Разсеяност

Хора, много съм разсеяна, ама много.
Интересното е, че не забравям важните неща, а само дреболиите. Върша доста неща без да влагам мисъл, по инерция. Днес вече се изплаших и реших да споделя някои интересни случки. Дали и на вас се случва? Или съм изперкала?

Примерно, отварям шкафа, блещя се и не мога да се сетя какво всъщност търся.

Или тръгвам за работа, отивам до бензиностанцията, зареждам и подкарвам към къщи.

Или спирам в кварталното кафене с колата, а се прибирам пеш. Просто забравям, че съм отишла с кола. Това ми се случи 3 пъти!

Често не знам кой ден от седмицата сме.

Та такива работи.
Не знам нормално ли е да съм толкова разсеяна...

ах Березка благодаря ти за поста:))))стана ми весело и се усмихнах....
всички имаме такива периоди в които изключваме....и на мен ми се е случвало..обикновено когато съм под силен стрес или напрежение....а може и от ЕГН-то да езнае ли човек:))шегичка:))
така че спокойно и се забавлявай:))))
ей да несе обидиш че ми стана весело от твоята разсеяност

Всичко е суета

Същата съм. Не си изперкала. Освен ако масово не сме се побъркали. Редовно зареждам 95, вместо 98, редовно включвам "другият" котлон, да не говорим, че в магазина съм забравила почти задължително бележката за покупките.
Често забравям по колко пъти съм хранила котките, и после се чудя, що котака лежи по гръб на столче, и шкембака му прелива.
А това с шкафа - оооо, пуля се като пекинез, докато открия, че гевгира е при чашите, примерно.
Днес четвъртък ли е?

Empta dolore docet experientia..

аз не съм чак толкова разсеяна, но веднъж отидох на работа с колата, а се прибрах пеш, като през цякото време се опитвах да установя какво ми липсва. Е, в къщи го установих - и хайде обратно да си взема колата

така съм по рождение
преди и аз се притеснявах, но вече не

капака на моята разсеяност е как в работата си вадя дистанционното на телевизора върху бюрото и цял ден се чудя защо GSM не звъни...

Оф, слава богу! Или това е тотално лудване, или си е в реда на нещата... Ама много ме развеселихте всичките!!! И понеже не ме плюете ще споделя и това - забравих дъщеря си в банята. Напълних й един леген и я сложих да се плацика и забравих,че е там. Сетих се чак когато почнах да я викам за вечеря, а тя се обади от банята.

не ме карай да изпадам в подробности за щуротиите ми...

и наистина трябва да се приемат от веселата страна


мозъка знае какво да изключва и по-добре, че го прави !

щяхме да полудеем : ако сме постоянно концентрирани и се опитваме да контролираме всички процеси в и около нас ...

Споко

Аз редовно карам на автопилот по пътищата, които обичайно следвам и ако трябва да отида другаде, пропускам отбивките. Случвало ми се е и да се окажа в някакъв квартал, без да знам чий го диря там и тогава беше много гадно. После се сетих, де. Ако не е Идиота да ми слага телефона в чантата, все ще съм без него. Редовно си забравям дрехите за спорт на местата, където спортувам. Да продължавам ли?

Не е лесно да си тиква-а-а-а-а!

Дори ми е приятно, че ви развеселявам.

А да отидеш в супермаркета, да си напазаруваш пъъълна количка, включваща дамски превръзки, интимни кърпички, т. х-я, и тем подобни неща, да се редиш 15 минути на опашка, и накрая нямаш портфейл, е това вече е безобразието! Идеше ми да се вкопая в земята!
Добре, че магазина е наблизо, та викнах мъжо, и докато го чаках, стоях като наказана, в ъгъла, с пълна количка.....


Empta dolore docet experientia..

Ех че сме разсеяни всичкитие, ВАКАНЦИЯ му е майката момичета

Утре заминавам, hola Spain!!!!

Иначе преваканционния резултат е следния:

Оня ден имах онлайн семинар с инструкции за новото школо..."7 pm ET" (т.е. 7 вечерта НЮ Йоркско време примерно). Стриктно пресмятам, колко часа ще е в нашата част на планета: 1 часа прекрасно!!! Обяснявам се цяла сутрин на шефа, как ми се налага да отсъствам 2.5-3 часа посред бял ден. Той се почесва и чуди, защо го уведомявам на деня (познайте?!?). Малко преди 1, препускам бясно с колелото към къщи, вклЮчвам се и няма ни звук ни картина. Псувам комЮтъра, преинсталирам програми, накрая отчаяна звъня на приятел, за съвет и се усещам, че семинарът е в 1 през НОЩТА!!! Тъпо, тъпо!!! Мятам се обратно на колелото бегом към работа. Загубен точно 1 час за щастие... Приятелят умря от смях, мъжът ми реши че околнчателно съм се побъркала, шефът ме гледаше недоумяващо (добре че не попита, защо толкова бързо съм се върнала!)


ПП А какво ще кажеш да тръгнеш без пола за работа Да живеят дългите палта и закъсняващите автобуси!

Интересно, как реагираха колегите ти на забравената пола? Повярваха ли, че просто си я забравила?

нещо "много" важно отвлича Вниманието ти и окупира почти цялата ти свободна RAM памет

характерно за влюбените

ти да не си се влюбила... пак?

или по цял ден разни клубни теми нищиш наум

хехе

това ако е болестно състояние и аз съм болна това
- качвам се до спалнята и седя и се чудя за какво се качих
- отивам на пазар и се чудя за какво отидох всъщност ... накрая излизаш купила всичко друго но не и това за което си отишла но ще се сетиш чак в къщи
- после не можеш да си намериш и колата на паркинга или ръгаш ключа в нечия чужда без дори да забележиш, че касетофона например им е различен
- дистанционното на телевизора изчезна и го търсим цяла вечер ... а то било в хадилника кога съм го сложила там нямам представа
- и като скрия нещо като подарък за рожден ден ... намиране няма толкова добре ги крия ...намирам ги след година когато не ги търся а търся нещо друго
ехеееее ако продължа ще запълня екрана

Аз пък съм излизала за работа, обута с джапанка на единия крак и чехъл на другия. Добре, че ме видя един съсед и ми каза.

Не е лесно да си тиква-а-а-а-а!

е класика. Правила съм го няколко пъти. А също и да си тръгна с колелото от работа и да отида вкъщи, за да се сетя, че е трябвало да съм с колата, щото трябва да карам детето някъде. Както и да си оставя колата някъде и да не помня къде. Като започна да прехвърлям събитията през деня, чак тогава бавно загрявам докъде съм била с кола и къде съм я зарязала.

Не е лесно да си тиква-а-а-а-а!

че всички са много разсеяни Хубаво е да не си сам. Това с котлоните, забравянето на разни вещи тук-там ми се случва често, но миналата седмица като тръгвах на палатка си забравих палатката и шалтето вкъщи Сетих се докато пътувах, стана ми весело, но добре че древните хора са приспособили скалните ниши по морето за спане

Веднъж отидох на Панаир с колата и дълго търсих къде да паркирам (по панаирно време паркирането е мисията невъзможна). След това повече от час обикалях и се нервих - все не можех да си спомня къде точно ми беше колата.

Прибираме се от работа. оставяме колата при кварталния супермаркет. Пазаруваме с жената. Отнасяме си торбите на ръка до вкъщи.

Синът взима ключа от колата и звъни по ГСМа: Колата е открадната. Няма я.

5 секунди паника от жена ми, после старият и дебел АВе се сеща и казва: колата е отдясно на супера. Там я забравихме.

Да-а-а

Наздраве!

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

намали джойнта малко

icqist