Прякорите и членуването

Доколкото знам, прякорите и псевдонимите винаги се членуват с кратък член, независимо дали са подлог или допълнение, например Големия Иван. Има ли все пак случаи, когато се използва пълен член?

само когато се използват в буквален смисъл, тоест не като прякори (дано не ме лъже паметта и не пропускам някое забравено правило)

Напр.: "В селото има двама ивановци на една и съща възраст. Единият едър като канара, другият - дребен и хилав. Големият Иван е пришълец в селото, а малкият Иван все го дърпа към града."

An untranslatable text would be a Chinese proverb scribbled on the back of a raging tiger.

Щом са прякори, с главна буква, значи кратък член.
Интересно, но това правило май е сравнително отскоро. Или поне навремето не се е спазвало от всички. Защото в разказите на Чудомир е точно обратното. Всички пракори са членувани с пълен член независимо дали са подлог или допълнение: На Дечо Порът му изгоря стоборът

В моето село пък винаги са с пълен, ама то там всичко е с пълен - "Насряд село под дъбът"

Най-важното е невидимо за очите...

Точно за прякорите няма никакво определено правило
Както прецени авторът. ТОВА Е ПРАВИЛОТО!
Ако реши с пълен - пълен определителен член.
Ако реши с кратък - с кратък.

прости невежеството ми, но "ивановци" не трябва ли да бъде с голяма буква? Или това е просто печатна грешка?

Само от любопитство - кое е това село?Да не би да е някое от севлиевските или габровските селя? Защото в селото, откъдето е розът на майка ми, членуването дори на личните имена, и то често с пълен член, е изключително често срещано в устната реч, да не кажа, че си е направо правило. Е, членуват предимно мъжките имена, де, с женските ще им е малко трудно, но въпросът е, че това го има там. А го има и другото членуване, за което ти споменаваш - "дъбът", "градът", "пътят", независимо къде се намира въпросната дума в изречението.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

Има то и си е установено черно на бяло. Провери си в граматиката.

прякори, прозвища и псевдоними НЕ СЕ членуват с пълен член.
Дори когато са заглавие на книга, филм и т.н.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Анна Модикян твърдеше, че зависи от автора.
Ако аз искам да напиша книга и тя да се казва "Махмут Бей ТурчинЪТ" никой две не може да ми каже

да видиш как ше те пореже редакторЪТ ти. Ако е грамотен, разбира се. Че... всякакви редактори има.

От друга страна, подобни правила в определен момент от развитието на езика изчерпват "името на действието си" и следва междинен период на спазване/неспазване на изискванията им. Докато не бъдат променени или отменени от поредната езикова и правописна реформа.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Доколкото имам наблюдение в народните говори съществува или само пълен, или само непълен член. Както казвате, в Габровско и Казанлъшко например използват почти само пълен. В Македония също. В Шоплука и Севеверозападнала България - непълен.

еее, не бъди толкова строга, г-жа невероятна! да, "ивановци" трябва да бъде с главна буква - чак сега виждам "страхотния гаф". Ужас! Първото ми изречение от предишното ми мнение също започва с малка буква. Как не си видяла този пропуск?

An untranslatable text would be a Chinese proverb scribbled on the back of a raging tiger.

Пишейки "Махмут", се приближаваш до правилото на Вук Караджич "пиша, каквото чувам".
Но... то отдавна не е валидно, нито в сръбския, нито (особено) в българския.
Ние следваме друг принцип, морфологичен нэкъф такъф.

Пише се "Махмуд".
Да-а-а.

Наздраве!
Петък вечер е!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Не съм строга и не се заяждам, просто питам. А и в интерес на истината не съм забелязата така наречения от тебе "страхотен гаф".

Но както казва АВе:
Наздраве!
Петък вечер е!

За името се сетих просто така.
Въпреки, че точно с имената става такъв баркоч, че ти като преводач трябва да си наясно.

Докато учих в Москва имах двама съученици - Магомед и Мугамет Да полудееш, нали? А тук е Мухамед, ако не се лъжа.

Я сега обясни като на прост човек, защо на немски си е Munchen, а на английски Munich? Някакво разминаване ще да е

"Българска транскрипция на английски имена"
Хубав справочник, макар и рядко да ми е от полза.

Не съм чувал да има публикуван справочник "Бълг. транскр. на арабски имена", но, мисля, че на бълг. ще е "Мохамед".

П.П. Що казваш Москва вм. Масква?
А защо мюнхенчаните си произнасят името на града "Мюниш"?
Защо казваме "Париж", като си е "ПарИ"?
Защо казваме Пекин на това, което за англичаните е Бейджинг? И да пукна ако зная как точно го произнасят китайците...
Що тъпия Белград на англ. е Белгрейд? Или пък Босна е "Бознья"?

Следват въпроси с повишена трудност:
1. Защо в Албания се говори на шиптърски?
2. Защо Черна гора е по-известна като Монтенегро?
2а. И там на къф език си говорят? На езика на обитателите на черни гори или на планински негърски?

Все тая.
Наздраве!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!