Хубаво клипче

клипчето (44 секунди)

[url=[линк]]Другите" хора[/url]
Leo Burnett Sofia създадоха суперемоционална pro bono рекламна кампания за хората с ментални увреждания. Кампанията е част от по-голям проект по програма PHARE, изпълнител е Министерството на труда и социалните грижи.

Освен министерството кампанията се осъществява от "Обществено сдружение за здраве", "Програмен и аналитичен център за европейско право" и St. George Hospital Medical School, University of London.

Освен Leo Burnett, pro bono са участвали още SIA Advertising, продуцирали клипа чрез Camera, Павел Червенков, заснел фотосесиите за печатните визии, Слави Трифонов и "Куку бенд", написали аранжимента на музиката по мотиви от народна песен, bTV, "Нова тв", БНТ и GTV, които ще излъчват клипа, News Outdoor Bulgaria, предоставили локации за външната реклама. Единствените инвестирани средства са били за покриване на производствените разходи. Парите за тяхното покриване са дошли от две дарения по 15 хил. евро - едно от фондацията на "Булбанк" и едно от Британското посолство.

Концепцията на кампанията е базирана на изследване, направено безплатно от TNS BBSS.

Целта на кампанията е да привлече общественото внимание към проблемите на хората с ментални увреждания. А целият проект е насочен към подобряване на начина на живот на хората с ментални увреждания, на услугите, които им се предоставят, разработване на нови програми за работа с тях, мащабна програма за обучение на професионалистите в сферата на психично-здравната грижа, разработване на предложения за промени в законодателството и т.н.

Клипът е изключително въздействащ, копирайта - също. Концепцията изглежда балансирана така, че да не отблъсне аудиторията с прекалена потиснатост, но и да не губи своята емоционалност. Според едно изследване всеки четвърти българин в един или друг момент в живота си е жертва на тези състояния... Замисли се...

Концепция: Leo Burnett Sofia
Криейтив директор: Светослав Тодоров
Артдиректор: Диана Дюлгерова
Копирайтъри: Светослав Тодоров, Тошка Иванова
Акаунт директор: Галина Чулева
Фотограф: Павел Червенков
Продуцент: Camera
Режисьор: Ангел Апостолски
Изпълнителен продуцент: Стела Павлова
Оператор: Ненад Бороевич

Мда-а. Проблеми проблеми.
Преди време вървеше по радиото едип апел. Те са като вас и Бетовен е бил като тях. Да сме помогнели на хората с ментални проблеми. Цитирам по памет.

Един приятел шеговито подхвърли - Какво им е на тия, какво ги боли точно.
Душата - отговорих аз. И тогава и сега незнам друго средство за лекуване на болна душа, освен обичта. Някой да ги обича, те да заобичат себе си и другите. Да излязат от пашкула, в който дълго и упорито са се оплитали. Обаче всичко е в главата. Там е и рая и ада на всеки един от нас.

По случайност Лио Бърнет е рекламна агенция, с която работя отдавна (клиент съм). И понеже клипчето ме замисли, реших да им се обадя и да ги питам 2-3 неща около създаването му. Питах ги дали наистина е чисто българско - казаха да. Питах ги дали наистина е про боно, казаха че да, а и не само това, ами и всички медийни партньори работили фор фри. И казаха, че много се гордеят с клипчето си. Съответно ги поздравих.

После пак прочетох в Капитал, тоя път по-внимателно.

Две дарения от по 15 К евро платили производствените разходи за клипа.
Тц, тц, тц. То това 44 сек. филмче се равнява по производствени разходи на средно голям ВЕЦ. Кое струва толкова? Лентата, наемът за камерата, ток, дето са похарчили за осветлението - кое? 60 000 лв. нямаше ли да са по-полезни, с тях да се купят въглища за парното на 2 психиатрични клиники? Или за лекарства на няколко нещастни човеци?

Мащабни програми за обучение на професионалисти щели да правят с парите по тоя проект. Е, аджеба, ако те са професионалисти, защо ще ги обучават толкова мащабно? Защо всеки университет бълва какви ли не специалисти социални работници, психолози, психиатри и не знам си какви, а после се налага още веднъж същите тия хора мащабно да ги обучават?

Промените в законодателството искат специални пари ли? Нали парламентът има бюджет? Тези закони (за психично болните) някакви по-специални ли са? По-скъпи ли са от другите? Допълнителни пари ли искат?

Всички се досещаме при какви условия живеят и се лекуват психично болните човеци. Всички знаем, че само любов (прощавай, VENI) в случая не стига. Не само не стига, ами е само допълнение към огромните пари и грижи, и работа, които са нужни за подобряване положението на тези хора.

Мен тоя клип не ме развълнува. Героите в него изглеждат 100 пъти по-добре от мен, тъгата в очите им по нищо не е по-силна от тъгата в очите ми и в тези на близките ми и на колегите ми и на хората, с които се разминавам денем по улиците. А и не знам как да им помогна. А и не мисля, че щом има тъга в очите на хората, това означава, че са ментално увредени. Ако е така - 90 на 100 от народа ни е ментално увреден и е време някой да удари кепенците на държавата ни. С други думи, не разглеждам тъгата, самотата, отчуждението, отдръпването от света като ментално увреждане. И смятам, че още едни пари няма да отидат към целта, за която са предназначени.

Няма да е за сефте.

Подписвам се под мнението ти, ако разрешиш!!

Лисицата не си носи опашката на рамо!

Съгласна съм с теб за психиатричните клиники и грижите за техните пациенти. Хората с ментални проблеми са много по-разнообразна категория и не всички са за психиатрични клиники. Тях имах предвид.

Страхотен коментар, торба - ако не възразяваш, може ли да го постна и в един друг форум?

===
В замяна ти предлагам коментар от там:

... мен пък ми се струва, че не струва - самоцелен, апатичен, негативен. Не ме спечелва. И ако някой ще ми опонира и ще ми каже, че на тези хора такова им е ежедневието - да си задържи аргументите за себе си. Аз самият съм от тази група, семейството ми е от тази група и нямам нужда някой да се прави на по-тъжен от мен, нали?
... Ще ви припомня един клип, който е стойностен. Правен е в UK и е посветен на параолимпийския отбор на Англия (мисля, че за параолимпиадата в Атина). За тези, които не са го гледали, ще цитирам по памет съдържанието:
един човек, очевидно инвалид, сниман в едър план, говори пред камерата със затруднение:
- Те сочат към теб. Те крещят след теб. Те те гледат непрекъснато.
И тъкмо се зачудваш какъв е този човек и защо са го снимали, става ясно, че е от спортистите на отбора на Англия и той казва:
- Прекрасно е.
Много искрено и супер позитивно. Нашите оплаквачи-снимачи на клипове да вземат едно тефтерче и едно моливче и да записват.

[линк]

Фактически излиза, че правителството си е свършило голяма част от работата още на 03.12.2003 г. (видно е от картинката).

Мен ме е срам от такива неща.
И се изпълвам с безсилие

[линк]

Далеч по-позитивно, но само на пръв поглед. Явно внушението е, че този "специален" човек може да направи нещо непосилно за обикновените хора, и то именно защото е специален.

Истината обаче е много, много мрачна. Истината е, че у хората все още е буден оня прадревен, животински инстинкт недъгавото, неприспособимото, слабото, болното да бъде убивано, за да се запазва генофондът. Лястовичките бутат от гнездото лястовичетата, когато поотраснат. Което хвръкне - годно е. Което падне на земята... не е било нужно да оцелява.

И сега домовете за сираци са пълни с деца, родени с увреждане.

Болна ми е тая тема и затова не мога да съм безучастна и да не се вълнувам. Дъщеря ми е родена с увреждане. Тежко, физическо. Правех всичко по силите на тогавашната ми зелена и незряла и ошашавена от ужаса глава, за да расте като нормално дете, еднакво с другите. Нарочно я дадох в детска градина, за да е сред другите деца. Ходех да гледам как те са облечени и й купувах абсолютно същите дрешки, еднакви даже по цвят с някое друго дете. Обувки не можех - нейните бяха по-различни.
И на една Нова година, на някакво тържество в градината, учителката я беше сложила да седи на столче, докато другите момиченца танцуваха с рокли като снежанки. На нея беше казала, че е дебела и нямат такава голяма рокля в реквизита, но беше ясно, че не бяха я сложили да танцува, за да не разваля танца с неуверената си походка...
Много съм се опитвала да го забравя това, но не го забравих. Въпреки че имам дарба от Бог да забравям всичко, всичко.

Та така. Да му мислят болните, нуждаещите се от грижи и близките им.
Останалото са глупости и прах в очите.

Хубав клип. Вторият май повече ми допадна, а първият не съм сигурна дали не ме потиска и дали наистина предизвиква желание за "помощ"... По-скоро си помислих, че всеки може да е едно от показаните лица и че човек, меко казано, може да се депресира като се разпознава в нечий поглед.

[линк]

Клипът е за хора с психични разстройства, не за ментални увреждания. Но може и в АСП да ги бъркат, не им в за първи път.

Много ти благодаря, страхотен е.

Бойкот на КК "Труд"