чучната на хълмовете, а около тях – зъберите на истинската планина. Красиво градче, макар и хипер малко. За един следобед и една сутрин на стоп се докопахме до западното крайбрежие. Там спахме в кестенова гора (има ги много тук). Минахме - този път с кола - през един от проходите, който две дни преди това бяхме пресекли пеша.
Качи ни на стоп един чичо, който беше дошъл да ходи по GR20, но докато си чака групата джиткаше из острова с микробус, обурудван да си живееш вътре. Предупреди ни, че няма да бърза и наистина – взе 50 км за цяла сутрин, макар че имаше завои и пътят наместа беше за една кола.
Из корсиканските планини, също като в Странджа, са пуснали питомни прасета да се самоугояват. Навсякъде са, предимно спят и често са черни. Другите самотни твари са кравите. ЕС дава пари за тях и всеки корсиканец си взима дажбата, за да се грижи за кравата си. На практика обаче ги пускат да се оправят сами и животните са също навсякъде в почти безуспешно търсене на трева. Из планината ги видях качени на места, където трудно бих отишъл самият аз. Често са на пътя и като изскочиш от завоя и попаднеш на крава, не е хич гот.
На западния бряг попаднахме в малкото курортче Порто, където е една от 100-те наблюдателници на генуезците, построени през 16-17-ти век, за да пазят откъм морето. Плажът беше от ситни камъчета и прибоят на морето издаваше странен шъшкащ звук. Имаше яхти, корабчета и джетове, но сезонът беше минал (обикновено е първите две седмици на август, когато цял Париж отива на море). Водата беше топла, доста солена и чакаше през септември да дойдат студентите на море.
От Порто след мъчителен стоп стигнахме Аячо, точно за разиграването на смяната на караула от наполеоново време. Много си тачат Бонапартчо, макар че се оплакват, че не бил направил нищо за Корсика, а само за Франция. Родната му къща е висок, 4-етажен билдинг, без никакви украси по фасадата, само с прозорци. Такива са къщите из целия остров. Градът е симпатичен, с няколко залива, има къщи и по хълмовете. Спахме пак в нещо като Горен Лозенец, до изоставена къща в планината, обитавана от духове и с огромен двор, обрасъл в треволяк.
Последния ден доразгледахме Аячо сутринта, а после се метнахме на влака за Бастия. Той изминава 135 км за около 4 часа, като се минава през нещо като Искърското дефиле, по висок над 100 метра мост, построен от Айфел и един от най-високоразположените над морското равнище жп мостове в Европа. След две години влакът ще е чисто нов и ще хвърчи със 100 км/ч, ако се вярва на рекламите за модернизацията му.
В Бастия си купихме билети за нощния ферибот, който пътува до Ливорно за 6,5 часа вместо за 4, за да стане междувременно сутрин. Много приятен град е Бастия – с малки църкви, площадчета, китно старо пристанище, паркче, цитадела, пълна с къщи и дори 10 метра плажче с камъни, където се къпах в морето. (Отмих си морската вода чак два дни по-късно в БГ.)
Вечерта пихме вино с гледка към три големи острова навътре в морето, единият със сигурност е Елба. Корсика кефи!
Фериботът не е като гръцките, където има място със седалките за хората, които не искат да си взимат каюта. Настана лудница, докато всеки си намери място, където да спи, да си надуе дюшека или да опъне чувала.
На сутринта огледахме скоростно Флоренция. Пак не влязох в църквата с гробовете на кого ли не. Върнахме се пак с рейса. Старият шофьор учеше младия на коя граница какви напитки да дава, за да пускат по-бързо рейса. Поучително и гадно! Пак се наслушахме на БГ истории на хора без работа, които вършат нещо тъпо в Италия, но поне са доволни, че взимат 1000-1500 евро на месец. Изпращат парите в БГ и там цялата рода живее от това и виси по кафенетата.
Някога ще сканирам снимките (хубави са, като е слънчево) и ще ги кача.
Маршрутът след изкачването на Монте Чинту:
1 ден: курорта Haute Asco - Циркус на пустотата - хижа Tighjettu 7 ч. (най-големия гърч)
2 ден: хижа Tighjettu - хижа Ciottulu a I Mori - покрай вр. Copu Tafanatu с дупка по средата - проход Verghio 10 ч. (най-дългото ходене)
3 ден: проход Verghio - хижа Manganu 6 ч. (най-лекия ден)
4 ден: хижа Manganu - превал Breche de Capitello - езера Lac de Capitello и Lac de Melo - паркинг под езерата и над Корте - 6 ч. (изкачваш се силно нагоре, за да слезеш в цивилизацията след това)
Транскрипцията в Корсика е мешавица от френски и корсикански и на различните карти пише различни неща.
Общо разходи: 580 лв на човек, от които:
- автобус до Флоренция и обратно - 279 лв. с Ер Кона (от догодина може да се пробва с евтина авиокомпания, ако открият полети до Пиза, например, защото това са си 140 Е все пак)
- влак Флоренция - Ливорно и обратно - 12,20 Е - 1-2 пъти на час
- ферибот Ливорно - Бастия и обратно - 65 Е - има поне 2 компании с еднакви горе-долу цени
- вино в супермаркет - започва от 2 Е - Кастилле със син етикет е перфектно
- много храна от Метро в БГ, застраховки, билети за корсиканския влас (Аячо - Бастия струва 20 Е едната посока на човек) и т.н.
______________________________
_К ._ е регистрираният ник на К.
Озовах се там, въпреки че ни бяха включили в състава на ежегодното международно изкачване на Арарат, което мислехме да комбинираме с ходене до езерото Ван и планината Немрут, където има гигантски каменни скулптури от древността. (Това за една седмица. Другата беше изчислена да е за плажуване на островите Тасос и Самотраки в северна Гърция.)
Другият план беше за две седмици в Испания, включително изкачване на най-високите върхове на Пиринеите и на Пикос де Еуропа и ходене за няколко дни по Камино Сантяго.
Накрая решихме да изкачим най-високия връх на Корсика – Монте Чинту 2706 м, както и да вървим няколко дни по GR20 – уж най-трудното трекърско ком-емине в Европа, което прекосява целия остров по диагонал за около 15 дни, като накрая обиколим някой и друг град и плаж.
От София за 26 часа стигнахме с рейс до Флоренция – през Триест, Местре (край Венеция) и Болоня. Рейсовете се пълни с БГ гастарбайтери, които предимно гледат баби италианки или студентстват. Автобусът стигна точно в последния момент, в който можехме да хванем влак за пристанището Ливорно – третото най-голямо в Италия, откъдето има евтин ферибот до Корсика (която е френска). Влакът обаче закъсня половин час и пристигнахме на гарата 20 минути преди тръгването на кораба. А пристанището беше на известно време път с градски транспорт и дори една смяна на централния площад. Точно в 18,30 бяхме на входа на пристанището – тогава тръгваше фериботът. Корабът на Корсика ферис/Сардиния ферис се виждаше отдалеч. Юруш към билетопродавницата, а оттам към ферибота. Като стигнах и понечих да се кача, един от чичовците ми каза да не си го и помислям. А, не - нямаше да ни оставят на брега след толкова бяг!!! Оказа се, че и фериботът закъснява и тепърва свалят колите от предния рейс.
Така в 23 часа се оказахме в Бастия – стара столица на Корсика и 2-ри по големина град след Аячо/Ажаксио, където е роден Наполеон.
Вечерта спахме на чували на празна поляна сред нещо като Лозенец-а на Бастия, по склон над града.
На следващия ден хванахме смешния корсикански влак за Ил Рус и Калви – двете курортчета по северното крайбрежие. Влакът се сменя на Понте Лечия, по към средата на острова, дълъг към 200 км и широк към 80. Нямаше удобна връзка за Ил Рус, а и билетът струваше 6 евро за 45 км, тъй че продължихме на стоп.
Без да влизам в подробности, ще кажа, че французите, които ни качваха не бяха надутковци, много от тях знаеха английски и като цяло бяха корсиканци, забегнали към Франция и Париж, които се връщат само за лятото.
Ил Рус се оказа приятно градче на два залива с крепост и църква на носа в морето и голям ветрилник по крайбрежната алея. На Корсика има всякакви плажове – с пясък, камъчета и скали. Хората почиват на къмпинг или в ниски хотелчета и въобще не мяза на Слънчев бряг, въпреки че идват и организирани групи, предимно германци и холандци.
От Ил Рус хванахме смешния дизелов трамвай, който пори през пясъка и заливчетата и стига до Калви – родния град на Христофор Колумб с цитадела, която е пълна със сгради за живеене и чудна гледка. Крайбрежието е много красиво. Корсика е била под контрола на Генуа до 1770-и-някоя година, после – независима за около 20 години, а накрая става френска.
В Калви ветрилникът беше още по-голям, но се виждаше планината и дори Монте Чинту, който трябваше да качим на следващия ден. Чрез сложен стоп стигнахме до От Аску – високопланински ски курорт на около 1400 м, който приличаше като разположение на Мальовица. Догоре ни качи един чичо, който си кара лятото в къщата на баба и дядо в долното село, но ни превози, щото било късно и нямало кой да ни вземе на стоп до курортчето.
Вечерта видяхме как слънцето огрява скалите и те стават пожарно червени. После вятърът едва не ни издуха едната страна на палатката. Почвата беше твърда и бях забил колчетата доста хлабаво. Укрепих ги с камъни и всичко заспа. На Корсика не духа постоянно, а на талази с различна сила, но все от една и съща посока. Две нощи ни пръска дъжд или направо ни валя, но през деня беше перфектно време.
На другия ден изкачихме Монте Чинту за около 4,5 часа и го слязохме за около 4. Беше много трудно лазене по скали, сипеи и стъпки между скалите. Имаше доста скокливи франсета по маратонки, които бързо печелеха височина, а още по-бързо слизаха. Планината е от червен гранит, с гигантски денивелации – тъкмо качиш някой превал на 2000 и нещо метра и айде надолу. Камънак, сипеи, отвеси и още камънак.
В следващите пет дни повървяхме по GR20. По него е забранено да се къмпира и затова спиш само по хижи, които са на 6-8 часа една от друга. Може да опъваш палатката около тях срещу около 4 евро на човек и да ползваш банята, тоалетната и дори газовите котлони, но не и общите помещения вътре. Нощувката е около 10-15 евро, има и топла храна за под 10 Е на манджа. Ние платихме веднъж, щото нямаше как да се отдалечим от хижата Тигету (стръмно, ветровито, камънак). През другото време опъвахме наоколо. Маркировката е много добра.
Най-страшното нещо беше Сирк де Солитюд или Циркуса на пустотата – качваш една премка на 2200 метра и после слизаш почти отвесно надолу до 1900 метра. Синджир за държане има само на голата стена, от която може да се срутиш здраво надолу. По другите голи места има стъпки и хватки и се оправяш, както можеш. След смъкването долу предстои качване до следващата премка пак стръмно нагоре и по синджирите и пак до над 2000 метра, а оттам има слизане по камъни до Тигету.
Планината обаче много ми хареса, главно защото беше дива и красива и не очаквах да е чак такава. Последния ден се смъкнахме от билото през две езера и един стоп до Корте – старата столица на острова и люлка на корсиканщината. Пак имаше цитадела, чучната на хълмовете, а около тях – зъберите на истинската планина. Красиво градче, макар и хипер малко. За един следобед и една сутрин на стоп се докопахме до западното крайбрежие. Там спахме в кестенова гора (има ги много тук). Минахме - този път с кола - през един от проходите, който две дни преди това бяхме пресекли пеша.
Качи ни на стоп един чичо, който беше дошъл да ходи по GR20, но докато си чака групата джиткаше из острова с микробус, обурудван да си живееш вътре. Предупреди ни, че няма да бърза и наистина – взе 50 км за цяла сутрин, макар че имаше завои и пътят наместа беше за една кола.
Из корсиканските планини, също като в Странджа, са пуснали питомни прасета да се самоугояват. Навсякъде са, предимно спят и често са черни. Другите самотни твари са кравите. ЕС дава пари за тях и всеки корсиканец си взима дажбата, за да се грижи за кравата си. На практика обаче ги пускат да се оправят сами и животните са също навсякъде в почти безуспешно търсене на трева. Из планината ги видях качени на места, където трудно бих отишъл самият аз. Често са на пътя и като изскочиш от завоя и попаднеш на крава, не е хич гот.
На западния бряг попаднахме в малкото курортче Порто, където е една от 100-те наблюдателници на генуезците, построени през 16-17-ти век, за да пазят откъм морето. Плажът беше от ситни камъчета и прибоят на морето издаваше странен шъшкащ звук. Имаше яхти, корабчета и джетове, но сезонът беше минал (обикновено е първите две седмици на август, когато цял Париж отива на море). Водата беше топла, доста солена и чакаше през септември да дойдат студентите на море.
От Порто след мъчителен стоп стигнахме Аячо, точно за разиграването на смяната на караула от наполеоново време. Много си тачат Бонапартчо, макар че се оплакват, че не бил направил нищо за Корсика, а само за Франция. Родната му къща е висок, 4-етажен билдинг, без никакви украси по фасадата, само с прозорци. Такива са къщите из целия остров. Градът е симпатичен, с няколко залива, има къщи и по хълмовете. Спахме пак в нещо като Горен Лозенец, до изоставена къща в планината, обитавана от духове и с огромен двор, обрасъл в треволяк.
Последния ден доразгледахме Аячо сутринта, а после се метнахме на влака за Бастия. Той изминава 135 км за около 4 часа, като се минава през нещо като Искърското дефиле, по висок над 100 метра мост, построен от Айфел и един от най-високоразположените над морското равнище жп мостове в Европа. След две години влакът ще е чисто нов и ще хвърчи със 100 км/ч, ако се вярва на рекламите за модернизацията му.
В Бастия си купихме билети за нощния ферибот, който пътува до Ливорно за 6,5 часа вместо за 4, за да стане междувременно сутрин. Много приятен град е Бастия – с малки църкви, площадчета, китно старо пристанище, паркче, цитадела, пълна с къщи и дори 10 метра плажче с камъни, където се къпах в морето. (Отмих си морската вода чак два дни по-късно в БГ.)
Вечерта пихме вино с гледка към три големи острова навътре в морето, единият със сигурност е Елба. Корсика кефи!
Фериботът не е като гръцките, където има място със седалките за хората, които не искат да си взимат каюта. Настана лудница, докато всеки си намери място, където да спи, да си надуе дюшека или да опъне чувала.
На сутринта огледахме скоростно Флоренция. Пак не влязох в църквата с гробовете на кого ли не. Върнахме се пак с рейса. Старият шофьор учеше младия на коя граница какви напитки да дава, за да пускат по-бързо рейса. Поучително и гадно! Пак се наслушахме на БГ истории на хора без работа, които вършат нещо тъпо в Италия, но поне са доволни, че взимат 1000-1500 евро на месец. Изпращат парите в БГ и там цялата рода живее от това и виси по кафенетата.
Някога ще сканирам снимките (хубави са, като е слънчево) и ще ги кача.
Маршрутът след изкачването на Монте Чинту:
1 ден: курорта Haute Asco - Циркус на пустотата - хижа Tighjettu 7 ч. (най-големия гърч)
2 ден: хижа Tighjettu - хижа Ciottulu a I Mori - покрай вр. Copu Tafanatu с дупка по средата - проход Verghio 10 ч. (най-дългото ходене)
3 ден: проход Verghio - хижа Manganu 6 ч. (най-лекия ден)
4 ден: хижа Manganu - превал Breche de Capitello - езера Lac de Capitello и Lac de Melo - паркинг под езерата и над Корте - 6 ч. (изкачваш се силно нагоре, за да слезеш в цивилизацията след това)
Транскрипцията в Корсика е мешавица от френски и корсикански и на различните карти пише различни неща.
Общо разходи: 580 лв на човек, от които:
- автобус до Флоренция и обратно - 279 лв. с Ер Кона (от догодина може да се пробва с евтина авиокомпания, ако открият полети до Пиза, например, защото това са си 140 Е все пак)
- влак Флоренция - Ливорно и обратно - 12,20 Е - 1-2 пъти на час
- ферибот Ливорно - Бастия и обратно - 65 Е - има поне 2 компании с еднакви горе-долу цени
- вино в супермаркет - започва от 2 Е - Кастилле със син етикет е перфектно
- много храна от Метро в БГ, застраховки, билети за корсиканския влас (Аячо - Бастия струва 20 Е едната посока на човек) и т.н.
______________________________
_К ._ е регистрираният ник на К.
Re: и ето какво стана на Корсика
Поздравления!!!
Много ми хареса разказа ти и определено вече имам желание за нещо подобно. Благодаря за полезната информация.
Май трябва да спра да чета в този форум, всеки ден все нови и нови идеи, а няма време за нищо
Е сигурно някой ден...
Много ми хареса разказа ти и определено вече имам желание за нещо подобно. Благодаря за полезната информация.
Май трябва да спра да чета в този форум, всеки ден все нови и нови идеи, а няма време за нищо
Е сигурно някой ден...
Ех, че яко!
Сърдечни поздрави К.!
Като спомена на Кораб, че сте се отказали от Арарат, за да отидете на Корсика се позачудих, защото обикновено хората драпат със зъби и нокти, за да ги включат в организираното изкачване. После си спомних пък коментара на Васко от Велес, през 2004 г. - Тогава движейки се между първи и втори лагер за нощувка, по едно време се изцепи, (малко ще го променя с оглед на цензура), " Добре, че е туркинята, която ходи пред мен, за да поддържа интереса ми към ходенето". Всъщност и двете места определено си
заслужават да се посетят. Може да се видим някой път да показваш снимки.
И малка корекция за планината Немрут до ез. Ван. В Турция има две планини, които се казват така. Този Немрут, за който ти споменаваш се намира доста по на запад и е национален парк. Статуите от 1-ви век. на васалното царство към римската империя - Комагене са само една от забележителностите му. Ще вземем снимки като се видим, защото и те са само на хартиен носител.
Т. нар. Голям Немрут е разположен на около 25 км. от най-голямото турско езеро. Ако ми остане време ми се иска да спомена по-подробно за отпуската си, от която дойдох тогава в Македония. Накратко - Голям Немрут е огромен вулкански кратер с размери приблизително 7 на 8 км. В него са разположени няколко езера, всяко със специфичен състав и цвят. Най-впечатляващи са зеленото и синьото. Последното се явява и най-голямото кратерно езеро в тази страна. Поздрави още веднъж и ще се свържа с теб в близките седмици!
Като спомена на Кораб, че сте се отказали от Арарат, за да отидете на Корсика се позачудих, защото обикновено хората драпат със зъби и нокти, за да ги включат в организираното изкачване. После си спомних пък коментара на Васко от Велес, през 2004 г. - Тогава движейки се между първи и втори лагер за нощувка, по едно време се изцепи, (малко ще го променя с оглед на цензура), " Добре, че е туркинята, която ходи пред мен, за да поддържа интереса ми към ходенето". Всъщност и двете места определено си
заслужават да се посетят. Може да се видим някой път да показваш снимки.
И малка корекция за планината Немрут до ез. Ван. В Турция има две планини, които се казват така. Този Немрут, за който ти споменаваш се намира доста по на запад и е национален парк. Статуите от 1-ви век. на васалното царство към римската империя - Комагене са само една от забележителностите му. Ще вземем снимки като се видим, защото и те са само на хартиен носител.
Т. нар. Голям Немрут е разположен на около 25 км. от най-голямото турско езеро. Ако ми остане време ми се иска да спомена по-подробно за отпуската си, от която дойдох тогава в Македония. Накратко - Голям Немрут е огромен вулкански кратер с размери приблизително 7 на 8 км. В него са разположени няколко езера, всяко със специфичен състав и цвят. Най-впечатляващи са зеленото и синьото. Последното се явява и най-голямото кратерно езеро в тази страна. Поздрави още веднъж и ще се свържа с теб в близките седмици!
Re: Ех, че яко!
привет, Yogi!
да, знам, че 3000-кът Немрут край Ван НЕ е онзи със скулптурите. Едни приятели неотдавна се върнаха Арарат, Немрут с кратера (който са качили) и Качкар и погледах снимките оттам. Очевидно бюрокрацията за изкачването на Арарат самостоятелно е голяма и дори да имаш разрешително, това понякога не е достатъчно.
Ние мислехме да отидем на другия Немрут, нищо, че не е района на Арарат. Живот и здраве, по-нататък ще го видим и него!
Поздрави,
______________________________
_К ._ е регистрираният ник на К.
да, знам, че 3000-кът Немрут край Ван НЕ е онзи със скулптурите. Едни приятели неотдавна се върнаха Арарат, Немрут с кратера (който са качили) и Качкар и погледах снимките оттам. Очевидно бюрокрацията за изкачването на Арарат самостоятелно е голяма и дори да имаш разрешително, това понякога не е достатъчно.
Ние мислехме да отидем на другия Немрут, нищо, че не е района на Арарат. Живот и здраве, по-нататък ще го видим и него!
Поздрави,
______________________________
_К ._ е регистрираният ник на К.