Има ли самотни

Прекрасна нощ е, а аз съм сама

martyr: Порасни!

Харесвам играта на думи с основа 'сам'.
Сам съм, но не се чуствам самотен.
Самотен съм и между много хора.

Обичам да съм сред хора. В даден момент имам нужда от осамотяване. Тогава премислям, строявам мислите, търся рашения.

Също обичам вътрешното осамотяване. Получавам го между много хора във вид на вътрешен глас, а като съм сам - леко, не насилствено търся тънките мисли.

Аз също съм сам... :( Лягам си на празно легло. Няма кой да ме гушне и да си играе с мен. Самотно тигърче ще си остана.

Харесва ми да съм сама. Даже почвам да се плаша. но вчера бях наистина самотна. Сигурна съм, че долавяш тънката разлика.

Ще излъжа ако кажа, че не съм бил и самотен.

Нещо подобно е, но на макс, когато приключвам връзка. Знам си ада в който влизам.

Не искам да мисля, че сега си в нещо като приключване. Но, ако можеш погледни го и така. В самотността се появяват всякакви мисли, може би и крайни(самообвинения). Става нещо като катарзис, изправяш се пред едно безмилостно огледало, което всичко показва, всичко ти говори, крещи и безмилостно диктува твоята реалност. Като че се изхвърля ненужното. Ставаш празен, проснат изсмукан труп, който не знае как да продължи.
Е да ама може! Може и то двойно по успешно. Усамотението катарзис мисля, че е полезното.

И защо да си самотна! Ти, щом обичаш усамотението, значи обичаш да чуваш мислите си. Да ги следиш и да се съобразяваш с тях. Нали не говорим за изолация или друго...
Може да си прекалила. Ей Богу, това не е добре.
Тъпо е да ти казвам, гледай филм, прочети нещо, препрочети друго любимо или изчисти къщата, изглади, чисти гадни кюшета или оправи нещо което отдавна чака. Ама знаеш ли, в тъпите и банални неща често има отдушник. Проза, която приковава към дребни и несъществени действия, които вадят.

Ето, аз сега ти пиша глупост до глупост и като ме четеш помисли си тоя не е у ред. Да, обичам да изглупявам, да изтъпявам. Това ме разтоварва, освобождава нещо.
След като ти прочетох последното... имах нужда да направя така...

Май и със самотата е като с всяко друго нещо. Цениш я, когато а нямаш. А когато останеш сам, виждаш колко ти липсва безмисленото суетене, празните приказки и др. Мечтая да остана сама точно за да свърша 1000 неща, та дори и да си легна с книжка. А накрая се чувствам точно празна.

Май и със самотата е като с всяко друго нещо. Цениш я, когато а нямаш.

Дааа, когато изгубим, тогава ценим.
Не я обичам тази логика. Гадна е. Един път ми се случи.
И не ми свърщи работа антидота 'Таке е било писано!'

Добре, след като се почувстваш "празна", не ти ли хрумва, че точно в един празен, добре измит и подсушен съд можеш да сипеш вкусно ястие, приготвено с много Любов?

Хубаво ти казва Курвоазие -
В самотността се появяват всякакви мисли, може би и крайни(самообвинения). Става нещо като катарзис, изправяш се пред едно безмилостно огледало, което всичко показва, всичко ти говори, крещи и безмилостно диктува твоята реалност. Като че се изхвърля ненужното. Ставаш празен, проснат изсмукан труп, който не знае как да продължи.
Е да ама може! Може и то двойно по успешно. Усамотението катарзис мисля, че е полезното.

Тоест, ако в теб има разни горчивини и хаотични мисли се блъскат като електрони, то тази самота ти е необходима, за да се прочистиш от всичко, преди да започнеш каквото и да било ново - нова връзка, ново приятелство и т.н. Дай си време. Не се изнервяй. Слушай си вътрешния глас. Остави емоциите да си се набушуват. Усмихни им се, сякаш си страничен наблюдател. Търпение му е майката! И кураж, и надеждата, че когато ти се случи нещо Красиво в бъдеще, ти ще си готова да му се насладиш и отдадеш изцяло, ще можеш да започнеш "на чисто"!

Успех!

от толкова позитивизъм ми се догади... а не, чакай, може да е защото съм болен.

--
Не бяха самолетите, нито Красавицата. Реалността уби Звяра.

Може.

На мен пък наистина ми стана хубаво и нещата почнаха да се избистрят. Благодаря ти.

Мило момиче всеки от нас се е чуствал самотен, но трудно и рядко си е признавъл и споделял особенно в форум което ти прави чест за това че споделяш нещо твърде лично. Може да си сред много хора и пак да се чустваш самотна, важно е човек да може да живее със самотата си но не прекалено толкова че да си я избере за постоянна спътница. Самотата и тъгата понякога помагат за да помислим за себе си, за това кои сме и накъде вървим, каква цел гоним и с какви средства си служим. Самотата и тъгата идват понякога в подходящ момент те са като болестта (не смятам че тя е хубаво нещо) идват когато човек трябва да си направи равносметка за нещата които е вършел, върши или смята да върши. Понякога си мислим че сме открили нещо и смятаме че е така, но пак грешим и пак бъркаме заблуждаваме се и се лъжем по грешни сигнали и съмнения. Така че има и самотни и тук и там и това не е обидно, просто хора сме и си търсим половинката тази която ще ни пасне най-добре, някоя сродна душа която ще обичаме силно. Получи се роман, но за финал ще ти кажа горе главата и се огледай може пък някой който е около теб да те харесва и да иска да ти стане приятел или приятелка. Успех

Благодаря и на теб. Много сте мили. Преживявам и споделям. Нали за това са форумите. Раздяла - преживях я. Или поне така си мисля. Нещастна любов - много се обърках. Мислех го за...., а той се оказа... Сигурно ви се е случвало.

И защо, въпреки това, все я търсим, колкото и да е болезнена.

Мислех го за...., а той се оказа...
Прекалено може би мислиш и не вдяваш:);), но си права дори и да е така тои те харесва защото може би си една от сродните души, ама пак не знаеш..... болезнена е и я търсим, но не под път и над път, а под сърце и под душа, а такава все по рядко се намира и намира.... не те мрази а те....и пак и пак те обича

da za sagelenie.