Епископ Влахос

ЗАБОЛЯВАНЕ И ЛЕКУВАНЕ НА ДУШАТА
Епископ Йеротей ВЛАХОС
Как стигнах до извода, че Православието е лечение
Трябва да призная, че бях много разочарован от морализма, който преобладава между много християни. Когато казвам морализъм, ни най-малко имам предвид благочестието, което ни респектира, тъй като дори и тялото трябва да бъде осветено и очистено; става въпрос за схващането, според което сме длъжни да разглеждаме всички въпроси външно и материално. Фарисеите имали морални принципи и идеи, но въпреки това не били способни да приемат Христос. По същия начин съжалявам, когато си представя, че днес в Църквата преобладава разнообразие от идеи. Много богослови развиват определено учение за Христос или за св. отци, като без личен опит правят свой анализ. Следователно се създават такива идеи, които в действителност “погубват” човека и дори самия живот. Понякога и аз срещам подобни ситуации. Когато бях студент, посещавах Света Гора и срещах свети хора, които практикуваха православната традиция. Ясно видях разликата между живота според православната традиция и живота, който срещнах в други религиозни кръгове. По това време, с помощта на мои професори от Университета, започнах да изучавам светоотечески текстове. По-нататък някои от колегите ми и аз се занимавахме с ръкописите от манастирите в Света Гора за дълго време. Тази комбинация – изучаването на светоотеческите писания в атмосферата и живота на достигналите обожение светогорски отци - ми откри нови пътища за комуникация с живота на Църквата. Започнах да мисля по различен начин. Особено ми помогна в това отношение изучаването на св. Григорий Палама. Вярвам, че св. Григорий Палама е един от онези св. отци, които могат да упражнят голямо влияние и да помогнат на християните днес.
Богословието му, което е богословие на Църквата, е показателно. След това опознах други свети хора на Света Гора, но също и извън Света Гора - светогорци в своите сърца и живот - и по този начин достигнах до извода, че Православието не може да бъде философия или безплодно нравствено учение, а е терапевтичен метод. То лекува човека. Православното богословие е свързано повече с медицината, отколкото с философията. Ще посоча характеристиките на това мое схващане.
Изучавах св. Максим Изповедник. Занимавах се с темата за любовта. Исках да изясня какво точно е истинската любов, след като толкова много неща са казани за нея. 400-те глави на св. Максим Изповедник за любовта подбудиха моето любопитство. Но четейки главите на св. Максим Изповедник, аз осъзнах, че те се отнасят главно до излекуването на човека. Св. Максим Изповедник споменава какво е човешкият дух, как той се разболява и по какъв начин се излекува. Той също говори и за страстите и тяхното изцеление; за движенията на човешката душа, които могат да бъдат в съгласие с природата, противоположни на природата или свръх природата. Той свързва любовта с безстрастието. Също осъзнах, че любовта е “рожба на безстрастието”; тя е “огънят на безстрастието”, както казва Св. Йоан Лествичник. За да достигнем Божията любов, е нужно преди това да се излекуваме. Защото, от една страна, има любов, която търси своето, т. е. самолюбието, а от друга страна - има любов, която “не търси своето”. Целият подвиг на Църквата се състои в това да води човека от егоистична и утилитарна любов към саможертвена любов. А това предполага излекуването на човека.
По-късно се занимавах специално с “Добротолюбието”. Както е известно, “Добротолюбието”, което е компилация от писанията на духовните отци, е дело на Църквата, получило окончателния си вид чрез св. Никодим Светогорец и Макарий Нотарас, някогашен епископ на Коринт. Неговото подзаглавие е “чрез което, благодарение на нравствената философия на праксиса и теорията, духът (умът) е очистен, просветлен и усъвършенстван”. Видях, че там всички текстове са свързани с терапията (лекуването). Те описват начините, по които духът се разболява, а след това се излекува. Като студент четях и продължих да изучавам св. Григорий Палама, този велик светогорски исихаст, когото Преданието е нарекло Богослов и поставило между четиримата най-велики богослови на Църквата, заедно със св. ап. Йоан Богослов, св. Григорий Богослов и св. Симеон Нови Богослов.
В спора, който той е водил с Варлаам, проследих развитието на пътя, по който трябва да богословстваме, за да бъдем спасени. Той говори за исихия (тишина) и исихасткия метод. Освен това подчертава, че това е единственият терапевтичен метод, който води до съзерцаване на нетварната светлина, а вследствие до богопознание и спасението на човека. Неговите проповеди, повечето от тях изнесени пред вярващите в Солун, са впечатляващи. В тях се говори за покоя (съботата) на Бога и човека, за терапията (лекуването) на страстите, умната молитва, съзерцаването на нетварната светлина и т. н.
Изучавах също и св. Григорий Богослов. Неговите писания ми помогнаха да разбера, че богослови на Църквата трябва да бъдат наречени “онези, които са достигнали теорйя (съзерцаване на Бога)”, които преди това са очистили своите сърца от страстите или поне се стремят да ги очистят. Говорейки за Второто пришествие, той пише, че Сам Бог ще бъде ”светлина за чистите по ум” и “в съответствие с тяхната чистота” – именно това, което наричаме царство небесно. И Сам Бог ще бъде “тъмнина за онези, които са ослепили умствената си способност в съответствие със собственото им невежество”. Тази тъмнина е наречена отчуждение от Бога. От това ми стана ясно, че свещеникът не “издава билет” на човека за рая, а го лекува, така че Бог става светлина за него - и това е царството небесно, а не тъмнината, която е адът и отчуждението от Бога.
Искам да ви призная, че достигнах до тези неща не само чрез изучаване на светоотеческите книги. Срещнах духовни отци, изпълнени с благодат, променени чрез Божията благодат, а именно чрез тях могат да се разберат писанията на св. отци, а също така и от личния пастирски опит. Като духовен отец ежедневно виждам, че освен изповед е нужно и излекуване. Много хора се изповядат, но не са излекувани. Необходим е специален метод, чрез който човек може да се излекува от своите страсти.



(препис)


--------------------------------------------------------------------------------

Спомни си за мене Господи, кога дойдеш в царството Си.

И да ги пишете(пейсвате) нези неща без подходящо дообясняване Е ФАЙДА ЙОК
Не само не помагате ами и вредите.

Здравейте, m-r T.

Ако отношението Ви не се свежда и изчерпва единствено с априорно отрицание, то пробвайте да зададете смислен въпрос... пък все някой може да реши да Ви каже нещичко.

Иначе ФАЙДА ЙОК

И не само че няма да си помогнете, ами и ще си навредите.

Благодаря ти, Христова, че даде тоя прекрасен текст.

Хареса ми, че любовта е рожба на безстрастието. Църквата наистина е лечебница. Много малко примери е дал за действително излекуване от страстите. Исихията не е за всеки в света и може би тук трябваше да наблегне на честото причастие...

За честото причастяване всеки трябва да се допита до своя отец-изповедник.
Например зависимите момчета , които обгрижва отец Георги Фотакиев, вземат по-често причастие, но само отеца решава кой-кога. Бог да му помага! Ето повод да се молим за отец Георги, Бог да му дава сили да преодолява всички изпитания които му изпраща Бог и да му изпрати още помощници за трудната и хуманна работа с тези момчета.

А, ти Тимотей - бързо да се възстановяваш!




-----------------------------------------------------

Спомни си за мене Господи, кога дойдеш в царството Си.

"вземат по-често причастие, но само отеца решава кой-кога"..по-близо от 5 км приближавала ли си Аспарухово.
Или думите ти са снесени от агенция Е.Ж.К.(една жена ми каза).

Не е необходимо да съм в Аспарухово, за да зная това.
Информацията ми е от свещеник.

Не е добре да се заяждаш, вместо това по-добре се моли за тях.




--------------------------------------------

Спомни си за мене Господи, кога дойдеш в царството Си.

Благодаря - още ми се върти главата и не мога да пия алкохол и кафе!

За причастието - четох един сайт за монаси от св. Игнатий Бранчанинов - той пише, че честото изповядване на мислите е важно за премахване на страстите. От честата изповед до честото причастие има само една крачка.

Дано отец Георги да успее с момчетата. Моля се за него и за тях!

Oспорването на неточни факти не е заяждане.
Докато сама не видиш,не почустваш,не проумеш,подобни приказки са жив майтап.

"Дано отец Георги да успее с момчетата. Моля се за него и за тях!"

Тимотей остави фантазиите!
Отеца непрестанно успява,и защото има в момента добър екип.
Цял облак свидетели а и умни хора които работят в центъра

Екипът е важен, но без Бога ние нищо не можем да извършим. Както Сам Христос го каза.

Брате Тимотее не четеш..уви!
Не четеш,или не разбираш.

Какво значи облак свидетели?

Oспорването на неточни факти не е заяждане.

--------------------------------------------------------------
Никакви неточни факти няма.
Отеца - изповедник решава кой кога да вземе Свето причастие, а не Ваша светлост.


Докато сама не видиш,не почустваш,не проумеш,подобни приказки са жив майтап.
-----------------------------------------------------------------
А това изреченийце, няма нужда от коментар :Х

Вместо това ще ти припомня думи на Св.апоспол Павел, като доказателство за това, че не трябва да се задават безполезни въпроси и такива, които водят към спор :

"Това напомняй на всички, като ги заклеваш пред Господа, да не влизат в препирни, които никак не ползуват, а служат за гибел на слушателите.
А глупави и невежествени разисквания отбягвай, като знаеш, че те пораждат крамоли (2 Тим.2:14, 23)



-------------------------------------------

Спомни си за мене Господи, кога дойдеш в царството Си.

Ти как виждаш службата?
Пред солея стои един падар и казва:
ти можеш,ти не можеш се приобщи към Христос.

Към същия Христос дето влизаше в къщите на презрените за да ги изцери.
Точно този Христос такива като тебе са способни да забранят,да забранят на хората да се приобщят към Него.
Това е "истинското" православното учение,и ти си негова пророчица..нали?

Как разбрахте кой кога и защо вземал причастие.

Каква по точно православна сте когато казвате вземе Свето причастие??!
Приобщаването към Христа не се взема.

И как от личен опит видяхте как стават нещата там?
След като веднъж не сте отишла?
Няма такива филми като ДУМИТЕ ТИ:
Отеца - изповедник решава кой кога да вземе Свето причастие!!

Презвитера да не е пазач че да разрешава на хората кога да се приобщават към Христос?
Това е призив от ОТЕЦА НЕБЕСЕН,който вярващия с цялото си същество изпълнява.

В отговор на:

---

Отеца - изповедник решава кой кога да вземе Свето причастие, а не Ваша светлост.

---

Само не стана ясно това Ваше лично становище, на което държите, ли е или е учението на църквата?

[линк] - Богословие и философия на религията

В отговор на:

---

Това е призив от ОТЕЦА НЕБЕСЕН,който вярващия с цялото си същество изпълнява.

---

Призив е слаба дума. Той ни кара, нарежда ни. "Накарай ги", казва, "да влязат, за да се напълни къщата ми" (Лука 14: 23). Ако някой е забравил притчата, нека си припомни, че точно поканените не дойдоха.

Мнозина предпочитат да се чувстват по-скоро поканени, да се кипрят и правят на интересни пред олтара: "Аууу, ама аз съм много грешна/грешен. Не, не, не, не мога така" (като в песента на Мариус)... ;)

Такава е тъжната истина. Докато се държим като поканени, няма да седнем на трапезата.

[линк] - Богословие и философия на религията

И облакът няма да се намеси, ако Бог не съизволи. Чистотата на вярата и на неговата молитва е в основата на успеха. За Бог е лесно да прати помощ.

Е грешката е моя,аз исках на час по лъжичка.

Ох.....ох.........ох........ ззззадавих се с хапчетата си за кръвно диабет холестерол невроза косопад и още едно има но не казвам за какво, и едва ги изкашлих.... ох тая картина на падарина пред солея е толкова ярка и вярна че има да се смея и хъкцам до утре ха ха как Ви дойде на ума това дори и триипостасната синергия с три мозъка в дв глави през четири обожени усти не може да извади хахахаха